Петдесет нюанса освободени

12.

- Бях останала с впечатление, че си роден в Сиатъл - казах. Мислех трескаво. Какво общо имаше това с Джак?

Крисчън взе една възглавница и я подложи под главата си. Погледна ме някак уморено и поклати глава.

- Не. С Елиът сме осиновени в Детройт. Преместили сме се тук малко след моето осиновяване. Грейс е искала да живее на запад, далеч от урбанизираните претъпкани градове. Освен това е получила място в болницата „Нортуест“. Помня много малко от този период. Мия е осиновена тук.

- И Джак е от Детройт?

- Да.

- Как разбра?

- Проверих го, когато започна да работиш за него.

„Разбира се, че е направил проверка!“

- И за него ли имаш досие? Някакъв конкретен цвят на папката? - Засмях се.

Той едва прикри усмивката си

- Мисля, че е светлосиня. - Пръстите му все така разресваха косата ми. Беше успокояващо.

- И какво пише в това досие?

Той примигна, погали ме по бузата и попита:

- Наистина ли искаш да знаеш?

- Чак толкова ли е страшно?

- Е, виждал съм и по-страшни неща. - Той сви рамене.

О, не! Дали говореше за себе си? Образът на малкото мръснич-ко изплашено отчаяно дете изплува в съзнанието ми и не искаше да си иде. Увих тялото си около него, стиснах го по-близо до себе си, дръпнах чаршафа, завих го и сложих глава на гърдите му.

- Какво има? - попита той озадачено.

- Нищо.

- Не, не. Не става така, не може само ти да питаш и аз да отговарям. Тая игра се играе от двама. Какво има, Ана?

Погледнах го, за да преценя изражението му, сложих пак глава на гърдите му и реших да му кажа.

- Понякога си те представям като дете... преди Карик и Грейс да те вземат.

Той застина.

- Не говорех за себе си. Не искам ничие съчувствие, Ана, най-малко твоето. Тази част от живота ми е минало. Край.

- Не е съжаление! - прошепнах ужасена. - Това е тъга, жал, ужас, че някой може да причини такова нещо на едно дете. - Поех дълбоко въздух, усещах как стомахът ми се обръща, как сълзите пак замъгляват очите ми. - Но тази част от живота ти не е минало, Крисчън. Как може да го кажеш? Та ти живееш с миналото си. Всеки ден от настоящето ти си там. Сам ми каза - петдесетте нюанса. Помниш ли? - Думите ми излизаха почти беззвучни.

Той изсумтя недоволно, прокара ръка през косата си, но не каза нищо.

- Зная защо имаш нужда да ме контролираш и да ме пазиш.

- И след като знаеш, продължаваш да ме предизвикваш? -възкликна той, задавен от собствените си думи, а ръката му замръзна в косата ми.

Намръщих се. Нарочно ли го правех? Подсъзнанието ми си свали очилата, задъвка рамката им, свила устни, и замислено поклати глава. Не й обърнах внимание. Беше толкова объркано. Аз бях неговата жена, не подчинена, не бях някоя нова компания, която е закупил наскоро, не бях актив. Аз не бях онази курва и наркоманка майка му... Мамка му, догади ми се. И се сетих за думите на доктор Флин: „Просто продължавай да правиш това, което правиш и сега. Той те обича безумно... А това е добрата новина“.

Това е. Аз просто правех това, което знаех, както умеех. Нали това бе харесал в мен? Нали в това момиче беше се влюбил?

„О, този мъж така ме обърква!“

- Доктор Флин ме посъветва да ти дам възможност да изпитваш съмнения. И мисля, че го правя. Не съм сигурна. Може би това е моят начин да те доведа в настоящето, в „сега“, далеч от миналото - прошепнах. - Не знам. Но най ми е трудно да преценя до каква степен си склонен да преиграваш.

Той промълви като на себе си:

- Тоя шибяняк Флин...

- Той ми каза да продължа да се държа с теб както съм се държала винаги.

- Така ли стана сега? - попита той сухо.

„Добре. Нека кажа и другото“.

- Крисчън, мисля, че ти си обичал майка си. И не си успял да я спасиш. И не е било твоя работа да го правиш, не е било и твое задължение, не си бил способен на това. Но аз не съм майка ти.

- Не, моля те, недей... - Едва шепнеше.

- Не, изслушай ме, моля те! - Вдигнах глава и погледнах в огромните му, парализирани от ужас очи. Не дишаше. Сърцето ми се сгърчи. - Аз не съм майка ти. Аз съм много по-силна от нея. Имам теб, а и ти си толкова по-силен сега. И знам, че ме обичаш. И аз те обичам

Едва ли очакваше да чуе точно това.

