Пиратът принц

10

Тарик я зацелува с цялата страст на сърцето си, докато устата й не се отпусна под неговата. Когато езикът му раздели устните й, те се отвориха за него. Станал още по-настоятелен, той я зацелува дълбоко и започна да пие от неповторимия й вкус като човек, умиращ от жажда.

Когато я чу да изстенва, се дръпна и се взря в лицето й.

— Сигурно съм луд да те искам така, но не мога да се сдържа.

Уилоу погали лицето му; тялото на Тарик се втвърди. Тя потръпна.

— Още ли ти е студено, красавице?

Тя поклати отрицателно глава. Как би могло да й е студено при горещината, която лъхаше от него като от току-що запален огън?

Той се наведе, за да я целуне по ухото и върхът на езика му започна да изследва нежната извивка на плътта, докато зъбите му захапваха сочната долна част. Тогава той отмести настрана дългите кичури коса и започна да целува гърлото й, слизайки все по-надолу.

— О! Това е… Кара ме…

— Искаш ли да спра?

— Не.

Отговорът й беше толкова тих, че той едва го чу. Тарик въздъхна и се надигна.

— Още си слаба. Трябва да те оставя да си почиваш.

— Аз… предполагам.

Тя потръпна отново. Той не излезе, а съблече мокрите си дрехи и се пъхна в леглото.

— Студено ти е. Позволи ми да те стопля.

Привлече я в прегръдките си и я притисна до голото си тяло. Уилоу ахна, опарена от топлината на плътта му. Въздъхна и се сгуши по-близо до него, заравяйки се в успокояващата му топлина.

Той я погали по гърба, нагоре и после надолу, бавно премествайки пръстите си по вдлъбнатината, разделяща двете полукълба на задничето й. Уилоу затрепери, но не от студ. Точно когато започна да се наслаждава на успокояващата топлина и допир на умелите му пръсти, Тарик хвана стегнатата заобленост на седалището й и го привлече към слабините си. Тя усети ерекцията му да опира в корема й и разбра, че има опасност отново да се поддаде на неговата съблазън.

Имаше ли сили да му се противопостави?

Искаше ли?

Очевидно не, защото просто въздъхна, когато той каза:

— Искам да се любя с тебе, красавице. Ако не ме искаш или се чувстваш твърде слаба, за да откликнеш, кажи ми го сега, докато още мога да спра.

— Аз…

Липсваха й думи. Усещаше не слабост, а желание. Не можеше да отрече горещината, която проникваше в тялото й там, където я докосваше Тарик — не повече, отколкото би могла да отрече реакцията на тялото си от докосването му.

Приемайки мълчанието й за съгласие, той изстена името й и я обърна по корем. Бейба сигурно беше изтрила тялото й с гъба, напоена с топла вода с цветна есенция, защото тя миришеше възхитително. Опияняващият аромат накара пулса му да се разбеснее неудържимо.

Той отмести настрана влажната маса на косата й и я целуна по тила. Набра смелост, когато тя изстена името му. Но щом хвана ръката й, близна дланта й и засмука всеки пръст поотделно, тя се опита да издърпа ръката си, сякаш беше размислила.

— Тарик, може би не трябва. Не съм разпусната жена. Докосването ти замъглява ума ми и ме кара да желая греховни неща. Не бива да изпитвам такива чувства.

— Грешиш, красавице, физическото привличане между мъж и жена е нещо естествено, благословено и от твоя бог, и от моя. Не се бори срещу него. Знаеш колко хубаво може да бъде между нас. Искам да те любя по всички начини, по които един мъж може да люби една жена. Преди да ме напуснеш, искам да те въведа в една толкова мощна наслада, че да копнееш за допира ми до плътта ти.

Преди да ме напуснеш. Нищо ли не би могло да промени намеренията му?

— Още ли възнамеряваш да ме пратиш при Ибрахим?

Той отвърна тъжно:

— Нямам избор.

— Но аз вече не съм девствена. Ибрахим ще ме отхвърли.

— Щом те види, ще те пожелае. Никой жив мъж не може да ти устои, а аз съм напълно жив. Аз съм мъж, който взема каквото му е необходимо, и те искам.

