Петдесет нюанса освободени

14.

Целият ресторант бе обърнал поглед към Кейт и Елиът. Сякаш като по команда всички бяха спрели да дишат. Напрежението беше непоносимо. Тишината се беше опънала като дебела лас-тична лента, която ще се скъса всеки миг.

Кейт го гледаше неразбиращо, с широко отворени копнеещи очи. Дори със страх. „По дяволите, Кейт! Не го мъчи! Моля те! Господи, защо не й предложи някъде насаме, а точно тук, пред всички тези хора?“

Една-единствена сълза се търколи по бузата й, но лицето й все още беше изпразнено откъм каквато и да е емоция. Кейт и сълза? И тогава тя се усмихна, бавно, удивено, колебливо, като че ли току-що е усетила какво значи да си в нирвана.

- Да - прошепна Кейт, задъхано, сладко, с готовност. Не, това не беше онази Кейт! Последва секунда тишина и тогава всички в ресторанта въздъхнаха облекчено, пак като по сигнал. А после шумът направо можеше да те отнесе. Всички ръкопляскаха, викаха, подсвиркваха, дюдюкаха. Очите ми се напълниха със сълзи и размазаха грима ми в стил „Барби се запознава с Джоан Джет“.

Без да обръщат внимание на суетнята около тях, двамата се затвориха техния си малък светъл свят. Елиът бръкна в джоба си и извади малка кутийка, отвори я и я поднесе на Кейт. Пръстен. Дори от моето място се виждаше, че е нещо уникално. Но трябваше да го инспектирам по-отблизо. Това ли беше правил с Гиа? Избирал е пръстен? Слава богу, че не казах на Кейт.

Кейт гледаше ту пръстена, ту Елиът - и в един миг се хвърли на врата му. Целунаха се доста бързичко, непривично прилично за тях двамата, и всички в ресторанта откачиха. Елиът се изправи, поклони се в знак на уважение на хората наоколо и седна, ухилен до уши, доволен от себе си. Не можех да откъсна очи от тях. Той извади пръстена, плъзна го нежно по пръста на Кейт и се целунаха отново.

Крисчън сложи ръка върху моята. Чак сега осъзнах, че през цялото време съм го стискала с все сила. Пуснах го, малко засрамена от детинското си вълнение, и той разтърси ръката си, изкриви болезнено лице, все едно я бях счупила, и се засмя с глас.

- Съжалявам. Знаеше ли за това? - попитах тихичко.

Крисчън се усмихна, без да каже нищо, но разбрах, че е знаел.

После повика сервитьора.

- Две бутилки „Кристал“, моля. 2002, ако имате.

Засмях се.

- Какво? - попита той.

- Вероятно реколта 2002 е много по-добра от 2003 - избъзиках го.

- За чувствителното небце, да, Анастейжа.

- Имате много чувствително небце, господин Грей, и определено нестандартен вкус.

- Така е, госпожо Грей - прошепна той в ухото ми - Но най-вкусното нещо на света сте вие. - И целуна онова местенце зад ухото ми, откъдето винаги пращаше сладки тръпки по цялото ми тяло. Придобих цвят на майска роза и си припомних с обич как по-рано вечерта измери дължината... или по-скоро липсата на дължина на роклята ми.

Мия първа поздрави Кейт и Елиът. Прегърна ги и всички се наредихме след нея да ги поздравим. Стиснах Кейт с всичка сила и прошепнах:

- Видя ли? Само се е тревожел как да ти предложи.

- О, Ана... - Тя се смееше и хлипаше едновременно.

- Толкова се радвам за теб, Кейт! Честито!

Крисчън беше зад мен. Стисна ръката на Елиът и изведнъж, за най-голяма изненада - най-вече за мен и Елиът, го дръпна със силните си ръце и го прегърна. Успях да хвана само част от това, което му каза в ухото!

- Браво, Лелиът!

Елиът не успя да каже нищо: за първи път някой бе успял да го накара да млъкне от удивление. После се съвзе от изненадата и топло прегърна брат си.

„Лелиът?“

- Благодаря, Крисчън - каза Елиът почти задавен от учудване.

