Пиратът принц

15

Тарик разбра, че Мустафа е видял „Ловец“, защото „Отмъщение“ веднага започва да свива платната. Заповяда „Ловец“ също да свие платната и се заразхожда по палубата, докато чакаше флагманът му да се приближи. Имаше няколко думи, които държеше да каже на бившия си приятел, и се надяваше да удържи темперамента си достатъчно дълго, за да успее да ги изрече.

Когато „Отмъщение“ се изравни с „Ловец“, Тарик заповяда да прехвърлят дъската между двата кораба. Премина пръв по нея. Мустафа го чакаше.

— Вече не те броя за приятел! — изфуча Тарик. — Това, което направи, е долно предателство! Измени ми, като узурпира моята власт. Какво ще кажеш, Мустафа?

Мустафа вдигна рамене но не направи никакво усилие да се защити.

— Обещах на майка ти. Животът ти трябваше да бъде опазен на всяка цена.

— Дори това да означава да предадеш моята жена на похотта на брат ми?

— Да, дори тогава, господарю.

— Вече не мога да те наричам приятел — изръмжа Тарик. — Никога няма да ти простя, че си убедил Уилоу да пожертва живота си заради мене.

Мустафа не го поправи. Макар че Уилоу беше заминала доброволно, той знаеше, че не това иска да чуе Тарик. Неговият приятел беше прекалено наранен, твърде гневен, за да се вслуша в гласа на разума.

— Вземам „Отмъщение“ и отивам в Истанбул да поправя злото, което ти и твоите сподвижници причинихте. Ти се връщаш на Липси с „Ловец“.

— Няма да те оставя, господарю — изрече предизвикателно Мустафа.

Салиха султан излезе от сенките, разкривайки присъствието си пред сина си.

— Не отивай, Тарик, твърде късно е. Не обвинявай само Мустафа. Лейди Уилоу ми каза, че не са я качили насила на борда на „Отмъщение“. Тръгнала е доброволно. Жената те обича, сине, и съм благодарна за предаността й към тебе.

— Майко! — извика Тарик, отваряйки ръце за най-близкия си човек на света.

Възрастната жена влетя в прегръдките му и той я притисна здраво. После я отстрани леко и се вгледа напрегнато в нея.

— Добре ли си? Ибрахим зле ли се държа с тебе?

— Добре съм, сине. Ибрахим имаше нужда от мене, за да те примами в Истанбул и да може да те убие. Страхува се от тебе — бои се от силата ти като единствен негов жив брат.

— Нямам интерес към султаната, майко. Аз съм щастлив така, както съм. Никога не съм имал намерение да отнемам трона от брат си.

Салиха султан се вгледа в лицето му.

— Тази жена, тази лейди Уилоу… тя е нещо по-особено за тебе, нали?

— Ела да поговорим насаме. Ще се занимая с Мустафа по-късно.

Хващайки майка си за ръката, той я отведе настрана. Екипажът започваше много да се интересува от техния разговор.

Стигнаха в уединението на неговата каюта и Тарик се заразхожда напред-назад.

— Тревожиш се, сине — забеляза Салиха султан.

Тарик се обърна, изражението му беше свирепо.

— Не се тревожа, бесен съм. Бях предаден! Упоен и вързан като затворник в собствения си сарай, докато Уилоу ми беше отнета и дадена на мъж, когото ненавиждам.

— Сигурно много обичаш тази жена.

— Аз… не мога да обясня чувствата си, майко. Още са прекалено кипящи. Мустафа не ти ли каза, че исках да върна Уилоу на баща й и сам да се предложа на Ибрахим вместо нея?

— Ибрахим изглеждаше доволен от лейди Уилоу.

Ниско ръмжене се надигна в гърлото на Тарик.

— Копелето му с копеле! Ако я нарани, ще го убия.

— Кемал и Али Хара ще я защитават.

— Могат ли да я държат далече от леглото на Ибрахим?

Сребристите очи на Салиха султан отразяваха скръбта на Тарик.

— Това е нещо, което не мога да обещая.

