Петдесет нюанса освободени

8.

Гиа Матео беше красива. И освен това висока. Косата й - къса, перфектно изрусена и подстригана на пластове в някой известен и скъп салон. Носеше я както се носи корона. Беше облечена в бледозелен костюм - сако и панталони, които подчертаваха съблазнителните й форми. Дрехите й винаги изглеждаха скъпи. На врата й блестеше диамант, в комплект с двете по-малки димант-чета в ушите. Изглеждаше изпипана отвсякъде. Беше израснала в семейство с много пари, изискани маниери и добри обноски, макар че тази вечер въпросните маниери очевидно бяха оставени у дома й. Светлозелената й блуза бе твърде разкопчана - далече под изискваните класически правила, които предполагаше родо-словното й дърво.

- Здравейте, Крисчън. Здравейте, Ана. - Оголи в усмивка белите си равни зъби и протегна ръка с изящен маникюр, за да се здрависа първо с него и после с мен. Трябваше да пусна ръката на Крисчън, за да се здрависаме. Беше съвсем малко по-ниска от него, но злорадо забелязах, че се е покатерила на убийствено високи токове.

- Здравейте, Гиа - поздрави я той учтиво, а аз се усмихнах ледено.

- Изглеждате прекрасно след сватбеното пътешествие - каза тя спокойно, но очите й изгаряха лицето на Крисчън. Миглите й бяха обилно наклепани със спирала. Крисчън ме прегърна и ме притисна до себе си.

- Благодаря. Прекарахме чудесно. - Устните му докоснаха косата ми. Това ме изненада.

„Видя ли? Мой е? Дразни ме, изкарва ме от кожата ми, но е мой!“ Усмихнах се. „Крисчън, така те обичам, точно сега, в този момент!“ Пъхнах ръка в задния му джоб и стиснах дупето му. Гиа ни се усмихна ехидно.

- Успяхте ли да прегледате плановете?

- Да - казах. Погледнах Крисчън. Той ме гледаше развеселено. Какво му беше смешното? Това, че реагирах на вида й, като му стиснах дупето ли?

- Плановете са тук - каза Крисчън и посочи масата, хвана ръката ми и тръгнахме, а тя ни последва. В този момент се сетих, че съм забутала някъде доброто си възпитание, и попитах:

- Нещо за пиене?

- Чаша вино, благодаря. Бяло, сухо, ако имате.

„По дяволите! Совиньон Блан дали е сухо? Май да“. С огро-мно нежелание оставих съпруга си в компанията й и тръгнах към кухнята. Крисчън изключи музиката. Айподът изпука.

- Искаш ли още вино, Крисчън? - извиках от кухнята.

- Да, бебчо - каза той напевно и ми се усмихна. Понякога можеше да е безценен, така сладък, но понякога можеше да те вбеси.

Надигнах се на пръсти да отворя шкафа. Усещах очите му върху себе си. Изведнъж ми мина през ума, че с него участваме в едно шоу, играем в един мач, но този път не сме в противниковите отбори. Гиа беше противникът. Дали той знаеше, че го харесва? И дали наистина това се набиваше на очи? Стана ми много приятно при мисълта, че той се опитва да ме окуражи. Или пък просто се опитваше да й даже високо и ясно, че не е свободен за игри?

„Да, не е свободен. Мой е. Мой е, кучко!“ Богинята ми си беше сложила шлем и стискаше меч и нож, облечена като гладиатор. Изобщо не й беше до любезни приказки. Усмихнах се, взех трите чаши и отворената бутилка вино от хладилника и ги сложих върху плота. Гиа се беше навела над масата, а Крисчън й показваше нещо по чертежите.

- Мисля, че Ана иска да предложи нещо за стъклената стена. Но като цяло и двамата сме доволни от работата и идеите ви.

- О, радвам се да го чуя - каза Гиа весело и го докосна по ръката, очевидно флиртуваше. Крисчън застина, но тя не забеляза нищо. Само аз можех да разбера. „Мамка ти, остави го на мира! Той не обича да го пипат!“ Крисчън се дръпна така, че тя да не може да го докосва, и ми каза:

- Идва ли виното, че тук сме жадни?

- Идвам! - Да, той определено играеше с мен. Тя го караше да се чувства неловко. Защо не го бях забелязала преди? Ето затова не я харесвах. А той беше свикнал с начина, по който жените реагират на външния му вид. Бях го виждала толкова много пъти - не му правеше впечатление и не се замисляше над това. Но да го докосват! Това вече беше нещо съвсем друго. „Е, госпожа Грей идва на помощ!“

Налях трите чаши и се върнах при моя изпаднал в беда рицар. Подадох чашата на Гиа и нарочно се настаних между тях. Тя я взе с изкуствено любезна усмивка, а Крисчън ме погледна с благодарност.

- Наздраве - каза той, но гледаше мен. Двете в един глас казахме наздраве. Отпих нетърпеливо.

- Ана, имате забележки към стъклената стена? - попита Гиа.

- Всъщност да. Много ми харесва, но се надявах да я съчетаем някак по-естествено, по-меко. В крайна сметка аз се влюбих в къщата такава, каквато е. Не искам радикални промени.

- Разбирам.

- Ще ми се новият дизайн да е по-деликатен, в смисъл да се придържа към оригиналния вид на къщата. - Погледнах Крисчън. Той ме слушаше замислено.

- Без никакви съществени промени? - попита той.

- Да. - Тръснах глава, за да подсиля значението на това „да“.

- Харесваш я такава, каквато си е?

- Като цяло - да. Винаги съм мислила, че се нуждае само от съвсем леки, козметични промени, да я освежим, да я оживим...

Очите на Крисчън грееха топло.

Гиа ни изгледа, бузите й порозовяха.

- Добре, разбирам идеята ви, Ана. Какво ще кажете да оставим стъклената стена, но да я отворим към по-голяма веранда в средиземноморски стил? Така или иначе вече има каменна тераса. Можем да сложим колони с камък в същия цвят и ще запазим гледката. Ще сложим стъклен покрив и подходящи плочки. Така ще се получи едно покрито алфреско, което може да се ползва и за трапезария, и за всекидневна.

Не можеше да се отрече, че е много добра в работата си.

- Или вместо веранда към вратата на стъклената стена можем да вмъкнем дърво и така да запазим средиземноморския дух -продължи тя.

- Като онези яркосини капаци на прозорците в Южна Франция - обърнах се към Крисчън.

Той ме гледаше внимателно. Отпи от виното си и неангажирано сви рамене. „Добре, не му хареса идеята, но не ми противоречи. Господи, този мъж е една огромна маса противоречия“. Сетих се за думите му предния ден. „Направи я както искаш. По твой вкус. Тя е твоя“. Той искаше да съм щастлива във всичко, което правя. Дълбоко в себе си го знаех - но защо се спирах сама? „Не мисли за спора ви от днес!“ - каза подсъзнанието ми и ме изгледа с укор.

Гиа погледна Крисчън: очевидно очакваше той да вземе окончателното решение. Видях как зениците й се разшириха, как блестящите й от червилото устни се разтвориха. Езикът й се стрелна навън, облиза горната устна и след това тя отпи глътка вино. Обърнах се към Крисчън, но той си седеше и гледаше мен, изобщо не й обръщаше внимание. „Да, ще си поприказвам аз с тази Матео!“

- Кажи, Ана, какво искаш да направим? - попита той и съвсем ясно даде да се разбере, че въпросът е единствено и само към мен.

