Петдесет нюанса освободени

13.

Самолетът кацна меко на „Сарди Фийлд“ в 12:25. Стивън спря близо до главния терминал. През прозореца видях миниван фолксваген. Очевидно беше за нас.

- Перфектно приземяване - каза Крисчън и стисна ръката на Стивън за довиждане.

- Всичко опира до плътността на атмосферата спрямо височината, сър. Бейли е много добра по математика - отвърна Стивън.

Крисчън кимна и каза:

- Направо го закова! Перфектно приземяване!

- Благодаря, сър - каза тя с усмивка.

- Приятен уикенд, господин Грей, госпожо Грей. Ще се видим утре. - И Стивън ни направи път да излезем. Крисчън ме хвана за ръка и ме поведе по стълбичките надолу. Тейлър вече чакаше до вана.

- Миниван? - попита изненадано Крисчън, докато той ни отваряше плъзгащата се врата.

Тейлър му се усмихна някак извинително и сви рамене.

- Знам. Късно ти казах - продължи по-спокойно Крисчън.

Тейлър се върна в самолета да свали багажа ни.

- Искаш ли да се пипаме на задната седалка? - прошепна Крисчън дяволито и ми се усмихна палаво.

Засмях се. Кой беше този мъж? Къде се беше дянал онзи, другият, как му беше името... господин Бесен?

- Хайде, какво се размотавате вие двамата. Качвайте се! - викна Мия, гласът й трепереше от нетърпение. Качихме се, промушихме се до двойната седалка най-отзад и седнахме. Притиснах се до Крисчън, а той преметна ръка през облегалката на седалката ми.

- Удобно ли ти е? - попита ме, докато Мия и Итън се настаняваха пред нас.

-Да.

Той ме целуна по челото. Не зная защо, но цял ден не можех да се отърва от чувството за... срам. Може би заради предната нощ? Може би защото за първи път бяхме с компания? Така и не можах да си обясня откъде тази плахост.

Елиът и Кейт също дойдоха и Тейлър отвори багажника да прибере и техните куфари. След пет минути вече пътувахме.

Гледах през прозореца. Приближавахме Аспен. Дърветата бяха зелени, но първата въздишка на есента бе минала по листата и бе обагрила крайчетата им в жълтеникаво. Небето беше ясно, синьо и чисто като кристал. На запад се виждаха няколко тъмни облака. Наоколо се издигаха склоновете на Скалистите планини, а най-високият връх беше точно пред нас. Всичко беше величествено зелено, само на места по върховете бяха кацнали малки бели шапчици от сняг. Като в детска рисунка.

Меката на богатите и известните. И АЗ имам къща тук! Още не ми се вярваше. И някъде дълбоко в себе си усетих онова неприятно усещане, онази вина. Така беше всъщност всеки път, когато се замислех за богатството на Крисчън. Какво бях направила, за да заслужа всичко това? Нищо - освен че се бях влюбила.

- Била ли си в Аспен, Ана? - попита Итън и прекъсна неприятните ми мисли.

- Не, за първи път ми е. Ти?

- С Кейт идвахме често като ученици. Баща ми е запален скиор. Майка ми не си пада чак толкова по ските.

- Надявам се мъжът ми да ме научи да карам ски. - Погледнах съпруга си.

- Не разчитай много - каза Крисчън.

- Бързо се уча!

- Може да паднеш и да си счупиш врата. - Усмивката се беше изпарила от лицето му.

Не исках да споря и да развалям доброто му настроение, така че смених темата

- Кога купи къщата тук?

- Преди две години. А сега е и ваша, госпожо Грей.

- Знам - прошепнах, но нямах смелостта да си призная и да го приема. Целунах го по бузата, пак се сгуших в него и се заслушах как се шегува и се смее с Итън и Елиът. Мия се включваше от време на време, но Кейт беше съвсем тиха. Дали мислеше все още за Хайд? Или за нещо друго? И после се сетих. Аспен... Дизайнер на къщата беше Гиа Матео, а изпълнител на поръчката - компанията на Елиът. Питах се дали именно това я притеснява. Нямаше начин да говоря с нея пред Елиът, особено сега, като знаех, че е имал връзка с нея. Чудех дали Кейт знае, че Гиа е правила дизайна. Реших да я разпитам какво я тревожи, когато останем насаме.

Минахме през центъра на Аспен и настроението ми се вдигна. Повечето постройки бяха едноетажни, от червена тухла, в швейцарски стил, а имаше и къщи в ултрамодерен стил, боядисани в ярки шарени цветове. Плюс много банки и дизайнерски бутици, които напомняха за статута на населението. Разбира се, статутът на Крисчън съвсем пасваше.

- Защо избра Аспен? - попитах.

- Моля? - Той ме погледна изненадано.

- Защо купи къща точно тук?

- Мама и татко ни водеха тук, когато бяхме деца. Тук се научих да карам ски. Тук ми харесва. Надявам се и на теб да ти хареса. Ако не, ще продадем къщата и ще купим някъде другаде.

„Просто така!?“

Той прибра един паднал кичур от лицето ми и го сложи нежно зад ухото ми.

- Прекрасна си днес.