После Крисчън прегърна Кейт. Но каква прегръдка! Най-смешната и странна прегръдка, която бях виждала. От една ръка разстояние. Знам, че почти през цялото време тя беше в черния му списък, а в най-дбори моменти просто се налагаше да я понася, така че и това беше голям напредък. Когато я пусна, каза много тихо, така че да чуем само аз и тя:

- Желая ти да си щастлива в брака си така, както съм щастлив аз.

- Благодаря, Крисчън, и аз се надявам - грациозно отвърна тя.

Сервитьорът донеса шампанското и тържествено го отвори.

Крисчън вдигна чашата си.

- За Кейт и моя скъп брат! Честито!

Всички отпихме. Е, аз направо си го изпих. Много хубаво шампанско. Спомних си първия път, когато пих такова в клуба на Крисчън и после паметното пътуване в асансьора до първия етаж.

Крисчън ме погледна озадачено.

- Какво си се замислила?

- Спомних си първия път, когато пих „Кристал“. Бяхме в клуба ти.

- О, да, помня, разбира се - засмя се той и ми намигна.

- Елиът, кога ще е сватбата? - ентусиазирано попита Мия.

Той я погледна с досада.

- Преди няма и минута й поисках ръката. Как очакваш да знам датата? Спокойно, ще те информираме.

- О, направете я по Коледа. Толкова романтично - коледна сватба, а и никога няма да забравяте кога ви е годишнината! -Мия плесна с ръце.

- Ще вземем предвид съвета ти - усмихна й се той.

- Хайде да идем на дискотека, като изпием шампанското! -Мия пърхаше умоляващо с големите си кафяви очи, вперени в Крисчън.

- Мисля, че е редно да питаме Кейт и Елиът какво им се прави.

Всички се обърнахме към тях. Елиът вдигна рамене, а Кейт

беше цялата червена. Сексуалните й намерения спрямо годеника й бяха толкова очевидни, че едва не повърнах шампанското за четиристотин долара на масата.

„Закс“ е най-добрият нощен клуб в Аспен. Според Мия, естествено. Крисчън мина отпред на опашката от чакащи да влязат. Беше ме прегърнал през кръста. Пуснаха ни веднага. Зачудих се дали не е купил и този клуб. Погледнах си часовника. Единайсет и половина. Главата ми се моташе. Две чаши шампанско и няколко чаши „Поли-Фуме“ и вече почвах да губя допир с реалността. Добре, че Крисчън ме държеше.

- Добре дошли, господин Грей. Радвам се да ви видя - каза една много красива отвратително дългокрака блондинка с къси черни сатенени гащи, които откриваха половината й задник, блуза в същия цвят без ръкави и малка червена папийонка. Усмихна се широко, по американски, откри всичките си перфектни бели зъби и разпъна устни, червосани в цвета на папийонката й. -Макс ще се погрижи за палтата ви.

Млад мъж, облечен в черно от глава до пети, но за щастие не в черен сатен, ми се усмихна и предложи да вземе палтото ми. Тъмните му очи бяха топли и гостоприемни. Само аз носех палто, и то защото Крисчън настоя да взема тренчкота на Мия и да си скрия задника, така че Макс трябваше да се погрижи само за мен.

- Хубаво палто - каза Макс и ме изгледа многозначително.

Крисчън му метна поглед, който казваше: „Назад, докато можеш да ходиш“. Макс почервеня и бързо му подаде картончето с номера на закачалката.

- Нека ви придружа до масата ви - каза госпожица Секси сатенени гащи и запърха с клепки към мъжа ми, после тръсна дългата си руса коса и тръгна с бодра крачка към входа. Аз го стиснах по-здраво, а той ме изгледа въпросително, после се усети за какво става дума, засмя се и последва госпожица Секси сатенени гащи.

Осветлението беше доста оскъдно, стените - черни, а всичко останало - в тъмночервено. Имаше сепарета откъм двете стени и голям П-образен бар в средата. Имаше и доста народ, а дори не беше сезон, но определено липсваха много от обичайните ман-гизлии, така че повечето хора бяха облечени доста обикновено и за първи път в живота си се почувствах прекалено официално облечена. Тоест съблечена. Подът и стените пулсираха с музиката. Дансингът беше зад бара, светлините се въртяха, светваха и гаснеха ритмично. Мускулите ми отказваха, трудно пазех равновесие и за миг ми мина мисълта, че това е някакъв епилептичен кошмар.

Секси сатенени гащи ни заведе до едно оградено с въже се-паре близо до бара и дансинга. Определено най-доброто място в заведението.