- Идеята за верандата ми харесва.

- И на мен.

Обърнах се към Гиа. „Хей, госпожичке, аз вземам решенията по този въпрос! Погледни ме добре!“

- Бих искала да видя окончателния проект на верандата и колоните в стария дух на къщата.

Много бавно, без грам желание, Гиа отмести алчния си поглед от мъжа ми и ми се усмихна. Как можеше да си помисли, че няма да забележа?

- Разбира се - каза с обиграна вежливост. - Има ли други проблеми, които искате да обсъдим?

„Други освен тоя, че чукаш мъжа ми с очи ли?“

- Крисчън искаше да направим някои промени в спалнята -казах.

Някой дискретно се покашля от прага. Беше Тейлър.

- Да, Тейлър?

- Трябва спешно да говоря с вас, господин Грей.

Крисчън сложи ръка на рамото ми, стисна го окуражително и се обърна към Гиа:

- Госпожа Грей се занимава с този проект. И има картбланш. Всичко, което пожелае, го има. Изцяло се доверявам на инстинкта й. Тя е много умна и находчива жена. - Гласът му леко се промени. Дали така ми се стори, или си внуших, че долавям нотка на гордост и закодирано предупреждение към Гиа?

„Доверявал се на инстинктите ми? Ох, ще ме умори! Та нали тъкмо инстинктите ми му позволиха да прегази чувствата ми като бърз влак!“ Поклатих ядно глава, но му бях благодарна за думите. Поне показа на госпожица Провокативна-И-Уви-Много-Добра-В-Работата-Си кой отговаря за този проект. Погалих ръката му.

- Извинете ме! - Крисчън стисна рамото ми и излезе с Тейлър. Зачудих се какво става.

- И така... спалнята? - попита нервно Гиа Матео.

Погледнах я, изчаках Крисчън и Тейлър да се отдалечат, събрах цялата си сила - а като се имаше предвид, че през последните пет часа бях на ръба на нервна криза и ужасно изнервена - е, сложих я на мястото й.

- Имате пълно основание да сте притеснена, Гиа, защото точно в този момент работата ви по проекта виси на косъм. Но съм убедена, че всичко ще е наред, ако стоите далеч от мъжа ми!

Тя ме погледна с отворена уста.

- В противен случай сте уволнена. Разбирате ли ме?

Тя замига бързо, напълно шокирана! Не можеше да повярва. То и аз почти не вярвах. Но без да губя самообладание се втренчих в кафявите й ужасени очи.

„Не, не се огъвай! Не се огъвай!“ Бях се научила да гледам така от Крисчън. Той владееше този твърд, лишен от емоция поглед като никой друг на този свят. Знаех, че проектът на новата къща на Грей е много важен от гледна точка на престижа на фирмата й - пауново перо за шапката й. Не можеше да си позволи да го загуби! Освен това не давах пет пари, че е приятелка на Елиът.

- Ана... Госпожо... Съжалявам... Но аз никога... - Изчерви се, не знаеше какво да каже.

- Нека изясним това - моят съпруг не се интересува от вас.

- Разбира се - промълви тя и пребледня.

- Както вече казах, само пояснявам.

- Госпожо Грей, много се извинявам, ако съм ви оставила с впечатление, че...

- Добре. Щом вече е ясно, значи всичко ще е наред. Сега нека ви кажа какво искаме в спалнята и после ще минем през материалите, които възнамерявате да използвате. Както вече знаете, с Крисчън решихме къщата да бъде направена с екологично чисти материали и поддръжката й да е екологично съобразена. Искам да сме сигурни в произхода и качеството на материалите.

- Ра-ра-разбира се - заекна тя. Очите й още бяха ококорени и в интерес на истината изглеждаше доста притеснена. Ето това се казва „още нещо, което правя за първи път“! Богинята ми тичаше като обезумяла по арената и махаше на ликуващата публика с вдигнат високо меч.

Гиа приглади нервно косата си.

- Да. Спалнята. - Гласът й беше като бездиханен шепот. Сега, след като я бях сложила на мястото й, се отпуснах и за първи път от срещата ми с Крисчън днес следобед бях спокойна. Успях! Можех да отстоявам своето! Богинята ми ликуваше: беше открила кучката в себе си.

Крисчън дойде при нас към края на разговора ни.

- Свършихте ли? - попита и ме прегърна през кръста.

- Да, господин Грей - усмихна се Гиа Матео широко, толкова широко, че чак криво. - Ще съм готова с новите чертежи след два дни.

- Идеално. - Обърна се към мен. - Щастлива ли си? - Гласът му беше открит и топъл, а очите му гледаха питащо. Кимнах и се изчервих.

- Трябва да тръгвам - каза Гиа все така пресилено весело. Сега първо се ръкува с мен, а чак после с Крисчън.

- До скоро, Гиа - казах.

- Да. Довиждане, госпожо Грей. Довиждане, господин Грей.

Тейлър се появи на вратата.

- Тейлър ще ви изпрати - казах високо. Тя отново приглади косата си, завъртя се на токчетата си и се изниза.

- Гиа се държа доста хладно, нали? - Крисчън ме погледна изпитателно.

- Така ли? Не съм забелязала. - Свих рамене. Опитвах се да изглеждам нормално и да се държа неутрално. - Какво става? За какво те извика Тейлър? - попитах отчасти защото наистина исках да знам, но и за да сменя темата.

Той ме пусна, намръщи се и започна да навива чертежите.

- Новини за Хайд.

- За Хайд ли?!

- Не е кой знае какво. Не искам да се притесняваш. - Остави чертежите и ме прегърна. - Оказа се, че не се е прибирал в апартамента си от седмици. Това е всичко. - Целуна косата ми, пусна ме и пак се захвана да навива чертежите.

- Какво реши за къщата? - попита след малко и разбрах, че иска да сменим темата и да не го питам повече за Хайд.

- Само това, което вече обсъдихме. Мисля, че тя много те харесва - казах тихо.

- Казала ли си й нещо? - попита Крисчън и аз се изчервих. Как се беше сетил? И понеже не знаех какво да кажа, си погледнах пръстите.

- Когато дойде, за нея бяхме Крисчън и Ана. Когато си тръгваше, вече бяхме господин и госпожа Грей - каза той сухо.

- Може да съм казала нещо, без да искам - измънках. Погледнах го бързо и смутено, а той ме гледаше топло и, за част от секундата, дори доволно. После изражението му се промени и той поклати глава.

- Тя реагира, както всяка жена реагира на външния вид - каза огорчено и дори, както ми се стори, с известна доза отвращение.

„О, Петдесет! Не говори така“.

- Какво има? - попита той, учуден от обърканото ми изражение. Изведнъж паника разшири зениците му. - Не ми казвай, че ревнуваш! - каза потресено.

Изчервих се, преглътнах и пак загледах пръстите си. Ревнувах ли?

- Ана, тя е сексуална хищница. Изобщо не е мой тип. Как е възможно да ревнуваш от нея? Нищо в тази жена не представлява какъвто и да било интерес за мен.

Гледаше ме все едно ми е поникнала трета ръка. Прокара ръка през косата си и каза тихо:

- Само ти, Ана! Винаги ще си само ти!

