Много гот

Глава 5

— Вярваш ли в любовта от пръв поглед, или да мина покрай теб отново?

Тя се бе изсмяла шумно и бе огледала красивото лице, обрамчено от отдавна неподстригвана тъмна коса. Той бе неприлично млад. Както и останалите в този задимен тъмен нощен клуб, където я доведоха най-добрата й приятелка Джен, съпругът на Джен, Райън, и още две приятелки от службата.

Джен и Ив очакваха с нетърпение редките случаи, когато излизаха, купуваха си сладурски впити блузки, ново червило, лъскави сенки за очи от търговския център и преглеждаха всички клубове, които се рекламираха, за да си изберат някое хубаво местенце.

Момчетата на Ив бяха в къщата на Джен и щяха да останат да спят при нейните синове с осигурена бавачка, така че петимата възрастни се натовариха в една кола и се отправиха към купонджийската улица в Айлингтън.

Колко свободен се чувства човек след като си пийне, потанцува и позяпа разнообразния свят наоколо. Ив се чувстваше на върха. Джен бе права, наистина трябваше да излизат по-често. Да се поразшават. Да си спомнят, че има живот извън работата, приготвянето на закуска за децата, преди да тръгнат на училище, домашните, разбитите носове, хранителните вечери и разните там други задължения, които си бяха всекидневие.

И така, докато Джен бе на дансинга отново, а Ив бе на бара, за да поръча напитки и да се огледа, Джозеф се бе приближил и я бе заговорил.

За какво точно, й бе ужасно трудно да си спомни. Смяха се за нещо, докато пиеха и танцуваха… един Господ знае за какво.

Гледаше това толкова красиво лице, докато той разсеяно отместваше кичури коса и се усмихваше непрекъснато, с онази открита обезоръжаваща усмивка, на която човек не може да устои и винаги отвръща.

Докато си говореха, забеляза, че Джен нарочно стои настрани, сякаш за да не ги прекъсва, а Ив разбра защо едва след известно време.

— Ти с кого си тук тази вечер? — беше го попитала тя.

— С приятели — бе отвърнал Джозеф. — Ако се обърнеш небрежно през рамо, ще видиш група тъпаци, които ни махат и подвикват. С тях съм.

Тя се бе обърнала, и както трябваше да се предполага, някакви момчета на една маса наблизо започнаха да подвикват с вдигнати палци.

— А ти защо си говориш с мен, вместо да си там? — Не че флиртуваше, но бе ужасно любопитна.

— Защото много ми се искаше, а те ме предизвикаха.

— Аха.

Аха, я! Тук май ставаше въпрос за флиртуване и бъбрене, може би дори за малко натискане и някоя и друга среща, все неща, за които тя почти не си спомняше, да не говорим, че не ги бе правила от много, ама много отдавна. А той се интересуваше… от нея! Тогава огледа добре младежа. Широки рамене, дънки с ниска талия и яркосини маратонки, загорели ръце и лице, дълги пръсти с гладки, закръглени нокти. Представи си малки кафяви зърна на гладките гърди и усети… жива тръпка, а сетне застана нащрек и усети, че е нервна. Та той бе наистина прекрасен. Очите им непрекъснато се срещаха и трудно се откъсваха един от друг. Неговите лъскави кафяви очи и нейните загадъчни стоманено-зелени, бе си помислил той.

— Знам, че ще прозвучи адски банално — започна той и двамата едновременно се усмихнаха, закопнели да измислят нещо безкрайно интересно, което да кажат след това, — но какво ще кажеш да излезем отвън да си побъбрим? По-тихо е и може да видим звездите… ако ли не, поне уличните лампи.

Тя се бе изсмяла при тези думи, но не прекалено силно, защото тътенът на сърцето й бе толкова гръмък, че се страхуваше той да не чуе.

Щом излязоха от клуба на тротоара на задната улица, се почувстваха странно и им стана много студено.

