Петдесет нюанса освободени

9.

Събудих се още преди да звънне алармата. Крисчън се бе увил около мен като бръшлян, главата му лежеше на гърдите ми, ръката му - около кръста ми, а кракът му - между моите. Освен това беше от моята страна на леглото. Винаги ставаше така. Щом се скарахме вечерта, на сутринта го намирах омотан около мен.

О, Петдесет! Някъде дълбоко в него имаше огромна празнина, която трябваше да бъде запълвана бавно, леко и постоянно с любов. Изобщо не бих предположила в началото. Пак си го представих като четиригодишно неизкъпано облечено в мръсни дрешки нещастно момченце. Погалих нежно късата му коса и тъгата ми отстъпи пред нежността. Той се размърда и сънените му очи потърсиха моите. Примигна няколко пъти и се разсъни.

- Здрасти - каза и се усмихна.

- Здрасти - усмихнах се и аз и тази усмивка правеше любов с очите му.

Той зарови нос в гърдите ми и измърка от удоволствие. Ръката му се плъзна надолу към кръста ми, по хладния сатен на нощницата.

- Какво изкусително парченце сладкиш си ти! Но колкото и да си изкусителна, трябва да ставам - каза леко притеснено, протегна се, неохотно разви тялото си от моето и стана.

Лежах с ръце под главата и се наслаждавах на шоуто - Крисчън се съблича за душ. Не бих променила нищо в него. Беше перфектен.

- Наслаждавате ли се на гледката, госпожо Грей? - попита шеговито той.

- И то каква гледка, господин Грей!

Той се усмихна и ме замери с пижамата си. Тя полетя към лицето ми, но я хванах навреме и се засмях като ученичка. Той се приближи с дяволита усмивка, дръпна завивката ми, сложи коляно на леглото, сграбчи глезените ми, издърпа ме рязко към себе си, нощницата ми се нави и се вдигна нагоре. Изпищях. После той запълзя по тялото ми с малки целувки. Почна от коляното, бедрото, нагоре... „О, Крисчън!“

- Добро утро, госпожо Грей - поздрави ме госпожа Джоунс. Изчервих се при спомена за неочаквания ми сблъсък с Тейлър през нощта.

- Добро утро - отвърнах и тя ми подаде чаша чай. Седнах на плота до съпруга си. А той просто сияеше. Току-що взел душ, с мокра коса, бяла свежа риза и сребристосива вратовръзка. Онази вратовръзка! Колко мили спомени имах от нея!

- Как се чувствате тази сутрин, госпожо Грей? - попита Крисчън. Очите му бяха топли и меки.

- Мисля, че вече знаете. - Погледнах го срамежливо изпод мигли.

Той се засмя и заповяда:

- Яж! Нищо не яде снощи.

„Охо, деспотичният Петдесет!“

- О, това беше защото вие се държахте като задник.

Госпожа Джоунс изпусна нещо в мивката и се чу оглушителен трясък. Подскочих. Той не забеляза шума. Гледаше ме напрегнато, без да обръща внимание на това, което се случва около нас.

- Задник или не - яж! - Тонът му беше сериозен. Не търпеше възражения.

- Добре. Хващаме лъжиците и започваме да се храним! -отвърнах като капризна тийнейджърка. Взех гръцкото кисело мляко, сложих лъжичка върху корнфлейкса си и добавих шепа боровинки. Погледнах към госпожа Джоунс. Беше приготвила любимата ми закуска. За първи път закусих така преди сватбеното ни пътешествие.

- Може да се наложи да отида до Ню Йорк през седмицата -каза Крисчън.

Новината ме стресна и ме извади от сладките спомени.

- Така ли?

- Само за една нощ. Искам да дойдеш с мен.

- Крисчън, няма да мога да взема почивен ден.

Той ме погледна изпитателно и ми напомни с очи кой всъщност ми е шеф.

- Знам, че компанията е твоя - въздъхнах, - но ме нямаше три седмици Как очакваш да управлявам тази компания, като не ходя там? Всичко ще е наред. Предполагам, че ще вземеш-Тейлър, но Сойър и Райън ще са тук... - Спрях, защото Крисчън ми се смееше.

- На какво се смееш? - изсъсках.

- На теб - каза.

Смее ми се! И тогава, преди да се нацупя, ужасяваща мисъл парализира съзнанието ми.

- Как ще летиш дотам?

- Със самолета на компанията. Защо?