- Обичаш ли ме все още? - попита тихо.

- Разбира се. И винаги ще те обичам. Независимо от всичко, което ми причиниш.

Дали това бе уверението, от което се нуждаеше? Той въздъхна, затвори очи, скри лицето си с една ръка, а с другата ме придърпа до себе си.

- Не се крий от мен. - Пресегнах се и махнах ръката от лицето му. - Цял живот си се крил. Не го прави, не и пред мен!

Той ме погледна недоверчиво и се смръщи.

- Крил съм се?

-Да.

Той изведнъж се размърда, обърна се настрани и ме сложи да легна до него. Нежно събра косата ми от лицето и я прибра зад ушите ми.

- Днес ме попита дали те мразя. Не разбрах защо изобщо зададе този въпрос. И сега... — Спря и ме изгледа все едно бях едно от чудесата на света.

- Мислиш, че те мразя? - Сега беше мой ред да се изненадам.

- Не! - Той поклати глава. - Вече не. - Изглеждаше облекчен.

- Но искам да знам... защо използва ключовата дума, Ана?

И всяка мисъл се изпари от главата ми. Какво да му кажа? Че ме е уплашил? Че не знаех дали изобщо ще спре? Че го бях молила, а той не спря? Че не исках да стане като онзи път, когато ме би с колана? Не бях сигурна, че нямаше да стане така! Преглътнах и казах:

- Защото беше толкова ядосан, далечен... и не знаех докъде можеш да стигнеш.

Той пак заключи очите си; лицето му не издаваше нищо

- Щеше ли да ми позволиш да свърша? - прошепнах и усетих как се изчервявам, но не отместих очи от неговите.

-Не - каза той след много време.

- Това е... жестоко.

Кокалчетата на пръстите му леко потъркваха бузата ми.

- Но ефективно. - Погледна ме така, сякаш искаше да надзърне в душата ми. Очите му потъмняха. И след много време, стори ми се вечност, добави: - Радвам се, че ме спря.

- Наистина ли? - Не разбирах.

Устните му се изкривиха в тъжна усмивка.

- Не искам да те наранявам. Увлякох се. - Наведе се и ме целуна. - Просто изключих. А това се случва доста често и с теб.

И незнайно защо и съвсем необяснимо за самата мен тези думи ме поласкаха и... се засмях. Защо думите му ме бяха направили толкова щастлива? Той се смееше с мен.

- Не разбирам защо се смеете, госпожо Грей!

- И аз не разбирам!

Бяхме топка от оплетена кожа и плът, деним и сатенени червени чаршафи. Погалих го по гърба и зарових пръсти в косата му. Той въздъхна и се отпусна в ръцете ми.

- Това означава, че мога да ти имам доверие, че ще ме спираш, когато стана такъв. Не искам никога да ти причинявам болка. - И добави: - Имам нужда от...

- От какво?

- Да контролирам, Ана. Така, както се нуждая от теб. Това е единственият начин, по който мога да... функционирам, да съществувам. Не мога да се откажа от това. Опитах. И все пак... с теб... - Поклати глава уморено.

Преглътнах. Това беше неговата дилема - необходимостта да контролира и нуждата му от мен. Не исках да повярвам, че едното напълно отрича другото.

- Имам нужда от теб - прошепнах и го притиснах по-силно до себе си. - Ще се опитам, Крисчън, наистина ще се опитам да бъда по-разумна и да се съобразявам.

- Искам да се нуждаеш от мен.

- Но аз се нуждая от теб! - почти викнах. „Обичам го, нуждая се от него! Толкова много, болезнено силно!“

- Искам да се грижа за теб.

- Но ти го правиш. Непрекъснато. И така ми липсваше, когато замина.

- Така ли? - Беше наистина изненадан.

- Разбира се. Мразя да не си при мен.

Усетих усмивката му.

- Можеше ти да дойдеш с мен.

- Крисчън, нека не започваме този спор. Искам да работя.

Той въздъхна и аз пак прокарах пръсти през косата му.

- Обичам те, Ана!

- И аз те обичам, Крисчън! И винаги ще те обичам!

И всичко се успокои. Като след буря. Лежахме заслушани в ритъма на сърцата си и изтощена от всичко... заспах.

Стреснах се. Скочих в паника. Къде съм? Стаята с играчките? Светлините грееха меко, светлината се плъзгаше по кървавочервените стени. Крисчън проплака и разбрах, че това ме е събудило.

“Не! - изплака пак. Беше легнал до мен, с отметната глава, очите му бяха здраво стиснати, лицето му изкривено от болка.

„Господи, кошмар! Има кошмари!“

- Не! - извика той.

- Крисчън, събуди се! - Изритах чаршафа, седнах, коленичих до него, грабнах го за раменете и започнах да го разтърсвам. Сълзите ми потекоха.

