Много гот

Глава 11

По онова време тя се казваше госпожа Ивлин Ли. И беше съвършено различен човек. Бе младата, изключително добре поддържана съпруга на суперуспелия (поне така си мислеше) финансов магьосник Денис Ли. Майка на две деца, с невероятна къща в снобското Съри, а всекидневните й грижи се въртяха около съществения проблем в какъв цвят да пребоядиса трапезарията, как да вмести маникюра и коломаската преди часа по тенис, да не би супата от пащърнак с къри да се окаже прекалено елементарна за вечерята в неделя вечерта.

Денис я покори на деветнайсет с… с какво по-точно? Любов? Копнеж? Нужда? Обещанието за деца и финансова обезпеченост?

Бе студентка по антропология в Лондон, когато двамата се запознаха. Баща й бе настоявал да запише право, а и тя се надяваше за същата специалност. Обичаше съдебните зали, бе седяла дълги часове в тези официални помещения, изпълнена с почит, и го наблюдаваше как работи още от дете. Само че шестиците от провинцията се бяха оказали недостатъчни за столицата и се оказа, че може да запише единствено история на изкуството или антропология. А Лондон определено бе мястото, където й се искаше да остане да живее. Бе израсла сред уюта и спокойствието на малък провинциален град и копнееше за големия град. Искаше да върви по безкрайно дългите улици, сред тълпите, да се порадва на приключения в пълна анонимност.

Ивлин избута първата година, заета да се сприятелява с нови хора и да обикаля кафенета и барове.

Една вечер я запознаха с Денис, познат на някой от групата, бившо гадже на сестрата на колега от по-горните курсове, или нещо подобно. Беше се отбил, за да им каже здрасти, и седна до нея.

Още от мига, в който се заговориха, тя бе очарована. Стори й се толкова изтънчен, толкова зрял в безупречния си костюм с ланец за часовника, с кърпичка в горното джобче, със скъп парфюм и маникюр. През всичкото време от службата му изпращаха съобщения по пейджъра и той непрекъснато притичваше до телефона, защото мобилните телефони, технология, която тепърва предстоеше да революционизира живота на Денис, все още не съществуваха.

В сравнение с Денис колегите й с разкопчани ризи и кожени якета изведнъж й се сториха неугледни и неориентирани. Денис живееше сред зрели хора в света на успеха, а тя копнееше за този свят. Все още живееха в осемдесетте, за Бога! Всички искаха да се представят за зрели хора, за богаташи, носеха се подплънки и златни копчета. Брокерите като него бяха златни момчета.

Той току-що бе купил три апартамента край доковете и ги „разработваше“, а пък тя живееше в сбутана стаичка в общежитие.

Ив нямаше спомен за какво са говорили, но сигурно нещо го бе заинтригувало, защото на следващата вечер я покани на вечеря, а тя прие свенливо и бе обзета от истински ужас.

И трите й най-добри приятелки й дадоха разни неща, за да може да си избере какво да облече за първата среща, и тя си сложи минипола, сако, мрежести чорапи и боди с дълбоко деколте и изглеждаше великолепна и много по-възрастна от деветнайсетте си години.

Денис мина да я вземе с такси и я заведе в неприлично скъп ресторант в Уест Енд.

Тя си поръча само ордьовър и салата, защото възнамеряваше да предложи да плати своята половина, а не можеше да си позволи по-голям разход. Само че Денис оправи сметката със замаха на кредитната си карта и отидоха, въпреки че Ивлин бе все още доста гладна, в един бар, където след две пиня колади главата й се замая.

Бе очарователен, когато я покани да се отбие в апартамента му, но Ивлин отказа срамежливо и се закиска, защото той бе мъж на трийсет и няколко и със сигурност щеше да иска секс, а пък тя бе сигурна, че все още няма желание да отваря тази страница. Денис прие на шега отказа, плати на таксито да я откара до тях, а след това, поради причини, които тя така и не можа да си обясни, поде кампания по прелъстяването й. Ежеседмични вечери, два пъти в седмицата цветя, телефонни обаждания, които в повечето случаи бяха бележки на таблото за съобщения: „Твоят дъртофел Денис звъня“.

След две седмици вече бе научила всичко за самотното му детство, лишено от обич, и двамата се бяха целували дълго и страстно на задната седалка на таксито, всеки път, когато той я изпращаше. Бяха изминали четири седмици, когато той й призна колко много иска да се установи, да се задоми и тя му позволи да опипа гърдите й. След една много снобска вечеря, Денис успя да я убеди да изпият втора бутилка шампанско, извади кутийка с тежко златно колие и я покани да отиде с него у тях.

