Пери Мейсън: Случаят със заровения часовник

24

Пери Мейсън крачеше напред-назад в кантората си, пъхнал палци в илиците на сакото си. Дела Стрийт седеше на секретарското си място и го следеше с изпълнени със съчувствие очи.

Вече близо час адвокатът не преставаше да снове нервно из помещението, като се спираше само от време на време, за да си запали цигара или да седне за миг на огромния стол пред бюрото си. Но само след минута скачаше нервно, избутваше стола назад и отново започваше да крачи из стаята.

Наближаваше девет часът, когато изведнъж се закова на мястото си.

— Свършено е с мен, ако не успея да измисля някакъв начин за обвързване на случая със звездното време и заровения часовник — каза тихо.

Дела Стрийт веднага се опита да се възползва от възможността да каже нещо, за да го поуспокои поне малко.

— А не можеш ли да оставиш часовника да говори сам за себе си? Със сигурност не е просто съвпадение фактът, че той е сверен съвсем точно според звездното време.

— Бих могъл да го оставя да говори сам за себе си — съгласи се адвокатът, — но само ако успея да го наложа като доказателство. Как да докажа обаче, че е свързан по някакъв начин с убийството?

— Беше открит съвсем наблизо до мястото на престъплението.

— Знам — отвърна троснато Мейсън. — Но не мога да се изправя пред съда и да излагам аргументи, без сам да съм наясно. Невъзможно е да кажа: „Ето това е изровен от земята часовник.“ Открит е съвсем близо до мястото на престъплението. Свидетел го е видял първо в деня на убийството, след това на следващия ден. После изчезнал и се появил седмици по-късно, точно когато делото вече се гледа в съда. Съдия Канфийлд ще ме погледне със студените си аналитични очи и ще ми каже: „Да предположим, че всичко това наистина е вярно, господин Мейсън. Но каква е всъщност връзката на този часовник с разглежданото престъпление?“ Какво бих могъл да му отговоря тогава?

— Не зная — призна си Дела.

— Нито пък аз — измърмори адвокатът.

— Явно някой, свързан с престъплението, се интересува от астрология.

— Съвсем не съм толкова сигурен. Този елемент с астрологията бе твърде подходяща уловка, докато се опитвахме да накараме областния прокурор в Керн да се заинтересува от случая. Все пак не е необходимо човек да се води по звездното време, ако иска да се занимава с астрология. Звездното време е важно и необходимо само в един случай: когато трябва да се определи положението на някоя звезда.

— Обясни ми, моля те, по какъв начин можеш да установиш положението на звездата с помощта на часовника — помоли го секретарката му.

— Небесното пространство представлява кръг с триста и шейсет градуса. Земята се завърта около оста си на всеки двайсет и четири часа, което означава по петнайсет градуса на час… Така астрономите са разделили небесното пространство на градуси, минути и секунди от кръга, а след това тези градуси, минути и секунди от кръга се преобразуват в часове, минути и секунди от времето. Астрономите могат да определят точния момент на изгряване на дадена звезда, което не е нищо друго, освен положението ѝ на запад или на изток от определена точка, както и залеза ѝ, което всъщност е разстоянието ѝ на север и на юг от небесния екватор.

— Не виждам какво значение има всичко това — обади се Дела.

— Астрономите разполагат със специални телескопи, чийто монтаж е съобразен е положението на екватора и оста на Земята. Когато телескопът се задейства, индикаторът му преминава през разграфени кръгове. Ако предварително знаеш точния път на една звезда, трябва просто да го нагласиш на съответното звездно време за определеното място, и ще видиш точно звездата, за която става дума… Кажи ми сега какво общо би могло да има всичко това с убийството на Джак Хардисти?

— Не бих могла — засмя се тя.

— Нито пък аз — призна Мейсън. — И ако не успея да се досетя или да открия, клиентката ми със сигурност ще бъде осъдена за предумишлено убийство.

— Смяташ ли, че наистина е виновна?

— Зависи какво разбираш под „виновна“ — отвърна адвокатът.

— Дали наистина го е убила?

— Възможно е да го е направила — кимна Мейсън. — Но не става дума за хладнокръвно, предварително подготвено убийство. Най-вероятно е било нещастен случай, нещо, което е станало в резултат на непредвидени обстоятелства… Може би дори е натиснала спусъка.

— Тогава защо отказва да разкаже какви са били тези обстоятелства?

