Мистерията „Миша“

21

Вашингтон

Това беше подредена и самотна спалня на мъж от преуспяващата средна класа в скромна градска къща, в спокойно, порядъчно предградие на Вашингтон. Съвсем обикновена, с изключение на купчината телефони с цветни кодове на модерното датско нощно шкафче.

Пронизителният писък на сивия телефон на агенцията взриви съня на Фред Клайн, а интегралното електрическо осветление запали златисто оцветената нощна лампа до леглото при първото позвъняване. Клайн хвана телефона в ръка още преди да се беше събудил.

— Клайн слуша.

Гласът от другата страна на линията глъхнеше и се насичаше от смущенията.

— Обажда се Джон Смит, сър, от борда на „Хейли“. Ситуацията се усложни.

Клайн седеше на края на леглото и слушаше, без да проговори, докато Смит го въвеждаше в събитията с няколко стегнати изречения.

— От това, което виждам, сър, някой друг е отишъл първи там и действа, за да си осигури полезния товар на „Миша“.

— Ако е така, би трябвало да е дошъл по въздуха или с подводница и много умело успява да се прикрие — отвърна Клайн. — Последното преминаване на разузнавателен сателит на Агенцията за национална сигурност над архипелага Кралица Елизабет показва, че няма други кораби на повърхността в радиус от петстотин мили около Уензди и никаква видима активност на самия остров.

— Разбрано, сър. Втората възможност е, че ставаме свидетели как влиза в ход някаква част от „алтернативната“ руска програма.

— Имаш ли вече представа каква може да е тя? — попита Клайн. — От наша страна не показваме нищо.

— Не съм сигурен, сър, но според мен от майор Смислов се излъчват странни вибрации — отвърна Смит. — Подозирам, че той или лъже за нещо, или не ни разказва цялата история.

— Смяташ ли, че Смислов е риск за мисията, Джон?

Последва пауза, сякаш сигналът прекъсна.

— Потенциално да. Но въпреки това го оставям в екипа. Изглежда добър офицер, свестен тип и досега е бил полезен. Освен това сякаш издава противоречиви сигнали. Ако наистина имат алтернативен план за действие, не смятам, че той е доволен от него. Действаме ли правилно спрямо Смислов, може би ще продължава да е полезен.

— Пази си гърба с него, Джон. Свестните типове са хората, които могат най-лесно да те убият.

— Разбрано, сър. Взимам съответните предпазни мерки.

Клайн изтри остатъците от съня от очите си и непохватно затърси очилата си на масичката с лампата.

— Какви са намеренията ти в момента?

— Да продължа операцията, както е планирана, сър. Ще кацнем на Уензди утре още щом се разсъмне.

— При тези обстоятелства смяташ ли, че е разумно, Джон? Сега разполагаме с арктическия взвод рейнджъри и спешния екип за справяне с биологични оръжия, които изчакват във военновъздушната база „Айлсън“ заедно с две въздушнодесантни части и танкер MC-130, който да ги докара. Можем да ги пратим на помощ.

— Не, сър, не сега. — Отговорът беше решителен. — Не съм подготвен за тях. Ако целта на тази мисия е да предотврати международен инцидент, още не можем да се разкрием напълно. Не знаем достатъчно, за да ги извикаме.

Може би антраксът още е на борда на „Миша 124“, а може и да не е — продължи Смит. — Вероятно е на Уензди да има враждебни елементи, а може би групата по издирването е заклещена на някой глетчер, със счупено радио и чака да се изтегли, щом се разсъмне. Не знаем. Но едно нещо можем да кажем със сигурност. Ако влезем с пехотата, конницата и артилерията сега, операцията ще се провали необратимо. Всяка възможност за контрол над ситуацията ще изчезне. Ще стане почти непосилно да я запазим от общественото внимание.

Въпреки себе си Клайн сухо се изсмя.

— Аз трябва да държа тази реч, Джон. Но какво ще стане, ако кацнете на Уензди и там наистина има враждебни елементи?

— Ами, сър, ще пуснем мерника и тогава ще знаете със сигурност. — Клайн можеше да види смътната, горчива усмивка, която вървеше с тези думи. — Мисията е завършена.

— Действай, Джон, и успех.

— Ще ви държим в течение, сър.

Връзката прекъсна. Клайн върна сивия телефон в гнездото му и вдигна жълтия до него — директната линия до въоръжените мъже в малкия охранителен комуникационен център в мазето на градската къща.

— Моля, пригответе колата ми и очаквайте да тръгнем всеки момент. Местя се в щаба. После ми дайте пет минути и ме свържете с главнокомандващия нацията.

Директорът на Първи секретен отдел стана и почна да се облича.