Господи! Той пак заряза чертежите и хвана брадичката ми между палеца и показалеца си.

- Как е възможно мислиш такива неща? Давал ли съм ти някога повод, показвал ли съм и най-малкия интерес към друга? - Очите му ме изгаряха.

- Не. Просто съм глупачка. И днес ти... - Всичките ми противоречиви чувства се надигнаха изведнъж. Как можех да му обясня колко съм объркана? Как можеше в една минута да ме моли да си остана у дома, а в следващата да ми дава да управлявам издателството? Що за поведение - да те притисне в ъгъла, да те вбеси и да те пречупи. Как да проследя всичко, което става в главата му?

- Какво аз?

- О, Крисчън! - Долната ми устна се разтрепери. - Опитвам се, наистина се опитвам да се адаптирам към този нов за мен живот. Живот, какъвто никога не съм си и представяла, че ще имам. Получих всичко наготово. Работата си, теб - моя красив съпруг, когото никога не бях предполагала, че ще обикна толкова дълбоко и силно, така бързо... като неизлечима болест... - Поех дълбоко дъх, за да се успокоя. Той ме гледаше с отворена уста.

- Но ти си като товарен влак, а аз не искам да ме вържат за релсите, защото момичето, в което се влюби, ще бъде прегазено.

И какво ще остане? Една рентгенова снимка на жена, без лице, без плът, която ще скача от една благотворителна дейност на друга... - Пак спрях да търся думи, за да го накарам да разбере как се чувствам. - Сега искаш да съм шеф на издателството, а това никога не е влизало в плановете ми, не ми е било цел. Лутам се между всичките тези твои идеи и се измъчвам. Искаш да съм у дома, същевременно искаш да управлявам СИП. Това е толкова объркващо! - Спрях, сълзите ми напираха. Преглътнах ги и набутах стона си обратно в гърлото си.

- Трябва да ме оставиш сама да вземам решенията за себе си! Да поемам свои собствени рискове, да допускам грешки, за да се науча от тях. Преди да се науча да тичам, трябва да се науча да ходя, Крисчън, нима не разбираш? Искам някаква независимост. Името ми - това беше моята независимост. Ето защо исках да го запазя и това исках да ти кажа днес следобед.

- И се чувстваш като вързана на релсите? - прошепна той.

Кимнах.

Той стисна очи.

- Аз просто искам да ти дам света, Ана! Искам да ти дам света в ръцете! И да те предпазя от същия този свят. Искам да си на сигурно място. Но също така искам всички да знаят, че си моя. И днес изпаднах в паника, когато видях мейла ти. Защо не ми каза, че искаш да запазиш името си?

Изчервих се. Беше прав.

- Мислех за това по време на медения месец и... е, добре, не исках да пукам мехурчето, а после забравих. Спомних си едва снощи. И това с Хайд и... забравих. Съжалявам, трябваше да ти кажа, да го обсъдим, но така и не намерих подходящ момент.

Гледаше ме толкова напрегнато, все едно искаше с поглед да пробие черепа ми и да разбере, но не каза нищо.

- Защо си се уплашил, защо е тази паника? - попитах.

- Просто не искам да се изплъзваш между пръстите ми.

- За бога, Крисчън, кога най-сетне ще си го набиеш в дебелата глава, че не отивам никъде, не искам да ходя никъде. Обичам те! Само теб! - Размахах ръце, за да илюстрирам думите си. - Повече от зрението си, от пространството, от свободата си.

- Обичаш ме така, както дъщеря обича баща си? - Той се усмихна иронично.

- Не - засмях се въпреки усилията си да остана сериозна. -Просто този цитат ми дойде наум.

- Лудият крал Лир?

- Мой скъпи крал Лир... - Погалих лицето му, а той наведе глава в дланта ми и затвори очи. - Би ли сменил името си на Крисчън Стийл, за да знаят всички, че принадлежиш на мен?

Той отвори очи и ме погледна все едно му бях съобщила сензационната новина, че земята все пак е плоска.

- Принадлежа? - попита и опипа думата с език.

-Мой.

- Твой - каза той, а точно това си бяхме казали вчера, в стаята с играчките. - Да, бих, ако наистина държиш на това.

- А за теб толкова много ли означава?

- Да. - Беше категоричен.

- Добре - казах. „Ще направя това за него. Ще му дам сигурността, от която така се нуждае“.

- Мисля, че каза „да“ днес, в офиса.

- Да, така е, но след като поговорихме сега, вече съм щастлива от решението си.

- О! - Крисчън се усмихна божествено, хлапашки, с неговата да-аз-съм-все-още-млад усмивка и аз пак забравих да дишам. Грабна ме през кръста, завъртя ме в кръг, аз се разпищях, смеех се и усетих как огромен товар пада от сърцето ми. Облекчение. От... какво?

- Госпожо Грей, знаете ли какво означава това за мен?

- Вече знам.

Той ме целуна, пръстите му в косата ми заковаха лицето ми да не мърдам.

- Означава седем нюанса неделно - прошепна в устните ми и потърка нос в моя.

- Така ли мислиш? - Отдръпнах се и го изгледах.

- Дадоха се обещания, офертата се прие, сключи се сделка. -Очите му грееха щастливо и дяволито.

- Хм... - Все още се мъчех да определя настроението му.

- Отмяташ се от обещанието си? - попита той и по лицето му пробяга несигурност и разочарование. - Имам идея - добави.

„Ох, каква ли перверзия му е дошла наум?“

- Трябва да се погрижим за нещо много важно. Нещо от огром-но значение - продължи той и изведнъж стана сериозен - Да, госпожо Грей, изключително важен проблем. Не търпи отлагане

„Я чакай, той си прави някаква шега!“

- Какво? - попитах без дъх.

- Искам да ме подстрижеш. Очевидно косата ми е доста дълга, а това не се харесва на съпругата ми.

- Ще ми позволиш да те подстрижа?

- Да - засмя се той, разтърси глава и косата му падна над очите.

- Е, добре, ако госпожа Джоунс има някъде гърне или дълбока купа... - засмях се аз.

- Имаш право. Ще ида при Франко да ме подстриже.

„Не, Франко работи за оная кучка! Може би ще успея да го подстрижа сама“. Все пак Рей не никога не се бе оплакал, а го подстригвах години наред.

- Ела! - Хванах го за ръка и го поведох го към банята. Гледаше ме изумен. Пуснах ръката му и дръпнах белия дървен стол от ъгъла. Настаних го пред мивката. Той ме гледаше със зле прикрито удивление и хумор в очите. Палците му бяха в предните джобове на панталона, а очите му бяха опушено, горещо сиви.

- Сядай! - Посочих стола.

- Ще ми миеш косата ли?

Кимнах. Той ме погледна още по-удивено и за миг реших, че ще се откаже. Но не. Започна бавно, много бавно да разкопчава копчетата на бялата си риза. Сръчните му пръсти се плъзгаха от копче на копче.

Вътрешната ми богиня застина в средата на арената да приеме поздравленията на ликуващата публика.

Крисчън вдигна ръката ми, погледна ръкавелите си и с поглед каза: „Хайде, сега е твой ред“. Устните му се извиха в предизвикателната му секси усмивка.

Хванах ръката му и махнах едното копче - бяха платинени, с неговите инициали в семпли ръкописни букви. После се заех и с второто. Когато свърших, веселието в очите му беше изчезнало. Те горяха, топяха се. Повдигнах се на пръсти, свалих бавно ризата през раменете му и я пуснах да падне на пода.

