Пеликан в Бландингс

Четиринадесета глава

Още един летен ден клонеше към заник и Замъкът Бландингс отново беше обгърнат в мрак. Императрицата се беше прибрала. Шофьорът Ваулс свиреше на своята хармоника. Котката от конюшните си взимаше един бърз вечерен тоалет, преди да започне нощния си живот. А в кухнята мисис Уилоби, готвачката, довършваше обилно снабденото с мармалад пудингово руло, което Бийч скоро щеше да занесе в библиотеката. Там Гали и лорд Емсуърт се наслаждаваха на вечерята си с добрата проста английска храна. Сега, след като са сами, беше казал лорд Емсуърт, ще им е по-уютно там, отколкото в огромния салон, където се сервираше по време на царуването на лейди Констанс, която сега беше насред океана и само на няколко часа от срещата си с Джеймс Скунмейкър.

През отворения прозорец прииждаше уханието на дървета и тютюневи листа и се смесваше с аромата на агнешкото краче, варените картофи и спанака, с които започна вечерята. Бийч внесе пудинговото руло и се оттегли, а лорд Емсуърт изпусна доволна въздишка. По времето на лейди Констанс тя щеше да накара колосания му нагръдник да подскочи, но сега само раздвижи пазвата на ловното му сако с дупки на лактите. Пръстите на краката му шавнаха прочувствено в спалните пантофи.

— Много е приятно, Галахад — каза той и Гали подкрепи това твърдение.

— И аз си мислех същото, Кларънс. Няма я Кони, няма го Дънстъбъл. Покой, абсолютен покой, когато любимите същества са далеч, както би се изразил някой. Съжалявам, че трябва да си тръгна.

— Налага се, предполагам?

— Съмнявам се, че бракът ще бъде законен без мен.

— Някой твой познат ли се жени?

— Кръщелникът ми.

— Не го познавам, нали?

— Разбира се, че го познаваш. Младежът, който пада по стълби.

— А, да. За кого се жени?

— За Линда Гилпин.

— Коя е Линда Гилпин?

— Момичето, което го целува, след като падне. Ще бъда шафер на Джони.

— На кого?

— Да, виждам, че те обърквам, Кларънс. Джони и кръщелникът ми са едно и също лице. Дотук ясно ли е?

— Напълно, напълно. Твоят кръщелник Джони се жени за Линда Гилпин.

— Закова го, Кларънс. И аз трябва да бъда там в сюблимния момент. Още повече, че Траут и Ванеса Поук настояват да вечерям с тях, преди да тръгнат на сватбеното си пътешествие.

— Кой е Траут?

— Онзи, който се ожени за Ванеса Поук.

— Коя е Ванеса Поук?

— Момичето, което се ожени за Траут. Те са се оженили един за друг и заминават на сватбено пътешествие на Бахамските острови.

— Там, където са водопадите, нали? Хората се спускат по тях във варели, но не мисля, че много млади двойки биха се решили. Без съмнение мистър и мисис Траут ще намерят как да си прекарат времето. Ванеса Поук, така ли каза? Тя не беше ли тук?

— Точно така, а също и Траут.

— Помислих си, че имената са ми познати. Мило момиче. Разбира от прасета. Надявам се да бъде много щастлива.

— Сигурен съм, че ще бъде.

— А също се надявам и кръщелникът ти да бъде много щастлив.

— Изобщо не се безпокой за това. Той обича своята изгора.

— Нали каза, че името й е Линда.

— Изгора е обобщаващо понятие. Между другото, докато Кони беше тук, доверяваше ли ти се много?

— Не много.

— Тогава сигурно не знаеш, че трябваше да се преодолеят големи трудности, преди да се осъществи сливането Джони-Линда Гилпин. Беше на косъм през цялото време. Изникваха пречки. Измамни ъгли трябваше да се заобикалят. Едва накрая им дадоха зелена светлина. Но всичко това сега е зад гърба ни. Имам чувството, че съм част от някаква пиеса, която е към края си. Знаеш какво имам предвид — едно от ония очарователни деликатни нещица, на които французите са царе. Аз си вечерям. Бурята е отшумяла, в сърцето ми цари слънчева светлина. Отпивам от чашата с виното и мисля за отминалото. А сега ни трябва нещо, подходящо за спускането на завесата. Дава се знак за тост. Да пием за Клуба на Пеликаните, в чиято благородна школа се научих да пазя самообладание, да не падам духом и да препускам с мисълта си винаги на крачка преди другия. За Клуба на Пеликаните — и Гали вдигна чашата си.

— За Клуба на Пеликаните — каза лорд Емсуърт, вдигайки своята. — Какъв е тоя Клуб на Пеликаните, Галахад?

— Бог да те благослови, Кларънс — каза Гали. — Вземи си още малко руло.