Въздухът щипеше и при всяка дума от устата им излизаха бели облаци пара. Той й се усмихна отново, този път по-срамежливо и двамата се спогледнаха за един безкрайно дълъг миг.

— Много по-стара ли изглеждам, отколкото вътре? — бе изрекла на един дъх Ив.

— Малко, но това само ме смущава, не ме отблъсква… нищо такова… искам да кажа… аз не съм… не бях… — бе заекнал, почувствал се неловко.

— Ти на колко си? — бе попитала тя, а след това бе притиснала голите си ръце около себе си в напразен опит да спре зъбите си да тракат.

— На двайсет и две.

— Ясно! Значи съм десет години по-голяма от теб, което си е страшничко — му бе казала, зачудена дали няма да се втурне панически обратно вътре.

— Знаеш ли, може да се окаже интересна работа. Може би дори не трябва да мислим за това — бе опитал да я окуражи той и се бе привел към нея едва забележимо, без дори да трепне.

Това бе моментът на избора: дали да не се изсмее, да му обърне гръб и да се върне в клуба, което се канеше да направи, или да си позволи поне малко… какво? Да се позабавлява? Да бъде по-дръзка? Да опита нещо ново и непознато? Сети се какво каза Джен одеве:

— Превръщаш се в досадна стара чанта, Ив. Я да вземеш да живнеш малко!

Затова се поколеба още за миг дали да се обърне, или да остане, а след това пристъпи напред към меките устни, които притиснаха нейните. Дум, дум, дум — никога през живота си не бе усещала подобна тръпка на възбуда. Не можеше да диша, едва се държеше на крака, знаеше, че се налага да изплува, за да си поеме въздух след тази дълга зашеметяваща целувка.

— Ти си прекрасна — каза той, когато двамата се откъснаха един от друг, и тя усети да я залива горещо смущение, което се предполагаше, че на трийсет и две вече е забравила.

Джозеф също бе смутен, но и толкова нежен — нежни устни, мека набола брада. Бе като ангел, като бебе. Господи, от тази мисъл се смути още повече.

— И ти — събра сили да отвърне Ив, гласът й бе едва доловим шепот. — Приятелите ми има да се чудят къде съм. Защо не дойдеш да те представя?

— След малко. — Той я привлече, за да я нацелува по врата толкова жарко, че тя настръхна цялата.

Когато най-сетне се върнаха, Джен, Райън и любопитните колежки на Ив настояха Джозеф да седне при тях и да отговаря на много по-лични въпроси, отколкото Ив би се осмелила да зададе.

Оказа се, че е студент — по френска филология и философия. Колко романтично, бе си помислила тя и се бе насилила да извърне поглед, защото непрекъснато го зяпаше, жадна да улови всички подробности: как размахваше ръце, докато говореше, как изпъкваха скулите му, когато се усмихваше, малката гънка между горната му устна и носа.

Бил работил три години във Франция, за да спести за следването, а му оставали още две години до завършването, разказваше им той.

Приличаше малко на французин, си бе казала Ив и когато и да вдигнеше поглед и очите им да се срещнеха, тя усещаше тръпката на възбуда, заради която не можеше да мисли за нищо друго, освен за него.

Бе настоял да почерпи всички, а когато се върна от бара и се настани до нея в сепарето, започна да описва с пръст кръгове по гърба й. Тя пиеше коктейл „Маргарита“ и усещаше как й се вие свят и единствената й мисъл бе къде би искала да усети пръстите му.

Когато се отдръпна, за да отиде до тоалетната, трите й приятелки тръгнаха след нея — и Джен, и Лайза, и Джеси.

— Ти си едно много лошо момиче — подхвърли Лайза.

— Какво! Само сме се целунали веднъж.

— Вече сте се натискали! — Лайза се престори, че е шокирана.

— Само една целувка. Добре де… може и три да са били. Просто за кеф. — Ив бе отворила чантата си и се опитваше съвсем небрежно да си сложи червило, да се пръсне с парфюм и да си бухне косата пред огледалото.

