Първо се обадих на Чоло.
— Нали знаеш какво е „латиногангстер“? — попитах.
— Чувал съм.
— Хоук смята, че ти си такъв.
— Във всеки от нас живее по един гангстер, сеньор — отвърна Чоло.
— Si — съгласих се аз. — Идва ли ти се в Бостън?
— Където е минус тринайсет градуса и има осемдесет сантиметра снежна покривка?
— Имам нужда от подкрепления.
— Между мистър Дел Рио и няколко господа от родната ми страна е възникнал спор — каза Чоло. — Двамата с Боби Хорс трябва да отидем и да го разрешим.
— По обичайния начин?
— Si.
— Ще се забавите ли?
— Не, но първо трябва да ги намерим — отвърна Чоло. — Защо не се обадиш на Вини?
— Той се занимава с нещо в Синсинати.
— Не знаех, че в Синсинати можеш да се занимаваш с нещо — каза Чоло.
— Аз дори съм се забавлявал в Синсинати — изтъкнах.
— Истинските гринго се забавляват в Пасадина — каза той. — Извинявай, че не мога да дойда, приятелю.
— Няма проблеми — отвърнах. — Стъпвай внимателно в Мексико.
— Предпазлив съм като мексикански ягуар — каза той.
— Мислех, че в Мексико няма ягуари — възразих аз.
— Май нямат — съгласи се Чоло. — Но ако имаха, щяха да са предпазливи като мен.
Затворих и набрах номера на Теди Сап. Намерих го на обичайното му място — в ресторанта „Батхаус“ в Ламар, щата Джорджия.
— Имам нужда от помощ — казах му аз. — В щата Масачусетс, който засега е единственият в САЩ, където са разрешени браковете между гейове.
— Добре го извъртя — каза Сап. — Какво ти трябва?
Разказах му.
— А какво се плаща?
— Още не сме се разбрали за цена.
— Как е времето при вас?
— Днес се вдигна до минус девет градуса, седемдесет и пет сантиметра снежна покривка. Няма вятър.
— Има ли опасност да ме гръмнат?
— Има известна опасност.
— Супер — каза той. — Веднага ли да дойда?
— Ако можеш, още утре.
— Добре — каза Теди. — Можеш ли да ми намериш пистолет, след като пристигна?
— Естествено — отвърнах.
— Значи при вас може да умра от студ в снега или да ме застрелят и не се знае колко ще ми платиш, но ще ми дадеш пистолет и ако искам да се омъжа за някого, мога да го направя законно?
— Стига да останете да живеете тук — уточних.
— Това е мечтата на всеки истински гей — каза Теди. — Ще се видим утре.