Уилоу не можеше да отрече, че тялото й копнее за докосването на Тарик, за любенето му. Тя вече не бе невинна девица, така че какво значение щеше да има, ако той се люби с нея? Беше живяла под ограничения цял живот, а греховното обещание на Тарик беше твърде изкусително, за да му се противопостави.

Не беше болна, нито пък се чувстваше слаба; чувстваше прилив на сили от страстта на Тарик. Нищо й нямаше, само дето изпитваше отчаяна страст, която я подлудяваше.

Лудост, твоето име е Тарик.

Тогава тя загуби способността да мисли, когато Тарик заслиза по гърба й с леки близвания, дълги и бавни, шепнейки нежни думи на турски и английски, вършейки прекрасни и греховни неща с тялото й.

Уилоу сподави един вик, когато той стигна цепнатината в основата на гръбнака й.

— Какво правиш?

— Опитвам се да те любя, ако стоиш мирно и ме оставиш да правя това, което мога да върша най-добре. Отвори ума си за допира ми; опитай се да не мислиш за нищо освен за начина, по който усещаш ръцете и устата ми върху кожата си.

Обходи полукълбата на седалището й с езика си, после прокара устни надолу по краката й, до самите й пръсти. Хвърли поглед към нея веднъж, преди да поеме единия розов пръст в устата си, а после всички други един по един. Уилоу никога не беше подозирала, че такова странно действие би могло да бъде така еротично. Дори не можеше да си представи защо един мъж ще пожелае да направи такова нещо. Но Тарик като че ли не познаваше граници. Това, което правеше, я караше да копнее за още.

Това „още“ дойде, когато той я обърна по гръб и започна да облизва гърдите й и да засмуква зърната й. Тя усети как плътта й набъбва и зърната й щръкват, сякаш ги е докоснал лед.

Дишането и се учести; тя се задъха, тялото й се напрегна, очаквайки следващия ход на Тарик.

Той се взря в очите й.

— Плътта ти е наркотик, на който не мога да се наситя.

Думите му бяха като опиат; тя искаше да сподели с него всички еротични наслади, които той й предлагаше.

— Още ли ти е студено? — запита Тарик.

— Горя.

Той се усмихна.

— Точно това исках. — Хвана ръката й. — Докосни ме. Копнея да усетя ръката ти по кожата си.

Тя протегна ръка към гърдите му, вплитайки пръсти в къдравите косми, които намери там. Плътта му под ръката й беше твърда и нежна едновременно. Той остави пръстите й да бродят по гърдите му, после покри ръката й със своята и я поведе надолу, обвивайки пръстите й около възбудения си член. Тя се опита да се дръпне, но то задържа здраво ръката й.

— Изследвай ме, красавице. Почувствай ме.

Тя се подчини, без да мисли, хипнотизирана от опияняващия му глас. Не можеше да не се подчини, дори животът й да зависеше от това. Спомни си колко голям го бе почувствала вътре в себе си, и се изненада, когато той още повече набъбна и стана още по-твърд в ръката й — повече, отколкото си го спомняше.

— Погали моите скъпоценности — изшептя той с глас, предрезгавял от желание.

— Скъпоценности? — хлъцна тя.

— Торбичките, съдържащи семето ми. Докосни ги. Вземи ги в шепа.

Ръката й се затвори нежно около едната торбичка, усети я как се втвърдява, видя как членът му трепна в отговор. Той изстена, сякаш го заболя. Тя го пусна веднага. Тарик изстена по-високо и върна ръката й към мъжествеността си. Беше сатенено топъл, но твърд като камък, всеки невероятен инч от него пулсираше от живот. Подтиквана от любопитство и от собствената си жажда, Уилоу започна да гали внушителната му дължина — нагоре и надолу. Дишането му се учести, превърна се в накъсани стонове, които отекваха в гърдите му.

— Престани сега, красавице, преди да си съсипала и своето удоволствие, и моето. Турските мъже много се гордеят с това, че дават удоволствие на жените си.