— Хммм… — Джен изви очи към тавана. — Той е страхотен! Точно каквото ти предписа лекарят, Ив. Моля те, направи си тази услуга… заради мен!

— Я не ставай глупава.

— Флиртаджийка! — пошегувала се бе Лайза.

— Той вече предложи ли ти да те закара до вас? — долетя гласът на Джеси от една от кабинките. — Бас държа, че вече е споменал, че живее „точно на две крачки“ и няма да бъде проблем да се приберете с едно такси.

— За Бога! — Ив се бе опитала да протестира, но нямаше никакъв смисъл, защото и трите се кискаха заразително. Истината бе, че той не живееше много далече и те се уговориха, шепнейки възбудено на ухо.

— Може ли да те откарам? — бе попитал той.

— Не съм ти на път — беше се опънала, но през всичкото време си мислеше: „Да, да, на всяка цена.“

— Моля те, нека да те изпратя до вас. Моля те, много те моля — шепнеше той. — Ще бъде страхотно.

Господи. Помисли си за кръговете по гърба. Разбира се, че ще бъде страхотно. И още как.

— Добре де — съгласила се бе накрая. — Нека първо да се разбера с Джен.

Той също се бе отдалечил, за да се увери, че приятелите, с които бе дошъл, ще успеят да се оправят без него.

— За момчетата хич не се безпокой — успокоила я бе Джен. — Върви да се позабавляваш. И утре няма защо да бързаш, ела да ги вземеш, когато станеш.

— Ти за какво намекваш? — Ив се бе опитала да се направи на възмутена, но така и не успя да скрие доволната си усмивка.

— Намеквам за това, което е крайно време да се случи, поне се надявам да се случи. Той е върхът!

И двете избухнаха в смях при тези думи.

— Добре, чао-чао. Ще се чуем утре. Не позволявай на момчетата да ти изядат ушите — предупреди я Ив.

Джен й махна да върви.

— Лека нощ. Да не вземеш да си легнеш прекалено рано… моля те! Направи го заради мен!

Ив остави приятелката си и тръгна към усмихнатия непознат, който я чакаше в другия край на заведението.

Какво й се искаше да направи, чудеше се тя. Искаше ли да го заведе вкъщи? Искаше ли да спи с него? При тази мисъл кръвта й кипна. И я обзе лека паника.

Господи, момиче, просто върви и виж какво ще излезе. С него е забавно. Не можеше ли поне за малко да се отпусне? Да се порадва на мига, а не да се чуди за бъдещето, в което щеше да подава документи за развод, тъй като той сигурно щеше дай изневерява с разни студентки отличнички, защото „те наистина ме разбират“.

— Ив!

Бе я прегърнал и двамата се преструваха, че това е напълно естествено, след това тръгнаха към колата му — още по-малка, още по-стара и очукана от нейната — много симпатична кола! И ето че се настаниха на предните седалки, спогледаха се над ръчната спирачка и той запали мотора.

— И така… сега накъде? — бе попитала Ив и се бе зачудила дали няма да се получи неловко. Той се бе навел и я бе целунал отново, а пулсът й заскача в гърлото като живо същество.

— Нали не е нужно веднага да те закарам у вас — бе попитал и я бе погалил по бузата. — И не е нужно да те водя у нас. Толкова е хубаво… можем просто да се повозим. Да гледаме заедно изгрева, да останем двамата, докато дойде време за закуска.

Докато дойде време за закуска! Последния път, когато товай се бе случило, то бе заради вмирисани на повърнато чаршафи и две малки момчета, изгарящи от температура. Не беше нужно Джозеф да разбира за това. Не че криеше нещо, защото той вече знаеше, че гледа сама двете си деца. Само че не искаше да го отегчава с прекалено много прозаични неща. Не искаше и самата тя да се отегчава. Той бе прав. Щеше да бъде хубаво.

