Пиратът принц

16

Тарик чака Кемал повече от час. Евнухът се вмъкна в задната стаичка на магазинчето на братовчед си и се поклони на принца. С нетърпелив жест Тарик покани управителя на харема, когото смяташе за свой приятел, да седне.

— Как е тя? — запита принцът без никакво предисловие.

— Ако питаш за господарката Уилоу, тя е добре — отвърна Кемал.

— Ибрахим…

Султанът е зает с държавни дела. Империята преживява трудни времена и той се среща със съветниците си всяка вечер, стоят до късно през нощта. Почти няма време за жените си.

Искам Уилоу да се махне от харема, преди той да си спомни за нея и да прати да му я доведат в леглото.

— Тази задача не е лесна, господарю. Харемът е добре охраняван, ако си спомняш, и стражите на сарая са верни на Ибрахим.

— Трябва да видя Уилоу и да говоря с нея. Искам да знае, че не е сама, че съм наблизо.

Кемал се усмихна.

Твоята жена вече знае, че си в Истанбул, и ме помоли да ти предам вест. Каза да не правиш глупости. Страхува се за живота ти.

И аз не искам тя да влезе в леглото на Ибрахим — изсъска Тарик през зъби. — Можеш ли да измислиш начин да се видя с нея, без да ме открият?

Това, което искаш, няма да е лесно — отвърна Кемал. — Господарката Уилоу не се радва на добро отношение сред наложниците на Ибрахим. Страхуваме се от отрова и двамата с Али Хара наблюдаваме всичко, което тя яде и пие. Жените се боят, да не би твоята жена първа да роди дете на Ибрахим, и ще направят всичко, за да го предотвратят.

— Но ти каза, че Ибрахим още не е спал с Уилоу.

— Така е, но ще дойде времето и за това. Нищо не мога да направя, за да я задържа далече от леглото на султана.

Ръцете на Тарик се свиха в юмруци.

— Не можем да допуснем това да се случи.

— Трябва много да внимаваш. Има определена царска награда за главата ти.

— Бих рискувал всичко, само и само да се видя с Уилоу. Тя трябва да знае, че няма да я изоставя. Мустафа ще пристигне утре в града с Юсуф, търговеца на коне. Ще обединим усилията си и ще измислим план да спасим Уилоу. Няма да напусна града без нея. Ако всичко друго пропадне, ще се предам на Ибрахим в замяна на нейната свобода. Той всъщност иска мене.

— Виждам, че си твърдо решен — въздъхна Кемал. — Винаги си бил упорит, господарю. Съветвам те да бъдеш търпелив и да действаш предпазливо. Тези неща изискват време.

— Нямаме време. Трябва да действаме бързо, преди Ибрахим да е пратил да доведат Уилоу в леглото му.

— Ще направя каквото мога — обеща евнухът. Потупа брадичката си. — Старите ти покои още са свободни. Толкова са далече от основната част на сарая, че още никой не ги е поискал.

— Да, тъкмо това беше причината да ги избера.

— Ако можеш да стигнеш до покоите си, без да те видят, ще уредя да ти доведа там господарката Уилоу по тайната стълбичка.

— Мустафа ми опази живота, като ме пренесе по покривите, макар почти да не си го спомням — изрече замислено Тарик. — Няма да бъде трудно да се върна по същия път в най-тъмната част от нощта.

— Ако всичко върви добре, ще ти доведа господарката Уилоу в твоите покои веднага щом успея да го уредя.

— Благодарен съм ти за всичко, което успееш да направиш, Кемал. Вие двамата с Али Хара сте добре дошли да дойдете с нас на Липси, ако пожелаете.

Кемал се засмя.

— Винаги съм си мечтал да стана пират. Сега трябва да вървя. Ще се срещнем тук след два дни.

— Ще бъда тук.

Тарик намери подслон в един евтин хан близо до пазара. Беше толкова изтощен, че заспа веднага след като изяде простата си вечеря в общото помещение. Върна се в магазинчето на Хасан привечер на следващия ден, за да чака Мустафа. Пазарът тъкмо приключваше дневната търговия, когато Хасан покани Мустафа зад завесата. Мустафа седна с кръстосани крака на пода и прие с благодарност чаша чай.

— След като утоли жаждата си, той запита:

— Научи ли нещо?

— Говорих с Кемал — отвърна Тарик. — Ибрахим е угрижен заради загубите в Полша. Кемал каза, че почти нямал време за наложниците си. За момента Уилоу е добре, но жените от харема ревнуват от нея. А ти знаеш какво означава това.

