Мъртвият ирландец

32.

Стивън вярваше, че майка му наистина се старае.

След като татко и Джоуди излязоха, тя дойде в стаята му и му говори, или по-скоро се помъчи да му поговори за малко. След като го остави, за да си върши домакинската работа или нещо друго, той се запита каква ли е била тя като тийнейджър, дали изобщо е бягала от къщи. За пръв път си мислеше такова нещо и му беше малко трудно да си го представи — мама крещи за Елвис Пресли (както беше признала) и дали се е срещала с друг освен с татко.

Е, каквото и да е правила тогава, той беше сигурен, не е била подготвена за някой като него. Тя не изглеждаше способна да грабне ръчката и да я натисне, въпреки че бременността на Франи й беше така добре познато състояние — както нейните бременности преди години.

Мама седеше на леглото му по начина, по който татко бе седял миналата нощ. Стивън се чувстваше малко по-укрепнал и беше унищожил до последна хапка приличната закуска. Мама прокара длан по острата му като шипове коса и го попита как е научил за Франи.

— Вярно е, нали? — попита той.

Тя поклати глава.

— Още не ми се ще да й се обаждам. Тя сама ще ни каже, когато пожелае.

— Защо да не пожелае?

Лицето на майка му помръкна, сякаш тя се мъчеше да реши дали да му повери една от тайните на възрастните. Както обикновено, сведе отговора си до отрицание.

— Не зная — каза тя. — Има причини. Може да е твърде рано за това. Но как научи ти?

Беше мислил върху този разговор, когато се събуди тази сутрин. Харди му го беше казал вчера. Той му разказваше за отец Джим и за гордостта му, която го кара да се чувства виновен за смъртта на Еди, защото бил убедил Еди да се противопостави на шефа си. Което било тъпо. Еди и сам щял да постъпи така. Беше казал на Стивън всичко за това един ден по-рано.

Във всеки случай, като навлезе във въпроса, Харди прояви дарбата си да имитира различни хора и представи отец Джим много сполучливо. Разбира се, за това му помогна приятният му тембър — на вид съвсем обикновен, но думите, които използваше по определен начин, даваха възможност на Харди да улови точно ритъма. Той говори дълго за отец Джим, без да проявява някакво пристрастие в това. Но отец Джим си беше такъв — той привличаше вниманието на събеседника.

Както и да е, не можеше да се отрече на Харди умението да „интерпретира“ отеца, цитирайки неговите думи: „Изпратих Еди да убие дракона. Помислих ли за бременната му жена и дали той е подходящ за задачата, която му поставих? Не, не помисли това умникът Джим Кавано“. (Тази част от имитацията прозвуча идеално и Стивън се бе разсмял.) Харди продължи да цитира Джим: „Съзнавах само чудесната идея да го пратя там“. И добави: „Гордостта ми го погуби“.

Ето, в тези думи на отец Джим, предадени от Харди, Стивън бе научил за бременността на Франи. Сякаш Харди му бе разказвал част от съвсем друга история, а не за тази бременност. Опита се да обясни това на майка си, която се учуди защо Харди не й го е съобщил.

Ерин сложи длан на челото си и каза:

— Боже!

Стивън разбра, че майка му се е замислила сега за Франи или пак за Еди. Погледът й се беше зареял някъде към задния двор, без да е прикован в нещо.

— Мамо?

Той се готвеше да каже нещо като „Всичко е наред“ или „Аз ще ти помогна“, макар да знаеше, че няма и не би могъл да го направи. Тя обърна очи към него, усмихна се. Ето защо Стивън не изрази това, което искаше да каже и я попита дали не е още рано да вземе друго хапче.

Той просто трябва да постоянства да го прави, каквото и да се окаже то. Да накара майка си да разбере, че той няма намерение да й създава нови грижи. Ще трябва да направи нещо, което да им помогне да превъзмогнат сегашната си криза, може би да му простят, задето е избягал от къщи и ги е принудил да се занимават с него, когато Еди — естествено — беше най-трудният, най-непосредствен проблем за тях.

Ще направи нещо по своя инициатива. Нещо достойно, като постъпка на зрял човек. Едва тогава майка му ще го оцени. И ще го обикне…

Тя дойде отново при него само след две-три минути, но той бе изпаднал в унес много бързо и почти не можеше да отговаря на думите й. Макар че беше влязла в стаята му и му бе казала, че го търсят по телефона.