- Ей сега ще вземем поръчките ви - каза тя, пак изпърха с мигли към мъжа ми, отметна русата си коса и изчезна нанякъде. Мия вече потропваше с крака, нетърпелива да иде на дансинга, и Итън най-сетне разбра намека и се хванаха за ръце, готови да тръгнат.

- Шампанско? - попита Крисчън.

Итън вдигна палец, а Мия кимна ентусиазирано.

Кейт и Елиът седнаха в дъното, хванати за ръце. Изглеждаха щастливи и нежни един към друг, лицата им сияеха под тихата мека светилна на малките блещукащи ароматни свещички, поставени в кристални купички върху ниската маса. Крисчън ми направи знак да седна, аз се наместих до Кейт, той - до мен и се огледа.

- Покажи ми пръстена си - опитах се да надвикам музиката. Помислих си, че скоро ще изгубя гласа си, ако трябва да викам така до края на вечерта. Кейт изпъна ръка напред. Пръстенът беше изключителен: солитер във фина, изключително изработена чашка с по един малък диамант от двете страни. Изглеждаше малко ретро, във викториански стил.

- Много е красив.

Тя кимна щастливо и стисна бедрото на Елиът. Той се наведе към нея и я целуна.

- О, я се разкарайте - извиках.

Елиът се засмя.

Появи се млада сервитьорка с къса черна коса, палава усмивка и явно униформеното за клуба облекло - изрязани черни сатенени гащи.

- Какво искате за пиене? - попита Крисчън.

- Няма да плащаш и тази сметка! - викна Елиът.

- Елиът, не започвай пак с глупостите - каза меко Крисчън.

Въпреки настояването на Кейт Елиът и Итън да поемат сметката Крисчън просто ги игнорира. Погледнах го с любов. Моят господин Петдесет нюанса... винаги да държи нещата в свои ръце.

Елиът отвори уста да каже нещо, но мъдро реши да не опонира, а каза:

- За мен бира.

- Ти, Кейт? - попита я Крисчън.

- Шампанско. Мисля, че и Итън ще иска бира. - Усмихна се сладко, да, точно така, сладко. Направо грееше. Цялото й тяло, лицето й, думите й излъчваха неземно щастие и беше такова удоволствие да си около този топъл лъч на радостта.

- Ана?

- Шампанско.

- Бутилка „Кристал“, три бири „Перони“ и бутилка студена минерална вода с шест чаши - каза Крисчън авторитетно, с онзи тон, който не търпеше възражения и празни приказки.

Честно казано, доста секси.

- Благодаря, сър, веднага идвам - каза мило госпожица Секси сатенени гащи номер две, но си спести пърхането на мигли, макар че леко се изчерви.

Поклатих глава. „Не, той е мой, миличка!“

- Какво има? - попита ме Крисчън.

- Тая не пърхаше с мигли - разсмях се.

- А трябваше ли? - попита той и се опита безуспешно да прикрие смеха си.

- Жените често го правят - казах иронично.

- Ревнувате ли, госпожо Грей?

- Ни най-малко. - Нацупих устни и изведнъж осъзнах, че съм започнала да свиквам с начина, по който жените реагират на вида му. Е, не чак свикнала, но може би мъничко. Крисчън хвана ръката ми и целуна пръстите ми.

- Няма от какво да ревнувате, госпожо Грей - каза в ухого ми и дъхът му ме погъделичка.

- Знам.

- Добре.

Сервитьорката се върна и след минутка вече допивах поредната чаша шампанско.

- Ето, изпий това - каза Крисчън и ми подаде чаша леденос-тудена вода.

Погледнах го недоволно.

Той се намръщи. Не чух, но определено видях как отрони въздишка.

- Три чаши бяло вино на вечеря, две чаши шампанско, и това след дайкирито следобеда и трите чаши фраскати на обяд. Пий!

Как беше разбрал за коктейлите следобед? Погледнах го начупено, но истината е, че беше прав. Взех водата. Изпих я по не особено приличен за една дама начин и обърсах устатата си с ръка, за да изкажа протеста си, че пак ми се нарежда какво да правя.

- Добро момиче - каза той и се засмя. - Един път вече успя да повърнеш върху мен. Не ми се ще да го преживявам отново.

- От какво се оплакваш? Искаше да спиш с мен, нали?

