Момиче за сто долара

12

Двамата с Ейприл седяхме в салона, пиехме кафе и гледахме Хоук и Теди Сап, които играеха шах. Преди няколко години двамата бяха участвали в малка гангстерска война някъде на запад и доколкото собствените им характери го позволяваха, се харесваха. В някои отношения бяха почти пълни противоположности. Черен и бял. Хетеросексуален и гей. Но всъщност много си приличаха. Бяха умни. Държаха на думата си. Всяваха страх. И го знаеха. И двамата бяха абсолютно убедени, че могат да се справят с всеки жив човек на света, така че живееха в някакво състояние на иронична умиротвореност… макар че лично аз не бях готов да го призная без известни уговорки.

— Бев напуска — каза Ейприл. Кимнах.

— Много от момичетата говорят за напускане — продължи тя.

— Можем да ги охраняваме — отвърнах. — Но…

— Ако много от тях напуснат едновременно, ще фалирам — каза Ейприл.

Беше облечена с черен кашмирен пуловер с остро деколте и джинси.

— Трудно се намират нови хора. Не мога просто да отида и да си купя десет резервни проститутки от някой сводник. Всъщност моите момичета най-често не са професионални проститутки.

— А какви са, проститутки любителки? — попитах. — Това не са ли взаимноизключващи се понятия?

— При мен е различно — настоя Ейприл. — Тук работят студентки. Учителки. Домакини, които идват само когато съпрузите им са в командировка. Имам една стюардеса. Имам една дама, която се занимава с продажба на недвижими имоти. Жените са качествени.

— И защо го правят? Ейприл сви рамене.

— Обичат парите. Обичат секса. Обичат приключенията. Печелят много за нещо, което иначе щяха да правят безплатно.

— Къде ги намираш? — попитах.

— Няма нужда да ги търсиш. След като започнеш, създава се нещо като мрежа. В началото отговаряш на личните обяви по интернет или в сериозните браншови списания. Изпращаме им дискретно запитване. „Интересувате ли се от работа като компаньонка?“ Или изпращаме хора в барове за запознанства, където се срещат с подходящите жени и им задават същия въпрос.

— За да елиминирате онези, които не са… от вашата порода?

— Не се подигравай — каза ми тя. — Не говорим за потни същества, грухтящи в тъмното. Това е първокласен частен клуб. Държа моите момичета да се наслаждават на секса. И държа клиентите ми да бъдат с момичета, на които сексът им харесва.

— Всичко да е истинско — казах аз.

— Точно така. Много добре го каза. Всичко да е истинско.

— Тогава защо твоите клиенти не се възползват от такива жени, без да им плащат? Нали ги има навсякъде? Не е ли по-лесно?

— Не, по-трудно е. Защото тогава сами ще трябва да се занимават с процеса на селекция, който ние провеждаме много внимателно вместо тях.

— Така ли?

— Да — каза твърдо Ейприл. — Мъжете идват при нас, защото знаят, че тук ще изживеят чудесна еротична среща с привлекателна, интелигентна и интересна жена.

— Ами СПИН?

— Този риск съществува при всеки сексуален контакт — отвърна Ейприл. — Освен ако не става въпрос за дълготрайна моногамна връзка. Но и ние вземаме всички възможни предпазни мерки. Момичетата ни редовно се преглеждат. А клиентите ни са от слоеве на обществото, където има по-малка вероятност да попаднеш на болни от СПИН.

— А личните услуги от твоя страна? — попитах.

— Брей, колко си любопитен.

— Професионална черта — казах. — Мога да оттегля въпроса.

— Правя го понякога, при особени обстоятелства.

— Мисля, че не искам да знам какво представляват особените обстоятелства — казах.

Ейприл сви рамене.

— Не е толкова сложно. Понякога някой клиент просто иска да прави секс с шефката.

— Мадам, така да се каже. Символичната майка на момичетата.

Ейприл ме изгледа вторачено.

— На психоаналитик ли се правиш?

— Просто ми хрумна тази мисъл — отвърнах.

— Е, знам за теб и Сюзън, но не се връзвам на такива неща.

— Не се опитвам да те вържа.

— Извинявай — каза Ейприл. — Просто съм пробвала. И повечето психоаналитици, с които съм говорила, бяха по-луди от мен.

Замълчахме. Теди взе една фигура и я премести. Хоук дълбокомислено се загледа в дъската. Концентрацията им беше почти физически осезаема.

— Играеш ли шах? — попита ме Ейприл.

— Не — отвърнах.

— А знаеш ли правилата?

— Не.

— И аз — каза тя.

Хоук взе една от своите фигури и я премести. Теди бавно кимна, все едно одобряваше хода.

— Ще дойдеш ли в кабинета ми за малко? — попита ме Ейприл.

— Естествено.

Излязохме от салона, минахме покрай рецепцията и влязохме в офиса. Служителките работеха на компютрите си.

— Разкажи ми нещо повече за Теди Сап — помоли Ейприл.

— Какво повече?

— Струва ми се някак различен.

— Той е различен — потвърдих. — Както и Хоук. Както и аз. Всички сме различни. Точно затова сме в този бизнес.

— Да, но… защо му е такава косата?

— Прекалено руса ли ти се струва?

— И изкуствена. Прилича на някакъв странен борец или културист, или нещо подобно.

— Теди е гей — обясних аз. — Дълго време се е борил с това. Но накрая е взел решение. И с косата си все едно казва: „Не се опитвам да мина за хетеросексуален.“

— Тогава може ли наистина да прави това, което се очаква от него?

Замълчах. Можех да кажа много неща. Но не казах нито едно от тях. Просто отговорих на въпроса.

— По-добре от почти всички хора на света.