Точно това беше започнал да разбира той. Тя полагаше усилия.

— Стивън.

Без никаква преструвка той трябваше да се напрегне много, за да успее да отвори дори само едното си око.

— Търси те мистър Харди на телефона.

Той дори не беше чул телефона да звъни, а апаратът беше до самото му легло.

Майка му рече:

— Той каза: „Да, Франи е бременна“.

— Може би момчето, което ще се роди, ще прилича на Еди.

Стивън смяташе, че тази мисъл е добра, но когато я изрече, забеляза, че майка му леко се засегна. Ерин се облегна на касата на вратата, а после, като измина няколкото крачки, които я деляха от сина й, се отпусна тежко на леглото му.

— Да се надяваме — изрече тя. Изговори тези думи сякаш с голямо усилие над себе си. — Мистър Харди каза и това, че нито един от заподозрените — тя млъкна за момент и потърка очи — не е убил Еди.

Стивън не вярваше, че нещо може да го изтръгне от унеса, причиняван от хапчетата, но сега това се случи. Изведнъж почти напълно се пробуди.

— Възможно ли е, мамо, това, което е съобщил мистър Харди?

Ерин отпусна вяло рамене.

— Каза нещо като това, че те всички са били на друго място. — После Стивън я чу да изрича… — Виждам, че Еди не ни е обичал чак толкова. Толкова, колкото сме си мислили.

— Какво искаш да кажеш с това, мамо?

— Искам да кажа, че той се е самоубил…

— Той не се е самоубил. Зная, че не би могъл да го направи.

Отново очите й изгубиха всякакъв израз, отново гледаха с блуждаещ поглед. Тя разроши косата на сина си и го целуна по челото.

— Опитай се да поспиш — посъветва го тя. После стана и се отправи към вратата.

— Мамо.

Ерин спря и се обърна с лице към него.

— Той не е сторил такова нещо.

— Окей — отвърна тя и кимна, че е съгласна. — Окей.

Хрумна му една идея. Ето какво ще направи. Ще открие кой е убил Еди. Независимо от Харди и полицията. Те очевидно са глупаци, които не познават Еди така, както той го познава. Ще открие истината със собствени сили и после майка му най-сетне ще разбере, че Еди не ги е изоставил. Това сигурно ще възвърне енергията й в живота.

Харди затвори телефона и поклати глава. Не беше се обадил на Ерин, за да й каже за бременността на Франи и беше бесен срещу себе си, задето бе изтървал това в разговора си със Стивън. Как можа да бъде толкова небрежен и същевременно така несъобразителен? А го беше пазил в тайна толкова време!

Кавано му беше споменал, че Франи е бременна, но дори след като беше имитирал проклетия му глас на Стивън, Харди не можеше да свърже едното с другото. Въпросът беше как Кавано бе узнал за тази бременност, щом не е виждал Еди, след като Франи е съобщила на Еди за бременността си вечерта, когато той е бил убит? А то означаваше, че Кавано е излъгал, че се е видял за последен път с Еди в неделя. Било е в понеделник.

Затвори очи, а сърцето му лудо биеше. Беше спал само пет часа, но това не бе причината. Нещата се подреждаха на точното си място.

Историята с револвера беше го безпокоила дълго и той беше стоял пред бюрото си от зори допреди час, изпивайки две пълни канички с еспресо и хвърляйки стрели, докато най-сетне му хрумна правилният извод. Историята с прибирането на оръжието. Либералната мания през шестдесетте. Кавано беше събрал стотина нерегистрирани оръжия. И това, което е направил, естествено е било да задържи един-два от револверите. А полицаите, които са следили тогава за тази акция като Ейб например, не са могли изобщо да допуснат, че един свещеник ще използва акция за събиране на оръжие от неправоимащи лица, за да си направи собствен арсенал. И на никого не би му хрумнало да провери това. Но Харди беше сигурен сега, точно това беше извършил Кавано.

Причината Харди да се обади на Ерин, беше да я попита за точната дата на нейната сватба с Ед. Това изглеждаше малко странна приумица, той го съзнаваше, но то би могло да има връзка с нещо друго, което се е случило с Кавано, нещо, към което Харди трябваше отново да се върне, да го провери и чак тогава да отиде да се види с Глицки.