- Така е, исках. - Усмихна се и очите му омекнаха.

Итън и Мия се върнаха.

- На Итън му писна. Хайде, момичета. Към дансинга! Да се поразкършим! Да изгорим калориите от шоколадовия мус!

Кейт стана.

- Идваш ли, Елиът?

~ Нека остана и да те гледам.

Наложи се да отместя погледа си от тях. Изчервих се само от начина, по който я любеше с очи. Когато ме видя, че ставам, тя се усмихна широко.

- Отивам да изгоря малко калории - прошепнах в ухото на Крисчън. - А ти може да ме гледаш.

- И не се навеждай!

- Добре. - Изправих се на секундата. Наложи се да се опра на рамото му. Всичко около мен се разлюля - или аз се олюлях.

- Не е зле да пийнеш още малко вода - каза той с предупредителен тон.

- Добре съм. Седалките са ниски, а токовете ми са много високи.

Кейт ме хвана за ръката, поех дъх и тръгнахме след Мия.

На дансинга можеше да се развихрим. Имаше хора на всякаква възраст и си танцуваха кой както си знае. Никога не съм можела да танцувам добре. Всъщност никога не бях танцувала, преди да се запозная с Крисчън. Кейт ме прегърна.

- Толкова съм щастлива - извика тя и започна да танцува, а Мия крещеше с музиката и ни се усмихваше. Мия си беше Мия -летеше из целия дансинг. Господи, и заемаше доста място! Обърнах се да погледна към нашата маса. Мъжете ни гледаха. Ритъмът запулсира в мен, затворих очи и му се отдадох.

Когато ги отворих, дансингът бе започнал да се пълни. С Кейт и Мия бяхме притиснати по-близо една до друга. И за голяма моя изненада открих, че всъщност е много хубаво. Забавлявах се истински. Поразкърших се още малко. Набирах смелост. Кейт бе вдигнала и двата си палеца в знак на одобрение. Усмихнах й се.

Затворих очи. Как съм могла да изпусна двайсет години от живота си? Да не танцувам цели двайсет години. Все четях, никога не се забавлявах. Но Джейн Остин не е имала хубава музика, която да я накара да танцува така. А Томас Харди... Господи, той би се чувствал дяволски виновен, ако не танцува само с жена си. Засмях се.

И Крисчън беше този, който ми вдъхна увереност, накара ме да усетя тялото си и да не се срамувам от него, научи ме да се движа със самочувствие.

Изведнъж усетих зад себе си две ръце на кръста ми. Усмихнах се. „Крисчън е тук!“ Извих тяло, ръцете му минаха надолу, стиснаха дупето ми и после се върнаха на кръста ми.

Отворих очи. Мия и Кейт ме гледаха с ужас. „Мамка му, чак толкова ли съм зле в танците?“ Посегнах да хвана ръцете на Крисчън. Господи колко бяха космати! Леле! Това не беше той! Завъртях се ужасена. Зад мен стоеше някаква руса горила с повече зъби от нормалното и ми се усмихваше похотливо, може би за да ги извади на показ.

- Махни си шибаните ръце от мен! - изревах няколко октави над музиката като освирепяла пума.

- Хайде, пиленце, дай да се позабавляваме - усмихна се той и вдигна маймунските си ръце, сините му очи грееха под пулсиращите ултравиолетови светлини.

И преди да се замисля, му забих един шамар.

„Ох! Ръката ми!“

- Разкарай се! - викнах. Той ме гледаше учудено, сложил длан върху пламналата си буза. Разперих пръсти пред лицето му и наврях халката и годежния си пръстен в очите му.

- Женена съм, задник такъв!

Той сви рамене и ми се усмихна полуизвинително, полуаро-гантно.

Огледах се трескаво. Мия бе застанала до мен и гледаше заплашително русата горила. Кейт беше изчезнала някъде. Крисчън не беше на масата. „О, дано е отишъл до тоалетната!“ Отстъпих крачка назад и тялото ми опря до едно друго тяло, което познавах добре. Крисчън сложи ръка около кръста ми и ме придърпа до себе си.

- Разкарай си шибаните ръце от жена ми - каза. Не викаше, но гласът му някак отекна над музиката.

„Мамка му!“

- Тя може сама да се грижи за себе си, и то доста добре, като гледам - извика русата горила. Свали ръка от бузата, по която го бях шамаросала, и тогава Крисчън го удари.