Бузите ми пламнаха. Бях облечена като за пътуване - джинси, тениска, тънко синьо яке. По дяволите! Защо ме беше срам? Той ме целуна нежно, сладко, с любов.

Колата излезе от града и се закатерихме по другия склон на долината по планински път с много завои. Колкото по-нагоре се качвахме, толкова повече се вълнувах, а Крисчън ставаше все по-неспокоен.

- Какво има? - попитах.

- Надявам се да ти хареса - каза той тихичко. - Стигнахме.

Тейлър намали и зави през голям портал, направен от сиви, бежови и червени камъни. Колата се мушна по алеята и спряхме през величествена къща с централно разположена врата и остър покрив, направена от тъмно дърво и същата комбинация от камъни като на портала Вземаше дъха - модерна, строга, смела -точно в стила на Крисчън.

- У дома сме - каза само с устни, докато гостите започнаха да се измъкват от вана.

- Чудесна е.

- Ела да я видиш и отвътре - каза развълнувано той. Очите му ме гледаха с такъв плам, все едно се канеше ми показва научно откритие.

Мия се затича по стълбите към някаква жена на вратата. Беше слаба, дребна, с прошарена коса. Мия се хвърли да я прегръща.

- Коя е тази? - попитах.

- Госпожа Бентли. Живее тук с мъжа си. Грижат се за къщата.

„Господи! Още персонал!“

Мия представи Итън и Кейт. Елиът също прегърна госпожа Бентли. Когато Тейлър разтовари вана, Крисчън ме хвана за ръка и ме поведе към вратата.

- Добре дошли, господин Грей - каза госпожа Бентли с мила усмивка.

- Кармела, това е съпругата ми, Анастейжа - каза гордо той и езикът му погали името ми. Сърцето ми подскочи.

- Добре дошла, госпожо Грей - кимна уважително тя. Подадох ръка и се здрависахме. Не беше никак изненадващо, че се държеше по-формално, отколкото с останалите от семейството.

- Надявам се полетът ви да е минал леко и приятно. Казват, че времето ще е хубаво през целия уикенд, но не съм съвсем сигурна. - И погледна тъмните облаци зад нас. - Обядът е готов. Ще го сервирам, когато кажете. - Усмихна се пак и тъмните й очи заблещукаха. Веднага я харесах.

- Чакай - каза Крисчън и ме вдигна на ръце.

- Какво правиш? - изпищях.

- Пренасям те през прага. Още един дом, госпожо Грей.

Усмихнах се и той ме пренесе в широко антре и след кратка целувка ме пусна да стъпя. Подът беше дървен. Интериорът беше много изчистен и малко хладен. Напомни ми за голямата стая в „Ескала“ - бели стени, тъмно дърво и съвременни абстрактни картини. От антрето се влизаше в голяма всекидневна. Имаше три кожени бледокремави, почти бели канапета, обърнати към голяма каменна камина, в която беше и фокусът на цялата стая. Единственото цветно нещо бяха малките декоративни възглавнички, пръснати навсякъде по канапетата. Мия хвана Итън за ръка и го повлече да му показва къщата. Крисчън присви очи и поклати неодобрително глава, докато ги наблюдаваше как се отдалечават. После се обърна към мен.

Кейт чак подсвирна.

- Страхотно е!

Елиът помагаше на Тейлър с багажа. Пак се запитах дали Кейт знае, че Гиа е главният дизайнер.

- Ела да те разведа из къщата - каза Крисчън. Каквото и да му беше минало през ума за Мия и Итън, вече беше забравено. Беше развълнуван. Или може би притеснен? Трудно беше да се каже.

Пак ме потресе мисълта колко богат всъщност е той. Колко ли бе струвала тази къща? И аз не бях направила нищо, нищичко, за да го имам. За секунда се върнах месеци назад, когато ме заведе за първи път в „Ескала“. И тогава бях така втрещена. „Но бързич-ко свикна, нали?“ - изсъска подсъзнанието ми.

Крисчън ме поведе из къщата. Всички повърхности в кухнята бяха покрити със светъл мрамор, а шкафовете бяха черни. Избата също беше внушителна. Целият долен етаж беше нещо като... огромна бърлога - плазмен телевизор, меки канапета, фотьойли, маса за билярд... Изчервих се и Крисчън попита:

- Да поиграем, а? - Очите му грейнаха дяволито.

Поклатих глава и той пак се вкисна. Хвана ме за ръка и ме поведе нагоре. Над първия етаж имаше четири спални, всяка с отделна баня и тоалетна.

Неговата спалня обаче беше различна. Леглото беше много по-голямо от това у дома, обърнато с лице към прозорец, от който се виждаше цял Аспен и поразяваща гледка към планините.

- Това е планината Аякс... или ако предпочиташ да я наричаш Аспен - каза той и ме изгледа напрегнато. Стоеше на вратата, палците му в джобовете на черните джинси. Кимнах.

- Много си тиха.

- Прекрасно е, Крисчън. - И изведнъж изпитах болезнена необходимост да си тръгна за „Ескала“. Веднага.

Той направи точно пет огромни крачки към мен, хвана брадичката ми и я дръпна надолу, за да спра да хапя устната си.

- Какво има? - Очите му се опитваха да уловят погледа ми.

- Ти си много богат.

-Да.

- Понякога се изненадвам колко богат си всъщност.