— Жените си — повтори Уилоу. — Защо турските мъже смятат, че имат нужда от повече от една жена?

— Защото не е естествено за мъжа да се ограничава само с една жена. Трябват много жени, за да задоволят един мъжествен мъж. В моя свят мъжествеността на мъжа се измерва с броя на наложниците, които притежава. Но ние доставяме удоволствие на нашите жени така, както никой англичанин или французин не може, както ще ти докажа.

Би ли могъл годеникът й да я задоволи, запита се тя. Някак си се съмняваше. Но преди да беше срещнала Тарик, не би могла да узнае каква е разликата. Щеше да бъде доволна от трошичките на привързаността на своя съпруг, без да знае какво пропуска.

След като беше изпитала страстта на Тарик, тя знаеше, че никой друг мъж никога няма да я задоволи, затова защо да не се наслаждава на онова, което й предлагаше той, докато още може?

Мислите й се разпиляха, когато устата на Тарик жадно плени нейната, езикът му преодоля преградата на зъбите й и накара сетивата й да се разлюлеят.

Изведнъж тя се дръпна, вглеждайки се в лицето му.

— Желая страстта ти, принце. Дай ми достатъчно наслада, за да ми стигне до края на живота.

Той хвана лицето й в големите си длани и се взря в очите й.

— Моята страст може да бъде жестока, Уилоу. Готова ли си да я приемеш?

Набиращата се възбуда я просмукваше цялата. Не можейки да каже и дума, тя само кимна.

Тарик започна да целува лицето й — полека, нежно. Устните й. Всяка от бузите й. Връхчето на носа й. Брадичката й. Затворените й очи. След като обсипа лицето й с целувки, полека започна да гали тялото й, поглаждайки с длани раменете и гърдите й, корема и седалището й. Галеше стегнатите полукълба така, че на Уилоу й се искаше да му извика да побърза със сладкото мъчение.

Искаше му се да я гали до безкрайност — сладките й извивки, тънката талия, великолепните гърди и дългите, стройни крака. Той върна вниманието си към гърдите й, обгърна ги в големите си длани, а после ги поднесе към устата си, засмуквайки нежно кораловите й зърна.

Тя се раздвижи под него, еротичното усещане на устните му върху плътта й беше невероятно възбуждащо. Изви гръб, протягайки се в сладко удоволствие. Чувството беше еротично и възхитително, тя измърка одобрително. Беше толкова потънала в мократа ласка на устните му върху зърното си, че за миг изгуби следите на ръцете му.

Тогава ги усети да търсят по нея места, които я караха да тръпне и да гори, докато в същото време устата му продължаваше да пирува върху гърдите й. Зърната й се втвърдиха под езика му; чуваше го как диша учестено, докато някакво почти непоносимо удоволствие се набираше между краката й.

Дланта му се отпусна върху гладкото розово хълмче там, където започваха бедрата й, масажирайки го в еротични кръгове. Когато натисна леко едно място ниско на корема й, внезапен взрив на наслада изтръгна стреснат вик от устните й.

— Какво направи?

Той се усмихна.

— Мога да ти дам удоволствие по хиляда различни начина. — Ръката му се плъзна между бедрата й.

— Любовните ти сокове текат.

— Кое?

Той извади овлажнелите си пръсти, хвана ръката й и я отведе между краката й.

— Мокра си за мене. Усещаш ли? Ако те взема сега, ще се плъзна в тебе като риба във вода.

Тя издърпа ръката си — влажна. Лицето й пламна цялото. Ръката му се върна към хлъзгавата й плът.

— Тарик, какво… о, господи… недей… не…

Той се засмя.

— Какво каза?

— Не… спирай.

— Не бой се.

И започна пак да я изтезава, прониквайки нежно в нея с пръсти.

Уилоу изстена. Как да понесе това? Подлудя под него, когато той сведе глава и я целуна там, между краката, наслаждавайки се на чувствителната й плът, докато не й се прииска да закрещи.

Той вдигна глава и я изгледа продължително и напрегнато.

— Ще ти доставя удоволствие най-напред с уста.