- Готов ли си? - прошепнах.

- Да, за всяко твое желание, Ана!

Очите ми се откъснаха от неговите и се впиха в устата му. Устните му бяха разтворени и той поемаше въздух рязко и дълбоко. Изваяни като с длето, или каквото и да му казват, красиви устни, а и той знаеше много добре какво да прави с тях. Без да се замислям, го целунах.

- Не - каза той и сложи ръцете ми на раменете си. - Недей! Ако продължиш, ще си остана неподстриган. Искам да ме подстрижеш! - продължи и незнайно защо очите му станаха сурови.

- Защо? - прошепнах.

Той ме погледна за секунда, очите му бяха още по-широки и някак кръгли като топчета.

- Защото това ще ме накара да се чувствам боготворен.

Сърцето ми буквално спря да бие. „О, Крисчън! Моят Петдесет“. И преди да се усетя, покрих тялото му с моето, целувах гърдите му, галех с буза косъмчетата по гърдите му.

- Ана, моя Ана! - прошепна той и ме стисна в ръцете си. Стояхме така, неподвижни, прегърнати в банята.

Да, той беше моят агресивен мегаломан, магаре или задник (както му харесваше) и се нуждаеше от един цял живот нежност, любов и грижа, без сериозни структурни промени, точно като нашата къща - само леко освежаване и връщане към живот.

- Сериозно ли искаш да те подстрижа?

Той кимна и се усмихна с онази, срамежливата усмивка. Засмях се, освободих се от прегръдката му и казах:

- Тогава сядай!

И той послушно седна с гръб към мивката. Събух си обувките и ги ритнах към ризата, която лежеше смачкана на пода. Взех шампоана му „Шанел“ от душа. Бяхме го купили във Франция.

- Господинът ще одобри ли това? - Вдигнах го с две ръце, като продавач от Телешопинг. - Специално доставено от Южна Франция. Обичам този аромат! Мирише на... теб. - Вече бях излязла от ролята на телевизионен говорител и говорех съвсем тихичко.

- Да, ако обичате - усмихна се той.

Взех една малка хавлиена кърпа от решетката за затопляне. Госпожа Джоунс определено умееше да ги прави много меки.

- Наведи се напред! - заповядах му. Той изпълни послушно. Увих кърпата около раменете му, пуснах крана и напълних мивката с топла вода.

- Дай главата назад! - О, как ми харесваше да го командвам! Той наведе глава назад, но беше прекалено висок за тази мивка, затова издърпа стола и го наклони, така че облегалката опря в ръба на мивката, и чак после наведе глава назад. Очите му излъчваха смелост и готовност. Усмихнах се. Взех една от чашите за вода, напълних я и леко започнах да мокря косата му, плътно наведена над него.

- Миришете толкова хубаво, госпожо Грей! - каза той и затвори очи.

Докато мокрех старателно косата, се загледах в лицето му. Дали някога щях да му се наситя? Дългите му тъмни мигли, разперени като ветрило върху бузите, устните му - леко разтворени в малка диамантена тъмна формичка, тихото му дишане. „Хм... как ми се иска да плъзна език в това черно диамантче...“

Ох, плиснах вода в очите му! По дяволите!

- Извинявай.

Той си избърса очите с кърпата и се засмя.

- Виж, знам, че съм задник, но моля те, не ме дави.

- Не ме изкушавай тогава. - Наведох се и целунах челото му с усмивка.

Той уви ръка около врата ми и улови устните ми в своите. Целуна ме бързо. От гърлото му се откърти дрезгав стон на доволство. И този съблазняващ еротичен стон отекна директно в слабините ми. После Крисчън ме пусна, облегна послушно глава назад и ме погледна в очакване. За секунда изглеждаше безкрайно раним и податлив, крехък като дете. Сърцето ми се сви.

Изстисках малко шампоан в дланта си и започнах леко да масажирам косата му. От слепоочията нагоре към темето и после надолу и назад. Движех пръстите си ритмично и бавно. Той затвори очи и чух пак онзи стон...

- Толкова е хубаво! - каза и се отпусна под пръстите ми.

- Да, хубаво е. - Целунах го по челото.

- Харесва ми, когато разтриваш главата ми с нокти. - Очите му бяха все така затворени, но лицето му излъчваше божествена наслада и спокойствие, нямаше и следа от онази ранимост, която бях видяла по-рано. Господи, колко рязко се бе променило настроението му. И с гордост си отбелязах червена точка. Това бе само моя заслуга!

- Вдигни главата! - изкомандвах. „Хм, лесно се свиква с раздаването на заповеди!“ Прокарах ръце през косата му, събрах пяната към врата му, ноктите ми буквално се впиваха като вилица в кожата му.

- Сега назад!

Той се облегна и аз изплакнах пяната с чашката. Този път ус пях да не го залея по лицето.

- Пак? - попитах.

- Да, моля те! - Отвори очи и спокойният му поглед срещна моя.

- Веднага, господин Грей.

Напълних с вода другата мивка, която той използваше, когато се бръсне.

- Това за изплакването - обясних, защото ме погледна с недоумение.

Повторих целия процес със сапунисването, заслушана в тихото му спокойно дишане, загледана в прелестните му черти. „Не не мога да се стърпя!“ Погалих нежно бузата му и той отвори очи и ме погледна унесено през мигли, почти в нирвана. Наведох се и го целунах по устните. Той се усмихна, пак затвори очи и въздъх на с безкрайно доволство.

Кой би предположил, че след скандала днес ще се отпусне така? И то без секс? Наведох цялото си тяло върху неговото.

Той измърка от удоволствие, когато гърдите ми опряха до лицето му. Дръпнах запушалката на мивката и сапунената вода започна да изтича. Ръцете му се вдигнаха към бедрата ми и се спряха на дупето.

- Без опипване на фризьорката! - престорих се на сърдита.

- Не забравяй, че съм глух - каза той, без да отваря очи, и ръцете му слязоха още по-надолу по бедрата ми и пръстите му започнаха да повдигат края на полата. Отместих ръката му. Прекалено много ми харесваше да се правя на фризьорка. Той се усмихна като палаво момче, което са спипали да прави пакост, с която особено се гордее.

Взех чашата, но сега използвах водата от другата мивка и внимателно изплакнах косата му. Останах все така опряна върху тялото му, а ръцете му не помръднаха от дупето ми. Пръстите му мърдаха леко нагоре-надолу, напред-назад... Хм. Тялото ми се сви конвулсивно. От гърлото му се откърти силен, дълбок стон.

- Ето, готово, измит си.

- Добре - каза той и изведнъж затегна хватката си и седна. Мократа му коса се разпиля по раменете му. Дръпна ме в скута си, ръцете му се плъзнаха нагоре към врата ми, към брадичката ми и стиснаха главата ми. Ахнах от изненада. Устните му вече бяха върху моите, езикът му - горещ и твърд, се мушна силно в устата ми. Пръстите ми се вплетоха в мократа му коса, капки вода се стичаха по ръцете ми, езикът му влезе по-дълбоко, а косата му окъпа лицето ми. Едната му ръка се стрелна към копчето на блузата ми.

- Стига подстригване! Искам да те чукам седем нюанса неделно. Може тук или в спалнята. Ти решаваш. Избирай!

