Мистерията „Миша“

44

Белият дом, Вашингтон

Президентът Кастила стана от председателското място на дългата махагонова заседателна маса.

— Господа, извинете ме за момент, трябва да отговоря на телефона.

Кастила излезе с широки крачки от заседателната зала, като последва своя военноморски адютант. Офицерите за свръзка от ЦРУ, от военното разузнаване, ФБР и от министерството за вътрешна сигурност размениха безмълвни погледи, като се чудеха какво може да е толкова критично, че да измести сутрешното съвещание на националното разузнаване.

В Овалния кабинет Кастила вдигна вътрешния телефон от вилката, без да си прави труд да сяда зад голямото мескитово бюро.

— Кастила слуша.

— Господин президент, тук е оперативната зала. Трябва да ви уведомим, че мисията за подкрепление на остров Уензди е в ход и в момента самолетите излитат.

Кастила погледна часовника на бюрото си. И двайсет. Майор Зондърс сигурно беше получил метеорологичните сведения, които идваха при него на петнайсет минути, и както беше казал, вдигна екипажите във въздуха за пет минути.

— Директор Клайн беше ли уведомен?

— Да, господин президент. Той наблюдава ситуацията.

— Имаме ли приблизително време на пристигане?

— Около шест часа в зависимост от метеорологичните условия, с които се срещнат по пътя — Оперативният офицер звучеше леко оправдателно. — Трябва да прелетят две хиляди мили, сър.

— Разбирам, майоре. Остров Уензди е едно от местата, до които не можеш да стигнеш оттук. Дръжте ме в течение за развитието на нещата.

— Ще ви информираме, господин президент. Трябва да ви уведомя, че руската специална връзка за операцията на остров Уензди още е в неизвестност. Искате ли да информираме руснаците за подкрепленията?

Кастила се навъси срещу ивиците сутрешна светлина, които минаваха през наситените червени и сини шарки на навахския килим, постлан в кабинета.

— Не, майоре. Очевидно нямат какво повече да ни кажат — ние също нямаме какво да им кажем.