- Колко сме богати.

- Да, сме - повторих автоматично.

- Не се стресирай заради това, Ана. Моля те. Това е просто една къща.

- И каква беше ролята на Гиа тук?

- Гиа ли? - попита той изненадано.

- Да. Направила е нов дизайн ли?

- Да. Направи бърлогата долу. Елиът се зае със строителната част. - Прокара ръце през косата си и ме погледна навъсено. -Защо питаш за Гиа?

- Знаеш ли, че е имала връзка с Елиът?

Крисчън ме изгледа, изражението му беше отново заключено.

- Ана, Елиът е изчукал половин Сиатъл.

Ахнах.

- Доколкото знам, предимно женската половина - засмя се той.

Мисля, че най-веселото в случая беше изражението ми.

- Сериозно ли говориш?

- Не е моя работа. - Той поклати глава и вдигна ръка, за да ме спре да го разпитвам.

- Не мисля, че Кейт знае.

- Едва ли иска тази информация да се разпространява. Кейт, изглежда, държи положението и отстоява своето.

Бях шокирана. Сладкият рус синеок Елиът? Изчукал половин Сиатъл? Не, не беше възможно.

Крисчън наклони глава настрани. Изучаваше внимателно лицето ми.

- Не ми се вярва да си такава само защото Елиът е чукал Гиа.

- Знам. Съжалявам. След всичко, което се случи тази седмица... - Свих рамене и изведнъж ми се приплака. Крисчън за малко да се строполи от облекчение. Дръпна ме в ръцете си и зарови нос в косата ми.

- Знам. И аз съжалявам. Да се отпуснем и да се забавляваме. Искаш ли? Можеш да си седиш тук, да четеш, да гледаш нещо по телевизията, да отидеш на лов или за риба, да се разхождаш из планината. Каквото ти се иска. И забрави това, което ти казах за Елиът. Не беше дискретно от моя страна.

- Това обяснява защо винаги ти се подиграва - казах опряла глава на гърдите му.

- Той наистина няма представа за миналото ми. Казвал съм ти. Семейството ми мислеше, че съм гей. Че съм се обрекъл на безбрачие и че на всичко отгоре съм и гей.

Засмях се и започнах да се отпускам в ръцете му.

- И аз мислех, че си се обрекъл на безбрачие. И колко съм грешала. - Обвих го с ръце и се зачудих колко абсурдно е било онова „Гей ли сте?“: самата мисъл беше нелепа.

- Присмивате ли ми се, госпожо Грей?

- Мъничко. Знаеш ли, това, което наистина не разбирам, е защо ти е това място.

- В смисъл? - Той целуна косата ми.

- Имаш яхтата, апартамента в Ню Йорк за работа, но тук... защо тук? Никога не си живял с някого тук.

Той застина и след няколко удара на сърцето ми отговори:

- Чаках теб. - Очите му бяха тъмносиви и искряха.

- Колко е приятно да се чуе такова нещо.

- И е вярно. А ти дори не подозираше.

- Радвам се, че ме дочака.

- Заслужавате си чакането, госпожо Грей. - Повдигна брадичката ми, наведе се към лицето ми и ме целуна нежно.

- И ти. - Усмихнах се. - Макар че май излъгах. Не се наложи да те чакам твърде дълго.

- Като награда ли ме приемаш?

- Крисчън, ти си печалба от лотарията, лекарство срещу рака и трите желания от лампата на Аладин. Всичко в едно.

- И кога го разбра? - попита изненадано той.

- Ти беше много желан ерген. И нямам предвид всичко това.

- Посочих лукса около нас малко сърдито. - Имам предвид тук.

- И сложих ръка върху гърдите му, над сърцето. Очите му бяха широко отворени, моят уверен съпруг, силен, сексапилен... бе изчезнал. Гледах в очите на едно дете. Моето изгубено момче. -Повярвай ми, Крисчън, моля те! - прошепнах, хванах лицето му в ръце и доближих устните му до моите. Той простена и не разбрах дали беше в отговор на думите ми, или вече в него говореше първичното. Плъзнах език в устата му, завладях територията си, така както той правеше с мен.

Когато и двамата останахме без дъх, той се отдръпна и ме изгледа подозрително.

- Кога ще си набиеш в тази твоя изключително дебела тиква, че те обичам? - попитах раздразнено.

- Все някой ден. - И преглътна.

Това беше напредък. Усмихнах се и той ме дари със свенливата си усмивка.

- Хайде. Да обядваме. Всички сигурно се чудят къде сме. Тъкмо ще обсъдим кой какво иска да прави.

- О, не! - извика Кейт и всички очи се заковаха в нея.

-Погледнете! - Сочеше към прозореца. Валеше като из ведро.

Всички седяхме около дървената маса в кухнята и тъкмо бяхме приключили с италианското пиршество ~ микс от антипасти, приготвени от госпожа Бентли, и бяхме изпили две бутилки фраскати. Виното ми беше замаяло главата и се бях отпуснала.

- Разходката из планината отиде по дяволите - каза Елиът. като че ли дори малко облекчен. Кейт го изгледа накриво. Нещо ставаше, със сигурност нещо не беше наред. Държаха се добре с всеки, но не и един с друг.

