Петдесет нюанса освободени

11.

- Така ли стана сега? - прошепнах. Устата ми пресъхна. Сърцето ми блъскаше в ребрата. „Защо се е облякъл така? Какво означава това? Сърди ли ми се?“

- Да, така е, очаквах те. -- Гласът му беше като мъркането на котенце, но гой не се усмихваше никак по бебешки, докато вървеше към мен.

Джинсите му всяха от ханша по... онзи начин. Изглеждаше много секси. „О, не! Няма да позволя на господин Ходещ секс да ме забаламоса“. Опитах се да определя настроението му, докато бавно се приближаваше към мен. Ядосан? Закачлив? Страстен? Не, не беше възможно да се определи какъв коктейл от емоции ми е приготвил!

- Харесвам джинсите ти - казах.

Той се усмихна като вълк, усмивката му не стигна до очите му, но затова пък ми отне всичките тайни оръжия. „По дяволите - все още е ядосан! Носи тези джинси само за да ме заблуди!“ Спря пред мен и напрежението, което излъчваше, направо ме смаза. Погледна ме с пламтящи очи, които не издаваха нищо. Преглътнах.

- Разбрах, че имате проблеми и известни притеснения, госпожо Грей - каза с копринено нежен глас и извади нещо от задния джоб на джинсите си. Не можех да откъсна очи от неговите, не погледнах. Само чух как разгъва някакъв лист. Той го вдигна, така че да го видя. Погледнах го. Беше моят имейл. Очите ми се върнаха върху неговите. Сега те вече горяха с чистия, ярък огън на гнева.

- Да, имам проблеми - казах и усетих как се задушавам. Ако трябваше да дискутираме това, имах нужда от разстояние. Но преди да направя крачка назад, той се наведе и прокара носа си по моя. Затворих очи, за да усетя по-силно така жадувания му допир.

- И аз - каза с устни, опрени в кожата ми.

Отворих очи. Той се изправи и отново се втренчи в мен.

- Мисля, че съм добре запозната с твоите проблеми, Крисчън. - Гласът ми беше войнствен, а той сви очи и веднага задуши веселието, което се бе появило като пламъче от свещ в очите му.

Значи щяхме да се караме? Направих крачка назад. Трябваше да се отдалеча от него. Имах нужда от пространство, не трябваше да усещам миризмата му, трябваше да преодолея ефекта, който тялото му, видът му... и тези джинси... имаха върху мен.

- Защо се върна от Ню Йорк? - попитах тихо. Колкото по-бързо минеше всичко това, толкова по-добре!

- Знаеш защо. - В гласа му прокънтя предупредителна нотка.

- Защото излязох с Кейт?

- Защото не удържа на думата си, защото го направи зад гърба ми и защото се изложи на риск.

- Не съм удържала на думата си ли? - Не исках да мисля за останалата част от думите му, не и сега.

-Да.

„Иди сега му говори за преиграване!“ Почти бях готова да му врътна очи, но той ме спря с поглед.

- Крисчън, просто промених решението си - казах бавно, търпеливо, както се обяснява на дете. - Аз съм жена. Жените често правят така. Променят решенията си.

Той май наистина не ме разбираше.

- Ако само за миг ми беше минало през ума, че си способен да си прекратиш командировката... - Спрях. Не знаех какво да кажа. Не намирах думи. Сетих се за спора заради клетвите. „Никога не съм ти обещавала да ти се подчинявам, Крисчън!“ Но не казах нищо, защото бях истински щастлива, че си е у дома. Въпреки гнева му се радвах, че е жив и здрав, да, вярно, бесен, изгаряше ме с опушеносивите си очи, но беше при мен.

- Значи просто си си променила решението? - Не можеше да прикрие недоверието си и дори нотката ужас в гласа си.

-Да.

- И не се сети да ми се обадиш? - Изгледа ме недоверчиво и продължи: - На всичкото отгоре заради теб Райън е бил тук сам. Изложила си живота му на риск.

О! Изобщо не се бях сетила за това!

- Трябваше да ти се обадя, но не исках да се тревожиш. Ако се бях обадила, ти щеше да ме принудиш да се прибера, а Кейт наистина ми липсваше. Исках да я видя. Освен това, когато Джак е нахлул, аз не бях тук, за да се пречкам. Райън е можел да не го пусне... - О, тук вече съвсем се обърках. Ако не го беше пуснал, сега Джак щеше да е на свобода.

Очите на Крисчън горяха с някакъв див пламък. Той ги затвори, също като сутринта, все едно потискаше силна болка. Поклати глава и преди да разбера какво става, вече ме стискаше в ръцете си, притискаше ме към себе си.

- О, Ана! - шепнеше, а аз почти се задушавах в прегръдката му. - Ако нещо се беше случило с теб...

- Но нищо не се случи - успях да кажа.

- Но можеше да се случи. Преживях смъртта стотици пъти днес само като се замислях какво можеше да стане. Толкова съм ядосан, Ана! На теб, на себе си, на всички. Не помня да съм бил така побеснял някога, освен... - И спря.

- Освен? - подпитах.

- Веднъж в стария апартамент. Лийла беше там.