- Крисчън, моля те, събуди се! Моля те!

Той отвори очи - сиви, обезумели, зениците му - разширени от ужас и паника. Гледаше ме с празен поглед.

- Крисчън, това е само кошмар. У дома си. Всичко е наред. Няма нищо страшно.

Той се заоглежда като обезумял, не разбираше къде е. Накрая очите му се впиха в моите.

- Ана! - извика без дъх и ме сграбчи, дръпна ме към гърдите си и ме целуна. Силно. Езикът му завладя устата ми. Усетих вкус на отчаяние и нужда. Едва дишах. Той се претърколи върху мен, без да откъсва устните си от моите. Притисна ме върху матрака. Едната му ръка сграбчи челюстта ми, другата беше върху главата ми, не можех да мръдна. Коленичи между краката ми, разтвори ги и се настани там - все още беше с джинсите.

- Ана - извика, като че ли не вярваше, че съм там, с него. Погледна ме за част от секундата и успях да си поема дъх. И устните му пак бяха върху моите, вземаха всичко, което можех да му дам. Той изстена и притисна бедра към мен. Пенисът му едва се побираше в джинсите, усещах как го притиска към меката ми кожа.

Изстенах и цялото погиснато сексуално напрежение отпреди часове изригна, мощно, отмъстително, тялото ми отново се наводни с желание и нужда. Предадох се на тези демони, на настоятелните му целувки по лицето, очите, бузите, навсякъде.

- Тук съм - шепнех, опитвах се да го успокоя, задъханият ни горещ дъх се сливаше в един. Дишахме като един. Обвих раменете му и надигнах слабините си към него, за да го посрещна.

- О, Ана - задъхваше се той. - Искам те.

- И аз - прошепнах горещо, тялото ми отчаяно търсеше допира му. „Искам го! Искам го! Сега! Имам нужда от това, искам да ме излекува от болката на желанието“. Той бързо разкопча копчетата на джинсите. Пенисът му беше огромен, освободен.

„Господи, а допреди минута спях!“

Той ме погледна и изчака като за разрешение.

- Да, моля те! - Гласът ми трептеше от желание.

С едно движение той влезе в мен и ме изпълни.

Извиках, но не от болка, а изненадана от настойчивостга му.

Той изстена, устните му намериха моите, и пак влезе, и пак, и пак. Движеше се като обезумял. От страха, от страст, от желание, от... любов? Не знаех, но го посрещах всеки път с нарастващо желание.

- Ана - изръмжа нечленоразделно и свърши мощно, изля в мен цялата си енергия, лицето му беше разкривено от изтичащото напрежение. А после падна с цялата си тежест върху мен. И пак ме остави... незадоволена.

„Мама му стара! Не ми върви тази вечер!“ Прегърнах го, опитах се да поема дъх, буквално смазана под него. Той излезе от мен и ме прегърна. Минаха минути... много минути. Най-сетне той поклати глава, надигна се на лакът и отмести част от тежестта. Погледна ме, като че ли ме вижда за първи път.

- О, Ана! - Наведе се и ме целуна.

- Добре ли си? - Погалих прекрасното му лице. Той кимна, но изглеждаше разтърсен, объркан. Моето мило изгубено момче.

- А ти? - попита загрижено.

- Ами... - Помръднах под него и той се усмихна с онази съблазнителна похотлива усмивка.

- Госпожо Грей, май не задоволихме вашите потребности - каза, целуна ме бързо и стана от леглото. Коленичи на пода и ме издърпа към себе си, така че дупето ми беше точно на ръба на леглото.

- Седни - каза. С мъка седнах на ръба, косата ми падаше като воал около лицето ми, по гърдите. Сивите му очи се впиха в моите, а ръцете му отвориха широко краката ми. Облегнах се назад на ръце и зачаках. Знаех какво ще прави. Но той...

- Ти си толкова дяволски красива, Ана - каза и видях как косата му с цвят на мед потъна някъде към бедрото ми, започна да го целува и да лази нагоре. Цялото ми тяло се сви от очакване. Той погледна към мен, очите му все по-тъмни под дългите му мигли.

- Гледай - каза и езикът му беше между краката ми.

Извиках. Целият ми свят, целият свят беше концентриран там. „И да го гледам как го прави! Толкова възбуждащо, мамка му, толкова еротично!“ Гледах как езикът му се плъзва по най-чувствителната точка на тялото ми. И без милост, без да спира, с цялото обожание, на което е способен един мъж, той продължи сладкото изтезание да ме дразни до полуда. Мускулите ми се ско-ваха, ръцете ми трепереха под тежестта на собственото ми тяло.

