Той чакаше на етажа със заведенията за хранене на маса до парапета.
Това му позволяваше да вижда какво става в магазините на втория етаж от северната страна на мола. Имаше кръгла пейка, предназначена за съпрузите, които чакаха жените си да пазаруват. Не знаеше как изглежда Вогъл. Партньорът на Хамънд бе успял да скрие всичките си изображения и местонахождения от мрежата. Браво за това. Но хакерите бяха определен тип хора. Мъжът, който се наричаше Сврачката, се надяваше да успее да го идентифицира сред пазаруващите в делничен ден в мола.
Сврачката бе избрал мястото, той бе предложил мола — представяйки се за Хамънд — с извинението, че вече е планирал да ходи там. Не беше най-добрата локация за това, което възнамеряваше да направи, но не искаше да предизвиква подозрения у Вогъл. Най-важното бе да го накара да дойде.
Пред него за камуфлаж имаше табла, пълна с храна за вкъщи. На стола от другата страна на масата бе оставена пазарска чанта с две опаковани като подаръци кутии, които бяха празни. Предприемаше високорисков ход и сливането с обстановката бе ключово.
Не докосна храната, защото след като я поръча, реши, че всичко мирише отвратително. Освен това си помисли, че може да привлече внимание, ако някой забележи, че носи ръкавици. Затова държеше ръцете си в скута.
Погледна надолу и видя, че една жена е седнала на пейката. Тя гледаше едно от децата в близкия детски кът. Никаква следа от човек, който би могъл да бъде Вогъл.
— Да почистя ли?
Обърна се и видя, че чистачът на масите стои до него.
— Не, благодаря — каза той. — Не съм приключил.
Изчака чистачът да се отдалечи и пак погледна надолу. Жената бе изчезнала и на нейно място седеше мъж. Изглеждаше малко над трийсет.
Носеше джинси и тънък пуловер. Оглеждаше се небрежно, но определено с цел. Носеше слънчеви очила в закрито пространство и това го издаде. Беше Вогъл. Малко бе подранил, но това беше добре. Означаваше, че може по-бързо да му писне да чака и да си тръгне, когато реши, че срещата няма да се състои.
Точно тогава Сврачката щеше да го последва.