— Уилоу е моя — изръмжа Тарик. — След като стана такава, разбрах, че не мога да се разделя с нея. Дилемата, пред която се изправих, ми късаше сърцето. Имах само две възможности. Да изпълня първоначалния си план — да разменя Уилоу срещу тебе, или да те изоставя на милостта на Ибрахим. Третият ми и краен избор беше да пожертвам собствения си живот заради двете жени, които обичам, и които обожавам повече от всичко на света.

— Мустафа ми каза, че си намерил лейди Уилоу на борда на турски кораб, плаващ към Истанбул — каза Салиха султан. — Тя вече е била предназначена за харема на Ибрахим, когато си я отвел от кораба.

— Да, в онзи момент най-накрая се бях сдобил с човек, когото Ибрахим иска достатъчно силно, за да го размени срещу тебе. И тогава…

Той се извърна, не можейки да продължи.

— И тогава ти се влюби в нея и не можа да понесеш мисълта Ибрахим да я вземе в леглото си.

— Предполагам — призна Тарик.

— Какво възнамеряваш да направиш?

Тарик я погледна така, сякаш беше полудяла.

— Ще отида при Уилоу, разбира се. Имам ли друг избор? Тя ще залинее и ще умре, скрита зад стените на харема.

— Ами ако Ибрахим вече я е взел в леглото си? Още ли ще я искаш?

— Какъв глупав въпрос, майко. Винаги ще искам Уилоу, независимо какво й е сторил оня звяр. Тя е моя — повтори той свирепо.

Салиха султан стана и докосна ръката му.

— Отиваш на смърт, ако се върнеш в Истанбул.

Тарик й отправи строга усмивка.

— Не и ако прибягна до маскировка и хитрост. Не съм останал без идеи.

Сълзи навлажниха ъглите на очите на старата жена.

— Страхувам се, че никога повече няма да те видя, сине.

— Помоли се на твоя бог, майко, и ако Той пожелае, ще ме видиш отново. В това време ще отплаваш на борда на „Ловец“ към моята крепост и ще чакаш там завръщането ми. Там няма да ти липсва нищо.

— Как ще влезеш в Истанбул, без да те познаят?

— Планирам да хвърля котва в малко, уединено заливче южно от пристанището на Истанбул. Имам приятели в едно съседно село, които ще ми дадат кон и всичко, от което може да имам нужда. Оттам ще замина за града.

— Ще се моля за тебе, защото знам, че няма как да те разубедя. Отиди и намери своята жена, сине, и бог да те пази.

Той я целуна по бузата.

— Имам първо една недовършена работа с Мустафа. Когато се молиш, моли се да сдържа темперамента си достатъчно дълго, за да говоря свързано. Това, което наистина искам, е да му извия врата.

— Мустафа е най-добрият приятел, който някога си имал — укори го Салиха султан. — Той би дал живота си за тебе.

— Взе от мене нещо, което ценя повече от своя живот или от неговия — отвърна Тарик.

Извърна се и изхвръкна от каютата. Намери Мустафа облегнат на перилата да се взира в „Ловец“, който плаваше грациозно редом с „Отмъщение“.

— Поемам командването на „Отмъщение“ — каза Тарик без никакви предисловия. — Ти ще придружиш майка ми до Липси на борда на „Ловец“. Стой там, докато се върна.

Мустафа изригна проклятие.

— Глупак! Ще умреш. Това, което се опитваш да направиш, е невъзможно.

— Животът ми си е мой и ще правя с него каквото искам. И не подценявай хитростта ми, Мустафа. Възнамерявам да се върна с Уилоу жив и невредим в Липси.

— А ако не се върнеш?

Тарик се вгледа в пространството пред себе си.

— Тогава ти и братството ще продължавате без мене, а ти ще закриляш майка ми до края на дните й, като изкупление за предателството ти.

— Това, което направих, не беше предателство. Винаги е било и ще бъде мой дълг да те пазя.

— Сега имаш ново задължение.

И Тарик се обърна, за да се отдалечи. Мустафа се изправи в целия си исполински ръст.