- Може да идем в града - викна ентусиазирано Мия. Итън се засмя.

- Времето е перфектно за риба - предложи Крисчън.

- Аз отивам за риба - каза Итън.

- Нека се разделим. - Мия запляска с ръце. - Момичетата - на пазар, момчетата - навън, с техните скучни занимания.

Погледнах Кейт. Тя гледаше Мия снизходително и се умилява-ше на ентусиазма й. „Риболов или пазар? Ега ти избора!“

- Какво ти се прави, Ана? - попита Крисчън.

- За мен е без значение - излъгах.

Кейт улови погледа ми за миг и само раздвижи устни да ми подскаже „пазар“. Може би искаше да говорим?

- Всъщност май ми се ще да ида на пазар. - Усмихнах се кисело на Мия и Кейт.

Крисчън се изсмя. Прекрасно знаеше колко мразя да пазарувам.

- Мога да остана с теб тук - предложи той и нещо тъмно и страшно започна да разпъва слабините ми, но...

- Не, иди за риба - казах. Той имаше нужда и от мъжка компания.

- Е, решено - каза Кейт и стана.

- Тейлър ще дойде с вас - каза Крисчън така, че да разберем, че решението му не подлежи на никакви възражения.

- Нямаме нужда от детегледачка - каза Кейт, без да се замисля. Както винаги пряма.

Сложих ръка на рамото й и казах:

- Кейт, добре е Тейлър да дойде с нас.

Тя се нацупи, вдигна рамене и за първи път в живота си си затвори голямата уста.

Усмихнах се сконфузено на Крисчън, но той гледаше безизразно. „О, дано не е ядосан на Кейт!“

- Трябва да си взема батерия за часовника от града - каза Елиът, хвърли бърз поглед на Кейт, видях, че леко се изнерви, но тя не забеляза, понеже съвсем умишлено отбягваше да го погледне.

- Вземи аудито, Елиът. Когато се върнеш, ще идем за риба -каза Крисчън.

- Да - отвърна някак разсеяно Елиът. - Точно така ще направим.

- Тук - викна Мия и ме повлече в никакъв бутик. Навсякъде розова коприна и псевдофренски мебели от дърво в селски стил.

Кейт влезе след нас, а Тейлър остана да чака навън под навеса. Все още валеше. Музиката в бутика беше оглушителна. Арета пееше и напомняше, че е време за молитва. „8ау а 1ЛШе Ргауег“. Хубава песен. Отбелязах си да я кача на айпода на Крисчън.

- Ана, виж, това ще ти стои страхотно! - Мия вече беше измъкнала някакво сребристо парче плат.

- Пробвай я.

- Ммм... малко е къса.

- Ще изглеждаш фантастично! Крисчън ще я хареса.

- Мислиш ли?

- Ана, имаш крака, за каквито мъжете умират, а жените убиват. Ако излезем тази вечер на клуб или дискотека - каза усмихната и с нотка „тази вечер е моята вечер“, - ще изглеждащ истински секси.

Погледнах я леко шокирана. „Клубове, дискотеки? Аз не ходя по такива места!“

Кейт видя изражението ми и се засмя. Сега, далеч от Елиът, изглеждаше много по-спокойна.

- Трябва да се поразкършим тази вечер - каза тя.

- Давай, пробвай я - настоя Мия и аз с огромно нежелание тръгнах към пробната.

Докато чаках Кейт и Мия да излязат от пробните, тръгнах бавно към прозореца и погледнах навън с блуждаещ поглед. От уредбата в бутика се разнасяше гласът на Дион Уоруик. Напомняше да не поглеждам встрани и да вървя напред. Страхотна песен, също ми беше любима. Погледнах Роклята в ръката ми. Силно казано рокля. Беше без гръб и ужасно къса, но Мия каза че била „убиец“, особено за танци. Освен това трябваше да купя и обувки и някакво колие, нещо голямо, с много дрънкулки по него. Но това тепърва предстоеше. Врътнах очи и пак се замислих какъв късмет имах с Керълайн Актън, моята лична съветничка за този вид покупки.

И тогава през прозореца видях Елиът. Беше от другата страна на улицата и точно излизаше от едно голямо ауди. Притича към магазина отсреща, очевидно за да не се намокри. Мисля, че беше бижутерски магазин. Може би търсеше батерия за... какъв часовник? След няколко минутки излезе и вече не беше сам, а с жена.

„Мамицата му. Гиа! Какво по дяволите прави тая тук? С него?“

Прегърнаха се кратко, тя отметна глава назад и се засмя, очевидно на нещо, което й бе казал. Той я целуна по бузата и се скри в колата. Тя се обърна и тръгна по улицата. Какво беше това, по дяволите? Обърнах се и се огледах панически. Слава богу, Кейт все още беше в пробната. Мия също.

Тейлър - чакаше търпеливо пред бутика - улови погледа ми и само сви рамене: очевидно бе забелязал случилото се. Изчервих се. Стана ми неудобно, че са ме сгащили да шпионирам. Мия и Кейт изскочиха от пробните. Смееха се. Кейт ме погледна изпитателно.

- Какво има, Ана? Не ти ли харесва роклята? С тази рокля ще си абсолютна сензация!

- Ммм... не, харесва ми.

