Пиратът принц

1

След две години — някъде в Средиземно море

Балансирайки срещу движението на кораба, принц Тарик стоеше на мостика на фрегатата си, преименувана на „Отмъщение“ след бягството му от Истанбул. Взираше се в безкрайното синьо море, което се простираше пред него. Мустафа, дясната му ръка и първи помощник, стоеше до него.

Времето беше прекрасно, свеж ветрец пълнеше платната и „Отмъщение“ се носеше леко над водата. Фрегатата имаше две палуби и беше добре екипирана с четиридесет оръдия, използвани както трябва.

Корабът се носеше високо над водната повърхност, търсейки плячка и богатства, с които да напълни трюмовете си. Турските кораби особено много трябваше да се страхуват от Братството на пиратите, възглавявано от Тарик.

Макар че бе избягал от Истанбул, спасявайки се от сигурна смърт, той бе успял да влезе и да излезе няколко пъти от града в последните две години и да се свърже с верни приятели. Беше рискувал живота си неведнъж, за да се осведомява за здравето на майка си и да научи какво е намислил Ибрахим, но беше използвал и промъкванията си в Истанбул, за да изкара близките на своите хора от града и да ги отведе в своята крепост на остров Липси, на четиридесет мили от южния бряг на Турция.

— Може би „Осман“ не е отплавал от Алжир — предположи Мустафа. — Не сме виждали никакви кораби, откакто научихме, че той ще превозва до Истанбул някакво голямо съкровище. Може би сведенията ти са били неверни.

— Не — възрази Тарик. — Кемал никога не е давал грешни сведения на братовчед си. Корабът ще следва същия курс като всичките кораби на Ибрахим, които тръгват от Алжир. Ще го намерим и ще отмъкнем съкровището на Ибрахим. — Разсече въздуха с юмрук, за да подчертае думите си. — Кълна се в Аллах, Ибрахим няма да го получи!

Ноздрите му се разшириха. Изглеждаше като демон. Гъстата му черна коса, разбъркана от влажния морски въздух, падаше на челото му. Ясно очертаната му челюст беше здрава и потъмняла от наболата брада, всички видими мускули по лицето и врата му се бяха изопнали. Стройното му младо

тяло с дълги крака и широки рамене бе заякнало от тежкия труд. Нищо у принц Тарик не изглеждаше меко или нежно.

Не беше същият като преди две години. Убийството на братята му го беше превърнало в отмъстителен човек с тъмни тайни, мъж, поел мисията да въздаде възмездие за тези ужасни убийства. Мъж който не искаше да знае какво е покой, докато неговите невинни братя не бъдеха отмъстени и докато Ибрахим не си получеше заслуженото.

— Хасан каза, че съкровището, което Ибрахим очаква, е извънредно ценно — изрече замислено Мустафа.

Тарик кимна.

— Надявам се да е толкова ценно, че загубата му да разтрепери царствения ми брат. За нещастие, Хасан не можа да ми каже нищо повече за това съкровище, защото Кемал нему бе разказвал много. Трябваше да напусна града, преди да получа подробни сведения от Кемал; навсякъде гъмжеше от еничари. Според Хасан Ибрахим знаел, че съм влязъл тайно в града, и че искал да сложи край на това. — Изсмя се горчиво, в гласа му се долавяше нескрита омраза. — Той се страхува от мене и е напълно прав.

— Хората нямат търпение за една добра битка, принце — каза Мустафа, махвайки към пъстрия екипаж от пирати, които бяха последвали Тарик от Истанбул и се бяха влели в братството.

— И аз — отвърна Тарик. — Ще се бием, за да оцелеем, за да откраднем богатствата на Ибрахим и да защитаваме близките си.

— Те на драго сърце биха дали живота си за тебе, принце. Ти докара жените и семействата им в Липси и им създаде безопасно пристанище.

— Последваха ме в изгнанието, когато всичко изглеждаше изгубено — отговори Тарик. — Това беше най-малкото, което можех да направя.

Напрегна се, красивото му лице изразяваше жадно нетърпение.

— Подай ми бинокъла, Мустафа.

Мустафа му даде бинокъла. Тарик го вдигна пред очите си и го нагласи, докато не видя ясно някакъв обект.