— Няма да се отделя от тебе, принце. Където отиваш ти, там съм и аз. Ще те защитавам с цената на живота си, както винаги съм правил. Други могат да закрилят майка ти. — Той насочи пръст към огромните си гърди. — Аз оставам с тебе.

— След онова, което направи, как да ти имам доверие?

— Направих само това, което желаеше твоята жена. Тя искаше смъртта ти не повече от мене.

— Трябваше да не я спреш! — извика Тарик. — Уилоу е жена, с женско състрадание. Тя пожертва собствения си живот, за да запази моя.

— Ибрахим няма да й стори нищо лошо.

— Как можеш да бъдеш сигурен?

Мустафа се усмихна.

— Времето ми в Истанбул не беше пропиляно Научих, че по-голямата част от армията на Ибрахим се бие в Полша. Войната за покоряване на северните страни не върви добре. Ясновидците казват, че поражението е неизбежно, и предричат края на великата Османска империя, каквато я познаваме.

Тарик поглади брадичката си.

— Интересно, но аз не вярвам особено много на ясновидците или на предсказанията им. А и какво общо има това с интереса на Ибрахим към Уилоу?

— Помисли малко, принце. Ибрахим всеки ден се среща с великия везир и с членовете на военния си съвет, понякога стоят до късно през нощта. Колко енергия може да има за наложниците си?

— Ако армията на Ибрахим бъде победена, бъдещето му е мрачно — изрече замислено Тарик. — Ще помисля над тези вести, когато реша как да спася Уилоу.

— Ще отведа Салиха султан на борда на „Ловец“ и ще се върна. Ако упорстваш да продължаваш по този пагубен път, за да спасиш своята жена, ще се опитам да изкупя вината си и да ти помогна.

Тарик се вгледа в лицето на Мустафа. Откакто се беше изплъзнал от коварния план на Ибрахим да отнеме живота му, Мустафа никога не се беше отделял от него, никога не му бе давал основание да се съмнява в лоялността му. До момента. Мустафа почти беше унищожил приятелството им. Тарик неохотно призна, че той не го беше предал, а просто се беше опитал да го спаси по своему.

— Мога ли да ти откажа, дори да искам? — запита Тарик. — Не — отговори си сам. — Като куче, захапало кокал, ти не се отказваш. Безспорно ще намериш начин да ме последваш, дори ако те отпратя.

Кръстосвайки ръце на огромните си гърди, Мустафа се ухили:

— Няма да съжаляваш, принце. Винаги ще бъда край тебе и ще ти пазя гърба. Знам, че те оскърбих, и те моля за прошка; не разбирах колко много означава тази жена за тебе. Ако не успеем, ще умрем, както живяхме… заедно.

— Никой няма да умира — изрече сурово Тарик. — Ще доведа майка си и ще я настаня на „Ловец“. После тръгваме за Турция.

Уилоу живееше харема в постоянен страх. Да, за месец бе спасена от леглото на Ибрахим, но неговите наложници не се държаха дружелюбно с нея. Гледаха я като конкурентка за чувствата на султана и правеха живота й черен. Хатидже, управителката на харема, й даде най-малката стаичка в огромния лабиринт на султанския харем. Ако не беше Кемал, който поддържане реда с железен юмрук, и Али Хара, който се беше обявил за неин закрилник, тя нямаше да издържи и две седмици.

Едно от нещата, които научи, беше, че отровата е лесно достъпна тук и че фаворитките на Ибрахим често умираха при мистериозни обстоятелства. От тридесетте жени в харема Уилоу вярваше най-малко на Ума. Огнената, тъмнокоса и черноока красавица се стремеше да стане първа жена на Ибрахим и гледаше на съперничките си с недоверие и омраза.

Русата коса на Уилоу я отделяше от останалите жени, повечето от които бяха дъщери на паши и на висши чиновници, които искаха да спечелят благоволението на османския владетел. Въпреки многото си наложници султанът още не беше създал деца. Бездетството на Ибрахим причиняваше големи безпокойства в харема. Всяка жена искаше да бъде първата, която да даде на Ибрахим желания от него наследник. Тази жена щеше да бъде издигната до почетното положение на съпруга, горещо мечтано от всички в харема.