— Да — каза Мустафа. — Сега, когато знаеш, че почти няма какво да направиш за господарката Уилоу, може би трябва да си тръгнем.

Тарик изфуча:

— Никога! Кемал ми урежда среща с нея в старите ми покои. Те са свободни още откакто избягах.

— Това е лудост. Сигурно не цениш особено много главата си. Кемал не може да прави чудеса; не може да те спаси, ако те хванат.

— Нищо, което можеш да кажеш, няма да ме разубеди, Мустафа.

— Така да бъде. Какво искаш да направя?

— Разположи се при портите на сарая и дръж очите и ушите си отворени. Аз наех стая в хана „Седемте воала“. Можеш да се свържеш с мене там, ако мислиш, че има нещо, за което трябва да узная. След два дни Кемал ще ми каже дали плановете ни имат шанс да успеят.

Мустафа поклати глава.

— Какво се надяваш да постигнеш с една тайна среща с нея? Никоя жена досега не е избягала от харема. И двамата сте обречени. Най-добре ще бъде да я оставиш да свикне с новия си живот, а ти да продължиш своя.

— Не съм ти искал мнението, Мустафа — изръмжа Тарик. — Намери Юсуф и му кажи да ни приготви бързи коне.

След два дни Кемал се върна в магазинчето на Хасан. Тарик едва съдържаше възбудата си, чакайки другия да заговори.

— Да бъде прославен Аллах — започна Кемал с приглушен глас. — Ибрахим ще се срещне със своите генерали и съветници точно тази вечер. Съветът ще продължи до късно през нощта. Ако искаш да се видиш с господарката Уилоу, трябва да стане днес. Придворният астролог предсказа тъмно небе с малко лунна светлина.

Сърцето на Тарик едва не изскочи от гърдите му.

— Можеш ли да заведеш Уилоу в старите ми покои?

— Да, всички трябва да бъдат заспали, когато я отведа до тайната стълба. Ти можеш ли да стигнеш до стаята си, без някой да те види, принце?

— Разбира се — изрече уверено Тарик. — Кога да я чакам?

— В полунощ ще ти доведа твоята жена.

— Благодаря ти, Кемал. Направи ми голяма услуга, която няма да забравя.

След като Кемал си тръгна, Тарик излезе навън, за да открие Мустафа и Юсуф. Намери ги близо до портите на сарая. Мустафа се облягаше на стената, а Юсуф се пазареше с един мъж, който искаше да купи кон.

Държейки главата си наведена, докато минаваше покрай един еничар, Тарик каза тихо на Мустафа, докато минаваше край него:

— Среща в кафене „Казба“ след един час.

Каза същото и на Юсуф, когато уж случайно се блъсна в него; после отиде право в кафенето и седна на една маса, отчасти скрита в сенките. Мустафа и Юсуф дойдоха поотделно след един час.

— Всичко върви както трябва — каза Тарик с приглушен глас. — Ще се срещна тази нощ с Уилоу. Кемал обеща да я доведе в старите ми покои в полунощ.

— Единственият начин да не те видят е да стигнеш дотам през покривите — каза Мустафа. — Ще дойда с тебе.

— Не, няма. Ще го направя сам. След като говоря с Уилоу, ще определя момента за спасяването й. Тогава, Мустафа, ние двамата с тебе ще й помогнем да мине по покривите до мястото, където Юсуф ще ни чака с конете. После бързо ще се качим на „Отмъщение“. Ако имаме късмет, няма да забележат отсъствието й чак до сутринта. Мустафа остана скептичен.

— Твърде много неща могат да се объркат. Това не ми харесва. Откъде знаеш, че Ибрахим няма да прати за нея тази нощ?

— Тогава се моля Уилоу, Кемал и Али Хара да му попречат. Досега успяваха.

— Ще имаш най-добрите ми коне — закле се Юсуф.

Срещата им приключи скоро след това. Тарик веднага се върна в хана, за да се приготви за срещата си с Уилоу. Очакване пулсираше в тялото му. Мисълта, че ще види я отново, караше сърцето му да се мята в гърдите и кръвта му да кипи. Как щеше да се раздели с нея, след като се видят тази нощ? Все едно да откъсне нещо от себе си. С невидими връзки ги беше свързала фаталната страст, която споделяха.