Ако полицията вече е освободила от подозрение трима от петимата, той най-добре да им сервира следващия, истинския, вързан и готов за обработка. Глицки може много да е искал сам да разкрие убиеца на Еди, но ще бъде голям глупак, ако сега пренебрегне новата идея, предложена му от един цивилен гражданин, и предпочете да рискува кариерата си. Харди чувстваше, че дължи на Глицки този арест като благодарност за помощта, която му бе оказал сержанта, но знаеше, че трябва да довърши всичко докрай, а след това да поиска намесата на полицията.

Беше прибрал двете магнетофонни ленти в дебел жълт плик. Не знаеше дали ще може да намери някого, който да направи сравнителни спектрограми на гласа от двата записа или какво би му коствало да ги направи сам, но знаеше, че ако се стигне до процес, те ще бъдат добро доказателство. Те всъщност са първото солидно доказателство, до което бе достигнал.

Но човек никога не е напълно сигурен. Харди би могъл да бъде късметлия, ако попадне на добър техник, затова реши да занесе лентите в центъра на града. Ще се отбие в Съдебната палата след посещението си в „Кроникъл“. А и Глицки би могъл да покаже достатъчен интерес, за да извърши тайно сравнението на спектрограмите.

Харди сгъна листчето хартия — на него беше записал датата на сватбата на Ерин и Ед — и го сложи в портфейла си. Блазнеше го мисълта да се обади по телефона на Кавано, да му вдъхне страх — ако не от Бога, от човека и да види как ще реагира той.

Не, това няма да свърши работа. Трябва да се заведе дело и той да бъде поставен натясно. Това беше начинът. Кавано не трябва да подозира, че въжето се стяга около врата му. Особено след като снощи пи заедно с него (Господи, колко бе самоуверен той), Кавано трябва да си мисли, че е вън от опасност. Трябва да си мисли още и това, че приятелят му Харди е възглупав. Е, той винаги си беше казвал, че е тъповат, но не и глупав. Ала това, че Кавано го смяташе за глупав, го огорчаваше. Беше станал от стола и тръгнал към вратата, когато изведнъж се спря. Имаше три револвера в сейфа си. Но какво в края на краищата възнамеряваше да прави с револвер? Щеше да излезе и направи малко проучване. Нямаше намерение да се срещне лице в лице с Кавано. От друга страна…

Тръгна обратно към сейфа.

За такса два долара всеки можеше да получи достъп до документацията на местния „Кроникъл“ и да прегледа микрофишове на броеве от всяка дата след отпечатването на първия брой на вестника, излязъл през 1865 година.

Харди се интересуваше от седмицата, започваща от 2 юли 1961 година. Като пътуваше със своята „Сепуку“ към центъра на града, а в жабката й бе поставил заредения си револвер „Специален полицейски, калибър 38“, той се отдаде за няколко минути на безпокойството си от неизвестностите, които предстояха.

Ако не успее да намери нищо във вестника? Ако Глицки не е на работа сега? Ако никой в Палатата не се съгласи да му позволи да прегледа миналите доклади за произшествията?

Харди включи радиото. То още беше повредено, което не го изненада, защото не беше предприел нищо, за да го поправи. А искаше да чуе нещо, за да пропъди другата песен от главата си. Тя беше отдавнашна песен на Конуей Туити и се казваше „Този път я наскърбих повече, отколкото можеше да понесе любовта й към мен“. Тя беше мелодия №1 в мозъчния хитпарад на Харди, звучеше му цели два дни. Е, каза си той, по дяволите радиото. Върна се отново към неизвестностите на бъдещето.

Ако сега претърпи автомобилна злополука? Ако някой метеор, долетял от много далеч сред Космоса, го удари и го натика на половин миля дълбочина в земята? Наложи се да се изсмее на самия себе си.

Влезе в документацията на „Кроникъл“, прогони от главата си неизвестностите на бъдещето и бе доволен, че няма да хаби повече време за тях. Не бива и да търси Глицки във връзка с тази работа, нито да се рови из коравите екземпляри на избелелите и хванали плесен полицейските доклади за отдавнашни произшествия. Ето това, което го интересуваше, отпечатано на осма страница от първата част на броя от понеделник, 3 юли 1961 година.

Материалът не беше дълъг. Повечето други вестници, излизащи в големия град, изобщо не биха го поместили, но едно от предимствата на „Кроникъл“ беше, че отразяваше по-тесни местни интереси по отношение на новините си и тези новини покриваха града добре.

Материалът бе озаглавен:

Харди отиде до бюрото с ролката на филма и помоли служителя да му преснима страницата. Това му струваше още пет долара, но си струваше да го има на разположение на Глицки.