- Какво ти е? - Очите й се разшириха още повече.

- Нищо ми няма. Ще приключваме ли? - И тръгнах към касата, където Мия вече чакаше с две поли в ръка.

- Добър ден, мадам - усмихна се младата продавачка, която имаше толкова гланц по устните, че се запитах как изобщо ги движи. - Осемстотин и петдесет долара, моля.

„Моля? Тези са луди. Осемстотин и петдесет долара за едно парче плат!“ Мигнах удивено и примирено подадох черната си кредитна карта „Америкън Експрес“.

- Госпожа Грей? - измяука рекламното лице на гланц за устни.

През следващите два часа вървях като зашеметена след Кейт и Мия и се борех със себе си. Дали да кажа на Кейт? Подсъзнанието ми категорично и твърдо поклати глава отрицателно. Да, трябваше да й кажа! Не, не биваше! Можеше да са се срещнали съвсем случайно. Мамка му! Какво да правя?

- Харесват ли ти обувките, Ана? - попита Мия, беше сложила юмруци на кръста си.

- А? Да, разбира се.

И така се сдобих с чифт ужасно високи обувки „Маноло Бланик“, с каишки като от парчета начупено стъкло. Подхождаха на роклята. И сметката на Крисчън олекна с малко над хиляда долара. Извадих късмет с колието, което Кейт настоя да купя. Беше само осемдесет и пет долара. Изгодно, бих казала.

- Свикваш ли с парите? - попита Кейт не съвсем в нейния стил, някак добронамерено. Мия вървеше пред нас.

- Кейт, знаеш, че не съм такава. И цялата тая работа ме кара да се чувствам ужасно неловко. Но аз знаех, че парите идват с целия пакет „Крисчън“. - Свих устни и тя ме прегърна през рамо.

- Ще свикнеш, Ана - каза съчувствено. - И ще изглеждаш страхотно.

- Кейт, как я карате с Елиът?

Широко отворените й сини очи се стрелнаха в моите. „О, не!“

Тя поклати глава и каза кратко:

- Не искам да говоря за това. Не точно сега. - И погледна към Мия. - Но нещата са... - И не довърши.

Това не беше Кейт. Винаги бе така силна, така упорита и уверена. Знаех си, знаех си, че нещо не е наред. Дали да й кажа какво видях? И какво всъщност видях? Елиът и госпожица Сексуална хищница да се прегръщат на улицата и... тази целувка по бузата. Разбира се, те се познаха отдавна и бяха приятели. „Не, няма да й казвам. Не сега“. Погледнах я и с очи я уверих, че напълно разбирам и няма да се бъркам. Тя хвана ръката ми и я стисна, а в очите й видях болка, наранено достойнство, после тя ги затвори за секунда и когато ги отвори, нямаше и следа от болката. Изведнъж ми се прииска да я защитя, да браня яростно моята мила Кейт. Какви игри по дяволите играеше Елиът Грей Курваря?

Когато се върнахме, Кейт реши, че заслужаваме по един кок тейл след цялото това безумно харчене на пари, и ни забърка по едно ягодово дайкири. Свих се на дивана пред мекия огън в камината.

- Елиът е малко дистанциран напоследък - каза тя, загледана в пламъците. Най-сетне бяхме сами. Мия бе отишла да си прибира покупките.

- Така ли?

- И мисля, че го загазих, понеже вкарах и теб в беля.

- Чула си и за това ли?

- Да. Крисчън се обадил на Елиът, а той - на мен.

Врътнах очи. „Петдесет, Петдесет!“

- Съжалявам. Той просто... ме пази. И не си се виждала с него от Коктейлгейт?

- Не. Ана, аз наистина много го харесвам - прошепна тя. Беше кошмарен миг, помислих, че ще заплаче. Това не беше Кейт. „Завръщането на розовата... пижама?“ - И го обичам. В началото си мислех, че е само секс. Страхотен секс. Но той е чаровен, и мил, и нежен, и забавен по свой си начин. Виждах двама ни в бъдещето, представях си как остаряваме заедно, деца, внуци, правнуци... всичките тези неща.

- И живели щастливо... но твоята приказка... - казах тихо.

Тя кимна тъжно.

- Добре е да поговорите. Опитай се да останеш насаме с него тук. Разбери какво го яде.

„Не какво, а кой го яде!“ Подсъзнанието ми беше отворило грозната си уста. Забих й един тупаник, шокирана от собствените си мисли.

- Идете някъде на разходка утре сутринта.

- Ще видим.

- Кейт, мразя да те гледам такава.

Тя се засмя измъчено и аз се наведох да я прегърна. Окончателно реших да не споменавам Гиа, но не бях убедена, че няма да кажа на господин Курвар, ако го спипам насаме. Как смее да се подиграва с чувствата на приятелката ми?!

Мия се върна и заприказвахме за други неща.

Сложих последната цепеница и пламъкът в огнището изсъска. Макар че беше лято, денят беше влажен и хладен и топлинката от камината беше повече от добре дошла.

- Мия, знаеш ли къде има дърва за камината? - попитах.

- В гаража, мисля - каза тя и отпи от дайкирито си.

- Ще ида да потърся. Тъкмо ще разгледам наоколо.