— Ето го! — викна той радостно. — „Осман“. Бързо дай пълен напред, Мустафа. Ще го пресрещнем.

Мустафа пое кормилото и подкара кораба напред. След като Тарик раздаде заповедите си, палубата се оживи. Когато „Осман“ се приближи, оръдията на „Отмъщение“ вече бяха прицелени и готови за бой, всички пирати се бяха въоръжили.

— Мъчи се да бяга — изфуча Тарик. — Няма да ни изпревари. Вдигайте платната!

Вятърът изду платната и „Отмъщение“ се понесе над вълните с най-голямата си скорост. Не след дълго настигна по-бавния и по-неповратлив „Осман“.

Щом се приближиха достатъчно, Тарик извика:

— Стреляйте предупредително по мачтата!

Хората на Тарик се задействаха веднага, бяха атакували по този начин безброй пъти през изминалите две години. Пиратството беше тяхната игра и те я умееха много добре.

Първия залп засегна мачтата на „Осман“, но корабът не спря. Зави наляво, но скоро стана ясно, че не може да избяга. „Отмъщение“ го следваше неотклонно.

— Левият борд. Огън!

Възбуда разкъсваше Тарик. Ако с волята на Аллах станеше така, както искаше, тайнственото съкровище никога нямаше да стигне в Истанбул до Ибрахим.

Залп от оръдията на левия борд прекърши бизанмачтата на „Осман“. Хаос овладя борда на повредения кораб. Тарик виждаше как моряците се щурат около мачтата в усилие да поправят вредите, нанесени от оръдията на „Отмъщение“.

— Приближи се до него, Мустафа — заповяда Тарик, — после предай кормилото на Омар. Извадете абордажните куки и пригответе дъските за прехвърляне. Искам да бъдат на място, когато се приближим достатъчно.

Мустафа побърза да изпълни нареждането на Тарик, докато той самият продължаваше да наблюдава драмата, развиваща се на борда на „Осман“. Познаваше капитан Фауд, командващия на „Осман“, и се надяваше той да се предаде и да му даде съкровището, без да се жертва човешки живот.

„Осман“ направи нерешителен опит да стреля от десния си борд. Изстрелът не улучи и това сложи край на битката. Пиратите метнаха абордажните куки и двата кораба се съединиха. Тарик пръв скочи на дъската, разтворил широко крака и с готов ятаган. Мустафа беше плътно зад него, докато пиратите от „Отмъщение“ сграбчваха въжетата и се премятаха на борда на „Осман“, нямайки търпение да започнат да грабят.

— Предай се! — извика Тарик, скачайки на палубата.

Капитан Фауд се втурна към него.

— Не искам да се пролива кръв, както и ти, принц Тарик.

Никой от турските моряци не изглеждаше склонен да срещне принца в единоборство и капитан Фауд беше достатъчно разумен да разбере, че хората му ще бъдат победени от пиратите, които живееха и се биеха само и единствено заради плячката.

Тарик наблюдаваше през присвитите си клепачи как Фауд се бори със себе си. Знаеше, че капитанът е храбър и честен, че цени живота на хората си, но се питаше дали добрият капитан цени съкровището, което превозва, повече от живота си.

— Обещаваш ли да пощадиш хората ми? — запита Фауд. — Знам какво е, когато палубата ми стане хлъзгава от кръв.

— Предай ми кораба и съкровището и можете да си идете живи и здрави.

Фауд огледа недоверчиво пиратите, наредили се зад Мустафа.

— Хората ти ще те послушат ли?

Тарик отметна глава и се засмя.

— Моите пирати винаги ме слушат. Трябва им само съкровището, което носите.

Тъмните вежди на Фауд се вдигнаха.

— Какво знаеш за това съкровище, принц Тарик?

Външно спокоен, Тарик всъщност бе напрегнат като струна.

— Не особено много, с изключение на това, че Ибрахим очаква с нетърпение пристигането му. Няма да го получи обаче, защото аз ще го взема.

— Ела в каютата ми — покани го Фауд. — Трябва да поговорим насаме за съкровището.

— Наистина ли ще ми го предадеш?

Фауд се засмя.