Сложи си колието и установи колко добре й пасва, погледна го, усети се опиянена, възбудена и влюбена.

Този път в таксито той не я целуна. Този път седна близо до нея и плъзна ръка по коляното й, по бедрото, докато стигна между краката. Бе си проправил път под момичешките памучни бикини и не откъсваше поглед от устата й, докато напипваше бавно влагата там.

Желанието му към нея бе много по-силно, отколкото към която и да е друга преди. Бе на трийсет и две и бе сложил ръка на деветнайсетгодишен клитор. Водеше я у дома и сериозно се замисляше дали да не я направи постоянната си приятелка, не просто девойче за едно бързо чукане, след което да я чупи. Изглеждаше му доста сладка.

Дълга кестеняво-руса коса, която щеше да я убеди да изсветли. Привлекателно източено тяло: със сигурност можеше да промени начина й на обличане. Виждаше очертанията на малки, но стегнати гърди под тъмните дрехи, които тя предпочиташе, и нямаше търпение да разбере дали зърната й са розови и перфектни като пъпки, както ги бе почувствал.

Докато разглеждаше апартамента му, изпълнена с удивление, Ивлин започваше да разбира какво означава да си замаян от желание. Никога преди не бе виждала подобно нещо. Хром и черни кожени мебели, безупречно лъснат дървен под, вградени модерни уреди, които служеха за кухня, и спираловидна стълба, която знаеше, че отвежда на горния етаж към леглото му.

Седна на скърцащата кожа на канапето и го зачака да излезе от банята. Предполагаше, че си мие зъбите и реше русата си коса, слага си още парфюм и се подготвя да я прелъсти. При тази мисъл пулсът й се ускори и тя бе обзета от страх и вълнение.

Сети се какво му бе позволила да прави на задната седалка на таксито и усети как мускулите на корема й се свиват. Почувства истинска тръпка, породена от ужас и желание.

Наистина ли щеше да го направи? Да се люби с него? Тук? Тази вечер? Постави ръце на колието и усети затопленото злато под пръстите си.

Когато той се появи, точно както бе предположила, ухаеше и се бе освежил. Беше си свалил сакото и вратовръзката и приближи към нея с разкопчана риза, под която се виждаше светлият му врат. Носеше две чаши за шампанско, купа с лед и бутилка, и бе пуснал Шаде.

Ако не го харесваше толкова много, сигурно щеше да се изсмее на това снобско представление. Вечеря, бижу, шампанско и тиха музика… това бе прелъстяване като по учебник. Дали леглото му не бе застлано с черни сатенени чаршафи?

Започнаха да се целуват и се преместиха заедно на канапето, а тя се опита да не обръща внимание на скърцащите шумове, които издаваше кожата, и да насочи цялото си внимание към него. Това бяха най-хубавите целувки, които някога бе опитвала, а той смъкваше роклята надолу по раменете й, а другата му ръка се насочи към мястото, което вече се разтапяше и тръпнеше, същото място, което бе намерил толкова бързо в таксито.

О, да.

Тялото му миришеше на липов сапун и тя усети вкуса на шампанско по езика му, докато се притискаше към безупречно изгладения му костюм и розова риза. Щеше да прави секс с едно юпи и това преживяване нямаше да има нищо общо с неопитния секс в гимназията и в началото на първата година — единственият опит, който бе натрупала досега.

— Толкова си красива — прошепна той. — Моля те, ела горе с мен.

Качеха се на горния етаж в спалнята.

Черни сатенени чаршафи! Не можеше да повярва.

Между целувките той започна да я съблича: евтината рокля, ужасния чорапогащник, а когато сутиенът тупна на пода, гърдите й, с които тя се гордееше, защото бяха малки, много бели с малки розови зърна, сякаш хипнотизираха Денис.

За момент й се стори, че той ще заплаче.

— Ей, всичко е наред… — тя го целуна по бузата. — Това са само гърди.

— Съвършени са — бе казал той. — Ти си истинско съвършенство.

Трудно е да устоиш на зрял мъж, който ти подарява златни бижута и мисли, че си съвършена. Лъскавите сатенени чаршафи бяха прекалено хладни, потръпна, когато се отпусна върху тях. Само че приятно топлото тяло на Денис бе до нея.

Той отдели най-много време на гърдите й. Навлажни ги с език, гали ги, докато зърната й щръкнаха, целуваше ги и ги смучеше. За нея всичко това бе интересно, но не особено възбуждащо. Той свърши прекалено бързо и тя остана с впечатлението, че сексът е просто приятен начин да прекараш около половин час, но така и не разбираше какво толкова го превъзнасят.

