Пери Мейсън: Случаят със заровения часовник

10

Щом влезе в хотела, Мейсън забеляза, че Дела Стрийт вече го очакваше във фоайето.

— Здравей — извика тя. — Умирам от глад! Какво можем да направим по въпроса?

— Ще отидем да хапнем — обяви адвокатът.

— Чудесно. Пол Дрейк също е тук.

— Къде?

— Горе в стаята си. Дадоха му стая непосредствено до твоята с врата между двете… Освен това ми обясниха, че ресторантът на хотела е съвсем приличен, всъщност едно от най-добрите места за вечеря в града.

— Ще отидем да хапнем, но само при едно условие — засмя се Мейсън.

— Какво условие?

— Ами ако Джак Хардисти е бил убит преди седем часа миналата вечер.

— Но нали Милисънт се е намирала в планинската къща точно по това време? Нима искаш убийството да е извършено точно когато и тя е била там?

— Е, ще бъде жалко, ако е налице такова съвпадение, но какво можем да направим? — подхвърли той. — Ако убийството е станало по-късно, нещата също няма да са по-добри, затова пък ще ми се наложи да направя още някои проучвания.

— Какви например?

— Ами на първо място трябва да се уверя, че човекът, към когото Милисънт би се обърнала, когато се намира в ужасна беда, в когото има пълно и безусловно доверие и който съвсем наскоро е поставил две съвсем нови гуми на автомобила си, е точно семейният им лекар.

Дела Стрийт се замисли за миг.

— Звучи ми съвсем логично — каза след това.

— Добре. Веднага се обади на Винсънт Блейн. Задай му въпроса така, все едно че не става дума за нещо кой знае колко важно. Попитай го например кой лекар в Роксбъри би могъл да издаде медицинско свидетелство, че Милисънт е в състояние на нервно напрежение в резултат на обтегнатите си семейни отношения.

— И после какво? — попита тя.

— Само това. Запиши си името на лекаря. И след това ела в стаята на Пол Дрейк… Местният вечерен вестник дали е излязъл вече?

— Да.

— Има ли в него нещо за Милисънт?

— Нито ред. Явно не е изтекла информация за арестуването ѝ.

— А пише ли за убийството?

— Да, не са разполагали с кой знае каква информация, просто съобщението е поразширено и разкрасено — точно както пишат обикновено в подобни случаи в днешно време.

— Добре. Отивай сега да проведеш разговора, за който се разбрахме. А аз ще се кача да се видя с Пол.

— От моята стая ли да позвъня или предпочиташ да говоря от тук?

— Използвай кабинката тук. Операторката на централата може да се окаже любопитна.

Дела Стрийт кимна и веднага се насочи към телефонната кабина. Мейсън се качи с асансьора, отключи вратата на собствената си стая и премина през свързващата врата в съседната, където завари Пол Дрейк пред огледалото да се бръсне с електрическа самобръсначка.

— Здравей, Пери — усмихна му се детективът, като изключи самобръсначката и си сложи малко лосион след бръснене. — Какви са новините?

— Точно това дойдох да разбера.

Дрейк си облече ризата и умело затегна вратовръзката си.

— Е? — подкани го адвокатът.

Детективът не му отговори веднага, загледан в огледалото, докато нагласяваше възела на вратовръзката. Беше висок, слаб човек, без впечатляващи мускули и широки рамене, така че външността му до голяма степен бе пълна противоположност на онова, което обикновено се смята нормално за един представител на неговата професия. Когато се занимаваше с нещо определено, лицето му се отпускаше, сякаш нищо не го интересуваше; само очите му като че не пропускаха нищо и отчитаха с голяма прецизност всичко, което се случваше наоколо. А зад тази маска острият му ум работеше с математическа точност и невероятна скорост.

— Какво става?

— Ами тази Милисънт…

— Какво за нея?

— Ти ми каза да я открия, като пренебрегна всякакви намеци, че не е особено трудно да я намери човек. Съвсем ясно ми заяви, че сигурно веднага ще чуя, че си е вкъщи, но това е само подвеждаща информация, която смяташ да подхвърлиш на полицията. Пусках цяла група от моите хора…

— Знам — прекъсна го адвокатът. — Аз също се бях заблудил.