- Просто исках да се уверя, че няма да вземащ Чарли Танго -казах много тихо. Изтръпнах. Спомних си последния път, когато се бе качил на хеликоптера. Силен пристъп на гадене едва не ме повали от стола. Спомних си часовете убийствено напрежение без никаква новина. Това бе най-кошмарният миг в целия ми живот. Забелязах, че госпожа Джоунс е застинала, също като мен. Опитах се да се отърся от мисълта за онзи случай.

- Не бих могъл да стигна дотам с Чарли Танго. Няма толкова голям обхват. Освен това не е готов. Все още е на ремонт. Има поне още две седмици работа по него.

Благодаря ти, Господи! Усмихнах се облекчено, отчасти защото нямаше да лети с хеликоптера, но също се радвах, че Чарли Танго ще е готов. Крисчън преживяваше тежко липсата му, а и му отнемаше много време да се занимава с ремонта.

- Радвам се, че е почти готов. - И спрях. Дали да му кажа колко ще се притеснявам следващия път, когато реши да се качи на него?

- Какво има? - попита той и лапна последната хапка от омлета си.

Вдигнах рамене.

- Ана? - каза той по-строго.

- Аз... ами последния път, когато летя с него... мислех... мислехме... че си... - Не успях да довърша.

Изражението му омекна.

- Виж! - Потърка бузата ми с кокалчетата на ръката си. - Това беше саботаж. - Лицето му помръкна и за секунда се зачудих дали знае кой е отговорен.

- Ако те загубя, няма да го преживея.

- Петима души бяха уволнени заради това, което се случи, Ана. Няма да се повтори.

- Петима?

Той кимна сериозно.

„Петима! Мили боже!“

- Което ми напомня... имаш револвер в кабинета.

Предполагам, че прозвуча обвинително, но не исках да изглежда все едно не одобрявам и се бъркам. Той ме изгледа мълчаливо и най-сетне каза:

- На Лийла е.

- Но той е зареден!

- Откъде разбра? - Лицето му помръкна още повече.

- Проверих вчера.

- Не искам да се занимаваш с оръжия. Надявам се да си поставила предпазителя.

- Крисчън, този револвер няма предпазител. Нищо ли не разбираш от оръжия? - Замигах недоверчиво и крайно изненадано.

- Ами... нищо - смотолеви той.

Тейлър се покашля дискретно. Стоеше до вратата. Крисчън му кимна.

- Трябва да тръгваме. - Стана и облече сивото си сако. Изглеждаше разсеян. Последвах го.

„Държи револвера на Лийла?“ Още не можех да осмисля новината и се зачудих какво ли е станало с нея. Дали все още беше... къде всъщност беше заминала? Някъде на изток. Ню Хампшир? Не, не можех да се сетя.

- Добро утро, Тейлър - каза Крисчън.

- Добро утро, господин Грей, госпожо Грей. - Тейлър много внимателно отбягна погледа ми. Бях му благодарна, предвид тоалета ми или по-скоро липсата на такъв, когато се сбутахме по нощите в коридора.

- Само да си измия зъбите - казах. Крисчън винаги си миеше зъбите преди закуска. Не проумявах защо.

- Трябва да помолиш Тейлър да те научи да стреляш - казах в асансьора. Той ме изгледа изненадано и попита сухо:

- Така ли стана сега?

-Да.

- Анастейжа, мразя оръжията. Майка ми е имала достатъчно случаи на разкъсани от куршуми хора в болницата, жертви на престъпления, а баща ми е твърдо против всякакви оръжия. Възпитан съм с техните виждания за нещата по този въпрос. Освен това поддържам поне две инициативи тук, във Вашингтон, за контрол върху продажбата на оръжия.

- Така ли? А Тейлър носи ли пистолет?

Устните му се свиха.

- Понякога.

- И ти не одобряваш? - продължавах да го разпитвам, докато вървяхме през фоайето.

- Не - каза кратко. - Нека го кажа така: с Тейлър имаме различни възгледи що се касае до употребата на оръжие.

А пък аз със сигурност бях на страната на Тейлър по въпроса.

Крисчън отвори вратата и ми направи път. Тръгнахме към колата. След саботажа на Чарли Танго ми беше забранил да карам сама до работата. Сойър се усмихна ведро, отвори вратата и с Крисчън се качихме на задната седалка.

- Моля те! - Хванах импулсивно ръката му.

- За какво ме молиш?

- Научи се да стреляш.

- Не. Край на дискусията, Анастейжа!

