Момиче за сто долара

34

Офисът на Оли беше заключен. На вратата имаше голяма лепенка от полицията. На нея пишеше: „Местопрестъпление“. Но Белсън ми беше дал ключ, така че си отворих и влязох, без да се притеснявам за последствията. Затворих вратата след себе си и спуснах резето. Вътре беше много тихо. Единственият шум беше бръмченето на хладилника до стената в коридора.

Криминалистите бяха снели отпечатъци, бяха събрали и опаковали доказателствата, бяха фотографирали, проучили и изследвали местопрестъплението, все едно бяха кандидатствали за главни роли в следващия сезон на „От местопрестъплението: Южен Бостън“. Нямаше нужда да внимавам.

Отворих вратата на хладилника. Беше празен. Огледах помещението. Изглеждаше точно така, както и преди. Имаше два прозореца със спуснати метални щори. Разходих се по късия коридор. В края на коридора имаше тоалетна. Надникнах вътре. Нямаше нищо друго, освен тоалетна чиния и умивалник. Влязох в офиса на Оли. Там също не беше по-различно отпреди. Огледах се. Прозорецът в офиса на Оли също беше защитен с метална щора. Нямаше други прозорци. Нито други врати, освен външната. Отворих чекмеджето на бюрото на Оли. Криминалистите го бяха претърсили. Кошчето за боклук беше празно. Върнах се до външната врата и бавно тръгнах навътре, като си представях какво е станало.

Добре. Убиецът влиза. Тук няма никой или хората са вътре, но по някаква причина си тръгват. Телевизорът може би е включен, а може би не. Прекосявам стаята. Дори да идвам за пръв път, няма как да се объркам. Минавам по коридора. Вратата на офиса на Оли е отворена. Влизам. Той седи зад бюрото си. Вижда ме. Не отваря чекмеджето. Не се опитва да извади пистолета. Аз се приближавам към него. Дали казвам нещо? Дали той казва нещо? Дали съм извадил пистолета си? Дали го вадя, след като влизам? Във всеки случай заставам пред бюрото, навеждам се малко, протягам ръката с пистолета и го застрелвам в челото, точно над носа.

Протегнах ръка, за да покажа как го правя.

Главата му отскоча назад, после се люшва напред и кръвта започва да се стича върху ризата му. Прибирам пистолета. А сега какво, обръщам се и излизам? Защо да се бавя? Може би някой е чул изстрела. Освен ако при Оли няма нещо, което ми трябва. Криминалистите не намериха следи някой да е търсил нещо. Така че не се знае. Както и да е, аз си тръгвам по най-бързия начин. Излизам обратно по коридора, през помещението отпред и през външната врата.

Застанах до външната врата, обърнах се и пак огледах всичко. Не видях нищо. Отидох до един от столовете пред телевизора, седнах и отново огледах стаята и коридора. Нищо. Бях виждал как Белсън прави така в продължение на цял час. Просто седи и гледа, докато не види нещо. Или докато не е абсолютно сигурен, че няма какво да се види. Беше повече от внимателно наблюдение. Винаги съм подозирал, че ако го прави достатъчно дълго, накрая започва да разбира интуитивно какво е станало. Не съм го питал. Но го подозирам.

Оли Демарс беше опасен човек, който работеше в опасен бизнес. Не би седял сам през нощта в незаключена сграда, за да позволи на някого просто да влезе и да го застреля. Значи е познавал убиеца. Куршумът, който извадиха от черепа му, беше 22-ри калибър.

Дамски револвер? Или пак се правех на сексист?

В идеята за жената обаче имаше някакъв смисъл. Ако е чакал жена, може би е отпратил хората си и е оставил отключено, така че тя е могла да влезе и да го застреля от упор. Криминалистите казаха, че няма следи от сексуални действия. Но може би просто жената беше пристъпила направо към съществената част.

Ако наистина е била жена. Лайънел например беше от мъжете, които биха използвали револвер 22-ри калибър, а не голямо и тежко оръжие, което би намачкало костюма му. Или пък е бил някой професионален убиец, който нарочно е използвал такъв револвер, за да ни заблуди.

В такъв случай какво е станало с хората на Оли? Дали са го предали? Дали са ги сплашили? Ако е била жена, дали е Ейприл? И защо да го застрелва? Нали вече го бяхме прогонили? И дали тя изобщо беше в състояние да го застреля?

С Ейприл човек не можеше да бъде сигурен в нищо. Беше живяла твърде различно от повечето хора.

А може би убийството не беше свързано с нищо от това, което знаех. Оли работеше на свободна практика и не се оплакваше от липса на поръчки. Може би убийството изобщо не беше свързано с мен.

Но ако мислех така, нямаше да стигна доникъде. А аз исках да стигна донякъде. В цялата история все още нямаше достатъчно смисъл, така че да си позволя да спра. Не исках да излагам на опасност Ейприл. Но не бях съвсем сигурен какво точно прикриваше тя. Разбирах защо тя и нейните работещи момичета искаха да стоят настрана. Все пак тя управляваше незаконно предприятие и ако това излезеше наяве, ченгетата щяха да бъдат принудени да я арестуват.

Но в случая законът не ме интересуваше. Проституцията вероятно беше нещо лошо за много проститутки. Но на нейните момичета очевидно им харесваше. А аз не можех да се занимавам с мащабни проблеми. И бездруго бях затънал до гуша в по-малките.

Поседях още малко в тихата стая, която изглеждаше още по-тиха заради белия шум от хладилника. Позволих на тишината да ме изпълни, така че да получа някакво интуитивно прозрение. Но нищо не стана. Може би и с Белсън беше така.