Уилоу се разхождаше из мъничката си стая, когато Али Хара пристигна с поднос с храна.

— Опитах лично всичко и наблюдавах, докато го приготвят — каза евнухът, поставяйки подноса на ниска масичка. — Не е нито с лош вкус, нито отровно.

Уилоу му се усмихна топло.

— Не знам какво щях да правя, без тебе, Али Хара. Месецът отсрочка почти привършва. Какво да правя? Връзката ми с луната е прекъсната; женските ми дни не настъпиха, а ти знаеш какво означава това. Хатидже ще каже на Ибрахим и той ще ме убие.

Тя се вгледа с копнеж през прозореца.

— Знаех, преди да замина от Липси, че има шанс да нося дете от Тарик, но бях склонна да изкушавам съдбата заради него.

Али Хара поглади брадичката си.

— С Кемал вече обсъдихме подобна възможност. Решихме, че един от нас ще се пореже и ще накапе някоя твоя дреха с кръв. Щом помолиш Хатидже за кърпи, тя ще каже на Ибрахим. Това ще ти спечели поне няколко дни отсрочка.

— Имам нужда от повече от няколко дни — оплака се Уилоу.

— Слушай внимателно, господарке — прошепна Али Хара, докато проверяваше вратата, за да види дали някой не подслушва. — Ибрахим е разстроен от загубата на Полша. Говори до късно през нощта с великия везир и с военния съвет. Може би държавните дела ще вземат надмощие над желанието му към тебе. Но ако не стане така, ще отидеш при него, когато те повика.

— Какво? — ужаси се Уилоу. — Ще умра, ако ме докосне.

— Ще умреш, ако му се възпротивиш. Ние с Кемал ще направим каквото можем, за да те защитаваме, но никой не противоречи на Ибрахим. — Той погледна към затворената врата и понижи глас, така че Уилоу едва го чуваше. — Той пристигна.

— Кой е пристигнал?

— Принц Тарик.

— О, не! Как може да е толкова глупав? Моля те, кажи ми, че не е в Истанбул.

— Още не, но братовчедът на Кемал получил вест, че корабът му е закотвен в едно закътано заливче на юг от града.

— Какво се надява да спечели, като дойде тук?

— Как можеш да питаш такова нещо? Дошъл е за тебе.

— Не разбира ли, че тук го очаква смърт?

— Влюбеният мъж следва сърцето, не главата си.

— Влюбен ли? Тарик не ме обича. Не е казал нито една дума, която да сочи, че има такива силни чувства към мене.

— Мъж, готов да жертва собствения си живот за жена, го прави от любов, точно както ти пожела да пожертваш себе си заради любовта. Помисли за това, господарке.

Уилоу наистина се замисли над това и заключението на Али Хара й се стори смислено. Но не смееше да се надява, че Тарик ще успее да я спаси от харем, охраняван от въоръжени еничари.

— Кажи на Кемал, че искам да прати съобщение на Тарик. Не желая той да рискува живота си заради мене. Мога да издържа всичко, стига да знам, че той е жив и че майка му е в безопасност.

Али Хара се поклони.

— Ще направя както желаеш, господарке, но моят принц прави каквото той желае. Сега ми дай една твоя дреха.

Уилоу избра една пола от сандъка и я даде на евнуха. Трепна, когато той вдигна ръкава си и с нейния нож за плодове поряза ръката си, покайвайки малко кръв по тънката материя.

— Ще осведомя Хатидже, че имаш нужда от превръзки

— каза Али Хара, притискайки с една кърпа ръката си, а после спусна ръкава, за да прикрие раничката.

— Благодаря ти — прошепна Уилоу. — Много съм ти благодарна за всичко, което правиш, за да ми спечелиш време. Не мога да понеса мисълта да вляза в леглото на Ибрахим. — Дълбоко замислена, тя захапа долната си устна. — Може по-късно да хвана треска, а кой знае какво още ще успея да измисля? Най-вече се страхувам, че Тарик няма да оцелее след опита си да ме спаси.

— Моят принц ясно осъзнава опасността — отвърна Али Хара на раздяла.

Хатидже дойде след малко с кърпите.

