Знаеше, че това най-вероятно бе капан на ФБР, но също така бе наясно, че не са подготвени за хода му. Щяха да се допитват до профили и програми, на които разчитаха религиозно, когато трябваше да проумеят и заловят хора като него. Очакваха да постъпва като преди. Да следи жертвата си и да я атакува незабелязано. И това беше грешката им. С помощта на телефона си бе наблюдавал двамата репортери чрез охранителните камери на болницата и знаеше, че са на някакъв вид наблюдение. Когато се увери, че са идентифицирали набелязания човек, действа бързо и дръзко. После изчезна като вятър и беше сигурен, че се препъват след него.
Но бяха много закъснели.
Беше доволен от себе си. Последната връзка между него, сайта и списъка със сигурност беше прекъсната и сега беше време да отлети на юг за зимата, може би да смени оперението и да се приготви.
След това щеше да се върне и да довърши нещата, когато най-малко го очакваха.
Качи се по рампата в паркинга на "Бевърли Сентър", на най-горното четвърто ниво. Нямаше много коли и той предположи, че молът е по-пълен в по-късните часове. Паркира в югоизточния ъгъл. През декоративните метални решетки, които обгръщаха постройката, виждаше "Ла Сиенега Булевард". Видя премигващи сирени на необозначени коли, които се движеха през трафика. Знаеше, че колите са на федералните, които току-що бе надхитрил и засрамил. Майната им. Те търсеха на сляпо и никога нямаше да го намерят.
Скоро чу и хеликоптер в небето. Беше си обръснал главата предната вечер — в случай че бяха успели да получат описанието му. Скалпът му се оказа стряскащо бял, когато махна косата от него, и трябваше да му втрие бронзант от близката аптека. Той бе изцапал възглавницата му, докато спеше, но свърши работа. Сега изглеждаше като човек, който си бръсне главата от години. Харесваше му и се усети, че цяла сутрин се оглежда в огледалото.
Свали прозореца с няколко сантиметра, за да влезе малко въздух, след това загаси двигателя и отвори вратата. Преди да слезе, взе кибрит и цигари. Запали една с клечка кибрит и дръпна дълбоко, като гледаше в огледалото за обратно виждане как краят ѝ проблясва в червено. Закашля се, когато димът нахлу в дробовете му. Винаги така ставаше. След това уви кибрита около цигарата и сложи импровизираното подпалващо устройство в средата на таблото. Нагласи цигарата така, че да е леко наклонена и да продължи да гори към клечките кибрит. Ако имаше късмет, те нямаше да са необходими и само цигарата щеше да свърши работа.
Слезе от колата, затвори шофьорската врата и бързо застана пред предния капак. Провери калника и пластмасовата пластина под него, за да види дали няма кръв или боклуци. Не видя нищо и се наведе, за да погледне отдолу. На бетона капеше кръв, като масло от бензинова кола.
Усмихна се. Стори му се иронично.
Заобиколи колата и отвори задната дясна. Там, на задната седалка, беше газовата бутилка, която бе взел от барбекюто на Хамънд край басейна. Бе прерязал гумения маркуч на десет сантиметра от сглобката и бе изпуснал по-голямата част от съдържанието. Не искаше голяма експлозия.
Само достатъчно голяма, че да свърши необходимото.
Сега отвори клапана и чу свистенето на останалия газ, който излизаше в колата. Отстъпи, свали си ръкавиците и ги хвърли в колата. Теслата му бе служила добре. Щеше да му липсва.
Затвори вратата на колата с лакът и тръгна към асансьора, който щеше да го свали на улицата.
Когато се качи във втория асансьор, чу недвусмисления гръм на взривения в теслата газ. Не достатъчно силен, за да избие прозорците, но достатъчен, та вътрешността на колата да пламне и да изгори всяка следа от последния ѝ ползвател.