„О, не, не искам да мисля за това сега!“

- Ти беше така студен тази сутрин... - Последната дума се счупи, гласът ми звучеше като напукан. Спомних си как ледено ме отблъсна и ужасното чувство след това. Ръцете му се плъзнаха към врата ми, той пое дълбоко дъх и дръпна косата ми назад.

- Не зная как да се справя с този гняв. Не искам да те нараня - каза тихо. Очите му бяха широко отворени, агресивни. - Тази сутрин исках да те накажа, и то да те накажа жестоко, и... - Пак спря, не намираше думи или се страхуваше да ги произнесе.

- Страхувал си се, че ще ме нараниш? - довърших изречението, но не вярвах и за секунда, че би го направил. Изпитах силно облекчение. Някъде в себе си бях изживяла паническия страх, че повече не ме желае.

- Нямах доверие в себе си. Не знаех на какво съм способен -каза той тихо.

- Крисчън, знам, че никога не би ме наранил. Поне не и психически. - Хванах лицето му в дланите си.

- Знаеш? - попита той и усетих в гласа му скептицизъм.

- Да. Знаех, че това, което каза, беше просто глупава закана. Знам, че няма да ми сриташ задника, нито да ме пребиеш.

- Исках.

- Не, не си искал. Мислел си, че искаш.

- Не можеш да си сигурна.

- Помисли само! - Увих ръце около него и се сгуших в гърдите му, поех аромата му през черната тениска. - Помисли си само как си се чувствал, когато си тръгнах. Казвал си ми толкова пъти как си се чувствал тогава. Как това е променило отношението ти към света, към мен, възприятията ти като цяло. Знам от какво се отказа заради мен. Помисли си за следите от белезниците по ръцете и краката ми на сватбеното пътешествие.

Той застина и разбрах, че осмисля думите ми. Прегърнах го по-силно. Дланите ми усещаха напрегнатите му мускули под тениската. Постепенно той се отпусна. Напрежението полека спадна.

Това ли го беше тревожило цял ден? Че ще ме нарани? Как можех да му имам повече доверие, отколкото самият гой имаше в себе си? Не разбирах. Със сигурност бяхме преодолели толкова много неща, бяхме направили големи стъпки напред. А той бе така силен, така подреден, винаги упражняваше контрола си... и без него се чувстваше изгубен. „О, Петдесет, Петдесет, Петдесет!“ Обърнах лице нагоре към него и устните му намериха моите. Търсеха, вземаха, даваха, умоляваха. За какво? Не знаех. Исках само да ги усещам върху моите и страстно му отвръщах.

- Така силно вярваш в мен! - прошепна той.

- Да. Вярвам.

Той погали лицето ми, потърка палеца си в бузата ми. Гледаше ме напрегнато. Гневът си беше отишъл. Моят Петдесет се беше върнал, където и да беше ходил. Усмихнах му се срамежливо. Така се радвах да го видя пак такъв.

- Освен това нямаш подписан договор за това.

Той се ухили и ме стисна още по-близо до себе си, в себе си.

- Права си, нямам!

Бяхме застанали в средата на голямата стая, заключени един в друг, и се прегръщахме.

- Ела с мен в леглото - прошепна той след... един бог знае колко време.

- Крисчън, трябва да поговорим.

- После - каза той меко, но настоятелно.

- Крисчън, моля те, говори с мен!

- За какво искаш да говорим? - въздъхна той.

- Знаеш. Не ми казваш нищо. Държиш ме на тъмно.

- Искам да те предпазя.

- Не съм дете.

- Това ми е известно, госпожо Грей. - Ръката му мина по тялото ми и дланите му обхванаха дупето ми. Той раздвижи бедра и усетих ерекцията му, притискаше пениса си в мен.

- Крисчън - скарах му се, - говори с мен!

Той въздъхна раздразнено.

- Какво искаш да знаеш? - Гласът му охладня и той ме пусна. „Но... Аз не исках да ме пускаш“.

Крисчън се наведе и вдигна листа с имейла от пода.

- За много неща - казах, докато ме водеше към дивана.

- Седни! - нареди той. Някои неща не се променят никога. Естествено, изпълних. Той седна до мен, наведе се и стисна главата си с ръце.

„О, не! Наистина ли му е толкова трудно да говори?“ Той вдиша, прокара ръце през косата си и се обърна към мен, готов да поеме удара на съдбата.

- Питай! - каза остро.

„О, много лесно стана. Неочаквано лесно“.

- Защо си сложил допълнителна охрана за цялото семейство?

- Хайд беше заплаха и за тях.

- Откъде знаеш?

- От компютъра му. Имаше лични данни за мен и за цялото семейство. Най-вече за Карик.

- За Карик? Защо пък за него?

- Не зная. Все още не зная. Хайде де си лягаме.

- Кажи ми, Крисчън!

- Какво да ти кажа?

- Ще ме умориш!

- И ти мен!

- Но ти не си подсилил охраната веднага след като си разбрал за тази информация в компютъра му. Защо чак сега? Нещо се е случило междувременно! Кажи ми какво!

Той присви очи и ме погледна.