— Значи — каза тя, оглеждайки Уилоу с подозрение — времето ти най-накрая дойде. Господарката Ума се надяваше да носиш дете от принц Тарик. Тя иска да бъде първата, която ще роди син на Ибрахим.

— Не искам да имам нищо общо с Ибрахим — каза Уилоу. — Ще ти бъда вечно благодарна, ако можеш да ме държиш далече от леглото му.

Хатидже, надменна жена на средна възраст, беше поела грижите за харема след заминаването на Салиха султан и си имаше фаворитки. Уилоу не беше една от тях.

— Ти си глупава жена — каза Хатидже. — Не съзнаваш ли каква власт ще имаш, какви дарове ще получаваш като майка на султанския син? Да зачене наследника му е най-горещото желание на всяка жена в харема.

— Не и моето — заяви Уилоу. — Остави ме, искам да бъда сама.

Хатидже хвърли купчина кърпи на тясното легло.

— Али Хара каза, че имаш нужда от тях. Бъди сигурна, че ще осведомя Ибрахим за това ново развитие.

— Добре — измърмори Уилоу.

Хатидже се вгледа втренчено в нея за един миг, после се обърна и излезе.

Корабът на Тарик беше закотвен в едно уединено заливче, невидим за всеки, който не знаеше за неговото съществуване. Тарик беше открил заливчето по време на изгнанието си и имаше съюзници, които живееха в близкото село. След като слезе на брега, първото, което направи, беше да изпрати един моряк до селото да осигури три коня — за него, за Мустафа и за самия моряк, когото смяташе да изпрати в Истанбул със съобщение за Кемал чрез братовчед му Хасан.

Морякът се върна с конете, качи се на единия и веднага потегли за Истанбул. Тарик и Мустафа тръгнаха скоро след това и бяха посрещнати от Юсуф, търговец на коне, предан на Тарик, който живееше заедно със съпругата си в селото.

— Много време мина, принце — каза Юсуф, след като се поклони. — Моля, влез в моето скромно жилище; Фара е приготвила ядене за тебе и лейтенанта ти.

Тарик и Мустафа се наведоха, за да минат през ниската порта, и влязоха в двустайната къщичка, ухаеща на ароматни гостби. Юсуф настани Тарик, а фара, с лице, поруменяло от удоволствие, сложи на масата добре подправеното ядене от пилешко, ориз, фурми, смокини и топящ се в устата кадаиф, който й спечели много комплименти.

След като Фара излезе от стаята, разговорът стана сериозен.

— Чул ли си за една жена със златна коса, която Ибрахим е взел в харема си? Казва се Уилоу — започна Тарик.

— Да, кой не е чул? Говори се, че Ибрахим се надява тя да му роди наследник. Никоя от наложниците му не е бременна.

Тарик преглътна един стон. Мисълта за ръцете на Ибрахим по Уилоу едва не накара коленете му да омекнат. Разтърси глава, за да я прочисти от болезнените мисли, и изрече:

— Може би вината е у Ибрахим.

Юсуф се ухили.

— Така се говори. Но има слухове, че господарката Ума иска да бъде първата, която ще роди син на Ибрахим, и е взела мерки да си го осигури.

— Чувал ли си как живее Уилоу?

— Не получаваме много новини тук, но не съм чул нищо, от което да съдя, че е зле. Ибрахим е много зает с други неща точно сега. Армията му е изтласкана от Полша и той се бои, че империята му може да се сгромоляса.

Облекчението на Тарик беше осезаемо. Може би Уилоу се е спасила от вниманието на Ибрахим.

— Трябва да вляза в сарая — каза той настоятелно.

— Защо искаш да се изложиш на опасност, принце? — запита Юсуф.

— Ибрахим е взел моята жена и си я искам обратно.

— Златокосата жена ти принадлежи? Аллах да ти е на помощ! Това, което планираш, крие огромен риск.

— Наясно съм с риска, но това няма значение. Знам, че имаш позволение да влизаш през портите в двора, за да продаваш конете си, защото съм те виждал там много пъти в миналото.