— Страхува се, тъй като ако го направи, може да хвърли подозрения върху още някого… Защото в нашия случай, Дела, престъплението не е само едно.

— Какво искаш да кажеш?

— Ами как ти се струва това? Джак Хардисти отмъква парите и ги отнася в тунела. Заравя ги там. Някой му дава солидна доза скополамин, той започва да говори и под въздействието на лекарството издава своята тайна. Този човек отива и прибира парите. Съществува обаче и друга вероятност: отива и установява, че друг го е изпреварил и е изпразнил скривалището.

— И ти не смяташ, че това е била Милисънт Хардисти?

Мейсън поклати отрицателно глава.

— Ако Милисънт Хардисти или доктор Мейкън бяха прибрали парите, те веднага щяха да отидат при господин Блейн и да му кажат: „Заповядай. Връщам ти парите.“ Точно в това е главният проблем. Те са се опитвали да му върнат парите, защото Блейн щял да изпадне в ужасно положение, ако трябва да покрива тези загуби.

— Да, напълно си прав — призна Дела Стрийт.

— Точно затова съм убеден, че някой трети се е намесил — продължи адвокатът. — Този трети е прибрал деветдесетте хиляди долара и сега ги крие някъде. Напълно съм сигурен, че часовникът има нещо общо с цялата работа, но тъй като не успявам да открия каква точно е връзката, утре при възобновяването на съдебното заседание онзи самохвалко и надут пуяк заместник-областният прокурор ще успее да ме изправи до стената.

— Не е чак толкова сигурно — възрази секретарката му. — Вече започна да им създаваш проблеми — в момента се тревожат за револвера.

Мейсън кимна разсеяно.

— Оръжието си е просто една уловка. Нещо като да сложиш малко сол в открита рана, но часовникът — по дяволите, Дела, този часовник означава нещо!

В този миг Пол Дрейк почука три пъти по кодирания начин на вратата, изчака малко и почука още два пъти.

— Това е Пол — каза Мейсън. — Отвори му.

Дела Стрийт отвори вратата и детективът застана ухилен на прага.

— Здравата ги размърда всички, Пери. Плъзнали са навсякъде из каньона с всевъзможни лампи и фенери, дори с кибрити. Джеймсън се кълне, че ще се яви в съдебната зала утре сутринта и ще докаже, че в цялата околност няма никакъв захвърлен револвер.

— Знаех си, че ще постъпи точно по този начин — кимна разсеяно адвокатът. — Ще мога да си направя малка шега с него по време на кръстосания разпит, но това едва ли ще ми помогне да разбера по какъв начин часовникът е свързан с престъплението.

— Ами астрологията? — подсказа му Дрейк.

— Астрологическият елемент е доста интересен, но не е нещо, което бих могъл да представя пред съдия Канфийлд.

— Не бъди толкова сигурен — възрази детективът. — Току-що открих нещо за госпожа Пейсън.

— Какво за нея?

— Учи астрология.

Мейсън се замисли намръщено върху думите му.

— Ще ти кажа и още нещо — продължи Дрейк. — Нали си спомняш доклада на специалиста за парчето от счупените очила — според него то уж било от очилата на Джак Хардисти, също както и другото парче, намерено на мястото на престъплението. Е, дадох това парче на друг специалист и той твърди, че наистина си прав. Нали помниш, ти настоя, че не е съвсем сигурно, че парчето е от същите…

— Няма значение какво съм твърдял — прекъсна го адвокатът. — Кажи ми заключението на специалиста.

— Това парченце е твърде малко и трудно може да се направи заключение от него. Първият специалист се е страхувал да изрази съмнение, че то е от очилата на Хардисти, защото шерифът му е висял на главата, и затова потвърдил… А аз попаднах на друг експерт, който направи много внимателна и пълна проверка. Според него парчето не е от очилата на Хардисти, макар че другото, открито от шерифа, наистина е от тези очила. Това означава, че са били счупени два чифта очила.

Според този специалист нормалното око притежава способност да се приспособява, известна още като акомодация. Това всъщност е способност да се променя дебелината на лещите в очната ябълка, благодарение на което съответните предмети се довеждат на фокус — точно както човек придвижва фотоапарат напред-назад, докато търсеният предмет застане на фокус.

Мейсън кимна мълчаливо.