- Не знаех, че ще се опита да подпали сградата ми или че... Мислехме, че е просто някаква мания, но когато си известна личност, знаеш... хората искат да знаят. Нямаше нищо особено, информация от вестниците за мен, от времето когато бях в Харвард и се занимавах с гребане, после за кариерата ми. После доста неща за Карик - цялата му кариера. Отделно за майка ми, за кариерата й, и до известна степен за Елиът и Мия.

„Странно!“

- Каза „или че“.

- Или какво?

- Ти каза: „че ще се опита да подпали сградата ми или че...“ И не довърши.

- Гладна ли си?

„Моля?“ Намусих се, макар, че бях гладна.

- Яла ли си днес? - Очите му бяха ледени, гласът му - суров.

Изчервих се и веднага ме разбра колко съм яла.

- Така си и мислех - каза той студено. - Знаеш какво ми е, когато не се храниш. Ела! - Стана и ми подаде ръка. - Искам да те нахраня. - Пак промяна в настроението. Гласът му беше толкова съблазнителен и страстен.

- Да ме нахраниш? - прошепнах и всичко под пъпа ми буквал-но се наводни от желание. „По дяволите! Колко типично! Поредната рязка промяна в градусите на моя Меркурий и естествено бягството му от разговора. Това ли беше? Това ли само ще ми каже?“

Той ме заведе в кухнята, грабна един от високите столове и го завъртя с гръб към плота.

- Седни.

- Къде е госпожа Джоунс? - попитах и се огледах, кацнала на стола. Едва сега забелязах, че я няма.

- Пуснах я да си почине тази вечер. Също и Тейлър.

- Защо?

- Защото мога! - каза той и се усмихна арогантно и развеселено.

- Значи ти ще готвиш? - попитах с недоверие.

- О, да. Имайте ми малко вяра, госпожо Грей. Затвори си очите!

Каква я мислех, а каква стана! Очаквах битки, караници, секс, всичко друго, но не и игрички в кухнята.

- Затвори ги тези очи! — заповяда той.

Изпълних, но не и преди да ги врътна недоволно.

- Хм, не ми харесва така! - каза той. Отворих едното си око и видях как вади от задния си джоб копринен шал с цвят на слива. Същият цвят като роклята ми. Погледнах го изумена. „Откъде пък е взел това?“

- Затваряй и не гледай!

- Ще ми връзваш очите ли? - попитах стреснато. И изведнъж пак забравих да дишам.

Да.

Крисчън...

Той сложи пръст на устните ми, за да ме предупреди да млъкна.

- Исках да говорим!

- Ще говорим после. Искам първо да се нахраниш. Каза, че си гладна. - Целуна леко устните ми. Усетих меката коприна върху клепачите си и той завърза шала на тила ми.

- Виждаш ли нещо? - попита ме.

- Не - казах и се опитах да врътна очи. Той се засмя меко.

- Винаги знам когато ми връткаш тези очи... и знаеш добре какво мисля по въпроса и какво ми причиняваш.

- Хайде да почваме и да свършваме с това - сопнах се и свих устни.

- Пак нетърпелива! Такова нетърпение да говорите, госпожо Грей! - Тонът му беше закачлив, весел.

- Така е.

- Първо трябва да ви нахраня - каза той и прокара устни по челото ми. Допирът му ме успокои.

„Добре, твоето да е“. Предадох се и се заслушах в движенията му из кухнята. Отвори вратата на хладилника, започна да вади разни неща и да ги слага на плота, зад гърба ми. Отвори микровълновата, сложи нещо вътре и нагласи таймера. Любопитството ми започна да взема връх. Чух как включи тостера, чувах и тихото тиктакане на таймера. „Хм... препечени филийки?“

- Да, искам да говорим - казах разсеяно. Край мен, като за-вихрящ се циклон, се въртяха екзотични пикантни миризми. Наместих се на стола.

- Не мърдай, Анастейжа! - чух гласа му съвсем отблизо. - Искам да се държиш добре! - прошепна. - И да не си хапеш устната!

Нежно дръпна брадичката ми и аз пуснах стиснатата между зъбите ми устна. Усмихнах се. Как можеш да устоиш на това?

После чух нежно пукване - коркова тапа от бутилка. Чух и как я издърпа, после нежното клокочене на вино, пълнещо чаша. И тишина. И след тишината онова съскане от колоните на уредбата, оживели, готови да пеят. Китара. Първите акорди прозвучаха оглушително. Не знаех песента. Крисчън намали звука, китарата остана като фон. Към нея се присъедини мъжки глас - дълбок, плътен, страстен.

- Мисля да започнем с едно питие - прошепна Крисчън и откъсна сетивата ми от песента. - Главата назад! - Наведох глава назад. - По-назад! - И устните му се залепиха върху моите. Струйка свежо студено вино се изля в устата ми. Преглътнах ин-стинктивно и си спомних онази нощ в апартамента ми във Ван-кувър, хвърлена на леглото, завързана да не мърдам, с тениската на очите и с полуделия, ядосан, секси Крисчън, който не умееше да оцени чувството ми за хумор дори в един имейл. Хм., дали нещо се бе променило? Не съвсем. Само дето сега разпознавах виното. Любимото му - Сансер.

-Хм...

- Харесва ли ти виното? - Усетих топлия му дъх върху бузата си. Неговата близост беше като божествена топла вана, напълнена с жизнеността му, с горещината на тялото му! Бях потопена в усещането за него, без дори да ме докосва.