Пак ми се скара като на малко дете. Отворих уста да отговоря или поне да изджавкам, но реших да не започвам деня с лошо настроение. Скръстих сърдито ръце. Тейлър ме погледна за секунди в огледалото за обратно виждане и после се съсредоточи върху пътя, но тръсна леко глава, очевидно раздразнен.

Хм... Крисчън понякога побъркваше и него. Усмихнах се и настроението ми се оправи веднага.

- Къде е Лийла? - попитах. Той гледаше през прозореца.

- Казах ти, в Кънетикът при родителите си.

- Проверил ли си? Тя има дълга коса... Може тя да е карала доджа.

- Да, проверих. Записала се е в училище за изкуства в Хам-дън. Започнала е тази седмица.

- Говорил ли си с нея? - попитах и усетих как цялата кръв се оттече от лицето ми.

Крисчън се обърна рязко с цялото си тяло към мен. Очевидно тонът ми го беше стреснал.

- Не. Флин е говорил с нея. - Огледа лицето ми за някакъв знак, за нещо, което да му подскаже какво ми се върти в главата.

- Разбирам. - Въздъхнах облекчено.

- Какво има?

- Нищо.

- Ана, кажи ми какво има.

Свих рамене. Как да му кажа, че ревнувам. Напълно неоправдана, незаслужена, непровокирана ревност.

- Следя какво става с нея - продължи да обяснява Крисчън своята гледна точка. - По-добре е. Флин я е насочил към много добър психоаналитик в Ню Хейвън и той му е съобщил, че се възстановява добре и консултациите дават положителни резултати. Изкуството винаги я е интересувало, така че... - Той спря, очите му все още търсеха обяснение за поведението ми. И тогава ми мина през ум, че вероятно плаща не само за психоаналитика, но и за обучението й. Исках ли да знам? Дали да го питам? Не че това щеше да ощети бюджета му, но защо се чувстваше задължен да го прави? Въздъхнах. Целият товар в живота на Крисчън едва ли можеше да се сравни с този на Брадли Кент от класа по биология и ужасния му несполучлив опит да ме целуне. Крисчън хвана ръката ми.

- Не мисли за глупости, Анастейжа - каза и аз стиснах ръката му окуражително. Знаех, че той прави това, което трябва да се направи.

Преди обяд имахме събрание и в почивката извадих телефона си да се обадя на Кейт. Имаше съобщение от Крисчън.

Подател: Крисчън Грей Относно: Комплименти Дата: 25 август 2011, 09:54 До: Анастейжа Грей

Госпожо Грей,

Получих три комплимента за новата си прическа.

Да получавам комплименти от служителите си е нещо ново за мен. Вероятно е и заради глупавата усмивка, която не слиза от лицето ми, щом се сетя за снощи. Вие наистина сте прекрасна, удивителна, талантлива и красива жена!

Само моя!

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг“

Подател: Анастейжа Грей

Относно: Опитвам се да се съсредоточа

Дата: 23 август 2011, 10:48

До: Крисчън Грей

Господин Грей,

Опитвам се да работя и не бих желала да бъда разсейвана със сладки спомени.

Сега ли е времето да си призная, че доста години подстригвах косата на Рей? По онова време не осъзнавах, че това ще ми е от полза за в бъдеще.

И да, аз съм твоя, мой скъпи непоносим съпруже, който отказва да упражнява конституци-онното си право - Поправка втора към закона за притежаване и използване на оръжие. Но не се тревожи, аз ще те защитавам. Винаги!

Анастейжа Грей, главен редактор на СИП

Подател: Крисчън Грей

Относно: Ани Оукли

Дата: 23 август 2011, 10:53

До: Анастейжа Грей

Госпожо Грей,

Радвам се че сте говорили с 1Т поддръжката и сте сменили името си :0

Ще спя спокойно отсега нататък, понеже моята вярна любима, обиграна в стрелбата с пистолети съпруга спи до мен.

Крисчън Грей страдащ от хоплофобия Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг“

„Хоплофобия? Какво за бога е това?“

Подател: Анастейжа Грей Относно: Дълги думи Дата: 23 август 2011, 10:58 До: Крисчън Грей

Господин Грей,

За пореден път ме втрещявате с лингвистичните си умения и познания. Всъщност с уменията и познанията си като цяло. Сещаш се за какво ти говоря, нали?

Анастейжа Грей, главен редактор на СИП

Подател: Крисчън Грей Относно: Оставам без дъх!

Дата: 23 август 2011, 11:03 До: Анастейжа Грей

Госпожо Грей,

Флиртувате ли с мен?