Дъждът бе намалял. Тръгнах към гаража до къщата, в който можеха да се паркират три коли. Страничната врата беше отворена. Включих осветлението. В гаража имаше само една кола. Колата, с която Елиът бе ходил в града. Имаше и две моторни шейни, но това, което привлече вниманието ми, бяха двата висо-копроходими мотора, и двата по 125 кубически сантиметра, както личеше от надписите по тях.

Спомних си как миналото лято Итън смело и жертвоготовно се опита да ме научи да карам. Неволно потърках ръката си там, където я бях ударила яко, като паднах.

- Можеш ли да караш? - попита Елиът зад гърба ми.

Обърнах се рязко.

- Върнал си се.

- Така изглежда - усмихна се той. Крисчън би казал същото, но без тази ослепителна разтапяща усмивка.

- Е, караш ли? - попита той. „Курвар!“

- Не много добре.

- Искаш ли да опиташ?

- Не. Крисчън няма да е доволен.

- Крисчън не е тук - засмя се той. Потресе ме, че дори смехът му е същият. Семейна черта? Той отиде при единия мотор, преметна дългия си крак през седалката и хвана дръжките. Носеше джинси.

- Крисчън много държи на безопасността ми. Наистина не бива.

- И винаги правиш това, което ти казва? - В големите му бе-бешкосини очи лумна дяволита искрица. И чак сега видях онова лошо, палаво момче, в което се беше влюбила Кейт. Лошото момче от Детройт.

- Не. - Погледнах го сърдито. - Но се опитвам да не го притеснявам излишно. Има достатъчно грижи и тревоги, не е нужно и аз да съм сред тях. Той върна ли се?

- Не знам.

- Ти не отиде ли с тях за риба?

- Имах малко работа в града.

„Работа? Така ли вече им казват на изтупаните блондинки?“ Поех рязко дъх и го изгледах учудено.

- Ако не искаш да караш, защо си тук? - попита той.

- Търся дърва за огъня.

- Ето, тук са.

- О, Елиът, върнал си се? - Кейт бе влязла в гаража.

- Здрасти, бебо - усмихна се той.

- Хвана ли нещо?

Погледнах го да видя реакцията му.

- Не, имах малко работа в града. - За част от секундата по лицето му мина колебание.

„Мамицата му!“

- Дойдох да видя защо Ана се бави. - Кейт ни гледаше някак странно, учудено.

- О, приказвахме си за глупости - каза той и напрежението между тях лумна с нова сила.

Точно в този момент пред гаража спря кола и всички се обърнахме. Слава богу! Крисчън се беше върнал! Механизмът на га-ражната врата се задейства с оглушителен шум, стресна всички ни и вратата бавно се вдигна. Крисчън и Итън разтоварваха някакъв черен открит пикап. Крисчън ни видя в гаража и спря.

- Гаражна рок група? - попита саркастично и тръгна право към мен.

Усмихнах се. Така се радвах да го видя. Под непромокаемото яке беше облякъл работния гащеризон, който му бях продала в „Клейтън“.

- Здрасти. - Погледна ме изпитателно, без да обръща никакво внимание на Кейт и Елиът.

- Здрасти. Много хубав гащеризон.

- Има много джобове и е идеален за... зарибяване. - Гласът му беше примамлив, мек и тих. Думите бяха предназначени само за моите уши. Очите му горяха страстно.

Изчервих се и той ми се усмихна с онази широка усмивка, предназначена само за мен, усмивка, с която винаги ме тушираше.

- Мокър си - казах.

- Валеше. А вие защо сте се скупчили в гаража? - Най-сетне май се усети, че не сме сами.

- Ана дойде да търси нещо да се постопли. - Как това изречение прозвуча така пошло и мръсно!? - А аз се опитах да я изкуша да й покажа как да поязди мотора ми. - Определено беше майстор да се изказва с двусмислици.

Лицето на Крисчън помръкна, а моето сърце за миг спря да бие.

- Отказа ми обаче. Каза, че нямало да одобриш - добави Елиът и този път без никакъв сексуален подтекст.

Сивите очи на Крисчън се обърнаха към мен.

- Така ли стана сега?

- Много интересен разговор, но предпочитам да се прибера на топло - каза Кейт, наведе се, грабна две цепеници, завъртя се на токчетата си и тръгна с бърза крачка към къщата. „О, по дяволите! Побесняла е!“ Но знаех, че не е заради мен. Елиът въздъхна и без да обели и дума, я последва. Загледах се след тях, но Крисчън ме измъкна от размислите ми.

- Значи можеш да караш мотор? - попита с недоверие.

- Не много добре. Итън се опита да ме научи миналата година.

Погледът му замръзна, очите му бяха като ледени стъкълца.

- Правилно си преценила. Валя и е хлъзгаво и доста опасно.

- Къде да сложа въдиците и такъмите? - извика Итън отвън.

- Остави ги, Итън. Тейлър ще се погрижи за тях.

- А рибата?

- Хванали сте риба? - попитах учудено.

- Аз не. Кавана хвана. - И се нацупи... уж сърдито.

Избухнах в луд смях.

- Госпожа Бентли ще се оправя с рибата - извика Крисчън на Итън, а той се засмя и тръгна към къщата.