И така, потеглиха. Първо спряха в денонощната пекарна на Брик Лейн, а след това прекосиха източен Лондон, доковете и Гринуич и спряха на притихнала уличка с лице към реката. Той остави касетофона да свири и се преместиха на задната седалка, сгушиха се под едно одеяло, говориха си, шегуваха се, целуваха се и се натискаха, докато наблюдаваха бледата розовина на зимното слънце да се прокрадва сред мъглата — или може би беше смог? — и да се издига над водата.

Малко след разсъмване, когато прозорците на колата бяха изпотени от студа навън и топлия им дъх, целувките на Джозеф станаха прекалено настойчиви и горещи, за да не им обръща внимание.

Дъхът му се плъзгаше по лицето й, докато ближеше клепките, устните, ушите. Тя усети, че разкопчава копчетата на ризата му, а неговите длани пълзяха под дрехите й, измъкнаха малките й гърди от еластичния памучен сутиен и вдигнаха блузата, за да може да целуне зърната й.

Искаше й се всичко да остане над кръста: та това бе първата им нощ — не, току-що се бе запознала с него. Само че бе толкова хубаво. Очите й бяха затворени и тя копнееше за още, за нещо повече, за него. Искаше да докосне краката му, бедрата, тъмните косъмчета под корема… него.

Той дърпаше ципа на панталоните й и смъкваше мокрите й бикини в нескопосан опит да постигнат някаква интимност на задната седалка на малката кола. Ив отвори очи и не можа да откъсне поглед от кафявите му очи и разширени черни зеници, меките устни, наситенорозови и подпухнали.

— Ти си прекрасен — бе прошепнала тя, преди устата й отново да попадне под неговата, а пръстите му да напипат мекото влажно място между краката й.

Докато се кискаше, тя успя да го разкопчае и да поеме с устни топлия му член, преди да се настани в скута му, да го усети вътре в себе си и да се отпусне отгоре, без да откъсва поглед от промененото му лице, едва доловимата въздишка и напрежението, когато най-сетне той свърши, а тя се движеше с него, докосваше с устни ухото му, веждите и му повтаряше колко е добър.

И тогава настъпи моментът на неловкост. Ив не можеше да повярва какво се е случило току-що, а той сви в ръка мокрия пълен презерватив и се чудеше къде да го сложи.

Какво щеше да стане след това, чудеше се тя, докато се опитваше да си вдигне дънките, и изведнъж усети студа и влагата в колата.

— Сега ни трябва закуска — предложи усмихнат Джозеф и се примъкна зад волана, за да включи мотора и да пусне парното на пълни обороти.

— Знаеш ли, не съм сигурна, че ми се закусва — се бе опитала да откаже тя. — Искам да кажа от… — Изчерви се ужасно, защото й бе много трудно, направо невъзможно да го изрече. — Един мъж… — Ох, каква отврат.

— И аз така — беше се пошегувал той.

— Имам деца и не ми се иска да ги притеснявам и да ги обърквам… нито пък да прекарвам много време далече от тях.

— Всичко е наред — се бе опитал да я успокои Джозеф. — Просто ми се искаше едно бързо чукане на задната седалка и, между другото, я ми напомни как се казваше.

Бе го погледнала ужасена.

— Майтап! — бързо бе продължил той. — Тъп, безвкусен майтап за неудобния момент, след като сме правили секс. Извинявай. Наистина извинявай. Мисля, че си чудесна, очевидно е, че ме харесваш, затова защо не останем заедно още малко, пък да видим какво ще излезе? Никакви обещания, никой няма да прави това, което не иска. Ако решиш да се отдръпнеш в даден момент, става.

Протегна ръце, за да й помогне да се промъкне отново на предната седалка.

— Само че ти все още не си видяла колко ме бива — добави с усмивка. — Тук отзад нещо се разминах със стила. Знам неща, на които нито една жена не може да устои. — Каза всичко това шеговито, иронично, весело и много мило. Неустоима комбинация. Истински покорител на женски сърца. Възможно ли бе да е толкова мил и интересен, колкото изглеждаше? Или това бе само част от прелъстяването?

