Корсети се обади към четири следобед.
— Движиш се в най-добрите кръгове на обществото — каза той. — Колата е регистрирана на името на Арнолд Фишър.
— Познаваш ли го?
— Да.
— Покрай работата? — попитах.
— Арии Фишър е финансистът на това, което е останало от фамилията Денучи.
— Това, което е останало? — повторих.
— Аха, някъде преди пет години здраво ги притиснахме. Прибрахме Дайън Денучи до живот. Оттогава семейният бизнес нещо не върви. Момчето му се опитва да го върти, но не се справя.
— Мисля да говоря с мистър Фишър — казах аз.
— Само ако дойда с теб — каза Корсети.
— И ме държиш за ръката? — уточних.
— Кажи ми защо се интересуваш от него. Казах му. И описах двамата мъже с костюмите. Когато свърших, Корсети каза:
— Единият е Арни, няма съмнение. Чудя се дали другият е бил Бружс.
— Брукс?
— Брукс Денучи, синът на Дайън.
— Брукс Денучи? — повторих. — Какво е това име?
— Старият винаги е искал да се издигне в обществото и да живее в Гринич — обясни Корсети.
— Можеш ли да уредиш среща? — попитах.
— Пак ще ти се обадя — отвърна Корсети и затвори. След известно време Ейприл и Лайънел излязоха от сградата и взеха такси. Потеглихме след тях на запад през парка, към жилището на Лайънел.
— Мафията? — попита Хоук.
— Сигурно — отвърнах и му разказах какво съм научил от Корсети.
— Все е нещо — каза той.
— Така е.
Продължихме да седим в колата пред кооперацията на Лайънел. Небето беше покрито с облаци и слънцето едва надничаше между тях. Когато Корсети ми се обади отново, вече беше залязло.
— Утре в единайсет сутринта — каза той. — Аз ще мина да те взема.
— Къде отиваме?
— На Двайсет и шеста улица — отвърна Корсети. — Между Седмо и Осмо авеню.
— Офисът на Арни? — попитах.
— Офисът на адвоката му.
— Много мило — отбелязах.
— Така е по-добре — каза Корсети. — Познавам ги, особено Арни. Ако го прибереш за разпит, той се затваря като мида, докато не дойде адвокатът му. Така или иначе, нямам с какво да го притисна.
— И това е вярно — признах аз.
— Ще те взема в десет и половина — каза Корсети.
Когато затворих, Хоук ме погледна.
— Стига ли толкова?
— За днес? Да. Да вървим да вечеряме.
— Първо коктейли, нали? — попита Хоук.
— Разбира се — отвърнах.