Крисчън Грей

Главен шокиран изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

Подател: Анастейжа Грей Относно: Да не би да предпочиташ...

Дата: 23 август 2011, 11:04 До: Крисчън Грей

Да флиртувам с някой друг?

Анастейжа Грей -Смелата, главен редактор на СИП

Подател: Крисчън Грей Относно: Аааа!

Дата: 23 август 2011,11:09 До: Анастейжа Грей

НЕ!

Крисчън Грей - Сигурният Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг“

Подател: Анастейжа Грей Относно: Уау!

Дата: 23 август 2011, 11 ;14 До: Крисчън Грей

Ръмжиш ли? Защото изглежда доста секси.

Анастейжа Грей, възбуден главен редактор на СИП

Подател: Крисчън Грей Относно: Внимавай!

Дата: 23 август 2011, 11:16 До: Анастейжа Грей

Нима флиртувате и си играете с мен, госпожо Грей?

Може да мина да ви видя по някое време следобед.

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

Подател: Анастейжа Грей Относно: О, не!

Дата: 23 август 2011, 11:20 До: Крисчън Грей

Ще се държа добре. Не ми се ще шефът ми да ме сгащи неподготвена на работното място ;)

Сега нека се върна към задълженията си, че шефът на шефа ми ще ме ритне по задника.

Анастейжа Грей, главен редактор на СИП

Подател: Крисчън Грей Относно: &*%$&*&*

Дата: 23 август 2011, 11:23 До: Анастейжа Грей

Повярвай ми, в момента ми минават през ума толкова много неща, които копнея да направя със задника ти, но ритането не е сред тях.

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг“

Отговорът му ме разсмя.

Подател: Анастейжа Грей Относно: Разкарай се!

Дата: 23 август 2011, 11:26 До: Крисчън Грей

Нямаш ли си цяла империя да управляваш? Престани да ме притесняваш.

Мислех, че си падаш по цици...

Мисли за задника ми, а аз ще мисля за твоя! Обичам те!

Анастейжа Грей, подмокрен главен редактор на СИП

В четвъртък сутринта не можех да се отърва от лошото си настроение. Сойър ме докара до работата. Командировката на Крисчън до Ню Йорк беше факт. Беше тръгнал едва преди няколко часа, а така ми липсваше. Отворих лаптопа си, а там вече ме чакаше мейл. Настроението ми се оправи на секундата.

Подател: Крисчън Грей

Относно: Вече ми липсваш

Дата: 25 август 2011, 04:42

До: Анастейжа Грей

Госпожо Грей,

Тази сутрин бяхте прекрасна.

И се дръж прилично, докато ме няма!

Обичам те!

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг“

Щеше да е първата нощ след сватбата, която трябваше да прекараме далеч един от друг. Мислех да пийна няколко коктейла с Кейт. Можеше да ми помогне да спя. Веднага му отговорих, макар че знаех, че все още пътува.

Подател: Анастейжа Грей

Относно: Да се държа прилично!

Дата: 25 август 2011, 09:03

До: Крисчън Грей

Пиши ми, когато пристигнеш. Ще се притеснявам през цялото време.

Ще се държа прилично, разбира се. И какво може да ми се случи, когато съм с Кейт?

Анастейжа Грей, главен редактор на СИП

Натиснах „Изпрати“ и отпих от латето, което ми беше донесла Хана. Кой да предположи, че един ден ще пропия кафе! Въпреки че щях да излизам с Кейт се чувствах ужасно, взе едно ми липсва някой от основните органи. В момента Крисчън беше на хиляди километри над земята някъде над Средния запад на път за Ню Йорк. Никога не ми беше минавало през ум, че ще се чувствам толкова зле, неспокойна, притеснена само от факта, че го няма. Със сигурност след време нямаше да е така, нямаше да усещам тази несигурност. Или? Дали? Въздъхнах дълбоко и продължих с работата си.

По обед вече проверявах пощата си и блакберито всяка минута. „Къде е, по дяволите? Дали е кацнал жив и здрав?“ Хана ме попита дали искам да обядвам, но бях толкова притеснена, че я отпратих. Осъзнавах колко е глупаво от моя страна, но исках да знам поне дали е кацнал нормално.

Телефонът в офиса ми звънна. Подскочих.

- Ана Ст... Грей.

- Здрасти. - Топлият весел глас на Крисчън. Цялото ми тяло се отпусна от свирепото напрежение.

- Здрасти! - казах, ухилена до уши. - Как мина полетът?