След това се наведе над ръчната спирачка, за да я целуне.

— Можем да се забавляваме, а и съм сигурен, че децата ти много ще ми допаднат.

При тези думи Ив бе отдръпнала устни от неговите и той бе побързал да добави.

— Когато ми позволиш да се запозная с тях… когато ти кажеш.

— Знаеш ли какво ме притеснява най-много — бе признала тя. — Ти си прекалено мил и приятен. Това са все неща, които мъжете казват, когато наистина полагат усилия. Просто не мога да повярвам, че наистина си толкова свестен.

— Прекалено хубаво е, за да е истина. — Бе свил длани под брадичката си, беше се облегнал на волана и се бе усмихнал. — Трябва да призная, че този комплимент е нов, а и не съм сигурен, че последната ми приятелка ще се съгласи. Имам малко нещо астма и нощем гърдите ми свирят… сега вече не съм чак толкова съвършен, нали?

Тя избухна в смях при тези думи.

— Не мислиш ли, че с различните хора се държим различно? Някои хора извикват у нас най-лошото, а други — най-доброто.

Не бе казал нищо повече. Нямаше нужда да разискват намека, че биха могли да дадат най-доброто от себе си, защото то се виждаше също като трапчинката на лявата му буза при всяка усмивка.

Седнаха да закусват в кичозно сбутано кафене, където дори грубият кисел сервитьор не успя да спука балона на щастието, който ги бе обгърнал. След това Джозеф я остави пред тях — не можеше да го покани — размениха си телефоните и той настоя да се уговорят да се видят отново.

Всъщност, звънеше й непрекъснато, молеше се да му позволи да се отбива по-често и броени дни след първата им среща се запозна с момчетата. Ив скоро разбра, че Джозеф представлява неустоима сила. Беше готов да спи пред вратата й, ако тя не го пуснеше.

Той бе запленен от нея и бавно, много бавно, тя се остави също да бъде запленена от него. За Ив това се оказа най-подходящия момент да се влюби отново. Първият й брак бе приключил преди шест години и момчетата й, Дени, тогава на дванайсет, и Том — на десет, не се нуждаеха чак толкова много от нея. Те ходеха да тренират футбол, ходеха на гости на приятели, обикаляха… така че Джозеф бе готов да се възползва от свободното й време и да настоява двамата заедно да се забавляват, да се отдадат на любовта си и на живота без децата.

Караше я да се смее толкова много. Беше й леко, както никога досега.

Първият уикенд, който Ив и Джозеф прекараха заедно, бе незабравим. Седмици наред правеха секс тайно в банята, като пускаха водата да тече, или се настаняваха върху сгъваемото канапе в хола, обикновено в малките часове на нощта, а вратата към стаята на момчетата бе здраво барикадирана и затворена — дори в тези случаи трябваше да пазят тишина, да цари пълен мрак и да се сгушат под завивките, все неща, които ги докарваха до лудост.

Най-сетне тя се съгласи с непрекъснатото настояване на Джен момчетата да й гостуват за един уикенд, а Джозеф да дойде още в петък вечерта и да остане чак до късно следобед в неделя. Щяха да си прекарат като истинска двойка.

Той пристигна натоварен с пликове, пълни с продукти, и тя го покани в апартамента, а щом влезе, възбуденият му поздрав се превърна в задъхано любене, подпрени на стената в антрето.

След това извадиха покупките, сготвиха вечеря заедно и си легнаха рано, всички лампи запалени, те двамата отвити, за да обърнат специално внимание на всяка подробност от тялото на другия. След това тя докосна всяка негова бенка, а той среса с език косъмчетата между краката й и каза — докато тя наддаваше престорени писъци на ужас, — че това място има нужда да му се обърне специално внимание.

— Тук има прекалено много растителност и трябва да я поприбера. Защото дори пътя не мога да намеря.

— Джозеф! Ти си едно много, ама много невъзпитано момче!