Всичко стана като в забавен каданс. Перфектен удар под брадичката, нанесен с огромна скорост, без да изисква кой знае какви усилия. Горилата не го очакваше. Строполи се на пода като чувал с боклук, какъвто си и беше.

Еба си!

- Крисчън, недей! - викнах уплашено и застанах пред него да го спра. Можеше да го убие. - Вече го ударих. - Опитвах се да надвикам музиката. Той не ме погледна. Гледаше русия с ярост и злост, каквито никога не бях виждала в очите му. Е, може би само веднъж, когато Джак се опита да ме сваля.

Останалите по дансинга се раздвижиха, все едно някой бе хвърлил камък в спокойните води на езеро, оградиха ни, но останаха на безопасна дистанция от нас и горилата. Русият започна бавно да се изправя, но точно тогава се появи и Елиът.

О, не! Кейт бе застанала до нас и гледаше като тресната. Елиът хвана ръката на Крисчън, а сега вече дойде и Итън.

- Спокойно, спокойно! Не знаех. - Русата горила вдигна ръце като да развее бяло знаме и си плю на петите. Очите на Крисчън го проследиха студено. Мен изобщо не ме погледна.

Досега беше вървяла някаква песен за жената като секси кучка. Започна друг техно ритъм, по-бавен, със страстен женски вокал. Елиът ме погледна, после погледна Крисчън, пусна ръката му и взе Кейт в прегръдките си. Обвих ръце около Крисчън и най-сетне той ме погледна. Очите му все още горяха от първичен, ужасяващ гняв. Изглеждаше като побеснял тийнейджър.

Огледа лицето ми и попита:

- Добре ли си?

- Да. - Потърках дланта си, за да разнеса жилещата болка от удара, и сложих ръце на гърдите му. Дланта ми пулсираше. Никога не бях посягала на никого. Какво ми стана? Все пак русият не беше извършил кой знае какво престъпление срещу човечеството, нали?

Но дълбоко в себе си знаех отговора. Бях го ударила, защото знаех как ще реагира Крисчън, ако ме види да танцувам с някой непознат и този непознат ме опипва. Знаех, че ще изгуби обичайния си самоконтрол, а това беше страшно. А и мисълта, че някой може да си позволи да извади от релсите мъжа ми, любовта на живота ми, ме побъркваше.

- Искаш ли да седнем? - попита той.

„О, моля те, не се сърди!“

- Не. Танцувай с мен.

Той ме гледаше безизразно и не обелваше и дума.

„Докосни ме...“ пееше жената.

- Танцувай с мен. Танцувай, Крисчън, моля те! - Хванах ръцете му - той гледаше в посоката, в която бе изчезнал онзи - и започнах да се движа в ритъма, да го обгръщам с тялото си.

Хората пак бяха направили кръг около нас, но стояха все така на дистанция.

- Ти го удари? - каза той все така закован на едно място.

- Ами... Първо помислих, че си ти, но усетих косматите му ръце. Моля те, танцувай с мен.

И докато ме гледаше в очите, погледът му започна да се променя. Тъмен, горещ. Изведнъж ме хвана рязко за кръста, придърпа ме плътно до себе си и стисна ръцете ми зад гърба.

- Искаш да танцуваме? Да танцуваме тогава - изръмжа в ухото ми и завъртя ханша си срещу моя. А аз не можех да направя нищо друго, освен да го следвам с приковани на гърба ръце.

„О, той наистина танцува божествено!“ Притискаше ме до себе си, без да ме пуска и за миг, но усетих как ръцете му полека отпускат хватката си и как бавно ме... освобождава. Плъзнах длани по здравите му мускули, изпъкнали под сакото му, към раменете. Той ме притисна и продължих да следвам движенията му, а той бавно и сластно под ритъма на музиката ме понесе из времето, из пространството.

И когато улови ръката ми и ме завъртя първо в едната посока, после в другата, разбрах, че се е върнал при мен, че не се сърди.