Джон Крейн, ами. Джим Кавано. Странни инициали, помисли си Харди. Същите като на Исус Христос41.

— Ти се прикриваш — каза Глицки и никак не изглеждаше спокоен. — А аз просто не мога да поема риска.

— Не можеш да прослушаш две къси ленти? Ще ти отнеме петнайсет секунди.

Ейб наклони стола си назад и опря глава в стената на малката си стаичка. Харди може да му е приятел, но му играеше по нервите.

— Не. Аз имам четирима… не, петима… живи там навън и — той погледна часовника си — разполагам с около десет минути, преди да тръгна за там, дето ще се видим, за да си побъбрим приятно.

Харди седна.

— Не си създавай удобства. Сериозно ти го казвам — рече Ейб.

Харди му клопна с език.

— Виж, за десет минути можеш да прослушаш тези ленти трийсет пъти. Като вземем предвид и времето за пренавиването им.

— Десет минути ще изгубя само докато намеря два магнетофона.

Харди излезе от стаичката и надникна в главната служебна стая, обширно пространство, изпълнено със зелени метални бюра върху под с линолеум. Мъже сновяха насам-натам, секретарки говореха по телефоните и от време на време пишеха на машина.

— От мястото си виждам най-малко четири уокмена тук — каза той.

Грифин бе видял Харди да се шляе из главната стая и да се опитва да заеме уокмен от една секретарка. След като го получи, той тръгна към стаичката на Глицки, съпроводен от Грифин.

— Все още ли се занимавате с това? — попита го Грифин. — Някакъв успех?

Глицки знаеше, че Карл е наясно за безбройните заподозрени, които е посочил миналия ден. И намисли да направи намек за провала на Диз, да покаже, че е още добър специалист в работата си, който съзнава пълното безумие на това, което върши приятелят му Харди.

— Сега пък е заподозрял свещеника от „Сейнт Елизабет“.

Грифин се изкиска.

— Е, ако имаш нужда от помощ, ние сме насреща.

Усмихнат и отзивчив, той се оттегли с поклон.

Глицки повдигна кървясалите си очи към Харди.

— Мръсник! — изрече той.

Ейб продължаваше да се опитва да изглежда крайно трезвомислещ.

— Той е най-обикновен стар негодник, Диз. Сериозно ти го казвам. Нищо няма да откриеш в него като заподозрян.

Харди поклати глава:

— Той е извършителят.

— Виж, дори ако това е неговият глас — а да не казвам, че е така — какво от това?

— Какво ли? То означава, че той е бил там и че не иска ние да го знаем.

— Чувал съм тази песен и преди. Това не е ли същата причина, поради която ти беше сигурен довчера, че Крус е убиецът на Еди?

— Той е убил и онази проститутка. Избягал е от семинарията веднага след сватбата на Кокранови. Почти цяла седмица е бил в неизвестност. Казвам ти, всичко съвпада…

— О, боже, пощади ме, Диз!

Но Харди продължи да настоява:

— Току-що се уверихме, че и случаят с убийството на проститутката не е решен — цели двайсет години вече!

— Имаме стотици нерешени случаи.

— Чуй. Кавано има револвера още от акцията за събиране на оръжието през шейсетте. Знаел е, че Франи е бременна, което означава, че се е видял с Еди, след като Франи е казала на Еди, че е бременна, което е станало в понеделник, не в неделя. Всичко съвпада.

Глицки заклати глава, че не споделя изводите му. Погледна отново часовника си.

— Е, нали чух записите. — И стана.

— Пожела ли поне да провериш спектрограмите на гласа?

Глицки си обличаше сакото.

— Не — каза той.

Харди го последва по коридора.

— Хайде, Ейб, направи го!

Изведнъж Глицки, изчерпал търпението си, се обърна назад, изкрещя с всичка сила, много силно и пренебрежително, надвишил шума в главната служебна стая:

— Къде, по дяволите, е проклетият ти мотив?

Служебната стая притихна смаяна.

— Хей, по-кротко, Ейб!

Мнозина бяха вперили очи в тях. Глицки погледна ядно първо Харди, а после към всички в служебната стая.

Харди, същински глас на разума, изрече:

— Той никога не е преставал да желае Ерин Кокран.

Глицки му отправи изпепеляващ поглед.

— Направи си една услуга, Диз — рече той на Харди и му обърна гръб, — не си губи деня, а върви на работа в бара.