— Прекалено даже. — Отново спусна уста надолу и се зае със задачата си по-дълго, отколкото тя си мислеше, че може да очаква. Докато най-сетне тя свърши и се почувства изцедена и от последната капчица страст.

На следващата сутрин — е, всъщност следобед, те закусиха в леглото, правиха секс, изкъпаха се, отново секс, обядваха, излязоха, за да купят продукти. Храна, вино… а Джозеф взе разни неща в аптеката, но отказа да й покаже какво е купил, до късно същата вечер, когато тя се кискаше просната върху смачканото легло, след като бе порядъчно пийнала и изпушила първата си цигара с трева.

Тогава той извади фризьорска ножица и започна да оформя косъмчетата между краката й, отправяйки смешни забележки през цялото време.

— Да знаеш, миличка, че мога да променя тази грива със съвсем мъничко гел… кажи ми сега честно… колко често се миеш с шампоан? Прекалено често, скъпа, ще съсипеш естественото омазняване на косъма. — Ив се задъхваше от смях и страст. Той продължаваше да действа с ножицата, след това започна да я докосва, след това натискът се увеличи. Бавно и много внимателно той докосна крайчетата с гел и когато най-сетне приключи, триъгълникът й бе във формата на сърце и двамата незабавно решиха, че трябва да отведат новата прическа да си легне.

В неделя сутринта Джозеф я убеди да си изруси бретона, а останалата си коса да боядиса в светъл меден цвят. След това й даде тънка изкуствена престилка на медицинска сестра и касинка с надеждата тя да види смешната страна… и я накара да ги облече.

— Това наистина е прекалено… за мен няма проблем… живеем в деветдесетте, иронични, постфеминистични, ние сме възрастни хора, съгласни на всичко, честна дума.

— Сериозно? — попита тя и смъкна евтиния цип. — Не съм сигурна, че искам да знам колко си безстрашен в леглото.

— Напротив, сестра, напротив, искаш.

— Сега вече можеш с чиста съвест да кажеш, че си изкарала един мръснишки уикенд — обърна се той към нея, докато правеха секс отново за един Господ знае кой път този неделен следобед, докато слънцето залязваше, час преди момчетата да се върнат.

Ив усещаше, че е протрита от брадичката до глезените, той също. Седнала върху него на канапето, тя се движеше бавно и нито един от двамата не бе сигурен дали ще успее да свърши отново.

— Искам да живея с теб — бе казал най-неочаквано Джозеф. — Моля те, кажи „да“. Мисля, че трябва да си купиш по-голям апартамент с две спални. Едната за момчетата, а другата звукоизолирана за нас… а-а-а — лека промяна на позата. — Аз ще ти стана наемател, така че ще ти бъде по-лесно да плащаш ипотеката, а пък отпред ще има градина, така че с момчетата ще ритаме футбол. Ще си сложа бюрото в спалнята, за да мога да уча през всичкото време, докато не те любя… иди не те правя неземно щастлива… моля те, Ив, кажи „да“. Мисля, че ще ни бъде добре заедно.

Чака дълго, докато получи отговора й. Забави ритъма, докато тя го почувства как пулсира вътре в нея.

— Все още не съм се запознала с родителите ти — отвърна най-сетне Ив с някакво подобие на усмивка.

— Колко си старомодна!

— Сериозно ти говоря, че искам да се запозная с родителите ти.

— Добре… но ти избягваш въпроса ми. Ще се съберем ли да живеем заедно?

— Ами…

— Моля те!

— Трябва да помисля и да видя какво ще кажат момчетата. Да купя апартамент? — Това бяха сериозни стъпки, но Джозеф караше нещата да звучат толкова лесни.

— Помисли си, Ив. Мама му стара, искам да свърша, но вече не е останала никаква сперма вътре в мен.

Това са те, днешните млади, каза си тя и погали главата му, отпусната между гърдите й. Толкова бяха освободени, че страх те хваща.

— Майка ми ще ти хареса страшно много — добави той.

— Престани… сега вече наистина ме изплаши.