Без Уилоу той се чувстваше като човек с половин сърце. Откакто се беше разделила с него, той се беше вманиачил. Беше се заклел, че когато тя се върне там, където й беше мястото, никога нямаше да я пусне да си иде. Ако това беше любов, значи така да бъде.

Тарик се приготви щателно за прехода през покривите. Облечен в свободни тъмни дрехи, с леки обувки, той изчака да остане един час до полунощ, преди да напусне хана. Без да му се обажда, Мустафа се отдели от сенките и го последва.

Тарик тръгна по тесните улички на пустия пазар, тялото му бе напрегнато, сетивата му — нащрек. По едно време трябваше да се свърне в една пресечка, за да избегне нощния патрул. Когато стигна стените на сарая, затърси място, където би могъл да се хване за надвисналия покрив и да се покатери на него.

Като тъмен силует на фона на мастиленочерното небе той започна да скача от покрив на покрив, със сигурни и решителни стъпки, за да намери пътя към старите си покои. Нищо не можеше да го спре сега. Уилоу беше толкова важна за него, колкото въздухът в дробовете му и кръвта, която течеше във вените му. Тя беше неговото сърце и душа.

Уилоу се чувстваше застрашена, въпреки че Кемал и Али Хара внимателно оглеждаха храната и напитките й. Днес нещата бяха взели нежелан обрат, когато Ибрахим влезе в харема. Тя още усещаше тъмните му очи да изгарят кожата й, докато той разговаряше с Хатидже. Уилоу знаеше, че говорят за нея, и разбра, че е само въпрос на време той да прати да я доведат в леглото му.

Нямаше обаче да бъде днес. Али Хара й каза, че Ибрахим има среща със съветниците си и ще говори с тях до късно.

Значи имаше още един ден отсрочка, но после какво? Може би щеше да се престори, че е болна от тайнствена болест. Не се изискваше особено силно въображение, за да си представи как повръща върху Ибрахим, когато той се опитва да легне с нея.

Уилоу се опита да не показва страх, когато Ума се приближи към нея и каза:

— Няма да доживееш да отидеш при него. Аз ще бъда първата, която ще роди наследник на нашия господар.

— Халал да ти е — отвърна Уилоу. — Ако искаш моето мнение, султанът не е способен да създава деца. Мъж с толкова много красиви наложници на разположение би трябвало да има много наследници, а той няма никакви.

Макар че много от неговите поданици бяха на същото мнение, да направиш открито подобно изявление беше равносилно на държавна измяна. Ума започна да крещи като подивяла:

— Измяна, измяна!

Хатидже и Кемал веднага се притекоха.

— Какво става тук? — запита Хатидже, насочвайки пръст към Уилоу. — Какво си направила на господарката Ума?

— Веднага трябва да повикате султана! — изкрещя Ума. — Англичанката говори предателски думи срещу него.

— Не съм казала нищо повече от онова, което се шепне из пазара — отвърна Уилоу.

Кемал я изгледа предупредително.

— Какво е казала господарката Уилоу?

Ума повтори думите на Уилоу. Хатидже изглеждаше шокирана, но Кемал само изви поглед нагоре.

— Не се тревожи, Хатидже, защото господарката Уилоу е права. Бездетството на Ибрахим се обсъжда във всички кафенета. — Изгледа Хатидже с неразгадаемо изражение. — Някои говорят, че на наложниците на султана били давани билки, за да не могат да заченат.

Хатидже се намуси.

— Ибрахим трябва да узнае за това.

Кемал я изгледа строго.

— Няма да му казваш нищо. Това е моя работа и ще я върша така, както сметна за уместно. Не е станало нищо.

Жените смениха темата, макар и неохотно, под неотстъпния поглед на Кемал. Но Уилоу усещаше омразата им към нея. Не биваше да казва каквото мисли. Как щеше да оцелее в такова обкръжение, където всичките жени бяха враждебно настроени към нея? Изправи рамене и взе твърдо решение. Никога не й беше липсвала смелост. Щеше да оцелее, каквото и да й струва. А и не беше изцяло изгубила надеждата, че баща й ще открие следите й в Истанбул и ще настоява да я освободят.

Повече я безпокоеше това, че Тарик е в Истанбул. Какво лудост го беше обзела? Какво очакваше да постигне? Харемът беше непристъпен, а сараят — добре охраняван. Кемал не можеше да направи особено много за нея. Тя се надяваше той да е предал посланието й на Тарик и принцът да е напуснал града.