— Да, така е — призна Юсуф. — Какво мога да направя, за да ти помогна?

— Кога ще отидеш пак в града?

Юсуф поглади брадата си.

— Утре или вдругиден. Имам няколко добри коня за продан.

— Отлично! — Тарик погледна замислено към Мустафа. — Мустафа може да пътува с тебе, защото, ако го видят с мене, може да ни разпознаят. Аз ще тръгна един ден преди вас двамата и ще отида право при Хасан, търговеца на килими. Ще го помоля да ми доведе Кемал.

— Какви са намеренията ти, принце? — запита Мустафа. — Не планираш да влезеш сам в сарая, нали? Ще бъде самоубийство.

— Ще правя планове после, след като говоря с Кемал. Ако има начин да видя Уилоу, ще го намеря. — Брадичката му се вдигна предизвикателно. — Ще я спася, Мустафа, или ще умра.

— Не се отнасяй лекомислено към смъртта, господарю, пази се.

— Знам, но имай вяра в мене. Умея да се пазя.

Мустафа изпръхтя.

— Щом човек е влюбен, е склонен да мисли неразумно. Когато Тарик му отправи предупредителен поглед, Мустафа бързо смени темата.

Тарик отново се обърна към Юсуф.

— Можеш ли да доставиш коне в Истанбул за мене, Мустафа и моята жена? Двамата с Мустафа ще имаме нужда от дрехи, за да се престорим на скромни земеделци.

Дрехите, които Юсуф осигури за Тарик и Мустафа, получиха тяхното одобрение. Облечени в бозави роби и с избелели чалми, двамата не приличаха на принц и неговия лейтенант.

Тарик тръгна на следващата сутрин след засищаща закуска, като взе храната, която Фара му беше приготвила за из път. Мустафа и Юсуф трябваше да го последват на следващия ден и да се срещнат с него в магазинчето на Хасан на пазара.

Тарик влезе града, без никой да го познае, и подкара коня си по криволичещите улици на пазара, където сергиите вече затваряха. Свеждаше глава, когато патрулът еничари минаваше покрай него, и бдителността му не отслабваше, докато се придвижваше полека из улиците. Ако сега го познаеха, това щеше да бъде катастрофа.

Безпощадното слънце залязваше и пазарът постепенно взе да опустява. Тарик поемаше с наслада ароматите на подправки, зрели плодове и острия мирис на наскоро заклани животни.

Купи си питка, напълнена с месо, и започна да я яде, докато бродеше покрай сергиите, отрупани със скъпоценности, цветни топове коприна и други стоки, наредени така, че да хващат окото на купувача. Намери магазинчето на търговеца на килими и изчака и последният клиент на Хасан да излезе оттам. Хасан се обърна към него с усмивка:

— С какво мога да ти услужа, добри човече?

— Аз съм, Хасан… принц Тарик.

Очите на Хасан се разшириха и той понечи да се поклони, но Тарик го спря с поглед.

— Опасно е за тебе тук — прошепна Хасан. — Изчакай ме в задната стаичка, докато затворя магазина. Можем да поговорим насаме там. Знаеш пътя.

Тарик наистина знаеше пътя. Беше посещавал Хасан, когато идваше инкогнито в Истанбул, за да търси вести за майка си.

След няколко минути двамата мъже седяха през ниска масичка и пиеха чай. Хасан изчака Тарик да говори, присвил очи с любопитство.

— Можеш ли да ми уредиш среща с Кемал? — запита Тарик.

— Да, господарю. Ще отида веднага в сарая и ще поискам моят братовчед да те приеме. Тук ли трябва да се срещнете?

— Да. Искам да знам повече за условията в сарая.

— Чух, че Ибрахим е освободил майка ти. Няколко свидетели в сарая казват, че Салиха султан е била разменена за една робиня. — Той въздъхна. Иска ми се да я бях видял. Говори се, че косата й била като чисто злато.

Юмруците на Тарик се свиха.

— Да, всичко у господарката Уилоу е чисто злато. И тя е моя. Доведи ми Кемал, Хасан; това е всичко, което искам от тебе.

Хасан стана, поклони се и излезе от стаичката.