Тогава той нежно мушна пръст в мен и това беше краят. Паднах назад на леглото, пръстите му по тялото ми, в тялото ми, езикът му не спираше. И отлетях. Експлодирах, виках името му, мощният оргазъм огъна тялото ми. Хората му казват „да видиш звезди посред бял ден“. Не беше ден, но видях звезди, пометена от това първич-но чувство. Вяло усетих устата му върху корема си, целуваше ме нежно, сладко. Протегнах ръка и погалих косата му.

- Не съм свършил с теб. Още не - каза той и преди да успея да се върна в Сиатъл, или поне в орбита около Земята, хвана бедрата ми, дръпна ме от леглото на земята в скута си и ме изпълни. Толкова бързо!

- О, бебчо - каза задъхано, обви ме с ръце и без да мърда, започна да целува лицето ми. Помръдна хълбоците си и удоволствието, горещо, тежко се разля по вените ми. Той прокара ръце към дупето ми, повдигна го и се намести под мен.

Изстенах. Устните му бяха върху моите и пак леко, бавно, много бавно, той ме повдигна и се залюля в мен. Прехвърлих ръце през врата му и се предадох на нежния му ритъм и на всичко, което искаше да направи с мен. Движех бедрата си, яздех го... усещането беше невероятно. Изпънах тяло, отметнах глава, устата ми отворена. Това беше моята реакция на начина, по който той ме любеше... нежно.

- Ана... - Целуна ме по шията. Държеше ме здраво, влизаше и излизаше леко, плавно и ме тласкаше все по-нагоре и по-наго-ре... така премерено, перфектен ритъм. Божествено удоволствие сияеше в мен. Цялата тази интимност...

- Обичам те, Ана - прошепна той в ухото ми и пак ме повдигна, нагоре, надолу. Разрових косата му с пръсти.

- И аз те обичам, Крисчън. - Отворих очи и видях в очите му любовта му - сияеща, смела, заслепяваща. Кошмарът може би беше забравен. И когато оргазмът започна бавно да се надига в мен, осъзнах, че искам точно това, тази връзка, този начин да си кажем, че се обичаме.

- Направи го, бебчо, заради мен - прошепна той. Стиснах очи, мускулите ми инстинктивно се стегнаха под шепота му и свърших шумно, с вик, в спиралите на мощен оргазъм. Той застина, опрял чело в моето, нежно произнесе името ми, уви ръце около мен и достигна своя връх.

Повдигна ме нежно, сложи ме на леглото, а аз се сгуших в ръцете му - най-сетне успокоена, най-сетне доволна. Той прокара нос по шията ми.

- Така по-добре ли е?

- Хайде, нека те сложа в леглото. Не искам да спиш тук.

Размърдах се неохотно и се обърнах към него.

- Чакай - прошепнах. Той ме гледаше с учудени невинни очи: и в същото време нямаше нищо невинно в това, което излъчваше

- добре изчукан, задоволен и доволен от себе си.

- Добре ли си? - попитах.

Той кимна с премрежен поглед като тийнейджър.

- Сега — да.

- О, Крисчън! - скарах му се и погалих прекрасното му лице.

- Питах за кошмара ти.

Той замръзна, затвори очи и ме притисна още по-силно.

- Недей - прошепна. Гласът му беше суров, дрезгав. Сърцето ми се обърна, ръцете ми загладиха косата му назад.

- Съжалявам - прошепнах, изплашена от реакцията му. „По дяволите, как да се нагодя към такива резки промени в настроението му? Какво е сънувал?“ Не исках да му причинявам повече болка и да го карам да разказва.

- Няма нищо - казах нежно. Опитвах се отчаяно да върна игривото момче, което стоеше допреди секунди пред мен. - Успокой се!

- Хайде да си лягаме - каза той тихо, стана и ме остави праз-на, сама с болката ми. Станах след него, увита с червения сатенен чаршаф, и се наведох да прибера дрехите си от земята.

- Остави ги - каза той и най-изненадващо ме грабна на ръце и ме понесе. - Не искам да се оплетеш в този чаршаф, да паднеш по стълбите и да си счупиш нещо.

Обвих ръце около врата му и се зачудих как бързо се бе върнал в кожата си.

Отворих очи стресната и уплашена. Нещо не беше наред. Крисчън не беше в леглото, а все още бе нощ. Къде беше?

И тогава чух пианото.

Скочих от леглото, грабнах халата и забързах към голямата стая. Мелодията беше толкова тьжна, онази същата прочувстве-на, изстрадана мелодия, която беше свирил и преди. Спрях до вратата и го загледах в неговото малко езерце светлина. Тъжните ноти кръжаха в бавен ритъм в цялата стая.