Кемал изчезна по-късно този ден и Уилоу не го видя отново, преди да се оттегли за нощна почивка. Не можа обаче да се отърси от предчувствието — или ужаса? — което я дебнеше целия ден. Чувството само нарасна, когато Али Хара й пожела лека нощ тази вечер.

Когато най-накрая заспа, тя потъна в дълбок сън. Събуди се посред нощ, чувайки как някой я вика по име. Помисли, че сънува, и се обърна на другата страна, за да заспи отново. Но настойчивостта на гласа и ръката, която я разтърсваше, в крайна сметка я накараха да отвори очи.

— Събуди се, господарке — прошепна Кемал. — Време е да тръгваме.

Уилоу се разсъни.

— Да тръгваме ли? Къде ще ходя? Господи, дано не е повикване от Ибрахим.

— Ще ти кажа по-късно, сега няма време. Не можех да ти обясня по-рано, защото ме повикаха в сарая. Облечи това — и той й подаде един тъмносин кафтан.

— Не ме вика Ибрахим, нали?

— Не. Побързай.

Уилоу надяна кафтана над нощната си риза и пъхна крака в чехлите. Преди да успее да запита още нещо, Кемал вече я извеждаше от стаята към тъмния коридор.

— Кемал…

— Шшт, не говори. Скоро ще разбереш.

Тя го последва по коридора и към главната зала на харема. Загледа любопитно как той отива към една гладка стена, опипва един квадрат от облицовката и изведнъж тя поддава под натиска му, разкривайки тесен проход.

— Влизай — подтикна я той. — Качвай се нагоре, следвам те.

Беше толкова тъмно, че Уилоу не виждаше дори върха на носа си. Кемал я побутна към първото стъпало и тя се заизкачва опипом, държейки се за стената, за да се ориентира. Стори й се, че е минала цяла вечност, преди да стигне до следващата стена. Кемал натисна едно място там и се отвори нов проход.

Светлината от една-единствена свещ танцуваше сред сенките на просторната, привидно празна стая. Някога покоите трябва да са били красиви, но сега изглеждаха печално запустели. Уилоу почувства как въздухът се раздвижва, когато Кемал мина покрай нея.

— Никаква светлина — каза той, угасявайки свещта.

— Трябваше да я видя. Уилоу замръзна.

Този глас!

— Тарик! Господи, какво правиш тук? Това е лудост.

— Ще чакам най-долу на стълбите — каза Кемал. — Прати господарката Уилоу долу един час преди съмване. Ако закъснее, ще дойда за нея.

Въздухът се раздвижи отново и Уилоу разбра, че Кемал е излязъл. Сърцето й се разтуптя от предчувствието. Тарик щеше ли да й се сърди?

— Уилоу…

Тъмнината й пречеше да го вижда, но усещаше близостта му. Ароматът му дразнеше сетивата й, съживявайки спомени, които населяваха сънищата й още от раздялата й с него.

— Не трябваше да идваш тук — прошепна тя.

— Не ме познаваш, ако си мислиш, че ще позволя на Ибрахим да те има.

Тя усети дъха му на бузата си, после той я докосна, нежна ласка по тила. Тръпка затанцува по гръбнака й.

— Не исках да умираш. Защо не пожела да приемеш моя дар?

Тя усети ръцете му да я обгръщат, тялото му беше нейният истински дом, нейната родина.

— Глупаво момиче — измърмори Тарик укорително. — Ти си моя. Няма начин да те оставя да си идеш. Ще те отведа далече оттук. Не днес, но веднага щом задвижа плановете си.

— Не, не можеш! Има стражи навсякъде. — Последва тежка тишина. — Как…

— Нека аз да се тревожа за това. — Ръцете му се спуснаха по тялото й. — Иска ми се да те видя, но ако някой забележи светлина в старите ми покои, това ще събуди подозрения. Добре ли си? Кемал каза, че си здрава и невредима, но трябва да го чуя от тебе.

— Много добре съм, Тарик. Ибрахим не ме е докоснал. Искаше да бъде сигурен, че не нося дете от тебе, преди да ме повика в леглото си. За щастие, неговата армия в Полша е отблъсната и той няма време да мисли за друго освен за войната.

— Познавам го по-добре от всеки. Повярвай ми, не е забравил за тебе.