- Да! - отвърнах задъхано.

- Още?

- С теб никога не ми е достатъчно.

Почти чух усмивката му. И също се усмихнах.

- Госпожо Грей, флиртувате ли с мен?

-Да.

Годежната му халка чукна кристала, докато отпиваше от чашата следващата глътка вино за мен. Ето на това му казвам еротичен звук. Този път той дръпна рязко главата ми назад и ме подхвана както се люшка бебе. Целуна ме и аз лакомо поех виното от устата му. Той ме целуна отново.

- Гладна ли си?

- Мисля, че вече изяснихме този въпрос, господин Грей.

Трубадурът пееше нещо за опасни игри. „Хм... Колко удачно“.

Микровълновата звънна и той ме пусна. Пикантен коктейл от миризми: чесън, мента, риган, розмарин и агнешко... май. Вратата й се отвори и усетих миризмата още по-силна, по-възбуждаща.

- Мамка му! - каза ядосано Крисчън. Някаква чиния или нещо подобно издрънча върху плота.

„Ох, Петдесет!“

- Изгори ли се?

- Да - каза кратко и напрегнато и след секунди пак бе до мен.

- Ето тук. - И пъхна показалеца си в устата ми. - Може би ще успееш да изсмучеш болката по-добре от мен.

Бавно засмуках пръста му.

- Сега ще мине - казах успокоително, духнах няколко пъти върху изгореното и го целунах. Той задържа дъха си. После пак го взех леко с устата си и засмуках нежно. Той пое рязко дъх и звукът от свистящия в гърлото му въздух се стрелна директно към слабините ми. Имаше божествен вкус, както винаги, и разбрах, че това е играта му - бавно да съблазни собствената си жена. Мислех, че е ядосан, а сега... Този мъж, моят мъж, можеше напълно да ме побърка, след като ме обърка, или обратното. Но нима не го харесвах такъв? Готов за игрички, забавен и отвратително прелъстителен. Е, беше ми дал някои от отговорите, които исках, но исках да узная много повече. От друга страна, и на мен ми се играеше тази игра. След кошмара от снощи и цял ден напрежение и притеснения това се оказа неочаквано добър обрат.

- За какво мислиш? - попита той и извади пръста си от устата ми.

- За това колко бързо сменяш настроенията си.

Той застина и дълго време остана тих.

- Петдесет нюанса, бебчо - каза най-сетне и нежно целуна крайчето на устните ми.

- Моите Петдесет нюанса! - прошепнах, протегнах ръка и рязко го дръпнах за тениската.

- О, не, госпожо Грей. Никакво докосване. Засега. - Издърпа тениската си от здраво стиснатите ми пръсти и ги целуна един по един.

- Изправи се на стола - изкомандва.

Нацупих се.

- Ще те пляскам, ако продължаваш да ми цупиш устни. Сега отвори устата. Широко.

Отворих уста и той сложи върху езика ми парченце пикантно агнешко с ментов сос и кисело мляко. „Ммм... вкусно!“

- Харесва ли ти?

-Да.

Чух, че и той се храни. Ако се съдеше по звуците, яденето определено му харесваше.

- Още?

Кимнах. Той ми даде още едно парченце и аз задъвках с апетит. Чух как с вилицата отчупва нещо. Стори ми се, че е хляб.

- Устата! - заповяда той.

Този път беше пита с тахини. Може би госпожа Джоунс, а може би и самият Крисчън беше ходил до деликатесния магазин, който бях открила на две пресечи от „Ескала“. Игривото настроение на Крисчън увеличаваше апетита ми и дъвчех храната с благодарност.

- Още? - попита той.

Кимнах.

- Още, от всичко, гладна съм.

Усетих радостта в усмивката му.

И така, бавно, търпеливо, той ме хранеше, все едно съм бебе. От време на време избърсваше крайчетата на устата ми или с устни поемаше някое парченце или трошичка. И разбира се, на кратки интервали ми предлагаше глътка вино. По неговия си начин.

- Отвори широко и захапи - каза и след като го направих, установих, че са любимите ми сармички с лозови листа. Бяха вкусни и студени, макар че ги предпочитам затоплени, но не исках да рискувам да се изгори пак. Той ми подаваше сармичката на части и щом я изядох, облизах пръстите му един по един.

- Още? - попита той. Гласът му вече беше паднал и дрезгав.

Поклатих отрицателно глава. Бях преяла.

- Добре - прошепна той в ухото ми. - Защото е време за моето любимо блюдо. И това си ти.

И ме вдигна на ръце. Изпищях от изненада.

- Мога ли да махна това нещо от очите си?

-Не.

Естествено, понечих да се нацупя, но се сетих за заканата му и реших засега да се откажа от цупене.

- Стаята с играчките - каза той.

„О, не, не мисля, че идеята е добра“.

- Готова ли си за предизвикателството? - попита той и понеже ставаше дума за „предизвикателство“ нямаше начин да откажа.

- Давай да видим - казах смело и по вените ми, заедно с желанието, запулсира нещо, което дори не искам да изричам. Той ме понесе през вратата и по стълбите и ме качи на втория етаж.