Мелодията свърши и той започна отначало. Защо? Увих ръце около тялото си и се заслушах като омагьосана. Свиреше божествено, но сърцето ми се дробеше под музиката. „Защо си толкова тъжен? Заради мен ли? Аз ли ти причиних това?“ Мелодията свърши и той я започна за трети път. Не издържах. Крисчън не погледна нагоре, не обърна внимание дори когато тръгнах към пианото, но се отмести и ми направи място да седна до него. Продължи да свири, а аз сложих глава на рамото му. Той целуна косата ми, но не спря преди мелодията да свърши. Погледнах го скришом, а той ме гледаше... тревожно.

- Събудих ли те? - попита.

- Не. Усетих, че те няма. Какво свиреше?

- Шопен, прелюдия в ми минор номер четири...

Стиснах нежно ръката му.

- Това наистина те е разстроило, нали?

- Някакъв откачен влиза в апартамента ми, иска да отвлече жена ми, тя не прави каквото й се казва, използва ми някакви ключови думи, подлудява ме... - Затвори очи и когато ги отвори, вече бяха сурови и погледът му - остър като нож. - Да, доста съм разстроен.

- Съжалявам. - Стиснах ръката му.

Той опря чело в моето и прошепна:

- Сънувах те мъртва.

Какво?!

- Лежеше на пода... студена... и не искаше да се събудиш

„О, Петдесет!“

- Просто лош сън! Само сън! - Хванах двете му ръце. Очите му горяха в моите и полека тревогата и болката започнаха да се топят. - Аз съм тук, студена съм само когато не си до мен в леглото. Ела си с мен, да си легнем. Моля те! - Станах, хванах ръката му и зачаках. След много време той стана. Беше по пижама. Висеше така секси на хълбоците му, че изпитах силен порив да пъхна ръка под ластика, но не го направих. Просто го поведох към спалнята.

Когато се събудих, той бе целият усукан около мен и спеше спокойно. Въздъхнах облекчено и се отпуснах, за да се насладя на топлината на тялото му, на кожата му, долепена до моята. Лежах неподвижно. Не исках да го събудя.

Господи, каква нощ! Чувствах се като прегазена от влак. Онзи товарен влак - моят мъж. Не беше за вярване, че този спокоен, така млад в съня си мъж преди няколко часа е изживял този ад. Освен това успя да вкара и мен там. Гледах в тавана и се чудех. Странно, винаги бях мислила за него като за силния, контролиращ, доминиращ Крисчън, но всъщност той беше крехък, уязвим, моето изгубено момче. А най-смешното беше, че за него аз бях уязвимата, а не можех да се съглася, че е така. Не и в сравнение с него. Аз бях силна!

Но дали бях силна за двама? Достатъчно силна, за да изпълнявам команди и да правя каквото ми се каже? Въздъхнах. Той не искаше кой знае какво от мен. Започнах да прехвърлям през ума си разговора ни от снощи. Какво решихме? Че ще опитаме. И толкова. Но истината беше, че аз го обичах толкова много, че трябваше да намеря пътека за двама ни, да намеря посока. Такава посока, която да ми позволи да се запазя, да запазя независимостта си, и в същото време да бъда неговото „повече“. Аз бях неговото „повече“, а той беше моето. Взех решение да положа усилия да не го притеснявам, да не го тревожа поне през уикенда

Той се размърда, вдигна глава от гърдите ми и ме изгледа сънено.

- Добро утро, господин Грей! - Усмихнах се.

- Добро утро, госпожо Грей. Добре ли спахте? - И се протегна.

- След като мъжът ми спря да изтезава пианото, да, спах добре.

Той се усмихна с онази, срамежливата усмивка и сърцето ми се разтопи.

- Да тормозя пианото? Непременно ще изпратя мейл на госпожа Кати да я уведомя.

- Госпожа Кати?

- Учителката ми по пиано.

Засмях се.

- Какъв прекрасен звук - каза той. - Искаш ли да изкараме един хубав ден днес?

- Разбира се. Какво ти се прави?

- След като правя любов с жена си и тя ми приготви закуска, бих желал да я заведа в Аспен.

- В Аспен?!

-Да.

- Истинският Аспен? В Колорадо?

- Точно така. Освен ако някой не се е нанесъл там. Все пак ти плати двайсет и четири хиляди долара за това удоволствие.

- С твоите пари - засмях се.

- Нашите пари.

- Когато наддавах за къщата, парите бяха твои. - Врътнах очи.

- О, госпожо Грей, вие и вашите връткащи се очи - прошепна той и ръката му плъзна по бедрото ми.

- Не е ли много път дотам? - попитах, за да разсея намеренията му.

- Не и със самолет - каза той сърдито и ръката му сграбчи дупето ми.