Пръстите му заиграха по хлъзгавата й плът, разделяйки я, докато устата му се връщаше към пиршеството си. Езикът му беше като жив огън, дълбаеше в нея, вкусваше, дразнеше, пращаше пламъчета едно след друго по цялото й тяло. Тя се чувстваше безпомощна, като че ли се давеше във водовъртеж от разкъсващи усещания. И тогава се започна: главозамайващ прилив на кръв във вените й, тръпки, разтърсващи я от глава до пети, финалната експлозия, която и хвърли в забрава. Вълни на възторг я отнесоха на някакъв далечен бряг; чу нисък стон и разбра, че излиза от собствената й уста.

— Това е само началото, красавице — прошепна Тарик с глас, напрегнат като тетива на лък.

Плъзна се нагоре и коленичи над нея, наблюдавайки изражението й, докато тя се спускаше от висините, където я беше запратил.

Когато Уилоу отвори очи, зърна пулсиращата ерекция на Тарик. Членът му беше огромен, пурпурната главичка — налята с кръв. Беше го виждала възбуден и преди, но никога по този начин. Мислите й се пръснаха, когато той започна да навлиза в нея, разтягайки я, прониквайки все по-дълбоко и по-дълбоко, за да я запълни докрай.

— Още си стегната — прошепна той срещу устата й.

Уилоу усети собствения си вкус на устните му.

— Боли — оплака се тя, размърдвайки се, за да поеме голямата му дължина.

— Още не си свикнала. Не боли толкова, колкото първия път, нали?

Тя вдигна поглед към него, объркана.

— Не.

— Стегнатостта ти прави удоволствието сладко — каза той. — Да спра ли?

— Не, о, не. Сега е по-добре.

Тя се размърда, подканвайки го да навлезе още по-дълбоко и по-силно.

— Отдай ми се, красавице. Не задържай нищо. Движи се с мене, отвори се за мене, свърши заедно с мене.

Плавните му движения дълбоко в нея създаваха едно съвсем ново усещане за близост, отприщиха първичен инстинкт, който не приличаше на нищо друго. Увивайки се около него с ръце и крака, тя се отвори изцяло за него, вдигайки ханша си, за да посрещне силните му тласъци.

Вълни от течен огън запулсираха по кожата й и се събраха там, където двамата бяха свързани. Тя заби пръсти в раменете му, докато той я отвеждаше все по-високо и по-високо, а мускулите му се свиваха под върховете на пръстите й. Тя почувства как страстта, толкова скоро излята, отново се набира, готова пак да избухне. Изгарящите я невероятни усещания я отнасяха в някакво безпаметно блаженство. Тя извика името му.

Тарик усети как ножницата й се стяга около него, чу името си от устните й и изгуби всякакъв самоконтрол. Навлезе в нея, дълбоко, после намери собственото си удоволствие, изливайки семето си в нея. Беше изгубил чувството за време и място, слизайки полека от висините на еуфорията към най-пълното доволство, което някога беше изпитвал.

Винаги се беше смятал за майстор на чувствеността. Беше хедонист, който се наслаждава на еротичното удоволствие и обича да намира нови и разнообразни начини да доставя удоволствие на жените. Наложниците, които беше оставил в Истанбул, се състезаваха за вниманието му, защото той винаги ги оставяше задоволени, раздаваше се щедро. Красивите жени, еротичната игра и половата възбуда бяха необходими за него като храната и въздуха.

Любенето с Уилоу беше манна за изгладнялата му душа.

Изведнъж Тарик замря, осъзнавайки какво е направил. Проклинайки непредпазливостта си, той излезе от нея и се търкулна по гръб. Вече втори път се забравяше в Уилоу, а последиците биха могли да объркат добре премерените му планове. Замоли се на Аллах и на Господ дано семето му да не е намерило плодородна почва.

Погледна към Уилоу. Очите й бяха затворени, дишането — накъсано. Той се надигна на лакът и целуна клепачите й.

— Хареса ли ти? Очите й се отвориха.

— Да, по-хубаво беше от първия път.