Очите му горяха, пълни с обещание, водата от косата му калеше по телата ни. Устата ми беше пресъхнала.

- И така, какво и къде, Анастейжа?

- Мокър си - отвърнах.

Той рязко наведе глава към мен и косата му оплиска цялата ми блуза. Изпищях и се опитах да се измъкна, но той ме стисна още по-здраво.

- О, не, не така, бебчо. - Усмихна ми се съблазнително. Мис „Мокра фанелка 2011“. Блузата ми беше подгизнала, а сега вече и прозрачна. Бях мокра... навсякъде.

- Тази гледка ми харесва - каза той, наведе се и потърка носа си около мокрото ми зърно. Простенах.

- Отговори ми, Ана. Тук или в спалнята?

- Тук - казах почти истерично. „Майната й на подстрижката! После ще го стрижа!“ Устата му се изви в бавна чувствена усмивка, пълна с обещания за страст.

- Добър избор, госпожо Грей - каза без дъх в устните ми. Пусна брадичката ми и ръката му слезе към коляното, после леко и бавно тръгна нагоре по крака, танцуваше като кънка върху лед, повдигаше полата ми. Настръхнах и кракът ми изтръпна. Устните му се плъзнаха от ухото по челюстта към устата.

- О, какво искам да ти направя! - прошепна. Пръстът му се заигра с дантелата на чорапа ми. - Харесвам тези чорапи - каза и пъхна пръст под дантелата към вътрешността на бедрото ми. Седях в скута му и се гънех от желание.

- Ако ще те чукам седем нюанса, искам да не мърдаш - изръмжа той.

- Ами направи така, че да не мърдам - предизвиках го задъхано.

Крисчън пое рязко дъх и ме прониза с горещите си очи.

- О, госпожо Грей, казвате и изпълняваме! - Ръката му се за-катери от чорапа към бикините. - Но първо нека се отървем от тези бикини.

Размърдах се да му помогна. Дъхът му изсвистя през зъбите.

- Не мърдай!

- Само помагам - нацупих се, а той нежно захапа долната ми устна.

- Мирно - изръмжа, смъкна бикините, вдигна полата ми и тя се нави около ханша. Обгърна кръста ми с ръце и ме повдигна. Бикините ми бяха в ръката му.

- Обкрачи ме - каза впил поглед в моя. Обкрачих го и го изгледах провокативно. „Хайде да те видим сега, Петдесет!“

- Госпожо Грей - предупреди той, - предизвиквате ли ме? -Гледаше ме весело, но възбудата в очите му надделяваше. Комбинацията беше... подмокряща.

- Да. И какво ще направиш по въпроса?

Очите му грейнаха със сластно доволство. Усетих ерекцията му под себе си.

- Сложи си ръцете зад гърба.

Изпълних без възражения и той ловко ги завърза с бикините ми.

- С гащите ми? Господин Грей, не ви е срам! - скарах му се аз.

- Не и когато става дума за вас, госпожо Грей, но вие вече знаете това - каза той, повдигна ме и ме намести върху себе си. Водата все още се стичаше по лицето, раменете и гърдите му. Исках да се наведа и да оближа капките от гърдите му, но беше много трудно, понеже бях с вързани на гърба ръце.

Крисчън галеше бедрата ми, после продължи към коленете. Хвана ги и ги раздалечи, като в същото време разтвори краката си и ме задържа, за да не мога да мръдна. Залови се с копчето на блузата ми.

- Не се нуждаем от това - каза и методично, бавно започна да разкопчава всяко копче на мократа ми блуза, без да откъсва очи от моите. Погледът му ставаше все по-тъмен; никак не бързаше с копчетата, наслаждаваше се на задачата си. Пулсът ми се учести, дишането ми стана по-плитко. Не можех да повярвам как само от лекия допир на пръстите му ставам все по-готова, по-възбудена. Усетих силен порив да движа тялото си, да мърдам. Той остави мократа ми блуза разкопчана и с две ръце погали лицето ми, после изведнъж пъхна палеца си в устата ми.

- Смучи! - заповяда много тихо, като изсъска на „с“. Затворих устни около палеца му и засмуках. „О, обичам тази игра!“ Беше толкова... вкусно. „Какво друго искам да смуча?“ Влагалището ми се сви болезнено при тази мисъл. Зъбите ми се впиха в месестата част на палеца му.

Той простена, бавно извади мокрия палец от устата ми и го прокара надолу по брадичката ми, гърлото, между гърдите и там се спря, закачи го на лявата чашка на сутиена ми и я дръпна надолу. Гърдата ми изскочи.

Не откъсваше очи от моите. Наблюдаваше всяко трепкане на лицето ми, взираше се в очите ми, а аз правех същото. Беше възбуждащо, поглъщащо, агресивно дори. И ми харесваше. С другата си ръка освободи и другата ми гърда. Обхвана ги нежно с длани и завъртя пръсти около зърната ми. Малки, бавни, мъчително сладки кръгчета. Зърната ми се втвърдиха под обиграните му пръсти. Полагах огромни усилия да не мърдам, но имах усещането, че между зърната и слабините ми е опънат оголен електрически кабел. Не можех да не мърдам! Рязко отметнах глава, затворих очи и се предадох на сладкото мъчение.

- Шшш! - Успокоителният глас на Крисчън беше в пълен контраст с това, което правеше с равномерните движения на палавите си пръсти. - Не мърдай, бебчо, не мърдай.

После пусна едната ми гърда и ме хвана за врата. Наведе се и пое в уста втвърденото ми възбудено зърно и засмука силно, усетих гъдела от мократа му коса. В същото време другият му палец спря да се върти около другото ми зърно. Той просто го хвана между палеца и показалеца и започна леко да го пощипва и усуква.

- Крисчън! - изстенах и се наведох рязко напред в скута му. Но той не спря, продължи да ме изтезава - бавно, агонизиращо сладко и дори мързеливо. Усещанията ми, желанията ми ставаха все по-тъмни, горях.

- Моля те, Крисчън - скимтях.

- Хм... Искам да свършиш така - каза той, без да пуска зърното ми. Думите му погалиха кожата ми като езиците на пожар.

Той зовеше нещо дълбоко, нещо тъмно в душата ми, което може би само той познаваше добре. И когато заби зъбите си в зърното ми, удоволствието стана почти нетърпимо. Гърчех се, трепках като прободена пеперуда и отчаяно се опитвах да намеря нещо, в което да впия влагалището си, но той беше облечен. Ако можех поне да го докосна... Опитах се да освободя китките си, но се бях изгубила в това коварно, нечовешко усещане.

- Моля те - прошепнах и започнах да го умолявам и да скимтя, удоволствието се стрелваше по цялото ми тяло - от врата до петите, до пръстите на краката. Цялата ми мускулатура се сгърчи.

- Имаш прекрасни гърди, Ана. Един ден ще ги чукам.

Какво по дяволите означаваше пък това? Отворих очи и го погледнах. Смучеше зърното ми, кожата ми пееше под допира му и не усещах нито подгизналата си блуза, нито мократа му коса, само огън. И този огън гореше като в камина. Бях се превърнала в запалена камина. Разумът напусна тялото ми, то застина, мускулите ми се свиваха все по-често и болезнено... готова... стигам... искам облекчение. А той не спираше да ме побърква. Искам! Искам! Искам!