О, как забравих, че съпругът ми има самолет. Ръката му продължи да се движи нагоре, нощницата ми се свиваше под пръстите му и скоро забравих всичко.

Тейлър ни закара до Сий Так. Самолетът на „Грей Ентръпрай-зис“ ни чакаше.

Беше мрачен ден, но не исках да позволя на времето да удави настроението ми. Крисчън обаче сияеше като коледна елха. Беше развълнуван от нещо и подскачаше като малко дете, което крие някаква изненада. Зачудих се какви ли ги е намислил този път. Изглеждаше невероятно - рошава коса, черни джинси, бяла риза. Никакви директорски костюми днес. Тейлър спря колата при стълбата до самолета.

- Имам изненада за теб - каза Крисчън и целуна пръстите ми.

- Приятна, нали?

- Надявам се - усмихна се топло.

Хм... какво беше намислил?

Сойър изскочи от колата и отвори вратата ми. Тейлър отвори тази на Крисчън и извади куфарите ни от багажника. Качихме се. Стивън ни посрещна до вратата на самолета. Хвърлих едно око към пилотската кабина и видях как пилот Бейли включва и изключва някакви копчета по таблото.

Крисчън и Стивън се здрависаха.

- Добро утро, сър.

- Благодаря, че се отзовахте при такова кратко предизвестие -каза Крисчън - Гостите ни тук ли са?

- Да, сър.

„Гости?“ Обърнах се и... Кейт, Елиът, Мия и Итън седяха на кремавите кожени седалки и ми се усмихваха. Обърнах се към Крисчън.

- Изненада! - каза той.

Едва успя да укротя щастието си, за да не ме вдигне като балон нагоре, преди самолетът да е излетял.

- Каза, че не се виждаш често с приятелите си. - Крисчън сви рамене и ми се усмихна извинително.

- О, Крисчън, благодаря ти! - Метнах се върху него и го раз-целувах пред всички.

- Ако продължаваш така, ще те хвана и ще те заключа в спалнята — прошепна той.

- Няма да посмееш - казах в устните му.

- О, Анастейжа. - Засмя се, поклати глава, пусна ме и с едно рязко движение сграбчи бедрата ми, вдигна ме и ме метна на рамо.

- Крисчън! Пусни ме! - изврещях и го заплясках по задника.

Мярнах усмивката на Стивън, който се обърна и влезе в пилотската кабина. Тейлър стоеше на вратата и едва сдържаше смеха си.

Без да обръща никакво внимание на молбите ми и на безуспешния ми опит да го набия, Крисчън закрачи през салона на самолета, покрай Мия и Итън, които седяха един срещу друг, покрай Кейт и Елиът, който издаваше нечленоразделни звуци като маймуна с психични отклонения.

- Моля извинете ме - обърна се Крисчън към гостите ни, - но се налага да поговоря със съпругата си насаме.

- Крисчън, пусни ме пищях аз.

- Всяко нещо с времето си, бебчо.

Мия, Кейт и Елиът се смееха. Какво му беше смешното? Беше само ужасно неловко. Итън ни гледаше стреснато. Всички погледи ни проследиха чак до спалнята.

Крисчън затвори вратата и ме пусна по тялото си. Усетих всеки негов мускул и сухожилие. Усмихна ми се с хлапашката си усмивка, доволен и горд от себе си.

- Добро шоу спретнахте, господин Грей. Скръстих ръце с престорено недоволство

- Не беше шоу, беше весело. Той се усмихна още по-ослепи-телно. Господи, наистина беше толкова млад!

- И мислиш ли да продължиш започнатото? - попитах, без да съм сигурна какво мисля по въпроса самата аз. Та нали другите щяха да ни чуят, за бога! И изведнъж ме досрамя. Погледнах леглото със смесени чувства, спомних си първата ни брачна нощ и усетих как започвам да се изчервявам. Толкова много бяхме говорили предната нощ, толкова много направихме. Имах усещането, че сме прескочили препятствие, но какво? Това също не знаех. Погледнах веселите очи на Крисчън и не успях да се сдържа. Усмивката му беше толкова заразна!

- Мисля, че ще е много невъзпитано да караме гостите да чакат каза сърдито Крисчън и направи крачка към мен. ,Накай! Той откога започна да се интересува от мислите и чувствата на другите?“ Отстъпих към стената и той ме притисна в ъгъла. Топлината на тялото му беше като решетка на затвор. Наведе се и отърка нос в моя.

- Приягна ли беше изненадата? - попита шепнешком и с глас, пъленсочакване.

- О, Крисчън фантастична изненада! - Прокарах длан по гърдите му и го целунах. - Кога успя да го организираш? - попитах и го погалих по косата.