— Тази способност се загубва, когато човек започне да остарява. Затова и от четирийсетата си година човек се нуждае от очила. А когато стигне шейсет, загубва почти напълно способността си за акомодация. Естествено, някои хора са по-устойчиви на въздействието на възрастта, особено по отношение на зрението си, но, общо взето, според специалистите в тази област възрастта на пациентите до голяма степен би могла да се определи от степента на корекция на зрението с помощта на очилата. За нашия случай специалистът ми каза, че предполага — само предположение, а не нещо, което би могъл да потвърди под клетва в съда — че парчето е от очила на около трийсет и шест годишен човек.

Джак Хардисти беше на трийсет и две. Милисънт Хардисти е на двайсет и седем, а сестра ѝ Адел Блейн — на двайсет и пет. Харли Реймънд също е на двайсет и пет, Винсънт Блейн — на петдесет и две. Родни Бийтън е около трийсет и пет годишен, но май не носи очила. Той, изглежда, е от хората с идеално зрение… Но ето нещо, което сигурно не си си и помислял. Мирна Пейсън е на трийсет и няколко, но е възможно и да е доста по-възрастна. Тя обикновено не носи очила, но е възможно и да си ги слага само когато чете — или когато проверява звездното време във връзка със заровения часовник.

Мейсън се отпусна в големия си кожен стол. Облегна се назад, подпря глава на меката облегалка и затвори очи.

— Да си направил нещо по въпроса, Пол? — извика неочаквано след малко.

Детективът поклати глава.

— Току-що ми хрумна тази идея. Просто не се бях замислял за евентуалната връзка между очилата и часовника.

— Тогава се захващай за работа веднага — подкани го адвокатът, без да отваря очи.

— Добре де — отвърна Дрейк и се изправи на крака. — Започвам веднага. Нещо друго?

— Друго няма — каза Мейсън. — Но задължително ще трябва да изясним този астрономически аспект до сутринта. Предполагам, че Макнер ще ми даде думата да представя тезата си по някое време утре. Тогава ще съм длъжен да започна с представяне на доказателствата. А аз не разполагам с такива. Единственото, което ми остава, е да използвам часовника, за да придам известна тайнственост на случая и да принудя Макнер да търси отговорите.

— А не можеш ли да го направиш? — попита детективът.

— Не и ако не успея да представя часовника като доказателство — обясни Мейсън. — А изобщо не ми е ясно как бих могъл да докажа, че звездното време е свързано по някакъв начин с убийството на Джак Хардисти. Колкото повече се опитвам да се концентрирам върху този проблем, толкова по-трудно ми е да мисля.

Дрейк се запъти към вратата.

— Добре — каза, преди да излезе, — аз ще отида да подуша около ранчото за добитък на Мирна Пейсън.

— Внимавай с нея — предупреди го с усмивка Дела Стрийт. — Тя въздейства доста силно на мъжете.

— О, аз съм неподатлив на женския чар — подхвърли детективът.

— Забелязала съм го — продължи да се шегува с него секретарката.

Дрейк вече бе стигнал до вратата, когато внезапно се спря, извади портфейла от джоба си и го отвори.

— Тук имам още нещо, Пери — каза след това. — Не ми изглежда кой знае колко важно за нашето разследване, но го открих точно там, до скалата, може би на не повече от двайсет и пет метра от мястото, където е бил намерен часовникът първия път… Виж дали ще разбереш нещо.

Дрейк отвори плика, който бе извадил от портфейла си, и подаде на Мейсън кръгла черна хартийка не по-голяма по размер от сребърен долар.

Адвокатът я огледа и повдигна объркано вежди.

— Това ми прилича на кръг, изрязан внимателно от съвсем ново индиго.

— Точно така — кимна детективът. — И аз предположих същото. Но не разбирам дали би могло да ни послужи за нещо.

— Кръгът е бил очертан съвсем внимателно. Нали виждаш малката дупчица в средата от пергела? След това също толкова старателно е изрязан. Индигото със сигурност не е било използвано преди това, защото в противен случай по него щяха да останат знаци и букви от отпечатването.

— Напълно си прав — съгласи се Дрейк. — Очевидно някой е искал да провери нещо или да отпечата някакъв подобен кръг, но после се е отказал да използва изрязаното по този начин индиго. Този кръг ми прилича на малък часовник. Може би изобщо не е нещо важно, Пери, но то беше там и реших, че може би ще е най-добре, ако го прибера и ти го покажа.