- Смеете ли ми се, госпожо Грей? - попита Крисчън.

- Да, много сте прав. И сте мокър. Да ви напълня ли ваната?

- Ако дойдеш с мен. - Наведе се и ме целуна.

Пуснах водата във ваната с форма на яйце и излях малко аро-матно масло. Пяната започна да се надига и божествен аромат на жасмин изпълни въздуха. Върнах се в спалнята, окачих Роклята и започнах да разопаковам и прибирам покупките, докато чаках да се напълни.

- Добре ли изкара? - попита Крисчън от прага. Беше само по тениска и къси гащи, бос. Влезе и затвори вратата.

- Да - казах неуверено, но не спирах да го изпивам с поглед. „Не е ли смешно? Минаха... колко?... само няколко часа?“

- Какво има? - попита той и наклони глава на една страна.

- Мислех си колко много ми липсваше.

- Говорите така, все едно сте били в ада, госпожо Грей.

- Точно там ме заведоха, господин Грей.

- Какво си купи? - попита той, за да смени темата.

- Рокля, обувки и колие. Похарчих ужасно много от парите ти. - Погледнах го виновно.

- Това е добре - каза той весело и прибра палавото кичурче зад ухото ми. - И колко пъти трябва да ти напомням - нашите пари. - Дръпна брадичката ми надолу и веднага пуснах захапа-ната между зъбите ми устна. Пръстът му се спусна по тениската ми, между гърдите, по диафрагмата и към корема.

- Това няма да ти трябва във ваната - прошепна Крисчън, хвана тениската ми и бавно я издърпа нагоре. - Вдигни си ръцете.

Вдигнах ги, без да откъсвам очи от неговите. Тениската падна сгърчена на пода.

- Мислех, че ще вземаме вана. - Усещах как пулсът ми отива към двеста.

- Да, но първо искам да те изцапам. И ти ми липсваше. - Наведе лице над моето и ме целуна.

- Мамка му! Водата! - Скочих, все още замаяна от оргазма.

Той не ме пусна.

- Крисчън, ваната! - Изгледах го притеснено.

- Спокойно - засмя се той. - Това е предвидено. Има къде да изтече. - Изправи се бавно и грациозно и тръгна към банята да спре крана. Проследих го с алчен поглед. „Хм... моят съпруг. Гол и след малко ще е мокър“.

Скокнах от леглото и го последвах.

Бяхме седнали в двата края на ваната. Беше толкова препълнена, че с всяко движение водата се разплискваше навсякъде. Имах усещането, че плувам във водите на греха. А Крисчън беше самият грях - миеше краката ми, масажираше стъпалата ми, заиграваше се с пръстите ми. После ги целуна един по един и леко захапа едното ми кутре.

Импулсът отекна в слабините ми.

- Харесва ли ти? - попита той задъхано.

Издадох някакъв нечленоразделен звук.

Той започна да ме масажира отново. „О, колко е хубаво!“ Затворих очи.

- Видях Гиа в града.

- Така ли? Мисля, че има къща тук - отвърна той, без да се задълбочава. Новината не представляваше никакъв интерес за него.

- С Елиът.

Сега вече му стана интересно. Спря масажа. Когато отворих очи, главата му беше наклонена на една страна, все едно не разбираше.

- Какво значи „с Елиът“? - попита по-скоро озадачен, отколкото разтревожен.

Разказах'му какво бях видяла.

- Ана, те са приятели. Мисля, че Елиът е верен на Кейт и е доста хлътнал по нея. - Поколеба се и добави: - Всъщност не мисля, а знам, че е така. - И с поглед ми каза: „Нищо не знам, нищо не съм чул!“

- Кейт е разкошна жена - хвърлих се да защитавам приятелката си.

- Щом казваш. Все пак съм благодарен, че ти беше тази, която падна в офиса ми. - Целуна палеца на крака ми, пусна го и започна да масажира другия. Пръстите му бяха така силни, уверени и в същото време пипаха деликатно. Отпуснах се. Не исках да се караме заради Кейт. Затворих очи и се оставих на магията на ръцете му.

Гледах втрещена сексапилната съблазнителна жена в огледалото и не можех да я позная. Кейт беше обезумяла и се беше увлякла да си играе на кукли с мен. Но Барбито бях аз. Беше изправила косата ми, бе сложила грим около очите ми, устните ми бяха кървавочервени. Изглеждах наистина секси. Най-много се набиваха на очи краката ми. Особено във високите „Мано-ло Бланик“ и с фатално късата рокля. Трябваше ми мнението на Крисчън. Имах ужасното предчувствие, че това никак няма да му хареса. Толкова много оголена плът. И то моя. От гледна точка на така добрите ни отношения и в името на запазването им като такива, реших да се допитам. Взех блакберито.

Подател: Анастейжа Грей

Относно: Задникът ми изглежда ли голям в ТОВА?

Дата: 27 август 2011, 18:53

До: Крисчън Грей

Господин Грей,

Имам нужда от съвета Ви като виден експерт във висшата мода.

Ваша госпожа Г. х

Подател: Крисчън Грей Относно: Сладък може би Дата: 27 август 2011, 18:55 До: Анастейжа Грей

Госпожо Грей,

Силно се съмнявам в правотата на думите Ви, но ще дойда и ще обследвам щателно задника Ви, за да бъдем напълно сигурни.