- Досадно дълго. Какво мислите да правите с Кейт?

„О, не!“

- Ще излезем за по питие на някое тихо местенце.

Той не каза нищо.

- Сойър и новата жена, Прескот, ще дойдат с нас да ни охраняват - казах с надежда да го успокоя.

- Мислех, че Кейт ще идва у нас

- Не й се искаше много. Иска да се видим някъде другаде, за малко.

„О, моля те, пусни ме да изляза!“

Той въздъхна тежко.

- Защо не ми каза? - попита тихо, прекалено тихо.

Мислено си ударих един тупаник. Защо всъщност не му бях казала?

- Крисчън, всичко ще е наред. Имам Райън, Сойър и Прескот. Излизам за по едно бързо питие.

Той запази пълно мълчание. Знаех, че е страшно недоволен.

- Виждаме се толкова рядко, откакто се запознахме с теб. Моля те, тя е най-добрата ми приятелка.

- Ана, нямам никакво намерение да те държа изолирана от приятелите ти, но ти ми каза, че ще идва у нас.

- Добре - предадох се. - Ще си останем у дома.

- Моля те, само докато онзи луд е на свобода. Моля те.

- Вече ти казах. Добре. - Врътнах очи с досада, а той изсумтя:

- Винаги усещам, когато ми въртиш очи.

- Виж, не исках да те тревожа. Съжалявам. Ще кажа на Кейт - казах троснато.

- Добре - отвърна той с облекчение, а аз се почувствах винов-на, че съм го разтревожила.

- Къде си?

- На терминала на „Джей Еф Кей“.

- Значи току-що си кацнал?

- Да. Нали ме помоли да се обадя веднага щом кацна. Усмихнах се, но подсъзнанието ми ме изгледа накриво. „Виждаш ли, той изпълнява обещанията си!“

- Е, господин Грей, радвам се, че поне един от нас е точен и изпълнителен.

- Госпожо Грей, вашият талант да хиперболизирате няма граници. Ох, какво да те правя! - засмя се той.

- Убедена съм, че ще измислите нещо креативно. Както обикновено.

- Флиртувате ли с мен?

-Да!

Долових усмивката му.

- Трябва да затварям. И, Ана, моля те, прави каквото ти се каже. Охраната си знае работата.

- Да, Крисчън. Ще съм послушна! - Перфектно разбирах какво казва.

- Ще се видим утре вечер. Ще ти се обадя по-късно пак.

- Да ме провериш?

-Да.

- О, стига, Крисчън! - скарах му се.

- Аи ге\ 01г, госпожо Грей.

- Аи геуоп, Крисчън. Обичам те.

- И аз теб.

Нито един от двамата не затваряше.

- Затвори, Крисчън - прошепнах.

- После ми обяснявай как не ме командваш.

- После ти ми обяснявай как не ме контролираш.

- Моя! - каза задъхано. — И изпълнявай каквото ти се каже! Сега затвори!

- Да, сър! - Затворих и се вторачих глупаво в слушалката.

След няколко минути получих съобщение на лаптопа.

Подател: Крисчън Грей

Относно: Сърби ме ръката

Дата: 25 август 2011, 13:42

До: Анастейжа Грей

Госпожо Грей,

Телефонните разговори с вас са винаги така забавни.

Наистина.

И прави каквото ти се казва!

Трябва да съм сгуриен, че си в безопасност.

Обичам те.

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг“

Честно, не ме ли командореше както си иска! Но след като го чух, цялата ми тревога се изпари. Беше пристигнал жив и здрав и, както обикновено, суетнята около моята безопасност беше на ниво. Господи, обичах този мъж! Хана почука на вратата и ме върна в реалността.

Кейт изглеждаше божествено с тесните си джинси и червения потник, напълно готова да превзема града. Когато се появих, приказваше оживено с Клер на рецепцията.

- Ана - викна тя и ме стисна в прегръдката си. После отстъпи назад и ме огледа.

- Изглеждаш точно като жена на милионер! Кой да предположи! Малката Ана Стийл! Толкова си... изтупана - засмя се тя.

Завъртях очи. Бях облечена в бледокремава права рокля, съвсем леко прибрана в талията, с морскосин колан и обувки в същия цвят.

- Така се радвам да те видя, Кейт! - Прегърнах я.

- И така, къде отиваме?

- Крисчън иска да се приберем в апартамента.

- Уф, сериозно? Не можем ли да се измъкнем за по един коктейл? Запазила съм маса в „Зигзаг“.