— Благодаря ти, Пол. Добре си направил. Възможно е да се използва при обяснението на някакъв нов факт по-късно.

— Добре, аз тръгвам. Ще се видим скоро — каза детективът.

Мейсън остана облегнат на стола си около пет минути след излизането на Пол Дрейк, след това се поизправи, започна да барабани нервно с пръсти по бюрото си и накрая поклати глава.

— Какво става? — попита го Дела Стрийт.

— Не съвпада — измърмори адвокатът. — Лошото е, че не успявам да ги обединя. Часовникът, очилата, звездите… — Мейсън неочаквано млъкна. Намръщи се, мигна с дясното си око, втренчен в стената отсреща.

— Какво има? — не разбра секретарката му.

— Марта Стивънс — изрече бавно адвокатът.

— Какво за нея?

— Тя е на трийсет и осем години.

— Не разбирам накъде биеш.

— На трийсет и осем — повтори Мейсън. — Значи носи очила. Явно е учила за медицинска сестра, знае да дава лекарства, защото тя е поставяла инжекциите на Винсънт Блейн с инсулин… Сети ли се сега?

— Господи, наистина!

— Ами онази нощ след убийството, когато Адел Блейн беше изчезнала? — продължи адвокатът. — Тя бе отишла в хотел „Сан Венито“ и се бе регистрирала под името Марта Стивънс… Ние не успяхме да се досетим защо.

— А сега ясно ли ти е? — попита Дела, останала почти без дъх от вълнение.

— Знам каква може да е причината — отвърна Мейсън.

— Каква?

— Марта Стивънс е имала среща с някого в хотел „Сан Венито“. Но не е можела да отиде на тази среща. Точно затова Адел Блейн е пристигнала и се е регистрирала в този хотел под името Марта Стивънс, така че да може да се срещне с човека, който ще потърси икономката.

— И кой е този човек? — продължи да разпитва Дела.

Мейсън се поколеба за миг, като не спираше да барабани с пръсти по бюрото си. След това решително посегна към слушалката и поиска да го свържат с дома на Винсънт Блейн в Кенвейл.

— Здравейте — каза след малко. — Кой се обажда, моля?… О, да, госпожо Стивънс… Има ли някого в къщата, освен вас?… Разбирам. Ами господин Блейн би искал да отнесете спринцовката му, тази, с която му поставяте инсулина — в детективска агенция „Дрейк“. Просто я оставете там. Помоли ме да ви предам да хванете първия междуградски автобус и да пристигнете тук със спринцовката. Смятате ли, че можете да го направите?… Добре, тръгнете веднага… Не, аз нямам никаква представа, госпожо Стивънс. Знам само това, което господин Блейн ме помоли да ви съобщя. Той е доста разстроен — от това напрежение около процеса, а и от всичко друго… Да, разбирам. Благодаря ви. Дочуване.

Дела Стрийт го изгледа с любопитство.

— С какво ще ни помогне това? — не се стърпя и попита тя.

Мейсън не ѝ отговори, отвори чекмеджето на бюрото си и измъкна връзка шперцове.

— Това ще ни даде възможност да претърсим стаята на Марта Стивънс и да поогледаме на разни места, към които полицията най-вероятно не е проявила никакъв интерес… А може да ни се наложи и да откраднем очила.

— Няма ли това да е нещо като влизане с взлом в чужда собственост? — попита многозначително секретарката му.

Адвокатът се засмя.

— Като се има предвид, че съм нает от собственика на къщата, което ми дава известни правомощия, може би няма да се стигне до повдигане на обвинение за проникване с взлом.

— Смяташ ли, че областният прокурор ще бъде благосклонен към теб?

— Опасявам се, че не. Областният прокурор Хамилтън Бъргър, както и заместникът му — блестящият Томас Л. Макнер, не биха се поколебали дори за миг да го квалифицират като нахлуване с взлом с цел грабеж — но ако бъда хванат.

— Няма ли начин да се потърсят доказателства по законния ред?

— Не разполагаме с достатъчно време. Още тази вечер трябва да съм наясно дали ще успея да открия нещо, към което да прикрепя доказателството за този часовник. А ако не открия нищо, най-добре е да го знам веднага, за да се опитам да намеря друг подход.

Дела Стрийт отиде до шкафа и взе шапката си.

— Закъде се приготвяш? — попита я Мейсън.

— Ще дойда с теб.

— Добре — засмя се адвокатът. — Да вървим.