- Снощи. Не можах да спя и пуснах мейли на Елиът и Мия, и ето, тук са.

- Много мило, наистина. Благодаря ти. Сигурна съм, че иде изкараме страхотно.

- А и ще е по-лесно да избегнем папараците в Аспен, отколкото у дома.

„О, да папараците! Прав е!“ Ако бяхме останали в „Еска-ла“, щяхме да сме принудени да седим у дома. Потръпнах, като се сетих за камерите, за ослепителните светкавици на фотоапаратите на фотографите, които Тейлър за щастие успя да разкара.

- Ела. По-добре да седнем, скоро ще излетим. - Той ми подаде ръка и се върнахме при гостите.

- Много бързо обслужване предлагате в този самолет - засмя се Елиът.

Крисчън не му обърна внимание.

- Моля всички пътници да заемат местата си. Дами и господа, ще излетим след няколко минути... - отекна в салона гласът на Стивън - спокоен, авторитетен. Брюнетката... хм... как се казваше... Натали? се появи и събра празните чаши от кафе. Тя беше с нас и на медения ни месец. „Наталия! Казва се Наталия“.

- Добро утро, господин Грей, госпожо Грей - каза мило. Защо ме караше да се чувствам така неудобно? Може би защото беше брюнетка. Крисчън рядко назначаваше брюнетки, защото ги намираше за много по-привлекателни. Той й се усмихна и се настани на седалката срещу Кейт и Елиът. Аз прегърнах Мия и Кейт и помахах на Итън и Елиът. После бързо седнах до Крисчън и си закопчах колана. Той сложи ръка на коляното ми и ме стисна нежно. Изглеждаше отпуснат и щастлив въпреки че с нас имаше хора. Зачудих се дали не може да е винаги такъв - да не упражнява никакъв контрол.

- Надявам се да си взела планинските обувки.

- Няма да караме ски, нали?

- През август ще е трудно — отвърна весело той.

Всъщност да де.

- Караш ли ски, Ана? попита Елиът.

-Не.

Крисчън премести ръката си от коляното ми, за да ме хване за ръката.

- Сигурен съм, че брат ми може да те научи - ухили се Елиът и добави: - Много е добър, особено на хлъзгавите участъци и по възвишенията.

Изчервих се и погледнах скришом Крисчън. Той гледаше Елиът, без да показва никаква емоция, но бях сигурна, че едва сподавя смеха си.

Самолетът тръгна бавно по пистата.

Наталия ни запозна с инструкциите за безопасност. Говореше ясно, гласът й беше приятен, звънлив. С морскосиня риза с къси ръкави и права пола, с перфектен грим, тя беше наистина много красива. Подсъзнанието ми ме погледна с повдигната, оскубана поне наполовина вежда.

- Добре ли си? - попита Кейт и мисля, съвсем целенасочено.

- Искам да кажа след всичко това с Хайд.

Кимнах. Не исках да мисля, не исках да говоря за Хайд, но тя имаше съвсем различни намерения.

- И защо е откачил? - попита: мина направо към същината, без заобикалки. Отметна косата си назад, готова да души и рови за още информация.

Крисчън я изгледа хладно, сви рамене и каза:

- Изритах жалкия му задник от издателството.

- О? Така ли? Защо? - Определено се беше вживяла в ролята на разследваща журналистика.

- Пусна ми се много грубо - казах аз. Опитах се да й сритам крака под масата, но не я уцелих. „Мамицата й!“

- Кога? - попита тя.

- Преди доста време.

- Не си ми казвала!

Вдигнах рамене извинително.

- Не ми се вярва да е само заради това. Чак такова драстично и екстремно отмъщение само заради едно уволнение... - Честно, не знаеше кога да си затвори устата, но този път въпросът поне беше към Крисчън. - Има ли някакви психически проблеми? Ами цялата тази информация, която държи за семейството?

- Продължаваше да го върти на шиш, очевидно мислеше, че аз все още не знам нищо. Издразних се.

- Смятаме, че връзката е някъде в Детройт - каза Крисчън меко, прекалено меко. „О, не, Кейт, моля те, откажи се! Незабавно!“

- И Хайд ли е от Детройт?

Крисчън кимна.

Самолетът ускори и аз стиснах ръката му по-здраво. Той ме погледна окуражително. Знаеше, че мразя излитанията и кацанията. Стисна ръката ми и палецът му я загали успокоително.

- Какво все пак знаеш за него? - попита Елиът, който изобщо не обърна внимание на факта, че излитаме, нито на факта, че Крисчън се изнервя от въпросите на Кейт. Тя се наведе напред и наостри уши.