Детективът го изгледа изпитателно, опитвайки се да открие някакъв по-дълбок смисъл в думите му.

— Значи не е ставало дума за подвеждаща информация, която си смятал да пробуташ на полицията?

Мейсън бе готов да се изсмее.

— Направо се побърках — продължи ядосано Дрейк. — Търсих я на какви ли не места, а тя през цялото време си е била в къщата на баща си и най-спокойно си е почивала в спалнята, докато икономката отговаря на всички позвънявания по телефона по един и същи начин: „Да, тук е, но ми е забранено да я безпокоя.“

— И тя наистина била там — допълни Мейсън.

— Точно така.

— Е, Пол, и без това от време на време се оплакваш, че ти давам прекалено сложни задачи. Тази беше съвсем лесна. Достатъчно беше да позвъниш в къщата на баща ѝ и веднага щеше да я намериш.

— Не ми пробутвай повече такива „лесни“ задачи, защото здравата ме ядосват — отсече детективът.

— Какво друго прави? — смени темата Мейсън.

— Май успях да стигна донякъде в осъществяването на идеята ти за област Керн. Областният прокурор там има желание да си спечели малко популярност.

— И предприел ли е нещо?

— Все още не, но явно проявява интерес. Ако успеем да измислим някакъв впечатляващ ъгъл за представяне на случая, със сигурност ще захапе въдицата… Нали знаеш, че журналистите обичат да прикачат разни интересни имена на отразяваните от тях престъпления — „Случаят с жената-тигър“, „Случаят с бялата светкавица“, „Убийство със змийски очи“… Чудех се дали няма да успеем да измислим нещо, което да поставя акцента върху онзи заровен часовник. Тогава местните репортери ще раздуят случая, а след това и областният прокурор в Керн ще започне да претендира, че делото трябва да се гледа от него.

— В колко часа е било извършено убийството? — попита адвокатът.

— Все още не мога да ти кажа — призна Дрейк. — Изпратил съм човек да проучи въпроса.

Мейсън се намръщи.

— Би трябвало вече да има поне предварителен доклад от аутопсията.

— Точно това е странното — кимна детективът. — Не пускат никаква информация, основаваща се на предварителния доклад. Струва ми се, че има някакво несъвпадение в данните и доказателствата им.

Мейсън само поклати мълчаливо глава.

— Май не си сигурен, че е така, а, Пери? — настоя Пол.

— Винаги се отнасям с подозрение към несъвпаденията в разследванията — каза накрая адвокатът. — Виждал съм безброй адвокати, които се съсредоточават върху някакъв факт, който съвсем не се вписва в общата картина, и започват яростно да го размахват пред съдебните заседатели. А после нещата започват да се наместват и се оказва, че точно този факт идеално подкрепя определена интерпретация, която оставя клиента без никакви шансове да се спаси.

Когато Дрейк размишляваше трескаво върху нещо, винаги се опитваше да отпусне удобно тялото си — облегнат върху нещо или седнал в широко кресло с вдигнати крака върху облегалката. В момента се бе подпрял върху задната част на стола, а после се изви и седна върху страничната облегалка и подпря с длан брадичката си.

— Страхувам се обаче, че от прокуратурата може да не обърнат особено внимание на онзи заровен часовник. Засега го смятат за някаква измислица. Ако ясно изразят мнението си, журналистите няма да могат да раздухат въпроса.

— Почти съм готов да им представя собствената си теория за заровения часовник, Пол — увери го Мейсън.

— Ами дай ми тази твоя теория и веднага се заемам с работата — отвърна детективът.

— Чувал ли си за звездното време, Пол?

— Какво е това звездно време?

— Ами свързано е със звездите.

— Ти шегуваш ли се?

— Ни най-малко.

— И защо звездното време да е различно от другото, определяно спрямо слънцето?

— Защото звездите измъкват по един ден от слънцето всяка година.

— Не те разбирам.