Отворих уста да протестирам и да обясня.

- Моля те, хайде - заскимтя тя и нацупи красивите си устни. Това с устните май го беше прихванала от Мия - никога не се цупеше така преди. Наистина ми се искаше да изпия един коктейл в „Зигзаг“. Беше толкова забавно последния път като ходихме там, а и беше близо до апартамента на Кейт.

- Само един - казах и вдигнах показалец да я предупредя.

- Само един - усмихна се тя, пъхна ръката си в моята и тръгнахме към колата, паркирана до тротоара. Сойър беше зад волана. Зад нас вървеше госпожица Белинда Прескот, ново попълнение в охраната, висока афроамериканка, която не търпеше простотии. Тепърва трябваше да свиквам с нея, защото беше изключително резервирана и студена, с подчертано професионално отношение. Не можех да кажа нищо повече за нея. Знам, че Тейлър я беше избрал. Беше облечена като Сойър - в тъмен строг костюм.

- Ще ни закараш ли до „Зигзаг“, Сойър?

Сойър се обърна, погледна ме и разбрах, че иска да каже нещо. Очевидно му бяха дадени инструкции. Колебаеше се.

- Кафене „Зигзаг“. Ще пием само по един коктейл.

Хвърлих едно око на Кейт. Беше се вторачила в Сойър. Горкият!

- Да, мадам.

- Господин Грей нареди да ви приберем до апартамента — каза сурово Прескот.

- Но господин Грей не е тук - озъбих се аз. - Към „Зигзаг“, моля.

- Да, мадам - отвърна Сойър и погледна Прескот, която предпочете да си държи устата затворена.

Кейт ме изгледа смаяно. Не можеше да повярва на очите и ушите си. Свих устни и вдигнах рамене. Е, добре, бях станала малко по-агресивна отпреди. Тя кимна и колата си запроправя път през трафика. Вечерта едва настъпваше.

- Знаеш ли, че допълнителната охрана подлудява Грейс и Мия

- каза тя между другото.

Едва не се задуших от изненада.

- Не знаеше ли? - попита Кейт недоверчиво.

- За кое?

- Охраната за цялото семейство е утроена. Даже не утроена, много повече от утроена.

- Наистина ли?

- Не ти ли е казал?

- Не. - Изчервих се. „По дяволите, Крисчън!“ - А знаеш ли защо?

- Заради Джак Хайд.

- Заради Джак Хайд? Мислех, че се опитва да навреди само на Крисчън. - Не можех да си поема дъх. „Защо не ми е казал?“

- И това от понеделник - допълни Кейт.

„От миналия понеделник? Хм... разпознахме го в неделя. Но защо цялото семейство?“

- Откъде знаеш?

- От Елиът.

„Ами да, разбира се!“

- Крисчън не ти е казал, нали?

- Не. - Изчервих се пак.

- О, Ана, това не е никак хубаво.

Въздъхнах. Както винаги Кейт беше успяла да забие пирона точно в челото ми. С парен чук.

- Знаеш ли защо? - попитах. „Щом той не иска да ми каже, Кейт ще ми каже“.

- Елиът каза, че било заради някаква информация в компютъра на Хайд, когато е работел в СИП.

- Шегуваш ли се? - Ядосах се. Как така тя знаеше толкова много, а аз - нищо!

Вдигнах поглед. Сойър ме гледаше в огледалото за обратно виждане. Светофарът светна зелено и той потегли. Вдигнах пръст към устата си да предупредя Кейт да мълчи. Тя кимна. Очевидно Сойър също знаеше. Но не и аз.

- Как е Елиът? - попитах, за да сменя темата.

Кейт се ухили глуповато и ми разказа всичко, което трябваше и не трябваше да знам.

Сойър спря пред „Зигзаг“, Прескот излезе и отвори вратата. Изскочих навън, Кейт се изниза след мен. Тръгнахме към входа, хванати за ръце, а Прескот вървеше след нас със страховито изражение. Сойър отиде да паркира колата.

- Откъде Елиът познава Гиа? - попитах и отпих от второто ягодово мохито.

Барът беше малък и уютен. Не ми се тръгваше. С Кейт не можехме да се наприказваме. Бях забравила колко е хубаво да съм с нея. Беше страхотно да усетя свободата, да съм навън, да се отпусна в нейната компания. По едно време мислех да пусна съобщение на Крисчън, но после се отказах. Щеше само да кипне и да ме накара да се прибера веднага като непослушно дете.