— Първия път стана прекалено бързо. От месеци не бях имал жена. — Той погали гърдите й. — Нощта още е млада. Дай ми няколко минути да се съвзема, страстна моя красавице, и ще изследваме някои от очарователните пози, с които разполагат любовниците. Следващия път ще внимавам повече — обеща той.

Дъхът й спря.

— Как можеш да…

— … да внимавам повече? Няма да излея семето си в тебе. Това е просто въпрос на самоконтрол, но той очевидно ми липсва, когато стане дума за тебе.

— Как можеш пак да се любиш толкова скоро?

— Аз съм човек с огромни апетити, сладката ми.

— Може би трябва да се върна в харема, докато починеш.

Ръцете му се стегнаха около нея.

— Оставаш тук. Трябва да се разправя със Сафие.

— Какво ще стане с нея?

— Не разбираш ли, че тя е замислила смъртта ти?

— Да, как да не разбирам? Знам, че заслужава наказание, но те моля да не бъдеш прекалено строг с нея. Постъпила е така от ревност.

— Искаш да пощадя живота й, така ли?

Уилоу пребледня.

— Смяташ да… да я убиеш ли?

Тарик поклати глава.

— Не съм жесток човек. Убийството на жени и деца ме отвращава. Не съм като брат си.

— Какво ще правиш с нея?

— Ще я кача на някой кораб и ще я пратя на робския пазар в Алжир. Ако съдбата бъде благосклонна, ще си намери господар, който да я обожава. Одобряваш ли?

— Няма ли друг начин? Може би някой от твоите пирати ще я вземе за наложница. Или дори може да се ожени за нея.

— Колкото и да съм сърдит на Сафие, никога не бих я дал на пират. Както вече казах, не съм брутален по природа, но повечето пирати са. Сафие ме предаде; вече не я искам пред очите си. Следователно трябва да се махне оттук.

Уилоу го разбираше. Тя самата не би се чувствала добре, ако Сафие останеше тук. Ревността на тази жена беше взела смъртоносни размери.

— Стига толкова за Сафие — каза Тарик. Наведе се над нея с отново блеснали очи и чувствена усмивка. — Прегърни ме, красавице моя.

Уилоу преглътна мъчително. Един поглед към него й доказа, че той отново е готов за любов. Тя се взря в него, възхищавайки се на способността му да се възстановява толкова бързо. Тарик стана от леглото, отиде към умивалника и потопи парче мек плат в купа, пълна с ароматизирана вода. Най-напред използва мокрия плат за себе си, после го изплакна и се върна към леглото.

— Разтвори крака, за да почистя семето си от тебе.

Краката на Уилоу се разтвориха; той я докосна с меката кърпа. Аромат на жасмин се разнесе из въздуха, докато той отмиваше следите от неотдавнашните им ласки. После остави кърпата на умивалника и се върна при леглото с малко шишенце в ръка.

— Какво е това? — запита тя, макар че много добре знаеше какво представлява шишенцето.

— Ароматно масло. Използвах го и преди върху тебе, не помниш ли?

Как би забрави?

— Помня.

— Обърни се по корем.

Уилоу не протестира, докато се обръщаше с лице надолу. Изстена в наслада, когато той започна да втрива уханното масло в кожата й, изливайки го по гърба й, по раменете, седалището, слизайки за миг към най-интимните й части. Тя се почувства така прекрасно отпусната, че й се прииска да заспи. Тогава той я обърна по гръб и повтори всичко отново. Тя ахна, когато почувства как пръстите му разтварят набъбналите листчета на женствеността й и ги обливат с ароматното масло.

Изви се рязко, когато пръстите му навлязоха вътре в нея. Еротичният аромат на подправки, лъхащ от кожата й, беше силно възбуждащ.

— Тарик…

Името му излетя от устните й като дълга въздишка.

— Готова си, красавице. Ароматът на любовните ти сокове заедно с този на маслото е афродизиак за моите сетива.

Тя изписка тихо, когато той я вдигна и я настани върху себе си.

— Поеми ме в тялото си.

Тя разтвори крака и го възседна. Той хвана седалището й и се плъзна с лекота вътре в хлъзгавите й от маслото дълбини. Нямаше болка, само удоволствие. Повече удоволствие, отколкото й беше възможно да понесе. Той я стисна здраво и раздвижи хълбоците си; тя започна да го язди безсрамно, наслаждавайки се, втурнала се към неизбежния екстаз.