- Готова си - каза той задъхано и конвулсиите на оргазма разтърсиха цялото ми тяло, а той спря сладкото изтезание, стисна ме в прегръдката си, притисна ме до себе, докато бавно слизах по спиралите на оргазма.

Когато отворих очи, главата ми беше на гърдите му и той ме наблюдаваше нежно.

- Господи, как обичам да те гледам когато свършваш, Ана. - В гласа му имаше удивление, преклонение пред някакво чудо - а чудото бях аз.

- Това беше... - Не намирах думи.

- Знам. - Той ме целуна, ръката му все още бе на врата ми, целуна ме дълбоко, с любов и преклонение.

Изгубих се в целувката му.

Той се отдръпна, за да си поеме дъх, очите му бяха с цвят на тропическа буря.

- Сега ще те чукам силно.

Сграбчи ме през кръста, вдигна ме от скута си, сложи ме на коленете си и се зае с копчетата на колана на тъмносиния си панталон. Пръстите на лявата му ръка галеха бедрото ми и всеки път спираха за секунди на дантелата на чорапите ми. Бяхме лице в лице, съвсем близо. Чувствах се напълно безпомощна, завързана със собствените ми бикини и с усукан сутиен. Но това беше може би най-интимният ни момент - седнала на коленете му, погълната от красивите му сиви очи. Чувствах се палава, като дете, което върши нещо забранено, но в същото време безкрайно силно свързана с него. Не изпитвах нито срам, нито неудобство. Това беше Крисчън, моят съпруг, моят любовник, моят арогантен мегаломан, моят Петдесет — любовта на живота ми. Той дръпна ципа и устата ми пресъхна при вида на еректиралия му пенис.

- Харесва ли ти? - засмя се Крисчън.

-Мм...

Той го хвана и започна да движи ръката си по него. Господи, беше толкова възбуждащо! Направо не можех да откъсна очи.

- Хапете си устната, госпожо Грей.

- Защото съм гладна.

- Гладна? - Очите му се разшириха.

- Аха. - И облизах устни.

Той ме погледна с енигматичната си усмивка и захапа долната си устна, а ръката му продължи да се движи нагоре-надолу по пениса му. Защо беше толкова възбуждащо да гледам как съпругът ми си доставя удоволствие?

- Трябваше да си изядеш вечерята - подкачи ме той, гласът му беше изкусителен. - Но може би мога да помогна. - И сложи ръце около кръста ми. - Стани! - каза меко и вече знаех какво предстои. Изправих се. Краката ми вече не трепереха.

- Сега на колене - каза той и аз коленичих на пода. Плочките бяха хладни. Той опъна тялото си на стола.

- Целуни ме. - Каза го съвсем тихо, държеше члена си. Погледнах нагоре към него и той прокара език по горните си зъби. Това ме подлуди. Да видя желанието му, оголено, първично, копнежа му по мен, по моята уста. Наведох се напред, без да откъсвам очи от него. Целунах главичката. Видях как рязко пое дъх през здраво стиснатите си зъби. Хвана главата ми с ръце. Прокарах език по връхчето, по езика ми полепна капчицата роса. „Хм... приятен вкус“. Устата му беше отворена. Рязко засмуках.

Въздухът свистеше между зъбите му, бедрата му се движеха, за да посрещнат устата ми. Не спирах. Скрих зъби зад устните си и слязох надолу и после леко нагоре. Ръцете му започнаха кон-вулсивно да притискат главата ми, да дърпат косата ми, влизаше и излизаше от устата ми, все по-бързо, грубо, все по-нетърпели-во. Завъртях език по главичката и пак слязох надолу, докато той се движеше настоятелно към мен, към гърлото ми.

- Господи, Ана - ахна той, стисна здраво очи, изгубен в мен, замаян. Така реагираше на мен. НА МЕН! И тогава бавно оголих зъбите си.

Той извика и спря да се движи. Наведе се и ме сграбчи.

- Стига! - изръмжа. С едно движение развърза ръцете ми. Раз-търках китките си и погледнах през мигли нагоре към две изпепеляващи, пълни с любов, копнеж и страст очи. И тогава разбрах, че искам да го чукам. Седем нюанса каквото и да е. Исках го отчаяно. Исках да гледам как свършва, как се разпада под мен. Хванах пениса му, насочих го и го вкарах във влагалището си. Бавно, много леко. Ръката ми беше на рамото му. Дълбоко от гърлото му излезе някакъв страховит стон, той се пресегна към мен, хвана ризата ми и я смъкна. След това сложи ръце върху бедрата ми.

- Не мърдай! - Пръстите му се впиваха в кожата ми. - Моля те, нека аз го направя. Искам да те погълна.

Спрях. Усещането за пълнота в мен... Той погали лицето ми, очите му - като на звяр, зъбите му лъщяха. Размърда се под мен и аз простенах със затворени очи.

- Това е любимото ми място - в теб. В моята съпруга.

Не можех да се контролирам. Пръстите ми - в мократа му коса, устните ми - търсещи неговите; започнах да се движа, да го поглъщам, да ме поглъща. Той стенеше, ръцете му - в косата ми, по гърба ми, езикът му завладя устата ми, вземаше всичко, а аз с желание му давах всичко. Да, след думите, които си казахме днес, след цялото това беснеене, ние все още имахме това. И винаги щяхме да имаме това. Обичах го толкова много, почти болезнено, почти до задушаване. Ръцете му минаха надолу към дупето ми и започнаха да контролират движенията ми - нагоре-надолу в неговото темпо - неговото горещо, бавно темпо. Извиках безпомощно и се предадох на усещането.

- Да, да, Ана — съскаше той и. аз залях с целувки лицето му, брадичката, врата, челюстта му. Той улови устните ми в своите и пак завладя устата ми.

- О, Крисчън, обичам те и винаги ще те обичам. - Бях останала без дъх, исках да знае, исках да е сигурен в мен след тази битка за надмощие следобеда.

Той изстена, стисна ме здраво и свърши. Порази ме стонът, който излезе от гърлото му - като проплакване, като безпомощно отдаване на нещо извън контрола му. И това бе достатъчно да ме изстреля пак над върха. Ръцете ми стискаха врата му... и тогава се отдадох на моя оргазъм. Конвулсирах пак и пак около него. В очите ми избиха сълзи. Защото го обичах толкова много!

- Хей - прошепна той и ме погледна с тревога - Защо плачеш? Нараних ли те?

- Не, не - казах убедително.

Той гальовно прибра косата от лицето ми, избърса самотната ми сълза с палец и нежно целуна устните ми. Беше все още в мен. Мръдна и излезе, а аз свих болезнено лице.

- Какво има, Ана? Кажи ми.

- Просто... понякога... не знам... не знам защо... толкова много те обичам. Това чувство ме помита - прошепнах и засмърках да преглътна сълзите.

След секунда той ми се усмихна с онази любимата ми, срамежливата усмивка. Май я пазеше само за мен.

- Ти ми действаш по същия начин. - Целуна ме пак. Усмихнах се и радостта нахлу в мен, отпусна се и се протегна мързеливо и спокойно.

- Така ли е?

- Знаеш, че е така! - засмя се той.

- Понякога го усещам, но не през цялото време.

- Същото мога да кажа и аз за теб.