- О, не ми говори за тая кучка - каза Кейт с пяна на устата.

Реакцията й ме разсмя.

- Какво се смееш, Стийл?

- И аз мисля същото за нея.

- И ти ли?

- Да. Беше се пуснала на Крисчън.

- Имала е нещо с Елиът. - Кейт нацупи устни.

- Наистина ли?

Тя кимна и устните й се свиха в патентованата Катрин Кавана гневна физиономия.

- Било е съвсем за кратко. Миналата година, мисля. Тя е жена, която се цели към върха на социалната стълба. Нищо чудно, че е хвърлила око на Крисчън.

- Крисчън не е свободен. Казах й да го остави на мира или ще я уволня.

Тя зяпна от изненада, после кимна гордо и вдигна чашата си да ме поздрави. Успях да я впечатля.

- Госпожо Анастейжа Грей, страхотно постижение!

Чукнахме се.

- Елиът има ли пистолет?

- Не, той е твърдо против употребата на оръжия - каза Кейт и разбърка третото си питие.

- И Крисчън. Мисля, че това е под влияние на Грейс и Карик.

- Главата ми започваше да ми се замотава.

- Карик е добър човек - каза Кейт.

- Обаче искаше предбрачен договор - казах тъжно.

- О, Ана - тя хвана ръката ми през масата, - той просто се грижи за детето си. А и двете знаем, че на челото ти има татуировка „Търся богат мъж“. - Усмихна се, аз й се изплезих и двете се засмяхме.

- Мила, зряла госпожо Грей - каза Кейт усмихнато и ми прозвуча като Крисчън. - Един ден ти ще направиш същото за сина си.

- За сина ми? - Дори не се бях сетила, че децата ми ще са богати. По дяволите! Нямаше да им липсва нищо! Нищичко! Трябваше да се обмисли, но не сега.

Погледнах към Прескот и Сойър. Бяха седнали на отделна маса недалеч от нас, гледаха ни през навалицата в бара и пиеха минерална вода.

- Дали да не хапнем нещо? - попитах.

- Не, да пием.

- Защо ти се пие толкова?

- Защото не те виждам често. Не предполагах, че ще се омъжиш за първия, който ти завърти главата. - Пак нацупи устни.

- Честно, омъжи се толкова набързо. Даже мислех, че си бременна.

- Всички мислеха, че съм бременна - засмях се аз. - Но нека не започваме пак този разговор. Моля те! И искам да ида до тоалетната.

Прескот ме придружи. Не каза нищо. Не се и налагаше. Тялото й излъчваше негодувание, като смъртоносен изотоп.

- Не съм излизала, откакто се омъжих. - Говорех на затворената врата на тоалетната. Беше много неприятно. Знаех, че докато пишкам, тя стои от другата страна на вратата и слуша. И какво? Джак Хайд ще се появи в бара ли? И какво по-точно ще търси тук? Както винаги Крисчън преиграваше.

- Късно е, Кейт. Да тръгваме.

Беше десет и петнайсет. Бях обърнала четвъртото си ягодово мохито. Алкохолът със сигурност беше започнал да си казва думата - усещах топлина, замайване. „Какво толкова. В крайна сметка Крисчън ще го преживее. Все някога“.

- Добре, Ана. Беше толкова хубаво да се видим. Изглеждаш много по-... уверена, сигурна. Не знам. Бракът ти се отразява добре. Това е очевидно.

Лицето ми грейна. От устата на Катрин Кавана това наистина си беше комплимент.

- Така е - прошепнах и дали заради многото алкохол, или просто така, две сълзи се опитаха да избягат от очите ми. Можех ли да бъда по-щастлива? Независимо от всичкия му товар, от всичките му проблеми, от характера му, от всичките петдесета, той беше мъжът на мечтите ми. Смених бързо темата, за да задуша сълзите, да потисна сантименталния изблик.

- Беше много хубава вечер, Кейт. - Стиснах ръката й. - Благодаря ти, че ме измъкна!

Прегърнахме се. Когато тя ме пусна, кимнах на Сойър и той подаде ключовете от колата на Прескот.

- Сигурна съм, че изпълнителната госпожица Прескот е казала на Крисчън, че не съм у дома. Ще откачи - казах на Кейт. И си мислех как ще му хрумне някой сладък, приятен начин да ме накаже. Надявах се да е така.

- Защо се хилиш като идиотка, Ана? Обичаш да го ядосваш ли?

- Не, не е точно така. Но е толкова лесно да го взривиш. Но понякога наистина прекалява с контрола - отвърнах и си помислих: „Не понякога, почти винаги“.