Дори докато вкусваше блаженството, тя не забравяше какво бъдеще й готви Тарик и гневът срещу него изостряше страстта й. И когато стигна до върха, гневът и страстта се съчетаха, за да създадат експлозия от усещания, така изключителни, че сякаш долавяше вкуса на рая. Тя стигна до кулминацията си рязко, сграбчена във вихъра на някакъв нажежен облак.

Тарик последва скоро след това, замирайки, с името й на уста. Тя се строполи на възглавниците, отпусната и изтощена.

Уилоу спеше дълбоко, когато Тарик се надигна на лакът и я загледа. Желание стягаше отново слабините му. Като осъзна, че пак я желае, се смая. След като я беше взел два пъти, още копнееше за нея. Колкото и да беше опитен в сексуално отношение, такава жажда, която изтръгваше вътрешностите му, беше нещо ново за него. Поне втория път се беше сдържал, преди да даде семето си на Уилоу. Но, Аллах, какво не би дал, за да остане в нея!

Как да се откаже от Уилоу? Тази горчива мисъл го държа буден до късно през нощта. Беше твърде късно да се откаже от предложението си. Планът му вече беше задействан. Ахмед скоро щеше да се върне с отговора на Ибрахим на неговото предложение. Тарик не се и съмняваше, че Ибрахим ще приеме размяната, която беше предложил. Но как щеше да реагира брат му, когато научеше, че Уилоу не е девицата, която е очаквал?

Тарик изруга под нос. Защо не беше съумял да държи ръцете си далеч от Уилоу? Причината не беше само в неземната й красота и цвета на косата й. Имаше нещо у нея, което не се поддаваше на обяснение. Тя притежаваше повече дух от която и да било друга жена, която той познаваше, а Тарик познаваше много жени. Страстта й беше омайваща и той се беше възползвал изцяло от нея.

За зло или за добро, не би могъл да възстанови нейната девственост.

Каква ужасна каша беше забъркал. Цялата работа щеше да се развие добре, ако беше стоял настрана от Уилоу. Почувства я как потръпва и посегна, за да придърпа леката завивка върху нея. После я прегърна. Искаше пак да се люби с нея, но се отказа, когато тя се сгуши до него, усмихна се насън и доволно въздъхна.

По някое време през най-тъмната част от нощта Уилоу се размърда и събуди Тарик.

— Добре ли си, красавице?

— Жадна съм.

— Аз пък съм гладен — измърмори той. — Ако утоля жаждата ти, ще задоволиш ли моя глад?

Едва след миг обърканият ум на Уилоу схвана мисълта му.

— Пак ли?

Нисък смях се изтръгна от гърдите му.

— Пак и пак.

Той я взе на ръце и стана от леглото.

— Къде ме носиш?

— В личния ми хамам. Една баня ще ни дойде добре.

Изнесе я през една врата и влезе в малка стаичка, застлана с плочи в морскосиньо и бяло и осветена от десетина пращящи, почти изгаснали свещи. Стаята ухаеше на тамян; посред нощ миризмата изглеждаше тежка и задушлива. Малко басейнче запълваше почти цялата стаичка. Тарик слезе с нея по двете мраморни стъпала и я положи във водата.

— Почини си тук, докато ти донеса нещо за пиене.

— Как държиш водата топла? — запита тя, докато се отпускаше в успокояващата прегръдка на водата.

— Идва по тръби от кухнята.

Уилоу се изпъна и изпъшка, когато мускулите й се отпуснаха от топлината. Болеше я на всички интимни места, които Тарик беше изследвал с часове. Тя затвори очи, наслаждавайки се на водата, която обливаше изтощеното й тяло. Тарик се върна след малко с две чаши оранжева течност. Подаде й едната, после се присъедини към нея в басейнчето.

— Хубаво е… какво е? — запита тя след първата глътка.

— Смес от плодови сокове; радвам се, че ти харесва. Обещавам, че ще утоли жаждата ти.

