От време на време Сюзън имаше кратки пристъпи на желание да се грижи за домакинството. Обикновено й минаваше бързо, но понякога се случваше пристъпът да дойде точно преди времето за вечеря и тя изпитваше нужда да сготви нещо. И така, Сюзън стоеше до кухненския плот и приготвяше храна, надянала елегантна готварска престилка.
— Вярваш ли на Ейприл? — попита тя.
— Повече, отколкото на Лайънел — отвърнах.
— Но не много повече — продължи да пита Сюзън.
— Ейприл повече ми харесва от двамата — обясних.
— Радвам се, че не позволяваш на емоциите да замъглят преценката ти — отбеляза Сюзън.
— Аз съм опитен професионалист — отвърнах аз.
— Ако тя казва истината — продължи Сюзън, — Лайънел, технически погледнато, упражнява тормоз над нея.
— Посредством трето лице — уточних. — Оли Демарс, когото е наел за тази цел.
— Няма значение. Важното при тормоза е усещането за власт, за отмъщение и контрол и няма значение кой го осъществява физически, ако инициаторът изпитва тези емоции.
— Или инициаторката.
— Естествено. Говорех за конкретния случай. Жените също са способни да упражняват тормоз.
— Тогава защо не упражняваш тормоз върху мен? — попитах.
— Няма нужда — отвърна Сюзън.
— Защото вече изпитваш чувството за власт и контрол?
— Точно така — потвърди Сюзън.
— Защото винаги правя каквото ми кажеш? — продължих.
— Винаги.
— Ами ако спра?
Сюзън ми се усмихна. Беше стигнала до половината в подготовката на яхния от пиле. Докато говореше с мен, кълцаше моркови на една дъска. Действаше бавно и аз малко се притеснявах за пръстите й, но не казах нищо.
— Няма — отсече тя. — Какво ще правиш с този Лайънел?
— Мога да го убия — предложих.
— Не, не можеш — възрази Сюзън.
— Не мога ли?
— Не. Можеш да го направиш за мен, а може би и за Хоук. Но не и за Ейприл.
Сюзън започна да бели лук. Очите й се насълзиха.
— Ако сложиш лука под течаща вода, няма да плачеш — обадих се аз.
Сюзън кимна и продължи да бели, без да използва течаща вода. Когато свърши, наряза лука на едри парчета и го метна в тенджерата при морковите.
— А ако се обърнеш към полицията? — попита тя.
— Така ще замеся и Ейприл — отвърнах. — А вероятно и Патриша Ътли.
Сюзън се усмихна.
— Те са проститутки. По собствен избор. Предполагам, че проблемите с полицията са част от рисковете на професията.
Поклатих глава. Сюзън пак се усмихна.
— Може да са курви, но са си твои?
— Точно така.
Сюзън добави в тенджерата пресен магданоз и риган, сипа малко бяло вино и сложи капака.
— Може и да стане вкусно, ако внимавам да не го преваря — отбеляза тя.
— Защо не включиш часовника? — предложих.
Тя ме изгледа укорително, свали си престилката и нагласи часовника.
— И какво ще правим, докато се готви?
— Можем да пием и да правим глупости — предложих.
— Пърл спи на леглото — напомни тя.
— Знам — отвърнах. — Обича да хваща следобедното слънце.
— Значи на канапето — каза Сюзън.
— Съгласен — отвърнах.
— Но според мен първо трябва да се изкъпем.
— Заедно?
— Да, за да започнем на чисто — отвърна Сюзън.
— Освен това, ако ме сложиш под течаща вода, няма да плачеш — казах аз.
Сюзън излезе от кухнята, като в движение си разкопчаваше блузата.
— Не знам — отвърна. — Сигурно ще се разплача, каквото и да правим.