- Мисля, че си отслабнала - каза неодобрително. „О, супер, нали ми каза, че съм дебела, като се прибрахме от медения месец!“ Помня колко ме изненада с този коментар. Господи, та това беше само преди седмица!

Пред Стаята с играчките той ме плъзна по тялото си и ме пусна да стъпя на пода, но ръката му остана около кръста ми, а с другата бързо отвори вратата.

Тук винаги миришеше хубаво - на полирано дърво и цитрус. Всъщност тази миризма отдавна бе започнала да ми действа успокоително. Той ме завъртя с гръб към себе си и развърза шала. После извади фибите от вдигнатата ми на кок коса и плитката ми падна свободно. Той я дръпна, аз направих крачка назад и опрях тяло в неговото.

- Имам план - прошепна в ухото ми Крисчън и сладки тръпки полазиха по целия ми гръбнак.

- Така си и мислех - казах, а той целуна шията ми под ухото.

- О, и то какъв план! - Гласът му беше мек, магически. Той отметна плитката ми настрани и плъзна тънка нишка целувки по шията ми.

- Първо трябва да те съблечем - каза почти напевно и тялото ми реагира на мига. Каквото и да беше планирал - исках го. Исках да сме заедно по начина, по който само ние можехме. Той ме обърна към себе си и погледнах джинсите му, разкопчаното копче - и не успях да се сдържа. Прокарах пръст под колана му, без да докосвам тениската, усетих меките му косъмчета. Той вдиша рязко. Обърнах лице нагоре и спрях пръста си пред разкопаното копче. Очите му ставаха все по-тъмни, черни.

- Не ги събувай - прошепнах.

- Точно това възнамерявах да направя, Анастейжа.

И се приближи, едната му ръка - на врата ми, другата - под кръста ми, придърпа ме към себе си и ме целуна, все едно животът му зависеше от това.

Той леко пристъпваше напред, аз отстъпвах бавно, езиците ни танцуваха, вплетени един в друг, и тогава усетих дървения кръст зад себе си. Тялото му се притискаше все по-настоятелно към моето.

- Да махнем роклята - каза и започна да я сваля, както се бели ципа на плод, от бедрата, през кръста и корема... сладко, бавно, платът се гънеше по кожата ми, а тя тръпнеше от допира с него.

- Наведи се напред.

Наведох се и той изхлузи роклята през главата ми и я пусна на пода. Останах по сандали, сутиен и бикини. Очите му пламнаха. Той хвана ръцете ми и ги вдигна над главата ми. После премиг-на, наклони глава на една страна и разбрах, че чака разрешението ми. Какво искаше да прави? Преглътнах, кимнах и видях как лека усмивка докосна устните му. Усмивка, пълна с обожание и гордост. Закопча китките ми в кожените белезници и пак извади копринения шал.

- Мисля, че видя достатъчно. - Уви шала около очите ми и го завърза. Пак не виждах нищо, всичките ми сетива се изостриха, през тялото ми мина тръпка на очакване, чувах мекото му дишане, моето собствено възбудено дишане в отговор на неговото, чувах как кръвта пулсира в ушите ми. Уханието на Крисчън, премесено с това на цитрус и полирано дърво - усещах всичко в пъти по-силно, защото не можех да виждам. Носът му докосна моя.

- Сега ще те подлудя - каза и сграбчи бедрата ми, започна да сваля бикините, а ръцете му галеха краката ми по целия път до стъпалата. „Да ме подлуди!?“

- Вдигни си краката, един по един. - И свали бикините и сандалите - един по един.

- Стъпи!

Закопча десния ми крак за белезницата на кръста, а след това и левия. Като закована на стената птица - така безпомощна се чувствах. Крисчън се изправи, пристъпи към мен и отново бях в онази вана от аромати - топлината, миризмата и нежността на допира му. Той стисна брадичката ми и ме целуна бързо.

- Малко музика и играчки, мисля. Изглеждате много красива така, госпожо Грей. Може да отделя минутка, за да ви се насладя.

- Гласът му беше гальовен.

Вътрешностите ми се свиха от болезнено желание.

Няколко минутки чувах как отваря и затваря чекмеджетата на шкафа. Дали не бе отворил шкафа за анални забавления? Нямах представа. Той извади нещо и го остави отгоре. После нещо друго. И тогава зазвуча уредбата. Самотно пиано. Нежна спокойна музика изпълни стаята. Звучеше познато. Бах... може би, но не знаех какво от Бах. Нещо в музиката ме обезпокои, не се чувствах съвсем на себе си. Може би защото създаваше усещане за хлад. Но той беше вече пред мен, хвана брадичката ми и я дръпна надолу, за да пусна захапаната си устна. Усмихнах се и се опитах да си дам кураж. „Защо? Откъде това чувство на безпокойство? Може би от музиката?“

Крисчън прокара ръката си от брадичката по шията ми, надолу по гърдите. С един палец дръпна чашката надолу и освободи дясната ми гърда. Целуна врата ми и устните му минаха там, където бе пролазила ръката му. Целуваше и леко засмукваше кожата. Пръстите му освободиха от сутиена и лявата ми гърда. Той прокара леко палеца си по лявото ми зърно, устните му се затвориха около дясното и засмукаха леко. Зърната ми бяха твърди, издължени, чакащи.