Беше сигурен, че никога няма да разберат кой е бил той. Колата бе открадната в Маями и регистрационните ѝ табели бяха от същия модел, оставен на дългосрочния паркинг на лосанджелиското летище ЛАКС.
Може да имаха снимката му, но никога нямаше да узнаят името му. Беше взел предостатъчно предпазни мерки.
Отвори приложението Юбер на телефона си и си поръча кола за мола от страната на "Ла Сиенега". За крайна дестинация въведе: ЛАКС.
Приложението му каза, че шофьорът му Ахмет пътува към него и ще го откара на летището след петдесет и пет минути.
Сега беше време да реши къде да отиде.
ПЪРВАТА СТАТИЯ
ФБР: "ДНК убиец на свобода"
От Емили Атуотър и Джак Макавой
ФБР и полицията на Лос Анджелис издирват спешно мъж, заподозрян в убийството на поне 10 души в цялата страна, сред които осем жени, чиито вратове са били счупени.
Убиецът, познат в интернет като Сврачката, се е прицелвал в жени на базата на определени ДНК профили от проби, които те са пращали на популярни сайтове за генетичен анализ. Генетичните профили на жертвите са свалени от неидентифициран заподозрян от сайт в тъмния интернет, обслужващ клиенти мъже, които искат да се възползват сексуално от жени.
ФБР свиква голяма пресконференция утре в Лос Анджелис, за да обсъди разследването.
Тази седмица двамата администратори на сайта — който бе спрян от ФБР днес — са убити от заподозрения, твърдят властите, Маршал Хамънд, 31 г., е намерен обесен в дома му в Глендейл, където е имал ДНК лаборатория. Роджър Вогъл, 31 г., е пометен на улицата от кола, чийто водач не е спрял, само секунди след като е пресрещнат от репортерите на "Навременно предупреждение". Трети мъж също е убит от заподозрения по-рано, според властите убиецът го е сбъркал с Вогъл.
Преди убийствата на тримата мъже 7 жени на места, простиращи се от Форт Лодърдейл до Санта Барбара, са били брутално умъртвени чрез счупване на вратовете им, запазената марка на заподозрения. Осма жена е оцеляла при подобно нападение, но е парализирана. 29-годишната жителка на Пасадена, чиято самоличност "Навременно предупреждение" ще запази тайна, помогна на разследващите да свържат всички случаи.
"Това е един от най-жестоките серийни убийци, на които сме не натъквали — казва Матю Мец, помощник главен специален агент на местното бюро в Лос Анджелис.
— Правим всичко възможно да го идентифицираме и да го заловим.
Никой не е в безопасност, докато не го хванем".
ФБР публикува портрет по описание на заподозрения, както и неясно видео с мъж, за когото се смята, че е той, и което е снимано от домашна охранителна камера в квартала на Маршал Хамънд малко след убийството.
ФБР пропусна шанса да залови заподозрения вчера, когато той избяга от наблюдението, поставено на Роджър Вогъл, който работеше в администрацията на Медицински център "Сидърс Синай". Репортерите на "Навременно предупреждение" го причакаха на пейката за пушачи пред болницата, където той отрече всяка вина за смъртните случаи.
"Нищо от това не трябваше да се случи — каза Вогъл. — Не съм виновен за извършеното от този луд".
Вогъл след това стъпи на пешеходна пътека на кръстовището на "Олдън Драйв" и "Джордж Бърнс Роуд" и бе незабавно блъснат от кола, за която се смята, че е била управлявана от заподозрения в убийствата. Той бе влачен под колата почти десет метра и получи смъртоносни наранявания.
Автомобилът по-късно бе открит от ФБР на паркинга на близкия "Бевърли Сентър", където е бил запален в опит да се унищожат всички улики, които могат да разкрият самоличността на убиеца.
Сврачката влезе в полезрението след убийството от миналата седмица на Кристина Портреро, 44 г., която бе намерена в дома си с пречупен врат, след като за последно е била видяна с мъж в бар на "Сънсет Стрип".