Танцувахме и усещането беше така освобождаващо, истинско удоволствие. Гневът му се беше стопил. Въртеше ме в музиката с поглъщаща страст, в нашето малко местенце на дансинга, без да ме пуска. Караше ме да се чувствам грациозна, това го умееше, в това беше добър. Караше ме да се чувствам секси просто защото той беше секси. Караше ме да се чувствам обичана, защото освен петдесетте нюанса той имаше богатство... от любов, която искаше да даде. И като го гледаш как се забавлява, би си помислил, че този човек няма нито една грижа на света. Знам, че любовта му плуваше в облак, облака на чувствата му за притежание, за контрол, но не бих могла да го обичам повече отколкото е възможно да се обича изобщо.

Към края на песента бях останала без дъх.

- Може ли да седнем? - помолих.

- Разбира се. - И ме поведе към сепарето.

- Разгорещи ме. И съм доста потна - прошепнах в ухото му, докато сядахме на масата. Той ме притисна към себе си и каза със съблазнителна усмивка, гальовно като мъркащ котарак:

- Обичам те разгорещена и потна. Макар че предпочитам да те изпотявам и разгорещявам насаме.

Все едно нищо особено не се бе случило на дансинга. Бях изненадана, че не ни изхвърлиха. Огледах се, но от русата горила нямаше и следа. Или си беше тръгнал, или го бяха изхвърлили. Кейт и Елиът танцуваха мръсни танци. Мия и Итън бяха доста по-прилични и сдържани. Отпих от шампанското.

Крисчън ми подаде още една чаша вода и ме изгледа с поглед, който не търпеше възражение. „Пий!“ Нямаше нужда да го казва, виждах го в очите му.

Изпих водата. Дори с желание.

Той взе една бутилка „Перони“ от кофичката с лед и отпи дълго и жадно.

- Ами ако имаше някой папарак? - попитах.

Той веднага разбра, че говоря за начина, по който просна горилата по задник.

- Имам адвокати. Скъпо платени адвокати - каза хладнокръв-но, дори арогантно.

- Но законите важат и за теб, Крисчън. Аз и аз вече го бях ударила и всичко беше под контрол.

Очите му се вледениха

- Никой не докосва това, което е мое.

Накара ме да се почувствам все едно пропускам очевидното.

Отпих пак и изведнъж всичко ми дойде в повече. Музиката беше прекалено силна, пулсираща, главата ме заболя, краката ми бяха уморени и подути и боляха зверски. Бях пияна.

- Хайде да се прибираме - каза той.

Кейт и Елиът дойдоха на масата и Кейт попита с надежда:

- Тръгвате ли?

-Да.

- Добре, и ние.

Докато чакахме пред гардероба, Кейт започна да ме разпитва.

- Какво се случи всъщност?

- Онзи ме опипваше

- Отварям очи в един миг и виждам как го удряш.

- Е, знаех, че Крисчън ще експлодира като водородна бомба със същите или по-тежки последици и щеше да ви развали вечерта. -Все още се опитвах да разбера себе си, как приемам поведението му, но в този момент мислех само едно - можеше и да е по-зле.

- Вечерта на всички нас - поясни тя. - Май доста лесно се пали - добави сухо и се загледа в Крисчън, който вземаше палтото ми.

- Да, права си - засмях се.

- Но мисля, че го държиш изкъсо.

- Изкъсо? - Това ли правех? Да го държа изкъсо?

Той застана зад мен и ми помогна да се облека.

- Събуди се, Ана. - Крисчън ме полюшваше нежно. Бяхме стигнали пред къщата. Едва отворих очи и с мъка слязох от минивана. Кейт и Елиът бяха изчезнали, а Тейлър чакаше търпеливо.

- Искаш ли да те пренеса? - попита Крисчън.

Поклатих глава.

- Ще ида да прибера госпожица Грей и господин Кавана -каза Тейлър.

Крисчън кимна и ме поведе към вратата. Краката ме боляха нечовешки, пулсираха. Запрепъвах се след него. Бяхме на входа, когато той се наведе и нежно хвана глезена ми, повдигна го и свали обувката, после и другата. „О, Господи! Какво облекчение!“ Той се изправи с обувките в ръка и попита весело:

- По-добре ли е така?

Кимнах.

- Имах такова хубаво видение. Тези двете - погледна обувките - на раменете ми. - После поклати глава и ме поведе през тъмната къща по стълбите и нагоре към спалнята ни.

- Уморена си, нали? - попита нежно.

Кимнах. И тогава той започна да разкопчава колана на тренч-кота.

- Ще се справя - измънках и направих неубедителен опит да продължа сама.

- Остави на мен.