Остави я да довърши сока, преди да вземе чашата от ръката й и да я остави на перваза на ваната. После посегна към нея.

— Любенето във водата може да бъде много вълнуващо… и извънредно приятно.

Въздухът излезе като залп от дробовете на Уилоу. Всичко, което правеше Тарик с нея, беше вълнуващо и извънредно приятно.

Той започна да я целува навсякъде — по челото, бузите, върха на носа, устата, подтиквайки устните й да се отворят, за да може езикът му да я изследва и да я вкуси изцяло. Плодовият вкус на устата му я възбуждаше и тя го вкусваше така, сякаш беше изключително изтънчено вино.

Когато устните му се отделиха от нейните и слязоха надолу по тялото й, тя потръпна и изстена името му. Обожаваше начина, по който нейният принц караше тялото й да трепти и сетивата й да излизат от контрол. Тогава той се озова в нея и възхитителният натиск на набъбналия му член беше така мощно еротичен, че хълбоците й го стегнаха здраво. Водата се разплиска около тях, докато страстта им ескалираше и се превръщаше в приливна вълна, обливаща всички чувствителни места по тялото на Уилоу.

Тя го сграбчи за раменете и се вкопчи в него, докато мъжествеността му потъваше все по-дълбоко в нея, изпращайки я във все по-големи висини, докато не стигна звездите и не експлодира. Още летеше, когато чу Тарик да изкрещява и почувства топлина да залива утробата й.

Трябваха й няколко минути, за да осъзнае, че Тарик не беше излязъл навреме от нея. Още беше вътре, опрял глава на челото й. Вдигна глава и се взря в нея.

— Не можах да се сдържа. Трябваше да кажа на Бейба да приготви нещо, за да станеш безплодна, но не възнамерявах да те докосвам отново след онзи първи път.

— Безплодна завинаги ли? — ахна Уилоу.

— Не, само докато си с мене.

— Ще бъда ли пак с тебе?

Той й отправи топла усмивка.

— Да, моя невинна красавице. Ще бъдеш в леглото ми до деня, когато ще се разделим.

Тя се вгледа в лицето му.

— Може би е твърде късно за предпазни мерки. Може вече да съм заченала.

Той се намръщи.

— Ще поговоря с Бейба. Сигурно знае средство, с което да те освободи от детето, ако семето ми е намерило плодородна почва.

Уилоу се дръпна разтревожена. Макар да не изрази на глас притеснението си, дълбоко в сърцето си знаеше, че никога няма да иска да се отърве от детето на Тарик.

Той излезе от нея и се надигна от басейнчето. Водата се стичаше от тялото му, когато подаде ръка на Уилоу. Изражението й беше замислено, тя се изкачи по мраморните стъпала и позволи на Тарик да я изсуши с мека кърпа. После той се избърса и я отнесе пак в леглото си.

Уилоу лежеше безчувствена в ръцете му. Как можеше да бъде толкова безсърдечен? Нямаше ли морал, съвест?

— Сърдиш се — изрече Тарик, докато лягаше до нея. — Какво казах пък сега?

— Убийството е грях. Ако съм заченала твоето дете тази нощ, ще го износя докрай въпреки решението ти да го убиеш. — Гласът й трепереше от разочарование. — Трябваше да се досетя, че ще искаш да убиеш собственото си дете, за да продължиш вендетата срещу брат си. Ибрахим би могъл да приеме жена, която не е девствена, но не и жена, която носи детето на брат му.

Тя се отвърна от него.

Тарик не знаеше какво да каже. Със сигурност беше възможно Уилоу вече да е заченала детето му. Трябваше да каже на Бейба да наблюдава за признаци за женския й период. Ако съдбата се обърнеше срещу него, щеше да се справи с този проблем, когато му дойдеше времето, не и преди това.

Сънят бягаше от него; острите думи на Уилоу продължаваха да кънтят в мозъка му.

Би ли могъл да прекъсне бременността на Уилоу, дори ако детето не е по-голямо от песъчинка и още не си е поело дъх?

Замоли се дано не се наложи да взема подобно решение.