"Навременно предупреждение" започна разследване на смъртта ѝ, след като научи, че Портреро е дала проба от своята ДНК на ГТ23, популярна онлайн компания за генетичен анализ, за да проследи произхода си. Тя също така се е оплакала на приятели, че е била следена от непознат, който е знаел интимни лични подробности за нея. Смята се, че този мъж не е Сврачката, а друг потребител на същия уебсайт от тъмния интернет, в който Сврачката е подбирал своите жертви според тяхната ДНК.
От ГТ23 открито заявяват, че продажбата на анонимна ДНК на други лаборатории им помага да държат цените за потребителите ниски.
Клиентите плащат само 23 долара за анализ на произхода им.
Сред лабораториите, на които компанията продава, е "Ориндж Нано", изследователска лаборатория в Ървайн, ръководена от Уилям Ортън, бивш преподавател по биохимия в Калифорнийския университет в Ървайн.
Според властите в Ориндж Каунти Ортън е напуснал поста си преди четири години и е основал "Ориндж Нано", след като е бил обвинен, че е упоил и изнасилил своя студентка.
Ортън яростно отрича обвиненията. Хамънд е завършил Университета в Ървайн и е бил студент на Ортън. По-късно създава частна изследователска лаборатория, която получава стотици проби от ДНК на жени от "Ориндж Нано", купени преди това от ГТ23.
Разследване на "Навременно предупреждение" потвърди, че Хамънд и Вогъл са създали сайт в тъмния интернет, Мръсната4, преди повече от две години. Клиентите на сайта са плащали годишна такса за достъп от 500 долара, за да свалят самоличностите и адресите на жени, в чиято ДНК се съдържа хромозомната поредица, позната като ДРД4, която показва рисково поведение, включващо употреба на наркотици и пристрастяване към секс.
"Те са продавали тези жени — казва източник, близък до разследването.
— Извратени мъже са плащали за списъци с жени, пред които биха могли да имат предимство. След това са се престрували, че случайно ги срещат в бар или на друго място, защото са ги смятали за лесни мишени. Толкова е извратено, че нищо чудно, че сред тях се е озовал и убиец".
От ФБР казват, че според архивите на Мръсната4 сайтът е имал няколкостотин клиенти, много от които са привлечени в интернет форуми на инцели или други женомразки идеологии.
"Това е ужасен ден — казва Андреа Маккей, професор по право от университета "Харвард" и признат експерт по етика в генетиката. — Стигнахме до точка, в която хищниците могат да си намират жертви по поръчка".
ДНК пробите, продавани от ГТ23, са били анонимни, но властите смятат, че Роджър Вогъл, опитен хакер, който е използвал псевдонима РогВог онлайн, е проникнал в компютрите на компанията и е успял да се сдобие със самоличностите на жените, чиято ДНК е била продавана на Хамънд от "Ориндж Нано".
Един от потребителите на Мръсната4 е бил Сврачката. От ФБР смятат, че е използвал достъпа до профилите, осигурявани от сайта, за да намира жертви на убийствата си. Агентите са идентифицирали 11 жертви, сред които и жената от Пасадена, оцеляла при нападението, и смятат, че може би има и още. За днес е насрочена ексхумация в Санта Фе, която може да идентифицира дванайсета жертва.
Връзката между жертвите от женски пол е причината за смъртта или нараняването. Всяка от тях е получила тежко счупване на врата, което се нарича атланто-окципитална дислокация. Съдебните лекари я наричат вътрешно обезглавяване — пълно счупване на костите на врата и прекъсване на гръбначния стълб, което се получава, когато главата е силно усукана на повече от деветдесет градуса над обичайния си лимит.
"Този мъж е силен — казва Мец от ФБР. — Според нас той буквално им пречупва вратовете с голи ръце или с някакъв захват с лакътя. Това е ужасна и болезнена смърт".