- Това не е за пресата - каза й Крисчън строго и съвсем сериозно. Устните й се свиха в тъничка линия. - Не знаем много за него - продължи той. - Баща му починал при някакво сби-ване в бар. Майка му се пропила. Като дете бил постоянно по домовете за сираци и бездомни деца. Ту влизал, ту излизал, ту го местели... И постоянно се е забърквал в какво ли не. Предимно кражби на коли. Бил е в затвора за малолетни. Майка му успяла да се възстанови с някаква програма за лечение на алкохолизъм и го прибрала. После спечелва стипендия за Принстън.

- Принстън? — Любопитството на Кейт направо вибрираше.

- Да. Явно е умен - каза Крисчън.

- Не бих казал - обади се Елиът.

- Но той не може да организира такова нещо сам! - констатира Кейт.

- Това не знаем. Все още. - Гласът на Крисчън беше прекалено тих. Господи! Някой му помагаше! Обърнах се и погледнах Крисчън с ужас. Той пак стисна ръката ми, но не ме погледна. Самолетът се отдели от земята и усетих някакво ужасяващо чувство, че потъвам. Стомахът ми се обърна.

- На колко години е? — попитах Крисчън, така че само той да ме чуе. Колкото и да ми се искаше да знам повече, не исках да насърчавам Кейт. Знаех, че въпросите й го побъркват. Освен това след Коктейлгейт Кейт беше в черния му списък.

- На трийсет и две. Защо?

- Просто питам.

- Не питай за него. Радвам се, че го закопчаха тоя нещастник.

- Челюстта му почти изпука, а отговорът му прозвуча като закана да не питам, но се направих, че не разбирам.

- Ти мислиш ли, че някой работи за него? - Догади ми се от мисълта, че може да има и някой друг замесен в тая работа. Това би означавало, че нищо не е приключило.

- Не знам - отвърна той и пак стисна зъби.

- Може би някой, който ти има зъб - предположих. „Господи! Дано не е онази кучка!“ - Елена? - прошепнах. Знам, че казах името й на глас, но само той можеше да ме чуе. Погледнах нервно към Кейт, но тя говореше оживено с Елиът, който определено изглеждаше ядосан. На нея. Хмм.

- Обичаш да говориш за нея така, да мислиш за нея като за демон, нали? - Крисчън поклати неодобрително глава. - Тя може да ми има зъб, но не би направила нищо подобно. - И ме закова с прямия си сив поглед. - Хайде да не я обсъждаме. Знам, че не е любимата ти тема за разговор.

- Нещо да сте говорили? Да сте се карали? - попитах, макар да не бях сигурна дали искам да знам отговора.

- Ана, не съм говорил с нея от рождения ми ден. Моля те, спри. Не искам да говоря за нея! - Вдигна ръката ми към устните си и целуна пръстите ми. Очите му горяха в моите и разбрах, че не бива да продължавам този разпит. Поне не сега.

- Ей, що не идете някъде насаме? - каза закачливо Елиът. -Имате си стая, нали? Не останахте много дълго там.

Крисчън закова и него с хладния си поглед.

- Начукай си го, Елиът - каза, но без никаква злоба.

- Пич, само ти казвам как стоят нещата. - Очите на Елиът грейнаха весело.

- Ти пък откъде знаеш как стоят нещата? - попита саркастич-но Крисчън.

Елиът се усмихна. Явно тази размяна на реплики му се нравеше.

- Ами нали се ожени за първото си гадже. - И кимна към мен.

Мамка му! Накъде вървеше този разговор? Изчервих се.

- И можеш ли да ме обвиниш? - отвърна Крисчън и отново целуна ръката ми

- Не, разбира се - засмя се Елиът и поклати глава.

Изчервих се още повече, а Кейт срита Елиът и му се скара:

- Спри да се държиш като задник!

- И слушай какво ти казва гаджето ти - добави Крисчън, засмя се и тревогата му изчезна. Ушите ми започнаха да пукат -все още набирахме височина. Цялото напрежение изчезна щом самолетът спря да се издига и пое по маршрута си. Кейт гледаше сърдито. Май ставаше нещо между тях с Елиът! Или може би не?

Елиът беше прав. Аз съм... бях... първото гадже на Крисчън и сега вече и негова съпруга. Онези петнайсет и злата Робинсън нямаха никакво значение. Но пък Елиът изобщо не знаеше за тях. Очевидно и Кейт не му беше казала нищо. Усмихнах й се и тя ми намигна заговорнически. Всичките ми тайни бяха на сигурно място, когато ги пазеше тя.

- Дами и господа, пътуваме на приблизителна височина десет хиляди метра. Полетът ще продължи около час и петдесет минути - съобщи Стивън. - Може да се движите свободно из самолета.

Наталия се появи и предложи кафе.