Момиче за сто долара

45

Обадих се на Франк Белсън и попитах:

— Някой намирал ли е видеокасети в офиса на Оли Демарс?

— Не.

— А в къщата му?

— Не.

— Криминалистите изследваха ли канапето в офиса му?

— Естествено.

— Намериха ли нещо?

— Освен проби от ДНК-то на Оли, намериха ДНК от четирийсет и седем различни жени.

— Познаваме ли някоя от тях? — попитах.

— Не.

— Е, поне не е стоял без работа — отвърнах.

— Аха — съгласи се Белсън. — Някак си ми е по-леко, като знам, че животът му не е бил съвсем лишен от смисъл. Какви са видеокасетите, за които питаш?

— Един тип ми каза, че имало такива, а сега ги няма. Реших, че си струва да попитам.

— Какво има на видеокасетите? — попита Белсън.

— Не знам.

— Кой ти каза за тях?

— Един тип, който се казва Джони — отвърнах.

— Джони кой?

— Не знам.

Белсън помълча, после каза:

— Нещо ме лъжеш. Сигурен съм. И съм сигурен, че знаеш, че съм сигурен.

— Мислиш ли? — попитах.

— Сигурен съм — повтори той.

— Франк — въздъхнах аз. — Да не би да си изгубил жизнерадостния си оптимизъм, с който сме те запомнили?

— Върви по дяволите — отвърна Белсън. — Пак се правиш на много умен. Значи си открил нещо.

— Не бях длъжен да ти се обаждам — напомних.

— Просто искаше да разбереш какво сме намерили.

— Щеше ли да ми кажеш? — попитах.

— Може би да, а може би не.

— Аха.

— Дължа ти една услуга — призна Белсън. — И двамата го знаем.

— Щом казваш — отвърнах. — Аз не съм сигурен.

— Но това, че ти дължа услуга, не означава, че можеш да ме пързаляш както си искаш — продължи Белсън. — Ако се наложи, ще те прибера на топло.

— Лъгал ли съм те някога, Франк?

— Може би не точно — отвърна той. — Но по някаква причина ти изобщо не се съмняваш, че си много умен, и постоянно си измисляш някакви странни принципи, които да спазваш или да не спазваш. Не твърдя, че денонощно страдам заради внезапната смърт на Оли Демарс. Светът сигурно е по-добро място без него. Но човекът, който го е застрелял, все пак е нарушил закона.

— Ако го открия, ще му го предам — обещах.

— Ако го намеря пръв и разбера, че си крил нещо важно от мен — каза Белсън, — и ти заминаваш с него.

— Значи ще се състезаваме — отвърнах.