Пери Мейсън: Случаят със заровения часовник

27

Щом се завърна в кантората си, Пери Мейсън побърза да свика спешно съвещание, на което присъстваха помощникът му Джак Джаксън, Дела Стрийт и Пол Дрейк.

— Трябва да открием някакво законово основание или прецедент, които да докажат, че позоваването по време на кръстосания разпит не на факт, а на разговор, е правомерно, когато идеята е да се покаже причината, предизвикала съответните действия на свидетеля — обърна се адвокатът към Джак. — Не е възможно да не съществува подобен прецедент… Например да е зададен въпрос от рода на „Не отидохте ли на това място, защото еди-кой си ви каза, че става дума за еди-какво си?“.

Джаксън само кимна и изчезна в другата стая да се рови в правната литература.

— Ако не намеря начин да вмъкна този часовник по време на кръстосания разпит, просто ще бъда принуден да се откажа от него — измърмори ядосано Мейсън. — А както се развиват засега нещата, трудно ще намеря основание да разпитвам за нещо, което се смята от останалите за несвързано е делото.

— А ти смяташе ли досега, че ще се намери подходяща форма да го използваш? — попита Дела Стрийт.

— Просто ми трябва още време — призна Мейсън. — Бъргър явно възнамеряваше да приключи с призоваването на свидетели. И тогава съдия Канфийлд щеше да ми възложи да представя тезата си още на днешното следобедно заседание. А при сегашното положение най-напред ще започнем да спорим по въпроса с будилника. Бих могъл да направя някакво изказване в продължение на десет-петнайсет минути. Да предположим, че съдия Канфийлд изложи аргументите си против моето искане. Едва след това Бъргър ще има възможност да обяви, че е приключил с призоваването на своите свидетели. И съдия Канфийлд ще ми даде още една отсрочка — до следващата сутрин, за представянето на моята теза и на свидетелите ми. Това е всичко, което бих могъл да спечеля… Дяволите да го вземат този часовник, Пол, той трябва да означава нещо. Но не бих могъл да го използвам като доказателство, ако не открия преди това какво е значението му.

— Не стигнахме до никъде с госпожа Пейсън — призна детективът. — Тя наистина се интересува от астрология, но и от много други неща. А и астрологията, както изглежда, не е кой знае колко близко свързана с астрономията и подобно на много други жени, които обичат да говорят за различните зодии, тя не знае почти нищо за разположението на звездите.

— Сигурен ли си?

— Да. Специално разговарях с нея.

— Възможно е нарочно да го е скрила от теб.

— Не ми се вярва.

— Стига, Пол, не е възможно часовникът да е бил сверен случайно според звездното време — ядоса се адвокатът. — Той не е… — Мейсън млъкна внезапно.

— Какво става? — попита го Дрейк.

— Просто ми хрумна нещо, Пол… Може да не се получи, но трябва да опитам! — каза адвокатът, веднага посегна към телефонната слушалка и поръча на операторката: — Свържи ме с административния отдел на областната прокуратура, Гърти. Искам да разговарям със служителя, който отговаря за веществените доказателства по делото „Щатът срещу Хардисти и Мейкън“. Ще изчакам.

Мейсън държеше с една ръка слушалката, а с другата барабанеше нервно по бюрото си.

— Ало, Пери Мейсън се обажда — каза след малко. — Искам да ви попитам нещо за онзи будилник, който беше представен като веществено доказателство… Той продължава ли да работи? Работи значи. И с колко е напред?… Проверете с възможно най-голяма точност, може ли? Просто ми кажете колко точно показва в определен момент.

Адвокатът извади своя часовник, постави го на бюрото пред себе си.

— Кажете ми сега колко показва будилникът?

Отбеляза си чутото върху лист хартия, погледна цифрите и се намръщи замислено.

— Това е всичко, благодаря ви — каза след малко. После постави слушалката на вилката и добави: — Доста странно наистина.

— Какво стана? — попита нетърпеливо Дела Стрийт.

— Учудвам се преди всичко на факта, че часовникът продължава да работи. Той трябва да се навива на всеки двайсет и четири часа. Би могъл да работи най-много трийсет и шест часа след навиването, това зависи от дължината на пружината и от самата конструкция на будилника. А ето, че все още работи. Значи някой го е навил непосредствено преди да го открием. Но най-интересното е, че не е избързал нито минута след вчера.

— И какво от това? — не разбра секретарката му.

— Звездното време избързва точно с четири минути всеки ден — обясни Мейсън. — Или с четири минути без две-три секунди. Значи… — Неочаквано адвокатът изви глава назад и започна да се смее…

— Не виждам нищо смешно в това — обади се Дела Стрийт.

Мейсън продължи да се смее още известно време.

— Шегата е с мен самия — обясни след това. — Смея се на самия себе си. Ние заложихме капан, а след това сами паднахме в него.

— Аз също не те разбирам — призна детективът.

— Ами помниш ли онази история за инженера, дето попаднал в собствената си клопка?… Кажи на Джаксън да не търси повече никакви прецеденти, Дела… А сега ми дайте половин час да си събера мислите и ще поемем към съдебната зала, за да нанесем на Хамилтън Бъргър и на младия му високомерен помощни такъв удар, че да го помнят до края на живота си! Решението на цялата тази мистерия през всичкото време е било направо пред очите ми, просто не знам как не съм го видял!