— Земята прави голям кръг около слънцето и за една година се връща отново в първоначалното си положение. В резултат на това движеше звездите изгряват около два часа по-рано всеки месец, или общо двайсет и четири часа за цялата година. Като придвижват часовниците напред с по четири минути всеки ден, астрономите могат да се нагаждат към звездното вместо към слънчевото време.

Времето не е нищо повече от един огромен кръг. Разделяш кръга на триста и шейсет градуса, после го делиш на двайсет и четири и установяваш, че един час се равнява на петнайсет градуса от кръга.

— Всичко това е прекалено сложно за мен — спря го детективът. — Признавам, че не мога да го разбера.

— Съвсем просто е, стига да вникнеш в същността му — отвърна адвокатът. — Опитвах се да подчертая, че като използват звездното време, учените знаят точното положение на всяка една звезда в даден момент.

— По какъв начин?

— Ами определят на всяка звезда точно положение по отношение на времето и пространството, което се смята нейното „правилно движение“. И след като го знаят, когато погледнат часовника, могат да определят точното разположение на звездата. Всъщност по този начин се работи с астрономическите телескопи. Положението на звездата в даден момент се определя, като поставят телескопа под правилния ъгъл, нагласяват го на съответната ширина на друг разграфен кръг, отразяващ „залязването“ на звездите — и ето, че звездата се появява.

— Добре де, звездата се появява — и какво от това? — недоумяваше Дрейк.

— Става за водещо заглавие на първа страница на вестника — обясни Мейсън.

Детективът се замисли за миг.

— Май има хляб в тази работа, Пери — съгласи се след малко. — Стига да успеем да изтъкнем важността ѝ. Какво те кара да смяташ, че нашият часовник е работил според звездното време, за което говориш?

— Ами погледни на нещата от тази страна, Пол — започна адвокатът. — Два пъти в годината звездното време съвпада със слънчевото — веднъж при пролетното равноденствие, а вторият път, след като от изпреварването се натрупат дванайсет часа, което при разграфения на дванайсет часовник би показало…

— Да, да, ясно ми е — прекъсна го Дрейк. — Дотук разбрах.

— Вторият случай на съвпадение между звездното и слънчевото време е равноденствието на двайсет и трети септември.

— А след това часовникът започва да избързва с по четири минути на ден? — попита детективът.

— Точно така.

— Но този часовник е бил двайсет и пет минути назад.

— Или трийсет и пет минути напред — поправи го с усмивка адвокатът.

— Отново нищо не разбирам.

— Ти забравяш, че заради войната2 властите изместиха времето ни с един час напред. Значи един часовник, който е двайсет и пет минути назад от нашето време, би бил с трийсет и пет минути напред по отношение на времето по слънцето… Тук май има нещо, върху което би трябвало да се замислим.

— Може би — кимна детективът. — Ако успеем да обвържем убийството с астрологията или дори само с астрономията, ще предизвикаме такъв интерес у областния прокурор на Керн, че той веднага ще сграбчи случая, точно както гладният пес се хвърля върху кокала.

— Просто можем да помислим върху един подобен акцент. Това е само примамка за привличане на интереса на вестниците, но все пак може да ни свърши работа.

— Смятам, че ще стане — каза Дрейк. — Кога ще мога да отида до града и да им пусна тази муха?

— Ами когато решиш.

В този момент се чу почукването на Дела по вратата.

— Всички облечени ли са? — попита тя.

— Влизай, Дела.

Секретарката отвори вратата, усмихна се за поздрав на детектива и пусна сгънат лист хартия в ръката на Мейсън.

Дрейк уж бе насочил погледа си към някакъв далечен предмет в дъното на стаята.

— Ти направо унищожаваш това момиче, Пери — подхвърли той, явно забелязал предаването на бележката.

— Защо смяташ така?

— Ами погледни как се държи. Човек има чувството, че на никого не се доверява. Поръчал си ѝ да открие някаква информация и тъй като е знаела, че ще бъдеш в моята стая, решила да запише всичко на лист и да се опита да ти го пъхне незабелязано в ръцете.

— Просто знае, че ти си доста целенасочен в мисленето си, Пол — засмя се адвокатът. — Не иска да ти отвлича вниманието с други неща.