За миг Уилоу помисли дали да не каже на Тарик, че най-вероятно носи детето му, но здравият разум й подсказа, че ако му довери това, само ще засили тревогите му. Ако не успееше да я освободи, тя не искаше той да знае за детето, защото ако Ибрахим наистина легнеше с нея, искаше султанът да повярва, че детето е негово. Това беше единственият начин да опази детето на Тарик.

— Ще направя всичко необходимо, за да остана далече от леглото на Ибрахим. Ще се направя на болна, ако потрябва.

— Ах, красавице, колко си невинна. Когато научих, че ти и Мустафа сте ме измамили, бях толкова бесен, че исках да извия хубавото ти вратле. После ме обзе страх, толкова голям, че една не ме унищожи. Но се съмнявам, че ще мога да простя на Мустафа. Това, което направи той, ме съсипа.

— Не го обвинявай. Беше мое желание, както и негово, да спасим живота ти. Защо не прие нашия дар? — Тя сграбчи раменете му, гласът й беше отчаян. — Трябва да се махнеш, Тарик. Върни се на кораба си и отплавай далече от Истанбул. Не давай на брат си втори шанс да отнеме живота ти.

— Няма да си тръгна, красавице. — Той обгърна лицето й в дланите си. — Нямам нужда от светлина, за да те видя. Паметта ми служи добре.

Тя потърка буза в дланта му.

— Правиш нещата трудни, Тарик. Колкото повече се бавим тук, толкова по-трудно ще бъде да се разделим.

— Няма да тръгна, докато не се любим с тебе. Не мога да понеса да стоя далече от тебе. Всяка нощ сънувам как се любим, докато вътрешностите ми не започнат да се гърчат от жажда, и се събуждам потънал в пот. Искам да те съблека и макар да не мога да видя тялото ти в тази проклета тъмнина, все пак мога да усещам и да си спомням как изглеждаше последния път, когато лежеше гола в ръцете ми.

Уилоу си пое дъх на пресекулки. Искаше Тарик да се люби с нея — повече от всичко друго. Но някой трябваше да бъде практичен.

— Не можем, Ами ако…

Тарик загаси протеста й с целувка. Целувките му имаха вкуса на греха и обещаваха екстаз. В миг той я освободи от кафтана и ризата й.

Проправи пътека от целувки надолу по рамото й, после по бързо вдигащите се и спускащи се гърди, дразнейки и засмуквайки зърната, докато тя забиваше пръсти в косата му и скимтеше от наслада. Устата му се придвижи по-надолу, езикът му близна вдлъбнатинката на пъпа й. Той падна на колене. Тя затрепери, блъсната от вълната на силни усещания, когато той раздели бедрата й и пъхна два пръста в нея. Тих стон излетя от устните и, коленете й се подкосиха.

Грабвайки я на ръце, той я отнесе в леглото и я положи на покривката. Тя го усети да се отдръпва, а когато се върна, топлината на голата му кожа срещу нейната й се стори божествена.

Тарик беше толкова възбуден, че се страхуваше, че всичко ще свърши твърде бързо. Но никога не бе оставял жена незадоволена и не смяташе да започва точно с Уилоу, жената, която обичаше. О, да, сега свободно го признаваше. Уилоу беше единствената жена, за която доброволно би пожертвал живота си. Ако съдбата се обърнеше срещу него, ако го хванеха тази нощ, поне щеше да има тези откраднати мигове с Уилоу, за да ги отнесе в смъртния си час.

— Уилоу, ако нещо се случи с мене, след като си тръгна оттук тази нощ, искам да знаеш, че…

— Нищо няма да се случи — каза тя, възпирайки думите му с целувка.

Една целувка доведе до втора, до трета, докато тялото му не завибрира от силни усещания. След може би хиляда целувки той раздели бедрата й и откри скритото съкровище, което беше толкова отзивчиво и към най-леките му докосвания. Уилоу не го разочарова. Изви се и изстена, подтиквайки го с едва разбираеми думи.

Когато той раздели защитните гънки, за да оголи центъра на насладата й, тя изхълца името му. Скритата й плът поддаде под върховете на пръстите му и под влажната топлина на устата му. Пламъците я погълнаха; тя се напрегна под греховната му целувка, докато езикът му пърхаше в подлудяващи леки удари, които изпращаха неспирни вълни от екстаз по цялото й тяло.

Вълните я издигнаха нависоко, безкрайно и неудържимо, после се оттеглиха във въртопи на вибрираща наслада. Тя усети Тарик надвиснал над нея, подпрял ръце от двете страни на главата й.