Усмихнах се и започнах съвсем леко да докосвам с устни гърдите му. Като погалване с перце. Подуших косъмчетата на гърдите му. Той галеше косата ми. После пусна ръка по гърба ми, разкопча сутиена ми и свали презрамката през рамото ми. Преместих се и той смъкна и другата презрамка. Сутиенът падна на пода.

- Кожа до кожа - каза и ме прегърна. Целуна рамото ми и прокара нос по ухото ми. - Миришеш, както мирише раят.

- Вие също, господин Грей. - Вдишах аромата на Крисчън, примесен с умопомрачителната миризма на секс. Можех да остана така в ръцете му завинаги - отпусната, щастлива, спокойна. Точно от това имах нужда след връщането ми на работа, след скандалите и след като изритах оная кучка в зъбите. Точно тук исках да съм, независимо от мегаломанията му, от манията му да контролира, от порива и желанието му винаги да ме поставя на правилното според него място. Той зарови нос в косата ми и вдиша дълбоко. Усетих усмивката му и въздъхнах облекчено. Седяхме прегърнати и нямаше нужда да говорим.

Но Крисчън ме върна в реалността.

- Късно е - каза той; пръстите му продължаваха методично да масажират врата ми.

- Не те подстригах.

- Вярно е. Имате ли сили да довършите това, което започнахте, госпожо Грей? - засмя се той.

- За вас, господин Грей, съм готова винаги и на всичко! - Целунах гърдите му и станах неохотно, не исках да се отделям от него.

- Остани! - Той сграбчи бедрата ми и ме обърна към себе си. После дръпна полата ми надолу, разкопча я и тя падна на пода около краката ми. Подаде ми ръка и аз прекрачих встрани. Бях само по чорапи и жартиери.

- Страхотна гледка, госпожо Грей. - Той се облегна на стола, скръсти ръце и ме огледа одобрително.

Вдигнах елегантно ръце и застанах в кабаретна поза.

- Господи, какъв късметлия съм! - каза той с обожание.

- Да, наистина си голям късметлия.

- Ако ще ме подстригваш, сложи моята риза. Иначе ще ме разсейваш и така и няма да си легнем.

Не можех да не се усмихна. С пълното съзнание, че ме гледа, тръгнах бавно към ъгъла, където бяха обувките ми и ризата му. Наведох се много бавно, с гръб към него, вдигнах ризата му, помирисах я... ммм... и я облякох.

Той ме гледаше с широко отворени очи, напрегнато, изумено. Беше закопчал ципа си.

- Много добро шоу, госпожо Грей.

- Имаме ли ножици? - попитах невинно и изпърхах с мигли.

- В кабинета ми - отвърна той с пресипнал глас.

- Ще ида да ги взема - казах и го оставих в банята. На път за кабинета взех гребена си от нощното шкафче в спалнята. Когато излязох в коридора, видях, че вратата на кабинета на Тейлър е отворена. Госпожа Джоунс стоеше до вратата. Спрях. Не можех да помръдна, като че ли за части от секундата бях пуснала корени.

Тейлър галеше лицето й и й се усмихваше нежно. После се наведе и я целуна.

„Господи! Тейлър и госпожа Джоунс!“ Бях застинала с отворена от учудване уста. Искам да кажа... е, беше ми минавало през ума. Но очевидно те бяха... двойка. Изчервих се, почувствах се като воайорка, и едва успях да накарам краката си да се размърдат. Минах бързо през голямата стая и влязох в кабинета на Крисчън. Включих осветлението и тръгнах към бюрото. Тейлър и госпожа Джоунс! Направо не можех да го проумея. Винаги бях мислила, че тя е няколко години по-възрастна от него. „О, стига съм мислила за това!“ Отворих горното чекмедже и моментално забравих за тях. Вътре имаше револвер! Крисчън има револвер?! Нямах представа, че има оръжие. Извадих го, отворих барабана. Беше зареден. Но беше и много лек, прекалено лек. Може би беше от карбон. „За какво му е? Боже, дано знае как се ползва това нещо!“ Веднага се сетих какво ми казваше Рей, когато ми обясняваше за пистолетите. Годините, прекарани в армията, го бяха научили на много неща „Те убиват, Ана. Когато стреляш, трябва да си наясно с това“. Оставих револвера на мястото му, намерих ножиците и бързо се изнизах от кабинета. Главата ми бучеше от всякакви мисли. Тейлър и госпожа Джоунс, револверът...

На вратата на голямата стая се сблъсках с Тейлър.

- Извинете ме, госпожо Грей - каза той сконфузен при вида на... облеклото ми.

- А, Тейлър, здрасти... аз... такова... подстригвам Крисчън -запелтечих притеснено.

Тейлър обаче беше по-притеснен и от мен. Отвори уста да каже нещо, но се отказа и ми направи път да мина.

- След вас, мадам - каза вежливо, а аз бях придобила цвета на онова червеното ауди, специална изработка за подчинени. Беше адски неловко. По-неловко не можеше да стане.

- Благодаря - казах и побягнах. „Никога ли няма да запомня, че не сме сами?“ Влетях задъхана в банята.

- Какво има? - Крисчън стоеше пред огледалото, в едната си ръка държеше обувките ми. Всичките ми разпилени допреди малко дрехи бяха прилежно подредени на купчинка до мивката.

- Сблъсках се с Тейлър.

- Облечена така? - Стана му крайно неприятно.

„О, не!“

- Не е виновен той!

- Хм - каза той още по-начумерено.

- Нали съм облечена.

- По-скоро съблечена.

- Не знам кой от двама ни се уплаши повече. - Опитах се да отклоня вниманието му от по-сериозния проблем: - Ти знаеш ли, че той и Гейл са... заедно?

- Разбира се, че знам! - засмя се той.

- И защо не си ми казал?

- Мислех, че знаеш.

- Не знаех.

- Ана, те са големи хора, живеят под един покрив, не са обвързани.

Изчервих се и се почувствах глупаво, че не съм забелязала.

- Е, да, така е. Но все си мислех, че Гейл е по-възрастна от него.

- Да, по-възрастна е, но не много. - Крисчън ме погледна учудено. - Някои мъже харесват по-възрастни жени. - Усети се и веднага спря, очите му се разшириха тревожно.

- Това го знам - сопнах се.

Той ме изглед мило, с любов. Да! Моята техника за смяна на темата пак проработи, но подсъзнанието ми врътна очи. „Да, и на каква цена?“ Сега онази, чието име не се споменаваше в нашия дом, онази Робинсън, увисна като сянка между нас.

- Което ми напомня... - продължи той весело.

- Какво? - попитах. Грабнах стола и го обърнах към огледалото над мивката. - Сядай! - заповядах, а той ме изгледа бла-госклонно и развеселено и седна. Започнах да разресвам почти изсъхналата му коса.

- Мислех си, че тази стаи над гаражите в новата къща можем да ги направим за тях - да си имат дом. Така дъщеря му ще може да остава да нощува при него.

Той ме наблюдаваше изпитателно в огледалото.

- Тя защо не идва тук? - попитах.

- Тейлър никога не е отварял и дума по въпроса.

- Може би е добре да му предложиш. Но тогава ще трябва да се държим прилично.

- Хм, не се бях замислял за това - каза той недоволно.

- Може би това е причината да не те пита. Познаваш ли я?

- Да. Много сладко срамежливо дете. И много красиво също. Платих за обучението й.