Въздъхнах. Едва сега осъзнах колко съм гроги.

- От височината е, не си свикнала. И от пиенето, естествено.

- Засмя се, съблече ми палтото и го хвърли на стола. После ме поведе към банята. „Защо ме води там?“

- Седни - каза.

Седнах и затворих очи. Чувах как мърда някакви шишенца из тоалетното шкафче, но бях прекалено уморена да направя усилие да видя какво става. След малко той бутна главата ми назад. Отворих изненадано очи.

- Затвори очи - каза той. — „Мили боже! Какво ще прави с тоя памук?“ Той леко прокара почистващия тампон над дясното ми око. Седях като втрещена, докато той внимателно почистваше грима ми.

- Ето го момичето, за което се ожених.

- Не харесваш гримирани жени?

- Не мога да кажа, че не харесвам когато си гримирана, но повече харесвам това, което е под грима ти. - Целуна ме по челото. - Ето, изпий ги. - Сложи в ръката ми две хапчета и ми подаде чаша вода.

Нацупих се.

- Изпий ги - заповяда той.

Врътнах очи, но ги изпих.

- Добре. Искаш ли да те оставя сама? - попита той сардонично.

- Както винаги галантен, господин Грей! Да, искам да пишкам.

- И искаш да изляза? - засмя се той.

- А искаш ли да останеш? - засмях се и аз.

Той наклони глава на една страна и ме изгледа очевидно заин тригуван и развеселен.

- Ти си един перверзен кучи син! Марш! Не искам да ме гледаш как пишкам. Това вече е прекалено! - Изправих се и го избутах от банята.

Когато излязох, той вече беше по долнището на пижамата си. Хм... Крисчън по пижама. Стоях и гледах като парализирана коремните му мускули, гърдите му, деликатните косъмчета под корема... Той тръгна към мен.

- Наслаждаваш ли се на гледката? - попита.

- Както винаги.

- Мисля, че сте леко подпийнала, госпожо Грей.

- За първи път се налага да се съглася с вас, господин Грей.

- Нека ви помогна с това шалче, което наричате рокля. Тези неща трябва да ги продават с инструкция за безопасност. - Обърна ме и разкопча единственото копче на врата ми.

- Беше толкова ядосан...

- Бях.

- На мен ли?

- Не, за първи път не на теб. - Целуна ме по рамото.

Усмихнах се. Не на мен!

- Това е нещо ново.

- Да, ново е. - Целуна и другото ми рамо, пусна роклята надолу и тя се свлече на пода. Свали и бикините ми и ме остави съвсем гола. После ме хвана за ръката.

- Хайде, прекрачи - изкомандва и аз прекрачих роклята и бикините, като пазех равновесие само благодарение на това, че стисках ръката му.

Той се наведе, вдигна дрехите ми и ги метна на стола при тренчкота на Мия.

- Ръцете горе - каза нежно и ми облече една от тениските си, издърпа я надолу и бях готова за леглото.

Дръпна ме в ръцете си, целуна ме, дъхът ми с аромат на мента от пастата за зъби се сля с неговия.

- Колкото и да ми се ще да се заровя в теб, да се изгубя в теб, мисля, че си пила малко повече от необходимото, намираш се на височина две хиляди и петстотин метра и нощес не успя да се наспиш. Хайде, в леглото.

Дръпна завивката настрани, аз се покатерих на леглото, той ме зави нежно и ме целуна по челото.

- Затвори си очите. Когато се върна, искам да те намеря заспала. - Това беше закана, заповед... беше Крисчън.

- Не ме оставяй сама - примолих се.

- Трябва да се обадя по телефона, Ана.

- Събота е, късно е. Моля те!

Той прокара ръка през косата си.

- Ана, ако сега си легна при теб, няма да можеш да си починеш. Спи - каза категорично и пак ме целуна по челото. - Лека нощ, бебчо!

През съзнанието ми минаваха кадри, случки от деня. Крисчън, метнал ме на рамото си в самолета, тревогата му дали ще харесам къщата, после как правихме любов следобед, после във ваната и реакцията му към роклята ми. О, да, и оная горила в клуба. Усетих изтръпване в ръката си при спомена. И после как Крисчън ме слага в леглото като бебе. Кой би си помислил? Усмихнах се и докато се унасях, една дума изплува в съзнанието ми. Напредък, това беше напредък.