Мистерията „Миша“

39

Южната страна на остров Уензди

Полярните условия изискват да се поддържа рисковано равновесие. Енергичните движения и упражнения могат да задържат студа на разстояние, поне за известно време. Но не бива да са толкова енергични, че да предизвикат изпотяване. Влажността унищожава топлоизолацията. Може да замръзне и да стане проводник на температурните крайности. Потта може да ви убие.

Ранди Ръсел разбираше този процес и внимаваше да не напряга прекомерно сили, докато заобикаляше отдалеч научната станция и си проправяше път към хребета. Движеше се бързо, но не твърде бързо. Докато напредваше през мрака, тя мрачно преценяваше възможностите си.

Не изглеждаха обещаващи. Дали се движеше или не, беше й студено. Пластовете дрехи, които беше облякла, бяха подходящи да избегне моментална хипотермия и да се предпази от измръзване, но не за дълго време. Излагането на студа щеше да стане критичен фактор в следващите два часа. Нещо повече, за да задържи топлината, тя трябваше да продължава да се движи, но усети, че силата и запасите й от енергия вече бяха изключително оскъдни.

Освен това двайсет изключително противни мъже на този остров я търсеха, за да я убият. При други обстоятелства и с малко по-апатични охранители можеше да се надява преследването да бъде разумно отложено до сутринта. Но след като току-що беше ликвидирала племенника на техния работодател, щяха неотклонно да вървят по петите й.

Внезапно небето по посока на научната станция се запали — в облаците се гмурна мъглява топка светлина. Беше парашутна осветителна ракета, и то голяма.

Ранди не се разтревожи особено. Снегът, който хвърчеше, и морските пари станаха по-плътни и погълнаха светлината на ракетата, а вятърът я понесе на юг, далеч от Ранди. Това просто доказваше факта, че усилено я преследваха.

В известен смисъл това й помогна. Предоставяше нови възможности. Ако отвън на леда след нея имаше хора, изникваше шанс тя да причака някого от засада и да го убие за дрехите и оръжието му.

Макар че Ранди не можеше да разчита на това. Сигурно бяха видели Кропоткин. Знаеха на какво е способна. Сега щяха да се страхуват от нея и страхът им щеше да ги направи по-бдителни и по-опасни.

Друго беше сигурно. Ако Джон се намираше някъде в околността, щеше да разбере, че става нещо. Ако усетеше, че има преследване, щеше да познае кого гонят и щеше да дойде за нея.

Ранди спря и започна джогинг на място, щом в умореното й съзнание се стрелна случайна, странна мисъл.

Джон щеше да дойде за нея.

У нея се беше натрупала горчивина към Смит и винаги беше чувствала, че той не е помогнал на годеника й и сестра й, че някак си не е направил достатъчно, за да ги спаси. И все пак от всичко, което беше научила и отсъдила за него при случайните им срещи през последните няколко години, Ранди знаеше без никаква следа от съмнение — ако Джон Смит разбере, че тя е в беда, ще дойде да я спаси, независимо от всички несъгласия или заповеди и без да щади собствения си живот. Просто такъв беше той.

Щеше ли, можеше ли да направи по-малко за Майк и Софи?

Сега тя нямаше време да размишлява за миналото. Стори й се, че различава слаби проследяващи лъчи светлина в бурята. Мощни ръчни фенери обхождаха снега — преследваческата група от лагера вървеше след нея. И студът я измъчваше, караше я неконтролируемо да трепери. Трябваше пак да тръгва. Ранди се обърна с лице към вятъра, който нахлуваше откъм хребета, и пак започна да се катери. Може би щеше да намери лавина и да я събори върху тези копелета.