В свободната си вечер едно от момичетата на Ейприл се прибирало пеш от киното на Копли Скуеър, когато я дръпнали в една уличка до къщата и я пребили. Счупили й носа и един зъб. Имала синини по лицето и едно пукнато ребро. За кратко изгубила съзнание, а когато се свестила, успяла да стане и да се довлече до къщата, където Ейприл повикала линейка.
В болницата й наместили носа, превързали й ребрата, дали й болкоуспокояващи и я задържали една нощ, за да са сигурни, че няма да настъпят усложнения. На сутринта двамата с Ейприл отидохме да я приберем.
— Почини си хубаво, Бев — каза й Ейприл. — Трябва да се възстановиш напълно.
Бев се опита да се усмихне, но не се получи.
— С този външен вид вече никой няма да ми плаща, оплака се тя.
— Ще се оправиш — успокои я Ейприл. — Ако имаш нужда от зъболекар, ние ще платим.
Бев се опита да кимне, но от това също я заболя, така че се отказа да прави каквото и да било.
— Не се страхувай от болкоуспокояващите — посъветвах я аз. — Вземай ги така, както са предписани, дори в момента да нямаш нужда от тях.
— И теб ли са те пребивали? — попита Бев.
— Случвало се е — отвърнах. — Най-важното е да изпревариш болката.
Ейприл се качи в спалнята при нея. Аз останах в приемната с Хоук.
— И какво сега? — попита той. — Да ходя с тях, когато отиват на кино?
— Така че лошите да влязат в къщата, докато те няма, и да направят белята?
— Страхотен план, няма що.
Кимнах.
— Може би случайно са я пребили точно сега — казах.
— Има и такава вероятност — съгласи се Хоук.
— Но и двамата знаем, че не е така.
— Естествено — отвърна той.
— Много по-ефективно е да създават проблеми на клиентите, докато са в къщата — продължих аз. — За нула време ще изкарат Ейприл от бизнеса.
— Но аз съм там — напомни Хоук.
— Значи те пребиват това момиче — започнах аз. — Може би за да проверят дали няма да изплашат Ейприл достатъчно, че да приеме условията им. Или защото се надяват, че ще започнеш да придружаваш момичетата навън и те ще могат да влизат безпрепятствено.
— А може би и двете — каза Хоук.
— Трябва да попречим и на двете едновременно — заявих аз.
— Липсват ни един-двама души — отбеляза Хоук.
— Може би трябва да се обадим на Вини — предложих.
— Не е в града — каза Хоук. — Джино отваря някакво ново заведение в Синсинати. Вини замина с него, за да го подкрепя в това начинание.
— За колко време?
— Според Вини ще се забавят — отвърна той. — Каза ми, че трябвало да убеждава доста хора.
— Е, той не е единствената мутра, която познаваме.
— Какво ще кажеш за онзи мангал от Лос Анджелис? — предложи Хоук.
— „Мангал“? — повторих. — Мисля, че вече се наричат „латиногангстери“.
— Или якият педал от Джорджия — предложи Хоук.
— Теди Сап? — казах. — Мислиш ли, че той ти вика „яката чернилка от Бостън“?
— Най-вероятно — отвърна Хоук. — Но наистина не познавам по-як педал от него.
— Ще им позвъня — обещах.