Интернет псевдонимът на Сврачката е взет от наименованието на птица, позната като един от най-жестоките убийци в природата. Тя тихо преследва жертвите си — полски мишки и други малки животни — и ги атакува изотзад, като захваща вратовете им с клюн и ги пречупва.
Убийствата и разследването със сигурност ще се отразят на бързо разрастващата се мултимилиардна индустрия на генетичните анализи.
Разследването на "Навременно предупреждение" установи, че тя попада под контрола на Агенцията по храните и лекарствата, но е на практика нерегулирана, тъй като агенцията от дълго време подготвя правилата, които да важат за нея. Силните съмнения, че мерките за защита на анонимността на ДНК пробите са силно компрометирани, със сигурност ще предизвикат шокови вълни в бранша.
"Това променя играта — казва Дженифър Шуорц, професор по естествени науки в Калифорнийския университет на Лос Анджелис. — Цялата индустрия се основава на принципа на анонимността. Ако той е компрометиран, тогава какво имаме? Много изплашени хора и цяла индустрия, която започва да се клати".
ФБР затвори сайта Мръсната4 и полага усилия, за да се свърже с жените, чиито самоличности са били разкрити от Хамънд и Вогъл. Мец казва, че е твърде вероятно заподозреният да разполага с множество профили, които е взел от компютъра в лабораторията на Хамънд, след като го е убил. Той също така твърди, че ГТ23 и "Ориндж Нано" напълно съдействат в тази част от разследването.
"Това е приоритетът ни за момента — казва Мец. — Трябва да намерим този мъж, разбира се, но също така сме длъжни да се свържем с всички нищо неподозиращи жени, за да ги предупредим и да ги защитим".
Мец казва, че не е ясно защо Хамънд и Вогъл са били убити, но най-вероятно това е станало, защото двамата са били ключът към идентифицирането на Сврачката.
"Смятам, че той е разбрал за разследването и е знаел, че единствените двама души, които могат да помогнат за идентифицирането му, са те — казва Мец. — Така че е трябвало да умрат и собствените им прегрешения са ги застигнали. Бих казал, че няма много съчувствие към тях".
Малко се знае за връзката между Хамънд и Вогъл, но е ясно, че двамата са се запознали в Калифорнийския университет в Ървайн. Техни състуденти казват, че пътищата на двамата може би са се кръстосали в неформална и неорганизирана група във висшето училище, която се е занимавала с кибертормоз над студентки.
"Тя е предшественик на новите групи на инцелите, които виждаме днес — казва служител на университета, пожелал анонимност. — Причиняваха много проблеми на студентките: хакваха профилите им в социалните мрежи, разпространяваха лъжи и слухове. Някои момичета напуснаха заради това, което те им причиняваха. Но винаги са замитали следите си. Никой не можеше да докаже нищо".
Инцелите са предимно мъже, които се определят като сексуални въздържатели не по свое желание, и в интернет форуми обвиняват и заклеймяват жените за романтичните си проблеми. В последните години има ръст на престъпленията срещу жени, приписвани на инцелите. ФБР определят тези групи като все по-проблематични.
По всичко личи, че сайтът Мръсната4 е бил движен от същите възгледи, казва Мец.
"Тези мъже са женомразци и довеждат нещата до крайност — казва той. — А сега 7 от 8 жени са мъртви и друга никога повече няма да говори. Ужасно е".
Междувременно властите се страхуват, че прегазването на Вогъл вчера вероятно показва, че Сврачката сменя своите методи, което може да направи издирването му по-трудно.
"Той знае, че сме по петите му, и най-добрият начин да избегне затягащата се около него примка е да спре убийствата или да смени начина си на действие — казва Мец. — За жалост този човек харесва убийствата и не смятам, че ще спре. Правим всичко по възможностите си, за да го идентифицираме и заловим".