Той не спираше. Много внимателно и бавно увеличи интензитета. Безполезно се опитвах да се освободя, докато дивото желание изгаряше жицата, опъната между зърната и слабините ми. Опитах се да се свия, за да понеса болката, но не можех да направя никакво движение. А той увеличаваше и увеличаваше интензитета на мъчението.

- Крисчън! - молех се.

- Знам - каза той с прегракнал глас. - Точно това правиш ти с мен.

„Моля?“ И той пак започна от зърната, агонизиращо, сладко изтезание. Без да спира, а вече бях близо, така близо.

- Моля те! - От гърдите ми се откърти животински стон.

Чух първичен рев някъде дълбоко в гърлото му и той стана и ме остави така - без дъх, на ръба, гърчеща се, окована. Прокара ръце отстрани по тялото ми. Едната спря на бедрото ми, а другата тръгна към корема.

- Я да видим докъде си стигнала... - Много нежно обхвана долните ми устни с длан, прокара леко показалеца си по клитора ми. Извиках. И после той бавно вкара един, а после и втори пръст във влагалището ми. Бясно тласнах тялото си напред, за да го посрещна.

- О, Анастейжа, ти си съвсем готова!

Пръстите му вибрираха в кръг, палецът му галеше клитора ми, неспирно, пак и пак. Една точка! Докосваше само една точка в тялото ми, а цялото ми напрежение, очакване, натрупаното през деня се бе събрало само там, в тази единствена точка.

„Господи... много е, ужасно много... и странно... и музиката...“ Оргазмът бавно започна да се надига... Крисчън помръдна, пръстите му все така вибрираха в тялото ми. Чух странен тих шум, като жужене.

- Какво е това? - изстенах.

- Спокойно - каза той нежно и устните му се залепиха върху моите и спряха думите. Топъл, интимен контакт. Сега разбрах колко бях жадувала за него и отвърнах с необуздана страст. Той отстъпи назад и контактът изчезна. Жуженето се приближаваше.

- Това е магическа пръчица, бебчо. И вибрира.

Сложи я до гърдите ми. Усещах я като голяма вибрираща топка. Настръхнах, когато усетих вибрациите по кожата си, между гърдите, над зърната, първо през едното, после през другото. Някаква нова, неконтролируема вълна от усещания ме заля, стигна до всяко нервно окончание в тялото ми, до синаптичните връзки между нервите и подпали наново слабините ми. Тъмен, унищожителен пожар. Пръстите му продължаваха да се въртят в мен. Бях близо, качвах се нагоре, така близо, всички тези усещания... Простенах, извих глава назад готова да посрещна мощната вълна на освобождението си и той... спря. Всичко спря.

- Не! Крисчън! - молех го. Исках, исках веднага да вкара нещо в мен, каквото и да е...

- Не мърдай, бебчо - каза той, а моят нетърпящ никакво отлагане оргазъм започна да се топи и да се отдалечава. Той се наведе и ме целуна.

- Вбесяващо, нали? - попита тихо.

О, не! И разбрах играта му.

- Моля те, Крисчън!

- Тихо! - каза той и ме целуна. И започна отначало. С жужа-щото нещо, с палеца, с пръстите. Смъртоносна комбинация за сексуално изтезание. Застана така, че да усещам цялото му тяло. Беше все още облечен. Мекият деним на джинсите му - до крака ми, пенисът му - до бедрото ми. Така близо до мен. Така съблазнително близо. Докара ме до гребена на вълната и пак ме пусна надолу. Тялото ми крещеше за освобождение.

- Не! - извиках с животински рев.

Той започна да целува раменете ми, после извади пръстите си и спусна вибратора надолу по тялото ми, през корема, между краката ми, върху клитора. Мамка му, непоносимо сладко изтезание! Интензивно. Прекалено. Извиках и пак опитах да се освободя..

Тялото ми беше толкова чувствително, че щях да експлодирам... и точно преди експлозията той спря.

- Крисчън! - извиках.

- Вбесяващо, нали? Точно като теб. Обещаваш едно, а после...

- Гласът му заглъхна.

Моля те, Крисчън!

Той вкарваше вибратора в мен и го движеше навътре-навън, но точно преди да свърша спираше, и така всеки път.

- Когато спра и започна отначало е още по-интензивно, нали?

- Моля те! - скимтях. Всички нервни окончания в тялото ми пищяха за облекчение.

Жуженето сиря и Крисчън ме целуна и потърка нос в моя.

- Ти си в състояние да ме подлудиш както никой друг.

„Не, не, не!“

- Крисчън, никога не съм обещавала да ти се подчинявам. Моля те, моля те...

Той мина пред мен, хвана ме за дупето и притисна бедрата си към слабините ми. Джинсите му едва побираха еректиралия му пенис, а копчетата се врязаха в кожата ми. С една ръка махна шала от очите ми и стисна брадичката ми. Примижах срещу светлината. Светилната на изгарящите му очи.

- Побъркваш ме! - прошепна той. Бедрата му се притискаха към мен, отново и отново, тялото ми беше готово да гръмне. А той пак се отдръпна. Исках го толкова силно! Стиснах очи. Не можех да се отърва от усещането, че все пак ме наказва. Бях безпомощна, а той нямаше милост. Очите ми се напълниха със сълзи. Нямах представа докъде ще стигне.