Ваш изпълнен с очакване Господин Грей х Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг" и Инспекторат по изследване на дупета.

Още четях мейла му, когато вратата се отвори и Крисчън се вкамени на прага. Ченето му падна, очите му се разшириха.

Мамка му! Това можеше да означава какво ли не!

- Е? - попитах тихо.

-Ана, изглеждаш... нямам думи.

- Харесва ли ти?

- Май да. - Гласът му беше малко дрезгав. Той бавно пристъпи в стаята и затвори вратата. Беше с черни джинси, бяла риза и много хубаво елегантно черно сако. Изглеждаше неземно красив. Тръгна бавно към мен, но щом ме доближи, ме хвана за раменете, завъртя ме към огледалото и застана зад мен. Очите ми намериха неговите в огледалото. После той погледна надолу към голия гръб. Очевидно му хареса. Пръстът му мина по гръбнака ми и стигна до ръба на роклята.

- Това е много... открито.

Ръката му продължи по дупето ми и към голото бедро. Сиви и сини очи се срещнаха в огледалото. После пръстът му се плъзна към края на роклята.

- Разстоянието от тук - докосна края на роклята и плъзна пръсти нагоре - до тук - продължи задъхано - не е много голямо...

- Плъзна ръка между краката ми, започна да ме дразни, да мърда бавно пръстите си.

- И каква е гледната ти точка? - попитах тихо.

- Моята точка... не е далеч оттук. - И пръстите му пак загали-ха устните ми през бикините. - И после леко завиваме насам...

- И плъзна пръст в мен.

Изстенах и застинах.

- Това е мое - каза той в ухото ми и започна бавно да мърда пръста си в мен. Навътре и навън. - И не искам никой друг да го вижда.

Дишах в ритъм с движението на пръста му в мен. А да го гледам в огледалото как го прави беше повече от... много повече от възбуждащо.

- Така че бъди добро момиче, не се навеждай много и всичко ще е наред.

- Значи я харесваш? - прошепнах.

- Не, но няма да ти забраня да я носиш. Изглеждаш втрещяващо, Анастейжа. - И извади пръста си, остави ме копнееща за още, за много повече, и се изправи пред мен. Сложи връхчето на палавия си пръст върху долната ми устна и аз инстинктивно го целунах. Бях наградена с дяволита усмивка. После той пъхна пръста в устата си и по изражението му вече знаех, че имам истински добър вкус, не знам дали важеше за облеклото, но със сигурност за под него. Изчервих се. Винаги ли щях да съм шокирана, когато прави така?

- Готова ли си? - попита той нежно. Тъкмо да отворя уста да кажа, че бях съвсем готова и даже се канех да свършвам, но се сетих какво стана предната нощ в стаята с играчките и реших да не насилвам чувството му за хумор.

Седяхме в един от скъпите луксозни ресторанти в града и чакахме десерта. Дотук всичко беше наред. Настроението на всички беше добро, а Мия през цялото време настояваше да идем на дискотека, но точно сега за първи път седеше мълчалива и попиваше всяка дума, която излизаше от устата на Итън. Той и Крисчън си говореха за нещо. Мия беше така влюбена в Итън, а той... беше... много е трудно да се каже. Не знаех дали са просто приятели, или има и нещо друго.

Крисчън изглеждаше спокоен. Очевидно компанията на Итън го отпускаше и му беше забавно. Явно се бяха сприятелили по време на риболова. Говореха предимно за психология. Крисчън обаче, по ирония на съдбата, имаше сериозни познания в областта. Слушах разговора с половин ухо и тьжно отбелязах, че опитът и познанията му са резултат от горчивия му опит с познанията на прекалено многото психоаналитици, които бе посещавал.

„Ти си най-добрата терапия“. Така ми беше казал веднъж след като бяхме правили любов. „Дали е така? О, Крисчън, така се надявам да си прав!“

Кейт беше много красива. Но тя винаги беше красива! Двамата с Елиът не бяха чак толкова ентусиазирани и се държаха малко сковано. Той беше нервен, пускаше шегите си малко по-силно от обикновено и се смееше доста разсеяно и изкуствено. Дали се бяха карали? Какво го ядеше? Дали онази ужасна жена? Сърцето ми се сгърчи, като си помислих, че може да нарани най-добрата ми приятелка. Огледах се параноично, погледнах и входа на ресторанта, като че очаквах да видя как Гиа влиза бавно и носи похотливото си тяло към нашата маса. Съзнанието ми си правеше някакви лоши шеги. Предполагам, че беше от алкохола. Заболя ме глава.

И тогава Елиът изведнъж скочи, бутна стола си назад и всички се стреснахме и заковахме очи в него. Той изгледа Кейт и неочаквано падна на колене пред нея.

Ми. Ли. Бо. Же!

Той хвана ръката й и тишина, гъста като мъгла, падна над целия ресторант. Всички спряха да се хранят, да говорят, да се движат.

- Моя красива Кейт! Обичам те! Никоя жена не притежава твоята грация, твоята красота и твоя неукротим, силен дух и воля. Сърцето ми принадлежи на теб. Моля те, остани с мен за цял живот. Омъжи се за мен.