Пери Мейсън: Случаят със заровения часовник

16

Малката група се движеше в колона по един по планинската пътека. Светлините от фенерите шареха наоколо, подобно на някаква странна процесия от светулки, проправящи си с мъка път в тъмната нощ.

— Ето това е мястото, господин Мейсън — обади се по едно време Родни Бийтън, който водеше колоната.

Адвокатът се наведе и огледа калния участък от пътеката.

— Тази малко странна червеникава кал идва от вътрешността на тунела — продължи да обяснява Бийтън. — Била е изкарана тук и утъпкана, когато прокопали навътре. Освен това откъм него непрекъснато се просмуква вода, поради което пътеката винаги е мокра.

— А какво можете да ми кажете за следите, които се виждат по нея? — попита Мейсън.

— Не знам дали ще разпозная всички. Ето тук са моите и на госпожица Стрейг. Тези със сигурност са от сърна, а тук според мен е минал койот, но както виждате има и доста по-стари следи, които не са вече толкова ясни. Те явно са останали от някого, който е минал преди нас с госпожица Стрейг.

— Я да погледнем по-навътре в тунела — предложи адвокатът.

Всички се заизкачваха към входа на стария тунел.

— Знаете ли колко е дълбок? — продължи с въпросите Мейсън.

— Не много — отвърна Бийтън. — Прокопали са го по някаква жила, а след това тя се изгубила.

Вътре в тунела въздухът беше спарен и застоял. Миришеше силно на пръст и скала.

— Направо настръхвам от това място — обади се Мирна Пейсън. — Никога не съм можела да издържа вътре дълго. Ако не възразявате, предпочитам да ви изчакам навън.

— Аз ще ти правя компания — обади се и Лола Стрейг. — И аз не обичам тунелите.

Бърт Стрейг се поколеба за миг, сякаш се опитваше да си намери извинение, за да остане с тях, но Лола му нареди:

— Ти тръгвай, Бърт. Върви с мъжете.

Родни Бийтън, Бърт Стрейг, Харли Реймънд, Пол Дрейк и Пери Мейсън влязоха и отидоха до края на тунела. Фенерът на Родни Бийтън пръв освети разкопаното място в дъното.

— Тук като че някой се е готвел да зарови нещо — отбеляза Бийтън, насочвайки светлината точно към мястото в дъното на тунела, където между скалите имаше дупка.

— По-скоро ми се струва, че нещо е било заровено там, а след това е извадено — обади се Мейсън.

Бийтън се замисли върху думите му.

Дрейк хвърли многозначителен поглед към адвоката.

Пери освети с фенера си стените на тунела.

— Не виждам тук никаква лопата — отбеляза след това.

Всички останали фенери внимателно направиха същия кръг.

— Прав сте, наистина няма лопата — обади се Бърт Стрейг.

— Освен това тази дупка май не е изкопана с обикновена лопата — допълни адвокатът. — Тук по-скоро е използван градински бел… Виждате ли тук, отбелязало се е почти цялото острие.

Бийтън се наведе напред.

— Точно така — потвърди той. — Бих добавил също…

Мейсън го хвана за рамото.

— Според мен трябва да оставим всичко както сме го намерили, може да се използва като доказателство — обясни му той. — Предлагам да излизаме. И нека се опитаме да не се докосваме до нищо.

Излязоха мълчаливо от тунела и обясниха на Лола Стрейг и на Мирна Пейсън какво са открили.

— Много бих искал да погледна и долната пътека, която води към къщата на Бийтън — каза Мейсън. — Доколкото разбирам, този тунел май е разположен на територията на област Керн, така ли е?

— Да, доста отвъд граничната линия е — поясни Бийтън.

— Колко отвъд според вас?

— Ами не по-малко от осемстотин метра. Защо, има ли някакво значение?

— Възможно е да има — измърмори многозначително адвокатът.

— Най-добре ще е оттук нататък аз да ви водя — каза Бийтън. — Отново съм заредил фотоапарата, който се е задействал при преминаването на Бърт Стрейг по пътеката. Затова ако не възразявате, ще ви помоля да заобиколим това място.

Той пръв пое надолу по пътеката, движеше се с широки бързи крачки и съвсем ритмично като човек, който отлично познава мястото.

След известно време неочаквано забави ход.

— Апаратът е точно отпред. Виждате ли го?

При внимателно вглеждане наистина се забелязваше стативът, върху който бяха поставени фотоапарат и светкавица към него.

— А как се задейства? — поинтересува се Мейсън.

— Опънал съм копринен конец през пътеката — обясни Бийтън.

— И аз налетях точно на него — обади се Бърт Стрейг.

— Да, виждат се твоите следи — каза Реймънд — … явно си се движил напред.

Той посочи към ясните следи от каубойските ботуши на Бърт Стрейг, оставени очевидно, докато е бързал нагоре по планинската пътека.

— Толкова се бях притеснил за сестра си… — объркано започна да обяснява Бърт Стрейг. — Може би постъпих доста глупаво тази вечер, Род. Надявам се, че ще ми простиш, нали?

Бийтън протегна грубата си ръка и стисна протегнатата длан на Стрейг.

— Да забравим за това. Сестра ти наистина е забележителна, така че не мога да те виня, че не я изпускаш от очи.