Спрях да го реша и го погледнах в огледалото.

- Нямах представа.

- Май това беше най-малкото, което можех да направя, а и така знам, че Тейлър няма да напусне - каза той и сви рамене.

- Сигурна съм, че обича работата си.

- Не знам. - Погледна ме с празен поглед, сякаш за първи път се питаше дали наистина е така.

- Сигурна съм, че той е много привързан към теб, Крисчън. -Продължих да реша косата му. Той ме гледаше удивено.

- Наистина ли мислиш така?

- Да. Убедена съм!

Той изсумтя, уж да отхвърли идеята, но усетих как тайничко мисълта, че някой от персонала му го харесва, наистина му се понрави.

- Добре, ще говориш ли с Гиа за стаите над гаража?

- Да, разбира се - отвърнах и забелязах, че вече не изпитвам онова раздразнение като преди, когато някой споменеше името й. Подсъзнанието ми кимна мъдро и одобрително. Да, днес се справихме прекрасно. А моето друго аз сега трябваше да остави съпруга ми на спокойствие и да престане да го кара да се чувства неловко.

Бях готова да започна.

- Напълно ли си сигурен, че искаш? Последен шанс да се откажеш!

- Спокойно можеш да си оставиш ръцете на прическата ми! Не аз, а ти ще трябва да ме гледаш после - засмя се той.

- Крисчън, мога да те гледам по цял ден.

- Това е само едно лице, бебчо - каза уморено той.

- Но зад него има една красива душа. На един красив мъж. Моят мъж!

Той се усмихна срамежливо.

Вдигнах първия кичур, разресах го и го хванах с палец и показалец. Захапах гребена, взех ножиците и отрязах към три сантиметра. Крисчън седеше със затворени очи, неподвижен като статуя. Въздъхна доволно и аз продължих. От време на време отваряше очи и все го улавях да ме наблюдава внимателно. Избягваше да ме докосва и му бях благодарна за това. „Допирът му е толкова... разсейва ме“. След петнайсет минути приключих.

- Готов си! - казах, доволна от резултата. Изглеждаше секси - както винаги, косата му все така рошава, само малко по-къса.

Той се огледа в огледалото, очевидно приятно изненадан.

- Браво! Много добра работа сте свършили, госпожо Грей! -Огледа се от всички страни, плъзна ръката си като змия около кръста ми, придърпа ме към себе си и ме целуна по пъпа.

- Благодаря!

- Удоволствието беше изцяло мое. - Наведох се и го целунах бързичко.

- Късно е. Към кревата! - И ме плесна закачливо по дупето.

- Не! Трябва да почистя.

Целият под беше в косми. Той се намръщи: подобна мисъл изобщо не му бе хрумвала.

- Добре, ще донеса метлата - каза отегчено. - Не искам да поставяш персонала в неудобно положение поради липсата ти на подходящо облекло.

- А ти по принцип знаеш ли къде е метлата? - попитах невинно.

- Ами... не - каза той и спря, както се беше засилил.

- Аз ще ида - засмях се.

Легнах в леглото и докато чаках Крисчън да дойде, се сетих колко му бях ядосана, колко побеснял беше сутринта и колко различно приключи всичко. Замислих се и как ще се оправям, ако наистина трябва да управлявам издателството? Пълна глупост! Та аз дори нямах желание за такова нещо - моя собствена компания, че и да я ръководя! Трябваше веднага да си го избия от главата. Може би ми беше нужна някаква ключова дума, когато започне да се държи като арогантен мегаломан или като задник. Засмях се с глас. Дали пък думата да не е „задник“? Да, идеята определено ми хареса.

- Какво има? - попита той, докато лягаше. Беше само по долнището на пижамата.

- Нищо. Някаква щура мисъл.

- Колко щура? - Опъна се до мен.

„Добре, хайде да си кажа великата мисъл“.

- Крисчън, не мисля, че мога да управлявам компанията.

Той се надигна на лакът и ме изгледа.

- И защо мислиш така?

- Просто не ме привлича.

- Но ти си толкова способна, талантлива. Можеш да се справиш.

- Аз чета книги, Крисчън. А ако се захвана с управление, няма да имам време да чета.

- Ти си и много изобретателна.

Погледнах го подозрително.

- Виж, за да управляваш една компания добре, трябва да използваш таланта и капацитета на хората, които работят при теб. Ако имаш дарбата и интереса да го правиш, значи трябва така да структурираш компанията си, че да даде възможност на тези хора да се изявят. Не го отхвърляй напълно, Анастейжа. Ти си много способна жена. Убеден съм, че можеш да постигнеш абсо-лютно всичко, само трябва да си го поставиш за цел.

„Откъде е сигурен, че може да съм добра в такова нещо?“

- Освен това се тревожа, че ще отнема голяма част от времето ми.

Той сви вежди недоволно.

- Време, което мога да посветя на теб - извадих тайното оръжие.

- Знам какво се опитваш да направиш! - каза той весело, но очите му притъмняха.

По дяволите!

- Какво? - попитах невинно.

- Опитваш се да ме разсееш от конкретния проблем. Винаги правиш така. Просто не отхвърляй напълно идеята, Ана. Помисли си. Това е всичко, което искам от теб. - Целуна ме и прокара палец по бузата ми.

Този спор можеше да продължи вечно. Усмихнах му се и се сетих за нещо, което беше казал по-рано.

- Мога ли да те попитам нещо? - казах много предпазливо.

- Разбира се.

- Днес ми каза, че ако съм ти ядосана, мога да си го изкарам на теб в леглото. Какво искаше да кажеш с това?

Той застина.

- А ти какво си мислеше, че съм искал да кажа?

„По дяволите! Трябва да го произнеса!“

- Че искаш да те завържа.

Очите му щяха да изхвръкнат от изненада.

- Ами... не. Изобщо нямах това предвид.

- О! - Бях малко разочарована.

- Искаш да ме вържеш ли? - попита той, очевидно добре разчел изражението ми. Изглеждаше смаян.

Изчервих се.

- Ами...

- Ана, аз... - Той спря и по лицето му мина мрачна сянка.

- Крисчън - прошепнах в паника. Надигнах се на лакът, както правеше той. Погалих го по лицето. Очите му бяха огромни, пълни с ужас. След сякаш безкрайно време той тъжно поклати глава.

„Мамка му!“

- Крисчън, спри, няма значение. Просто си помислих, че може да го искаш.

Той взе ръката ми и я сложи внимателно върху тупкащото си сърце. Мамка му! Какво значеше пък това?

- Ана, не знам как бих реагирал, ако ме докосваш, докато съм вързан.

Мозъкът ми завря. Той признаваше нещо. Нещо дълбоко, мрачно.

- Това е твърде ново за мен. - Гласът му беше глух, суров.

Та аз само попитах! Знаех, че е постигнал огромен напредък, но сега осъзнах, че пред него има още безброй пречки. „Петдесет, Петдесет, Петдесет!“ Тревога стисна сърцето ми. Наведох се над него, тялото му се скова и аз само целунах устните му.

- Крисчън, не съм те разбрала правилно. Не се тревожи за това. И не мисли за тези неща. - Целунах го пак. Той затвори очи, изстена, рязко скочи, обърна ме на матрака и хвана брадичката ми. И скоро се изгубихме. Изгубени един в друг. Отново.