- Моля те - прошепнах пак.

Но той ме гледаше все така безмилостно, без жал. Не, просто щеше да продължи. „Колко още? Мога ли да играя тази игра? Не, не, не, не мога!“ Знаех, че няма да спре. Щеше да продължи да ме изтезава. Ръката му се плъзна надолу по тялото ми. Не! И балонът се пукна - всички тревоги, притеснения, нерви, очаквания, страх от последните дни ме събориха. Сълзите напираха в лицето ми. Не, това не беше любов. Това беше отмъщение.

- Червено! - изскимтях. - Червено, червено! - Сълзите се стичаха по лицето ми

Той замръзна.

- Не! Господи! Не!

Бързо освободи ръцете ми, хвана ме за кръста, разкопча глезените ми. Зарових лице в ръцете си и заплаках с глас.

- Не, не, не, Ана, моля те! Не!

Вдигна ме, пренесе ме до леглото, седна и ме залюля като бебе в скута си. Не можех да спра да плача. Тялото ми беше докарано до предела на поносимото, съзнанието ми - празно, емоциите ми пръснати, разпилени. Той дръпна сатенения чаршаф от бал-дахиновото легло и го уви около мен. Усещах хладния сатен като нещо непознато, нежелано върху чувствителната ми кожа. Той ме прегърна, притисна ме до себе си и ме залюля.

- Съжалявам, съжалявам - не спираше да повтаря, гласът му беше като оголен нерв. Целуваше косата ми. - Прости ми, Ана, моля те!

Зарових лице във врата му и продължих да плача. Сълзите бяха като катарзис. Токова много се беше случило през последните няколко дни — пожари в компютърни зали, кариерата ми -вече планирана от някой друг, преследвания с коли, перверзни архитектки, въоръжени луди в апартамента ни, спорове, неговият гняв -и на всичкото отгоре бе заминал. „Мразя да не е тук, мразя да пътува“. Избърсах носа си с чаршафа и постепенно осъзнах, че болезнените тонове от Бах все още се носят из стаята.

- Спри музиката, моля те! - Подсмръкнах.

- Да, добре. - Размърда се, без да ме пуска, извади дистан-ционното от задния си джоб, натисна някакво копче и пианото млъкна. Вместо него сега слушах треперещото му от ужас дишане.

- Така по-добре ли е?

Кимнах и започнах да се успокоявам. Палецът му нежно събра сълзите от бузата ми.

- Май не си падаш по вариациите на Голдберг.

- Не и по този откъс.

Той ме погледна и се опита да прикрие срама в очите си, но не успя.

- Съжалявам - каза пак.

- Защо го направи? - Едва чувах собствения си глас. Опитвах се да подредя хаоса от мисли и чувства.

Той гьжно поклати глава и затвори очи

- Мисля, че се увлякох, загубих се в... изживяването - каза някак неубедително.

Погледнах го сърдито и той въздъхна.

- Добре. Да не позволиш на някой да свърши е стандартно средство в... Ти никога...

- Съжалявам - казах и се изчервих.

Той се облегна назад и ме повлече със себе си, така че вече лежахме на леглото, а аз бях сгушена в ръцете му. Сутиенът ми се беше усукал и започнах да го намествам.

- Имаш ли нужда от помощ с това? - попита тихо той.

Поклатих отрицателно глава. Не исках да докосва гърдите ми.

Той се отмести, така че да ме вижда добре, и много предпазливо вдигна ръка и прокара пръсти по лицето ми. Сълзите ми пак потекоха. Как можеше да е толкова безмилостен в един момент, а в следващия - така нежен?

- Моля те, не плачи -- прошепна Крисчън.

Караше ме да се чувствам объркана, в безтегловност. Гневът ми бе изчезнал точно когато имах нужда от него... Бях като глухоняма и напълно безчувствена. Исках да се свия на топка, сама. Мигах и се мъчех да спра сълзите. Поех дъх. Все още хлипах. Погледнах го. Очите му бяха пълни с болка и ужас. „Какво да правя с този контролиращ мъж? Да се науча да бъда послушна, да приема да бъда контролирана? Не, няма да стане...“

- Аз никога какво? - попитах.

- Никога не правиш това, което ти се казва. Променила си решението си, аз бях в Ню Йорк, не ми казваш къде си, аз съм на стотици километри, безпомощен, ядосан. Ако си бях тук, щях да дойда и да те прибера.

- Значи ме наказваш?

Той преглътна, затвори очи и наис тина нямаше нужда да ми отговаря. Знаех, че намерението му беше точно това - да ме накаже.

- Трябва да спреш да го правиш - казах. - Първо, след това се чувстваш още по-зле, мразиш себе си.

- Така е. Не искам да те виждам такава.

- И аз не обичам да се чувствам така. Когато бяхме на „Феър Лейди“, ти ми каза, че не си се оженил за подчинена.

- Знам, знам. - Гласът му бе нежен.

- Тогава спри да ме третираш каго подчинена. Съжалявам, че не се обадих. Няма да бъда такава егоистка никога повече. Знам, че се тревожиш за мен.