— Иска ми се да можех да виждам лицето ти — прошепна той. — Ти си създадена за мене, любов моя. Никой няма да те отнеме от мене… никога. Сега ще вляза в тебе, любов моя. Отвори се за мене.

Той изви ханша си и навлезе дълбоко в омайната й топлина. Тя въздъхна възторжено, обвивайки ръце около него.

— Обичам те, Тарик — прошепна тя, докато устните му пленяваха нейните. — Винаги съм те обичала.

Уилоу нямаше представа дали я е чул, защото той беше потопен в собствената си удоволствие. Целувките му ставаха безумни; слабините му се движеха в трескав ритъм, насладата нарастваше и я изстрелваше към звездите. Ако устата му не покриваше нейната, тя щеше да изпищи.

Тогава дойде собствената му кулминация, обливайки утробата й, докато той се отпускаше върху заситеното й тяло. Не можеше да се помръдне, да мисли, да диша. Екстазът се забиваше дълбоко в него, отнемайки чувствителността му. Той се свести полека, после се отмести от нея и пак я прегърна.

— Трепериш — прошепна той след няколко мига, докато я притискаше към себе си. — Не съм те наранил, нали? Толкова те исках, може би съм бил твърде груб.

Уилоу поклати отрицателно глава.

— Не можеш да ме нараниш. Просто се страхувам за тебе. След като заминах, предположих, че си приел моя дар за живот и след време ще забравиш, че съществувам.

Телата им бяха така силно притиснати едно о друго, че той усещаше как сърцето й бие в ритъма на неговото.

— Как бих могъл да те забравя? Каза ми, че ме обичаш. Сериозно ли говореше?

Гласът й трепна в изненада.

— Чул си ме? Не бях сигурна. Да, говорех сериозно. Само една влюбена жена би могла да пожертва доброволно свободата си. Исках да живееш, Тарик. — Тя замълча, взирайки се в очите му. — Защо дойде в Истанбул? Защо рискуваш всичко, за да дойдеш при мене?

— Само влюбен мъж доброволно би се отказал от живота си — отвърна той, връщайки й думите.

Тя замълча.

— Обичаш ли ме?

— Нали ти го казах току-що? Ти си врязана в сърцето ми. Имам нужда от тебе, както имам нужда от храна и от въздух. Никога не съм се чувствал така досега. Ти си моето сърце, моята душа, моят живот.

— Обичаш ли ме? — повтори Уилоу.

— Да го повторя ли на турски? Или на френски?

— Не, разбирам прекрасно английски.

Тя погледна през прозореца към сипващата се зора; ръцете й го стиснаха отчаяно.

— Времето ни изтича. Може би трябва да ми кажеш какъв е планът ти да ме изведеш оттук.

— Ще те изведа оттук и ще минем по покривите. Конете ни чакат зад оградата на сарая, за да ни откарат до кораба ми. Щом всичко стане както аз го искам, ще пратя вест на Кемал.

Страх оцвети думите на Уилоу.

— По покривите ли?

— Не се бой, любов моя. Двамата с Мустафа умеем да стъпваме добре. Ще се справим прекрасно.

— Ами ако нещо се обърка? Ако Ибрахим прати да ме повикат, преди… — тя преглътна, не можейки да продължи.

— Тогава двамата с Кемал трябва да намерите начин да го измамите. Един или два дни са всичко, което ми трябва, за да задвижа плана си.

— Ще се моля за успеха ти — прошепна Уилоу. — Има ли време пак да се любим?

— Ах, сладка моя, няма нищо по-хубаво от това.

Този път започна да се люби с нея по-бавно, проточвайки удоволствието й, галейки и милвайки я с ръце, уста и език. Когато тя го замоли да свърши, той я вдигна върху себе си, но когато се приготви да влезе във влажния й център с един дълъг тласък, тя се изплъзна и хвана члена му с две ръце. После сниши глава и прокара език нагоре-надолу по набъбналата му дължина, преди да поеме главичката в устата си и да оближе росата от нея с езика си.

Тарик усети полъха на рая; беше на една ръка разстояние. Силни усещания пулсираха през него, докато Уилоу го дразнеше и засмукваше. Но той не беше от камък и твърде скоро почувства как краят наближава. С дрезгаво проклятие я повдигна, разтвори краката й и полека я спусна върху пулсиращия си член.

Задуши виковете й с устата си, докато водеше и себе си, и нея към върховната, разтърсваща кулминация.