Върху листчето, откъснато от бележника ѝ, секретарката бе написала само едно име — „Доктор Джеферсън Мейкън, Роксбъри“.

— Чух разни слухове, че Хардисти е отмъквал пари от фондовете на банката — обади се детективът. — Предполагам, че нямаш намерение да ми кажеш нещо и по този въпрос. Ти…

В този миг иззвъня телефонът.

— Сигурно някой от моите хора се обажда, за да ми докладва — скочи Дрейк. Взе слушалката и я приближи до ухото си. — Ало? — Лицето му остана напълно непроницаемо, докато слушаше подаваната му информация, която за останалите присъстващи в стаята не бе нищо повече от леко пукане, усилващо се от време на време очевидно поради проблеми във връзката.

— Сигурен ли си? — попита накрая детективът. А след като накрая се убеди, че не може да има никакво място за съмнение, добави: — Остани там, където си в момента. Може би ще ти позвъня след около пет минути. Искам да помисля върху това.

Постави слушалката на вилката и се обърна към Мейсън:

— Докладът от аутопсията показва, че убийството на Джак Хардисти е извършено след седем часа, най-вероятно някъде около девет. Официално са посочени границите между седем и десет и половина вечерта.

Мейсън пъхна ръце в джобовете на панталоните си и започна да се взира изпитателно в шарките на избелелия хотелски килим.

— А открит ли е фаталният куршум в тялото? — попита неочаквано.

При този въпрос лицето на детектива в миг изгуби безизразността си, с която той обикновено прикриваше мислите си.

— Какво те накара да мислиш за това, Пери?

— Намерен ли е? — повтори адвокатът.

— Не — отвърна Пол Дрейк. — И точно това буди известно недоумение у лекаря, извършил аутопсията. По тази причина не е оповестил резултатите от работата си, преди да направи повторна проверка. Хардисти несъмнено е убит от куршум, изстрелян най-вероятно от трийсет и осемкалибров револвер. Куршумът не е излязъл от другата страна на тялото — но не е открит и вътре!

Мейсън кимна бавно, докато обмисляше току-що чутата информация.

— Май не ми изглеждаш особено учуден — подхвърли Дрейк.

— Ти какво очакваш, да започна да се вайкам ли?

— Не можеш да ме заблудиш, Пери — засмя се детективът. — Ти очакваше точно това.

— Какво те кара да мислиш така?

— Ами твоят въпрос.

— О, това бе просто един въпрос.

— Но съм готов да се обзаложа, че това е първият ти случай, свързан с разследване на убийство, когато го задаваш.

Адвокатът не каза нищо.

— Е, във всички случаи това поне оневинява Милисънт — подхвърли детективът.

— Кое по-точно?

— Ами убийството е извършено, след като тя си е тръгнала от планинската къща.

Мейсън поклати глава.

— Не, Пол, изобщо не я оневинява. Напротив, още повече насочва подозренията към нея. Съжалявам, но явно ще се наложи да пропусна вечерята. Вземи Дела и хапнете за моя сметка.

— В определени моменти ти хрумват достойни за уважение идеи, Пери — засмя се детективът.

— Мога ли да знам къде да те открия, ако се случи нещо особено важно? — обърна се Дела Стрийт към адвоката.

Той само кимна лекичко.

— Къде?

Мейсън се засмя.

— Разбрах — каза секретарката му.

— А аз не — започна да протестира детективът.

Дела Стрийт сложи ръката си върху неговата.

— Няма значение, Пол. Нали сега отиваме да вечеряме. За сметка на шефа… Вечерята включва и поне по едно питие, нали, Пол?

— Да, естествено, как е възможна вечеря без поне едно питие в началото — отвърна Дрейк. — Макар че може би Пери е на по-различно мнение по въпроса.

Мейсън се засмя и измъкна парчето стъкло от очила от джоба си.

— Виж това парче от очила, Пол — започна, като го подаде на детектива.

Дрейк го повъртя между пръстите си.

— И откъде е то?

— Точно за това ти плащам, Пол, за да откриеш — отвърна адвокатът и пое към вратата.