Той ме изгледа, очите му - сурови, мрачни и тревожни.

- Добре - каза най-сетне и се наведе с намерение да ме целуне, но спря, като че ли чакаше разрешение. Повдигнах лице към неговото и той ме целуна нежно.

- Устните ти са така меки, когато плачеш - каза.

- Никога не съм обещавала да ти се подчинявам, Крисчън -прошепнах.

- Знам.

- Опитай се да преодолееш това, заради двама ни, заради общото ни добро. И аз ще се опитам да проявя разбиране към тенденциите ти да контролираш.

Той изглеждаше изгубен, уязвим, като удавник в морето.

- Ще се опитам - каза с цялата откровеност, на която е способен човек.

От гърдите ми се откърти дълга въздишка.

- Освен това ако бях тук...

- Знам - каза той и очите му обезумяха.

Увих тялото си около него и сложих дланта си върху гърдите му. Лежахме така, мълчаливи. Ръката му се плъзна към края на плитката ми, дръпна ластичката, пусна косата на свобода и прокара пръсти през нея, като да я разреше. Това беше, всичко беше заради това - страх, параноичен страх за безопасността ми. И си представих сгърченото тяло на Джак Хайд, пистолета до него... е, не съвсем параноичен, което ми напомни...

- Какво искаше да кажеш одеве с онова „или че“?

Или че?

Нещо за Джак...

- Никога не се отказваш, нали?

Сложих брадичка на гърдите му. Насладата и спокойствието от гальовните му пръсти в косата ми напълно тушираха раздразнението ми.

- Да се отказвам ли? Никога. Кажи ми. Не искам да ме държиш на тъмно. Каква е тая твоя фикс идея, че имам нужда от защита? Та ти не знаеш дори как да стреляш с пистолет. Мислиш ли, че мога да се справя с каквото и да е, ако не ми казваш нищо, Крисчън? Една от бившите ти ми извади пистолет, другата ти любовница с педофилски наклонности ме изнудваше. Не ме гледай така - изсъсках, когато се опита да ме погледне ядно. - И майка ти не я харесва.

- Говорила си с майка ми за Елена? - Гласът му взе цяла ок-тава нагоре.

- Да, с Грейс говорихме за нея.

Той ме гледаше с отворена уста.

- И майка ти не прие никак спокойно фактите. Обвинява себе си.

- Не мога да повярвам, че си говорила с майка ми! - Пак покри очите си с ръка.

- Не съм разкривала... подробности.

- Силно се надявам да е така. Грейс няма нужда от всичките тези... подвизи. Господи, Ана! И баща ми ли знае?

- Не! - Поклатих глава. Нямах такива взаимоотношения с Карик. И все не можех да забравя думите му за предбрачния договор.

- Но стига за това. Опитваш се да смениш темата. Какво за Джак?

Крисчън откри за малко очите си, но изражението му остана затворено. Въздъхна и пак закри очи.

- Хайд е забъркан в саботажа над Чарли Танго. Полицията откри част от отпечатък, но само част, така че не успяха да разберат чий е. Но после ти го разпозна на камерата при сървъра. Има полицейско досие в Детройт, бил е арестуван там, така че отпечатъкът съвпадна с неговия. - Мозъкът ми се гънеше в неуспешни опити да асимилирам, че Джак е свалил Чарли Танго. Но Крисчън не спря дотук. - Тази сутрин намериха ван долу в гаража. Карал го е Хайд. Вчера е докарал някакви неща за оня, с когото пътувахме в асансьора, новия, дето се нанесе наскоро.

- Забравих му името.

- И аз. Но така е успял да влезе в сградата съвсем легитимно. Работел е за фирма за доставки.

- Е, и? Какво като са намерили ван?

Той не каза нищо.

- Кажи ми.

- Ченгетата намериха... разни неща... във вана. - Пак спря и ме стисна до себе си.

- Какви неща?

Той мълчеше. И точно когато отворих уста да настоявам да говори, продължи:

- Един матрак, транквилизатор за коне, достатъчен поне за десет животни, и бележка. - Едва говореше. Гласът му бе пълен с ужас, паника и отвращение.

- Бележка? - попитах със същата паника, ужас и отвращение.

- Бележка за мен.

- И какво пише в нея?

Крисчън поклати глава. Или не знаеше, или не искаше да ми каже, или нямаше сили да обсъжда съдържанието на бележката.

- Хайд е дошъл тук с цел да те отвлече - каза и тялото му се вцепени. И когато го каза, се сетих за залепващата лента. Потръпнах, но поне бях подготвена за това, вече знаех.

- Мамка му мръсна! - изругах.

- Да - каза той кратко.

Опитах се да си спомня Джак в офиса. Винаги ли е бил откачен? И как си е мислил, че ще му се размине? Всъщност всеки път ме побиваха тръпки от него... но чак пък толкова луд?

- Не разбирам защо. Няма никакво логично обяснение.

- Има. Полицията продължава да разследва. Уелч също. Но съм убеден, че отговорът е някъде в Детройт.

- Как така в Детройт? - Погледнах го объркана.

- Да, там има нещо.

- Не те разбирам.

Крисчън надигна глава, погледна ме и каза безизразно:

- Аз съм роден в Детройт, Ана.