- Да, забелязала съм - отбеляза сухо тя.

Бяхме пред апартамента на Кейт. Тя ме прегърна.

- И не ме забравяй, обаждай се! - прошепна, целуна ме по бузата и слезе от колата. Махнах й. И изведнъж ми стана мъч-но. Беше ми липсвал обикновен нормален разговор с приятелка. Беше така забавно, така отпускащо. Та аз бях толкова млада. Обещах си да се постарая да се виждам по-често с Кейт, но истината беше друга. Аз просто обичах да съм в мехурчето, с Крисчън. Предния ден бяхме ходили на благотворителна вечеря. Имаше толкова много костюмирани мъже и докарани елегантни жени и всички говореха за цените на недвижимите имоти, за икономическата криза, за потъващите борсови пазари. В смисъл беше... тъпо, скучно. А е толкова хубаво да се отпуснеш с някой на твоите години.

Стомахът ми се разбунтува. Още не бях яла. „По дяволите! Крисчън!“ Започнах трескаво да търся телефона в чантата. „Мили Боже - пет пропуснати обаждания“. И едно съобщение...

*КЪДЕ СИ ПО ДЯВОЛИТЕ?*

И един имейл.

Подател: Крисчън Грей

Относно: Ядосан ли? Не знаеш какво е „ядосан“!

Дата: 26 август 2011, 00:42

До: Анастейжа Грей

Анастейжа,

Сойър ми каза, че пиеш коктейли навън, в бар, и то след като ми каза, че няма да излизаш. Имаш ли представа колко съм бесен в момента?

До утре.

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

Сърцето ми се сгърчи. „О, по дяволите! Настина я загазих!“ Подсъзнанието ми ме гледаше тихо и ми казваше с очи: „Кой каквото прави, на себе си го прави. Каквото си си надробила, ще си го сърбаш“. Какво си бях въобразила? Помислих дали е подходящо да му се обадя, но беше късно, може би спеше... или крачеше като обезумял. Реших, че едно кратко съобщение ще е достатъчно. Може би.

*НЕВРЕДИМА И ЦЯЛА СЪМ. ПРЕКАРАХ МНОГО ДОБРЕ, ЛИПСВАШ МИ. НЕ МИ СЕ СЪРДИ.*

Гледах телефона и чаках, исках да ми се обади, но нищо. Зловещо мълчание. Въздъхнах.

Прескот спря пред „Ескала“, Сойър слезе да ми отвори вратата. Докато чакахме асансьора, използвах възможността да го разпитам.

- По кое време ти се обади Крисчън?

- Около девет и половина - отвърна той и се изчерви.

- Защо не прекъсна разговора ми с Кейт, за да говоря с него?

- Господин Грей ми нареди да не го правя.

Свих устни. Асансьорът дойде. Пътувахме в мълчание. Изведнъж изпитах облекчение, че Крисчън го няма, че е на другия край на континента, че има цяла нощ да му мине ядът. Но от друга страна ми липсваше. Но пък имах време да измисля какво да правя.

Вратите на асансьора се отвориха.

Имаше нещо странно.

Вазата с цветята беше паднала, счупена на парчета, които се бяха пръснали навсякъде по пода, цветята бяха смазани, разпилени, водата се бе разляла. Масата беше преобърната. Мозъкът ми завря. Сойър ме сграбчи за ръката и ме издърпа в асансьора.

- Стой тук! - изсъска и извади пистолет.

Влезе във фоайето и изчезна.

Свих се от страх в ъгъла на асансьора.

- Люк! - чух да вика Райън от голямата стая. - Син код!

„Син код?“

- Хвана ли го? - викна Сойър. - Боже!

Притиснах се към стената на асансьора. Какво ставаше? Сърцето ми скочи в гърлото. Адреналинът блъскаше в цялото ми тяло. Чувах ги как говорят. След минутка Сойър се върна във фоайето, спря в локвата вода и прибра пистолета си.

- Може да влезете, госпожо Грей.

- Какво е станало, Люк?

- Имали сме гост. - Той ме подхвана за лакътя. Бях така благо-дарна за подкрепата - краката ми бяха като желе. Минахме през отворените двойни врати.

Райън стоеше до вратата. Над окото му имаше голяма рана и кървеше. Имаше и друга - през устата му. Дрехите му бяха раздърпани, изглеждаше като пребит. Но още по-кошмарна беше гледката на сгърчения Джак Хайд в краката му.