Денис се бе отпуснал доволен и благодарен за няколко минути, след това се надигна, направи кафе и пусна компютъра до леглото. Тя заспа, докато го слушаше как ругае под носа си за спада на стоковата борса в Токио, или нещо такова.

Сексът стана по-приятен и Денис посвети следващите няколко месеца, за да я превърне в съвършеното гадже. Вече носеше чорапи с дантелен край, жартиери, сутиени, които струваха повече, отколкото преди даваше за едно палто.

Скоро се присъедини към групата избрани студентки, които ходеха на лекции с кашмирени поли, маркови дънки и ботуши на висок ток. Бързо вирна глава. Никога преди не се бе случвало някой да й обръща толкова много внимание. По-малката й сестра, която беше и по-умна от нея, и по-красива, умницата Джейни, бе любимката на баща им, и тъй като у тях нямаше майка, която да уравновеси нещата, чак сега Ив започваше да се чувства много по-добре. Винаги бе поставяна на второ място, никога не бе предпочитаната. Когато Джейни влезе в Кеймбридж, ни повече, ни по-малко в Кеймбридж, за да учи право, Ивлин бе убедена, че тя самата е и неудачница, и некадърница.

Затова вниманието на Денис бе добре дошло. Той я бе издигнал на пиедестал, глезеше я, оказваше й внимание, държеше се с нея като с равна, като със специален, много любим човек.

Бе му безкрайно благодарна и се стараеше да му угажда и да се превърне в жената, която той искаше да бъде.

След това, през летния семестър на първата година в университета, се случиха едновременно няколко неща, които събраха Денис и Ивлин много по-бързо, отколкото и на двамата им се искаше.

Единствената жива роднина на Денис, майка му, почина. Няколко седмици бе сериозно болна и му бе признала много театрално колко съжалява, че той не се е оженил, не се е установил и няма деца. След това бе починала и му бе оставила достатъчно пари, за да си позволи да напусне работа и да създаде своя собствена компания. Докато уреди погребението, изчака прочитането на завещанието, подреди семейния дом и го обяви за продажба, Ивлин разбра, че е бременна.

В първия момент бе обзета от ужас. Какво ли ще си помисли Денис? Какво ли ще кажат баща й и умницата Джейни? Едно беше да се превърнеш в пораснала, изтънчена и сексапилна жена, съвсем друго да се окажеш бременна без време. Изчака няколко седмици преди да съобщи на Денис и с времето премисли нещата.

Искаше да се омъжи за Денис, искаше да роди деца от него. Щеше да бъде добра майка, беше сигурна. Той нямаше да успее да я убеди да постъпи другояче. И така, след шока около загубата на майка си Денис научи, че ще става баща, а Ивлин ясно му даде да разбере, че иска брак, при това веднага.

Отначало той бе твърде объркан, за да възразява, просто се примири и още преди годината да е изтекла, Ивлин се настани в първата си малка къща в Съри в очакване да се появи бебе номер едно.

Денис се радваше на успеха на малката си фирма в Лондон, и въпреки че баща й и Джейни никак не одобряваха бременността на Ивлин, прекъсването на образованието й, те не виждаха по-добро решение от това да се омъжи за богатото си гадже.

Самата Ивлин бе толкова неземно щастлива, че на двайсет навлезе с валсова стъпка и в брачния живот, и в майчинството. Година след раждането на Дени, тя бе отново бременна и животът й пое по свой път, докато убиваше времето на събирания на прохождащи бебета и в яслите, обеди, тенис, вечери и понякога излизане в града, а от време на време Денис я молеше да му свърши някоя административна работа, единствено защото тя се оплакваше, че била отегчена.

Само че сега, когато се връщаше назад, към седемте си години брак, тя се чудеше дали това не са години, прекарани в полусънно състояние. Още от самото начало много обичаше децата си. Между тях с Денис почти не съществуваше връзка. Той се държеше с нея като с кръстоска между икономка и кукла. От нея се очакваше да поддържа дома, да готви, да се грижи за децата, да е красиво облечена и да се представя подобаващо в леглото. Докато от него се искаше да ги осигурява, а те забогатяваха все повече и повече с всяка изминала година. Нова кола, още мебели, още скъпи дрехи. Той посвещаваше на работата си все по-дълги часове и тя бе все по-малко в течение на сделките му. Не че това я притесняваше особено. Бе се потопила с искрено удоволствие в уютния си безгрижен живот.