— Разбира се, съкровището е твое. Възползвай се със здраве.

Капитанът даде кратки заповеди на хората си и им каза, че трябва да предадат кораба и съкровището на принц Тарик. Реакцията им не беше това, което той би очаквал. Някои мъже се изсмяха, докато други го изгледаха хитро усмихнати. Макар че неколцина замърмориха, повечето изглеждаха облекчени да се отърват от султанското съкровище.

— Вържете кораба — обърна се Тарик към Мустафа. Пиратите се разделиха, когато Тарик последва капитана в каютата му. Някои от моряците на „Осман“ го тупнаха по гърба, докато други му пожелаха късмет. Някои дори поискаха да се присъединят към пиратското братство.

— Долу Ибрахим убиецът! — извика един турски моряк; последваха одобрителни възгласи.

Тарик влезе в каютата на капитана и затвори вратата.

— Седни, принце — покани го Фауд. — Отдавна не сме говорили. — Той въздъхна. — Дните на великия Мурад отминаха. Сега трябва да се подчинявам на Ибрахим, независимо дали ми харесва или не.

Тарик седна на мястото, което му беше предложил Фауд.

— Надявах се да се предадеш, Фауд. Нямам нищо лично против тебе и ще ти пощадя живота заради баща си, защото той те обичаше.

Доволен съм да го чуя, принце. Аз само изпълнявам заповедите на Ибрахим. Имам късмет, че досега не съм те срещал в открито море. Ибрахим е убиец; малко негови поданици го уважават. Не прилича на баща си. Дори се опита да убеди великия везир, че си имал пръст в убийството на братята си. Селим не му повярва. Всички ти се възхищават заради смелостта ти и за това, че не си се озлобил като брат си.

Благодаря, че ми го казваш, Фауд. — Той стана от стола. — Все пак се налага да те освободя от товара ти. Какво носиш? Злато? Сребро? Кажи какво толкова иска да има брат ми.

Фауд поправи чалмата си и се прокашля.

— Съкровището не е това, което си мислиш, принце.

Тарик се намръщи.

— Опиши ми го.

— Най-добре да ти го покажа. Ела, принце. Последвай ме и ще видиш сам какво съкровище очаква султан Ибрахим.

— Знам колко е алчен Ибрахим, когато иска нещо — каза Тарик, излизайки след капитана, — затова нямам търпение да видя съкровището му. Да го лишавам от неща, които желае, е единствената ми цел в живота. Това е причината да се обърна към пиратството.

Фауд въздъхна и поклати глава. Тръпка на безпокойство се плъзна по гърба на Тарик. Защо капитанът не казва нищо определено? Може би няма съкровище и нарочно са го заблудили.

Спря рязко и накара Фауд да се обърне към него.

— Нещо не е наред, Фауд. Да не би съкровището да е на борда на друг кораб?

Капитанът вдигна рамене.

— Има съкровища и съкровища. Сам ще прецениш като го видиш.

Тарик се намръщи още повече. Започваше да се тревожи. Капитан Фауд говореше с гатанки. Съкровището си беше съкровище, независимо от оценките на хората. Надяваше се да отнеме от Ибрахим нещо, което той цени, което желае с цялата си душа, но поведението на Фауд го караше да се чувства странно.

Последва капитана по тесния коридор. Смяташе, че ще отидат в трюма, където обикновено се складираха товарите, но явно това съкровище беше твърде ценно, за да бъде оставено на влажно място. Тази мисъл ободри духа му, но не премахна изцяло съмненията му.

Фауд спря пред една врата в дъното на коридора. Тъмните вежди на Тарик се вдигнаха, когато видя един едър моряк да пази пред нея.

— Държиш съкровището на Ибрахим тук, под охрана?

— Да. Сега ще видиш защо.

Фауд освободи стражата и отвори вратата.

— Виж съкровището на султана, принц Тарик. Прави с него каквото искаш, защото сега то ти принадлежи. Наистина се радвам, че се отървавам от него. Причини ми много неприятности.

Тарик внимателно влезе в каютата. Сниши се тъкмо навреме, за да избегне нещо, хвърлено по него, което мина покрай главата му и се разби на пода.

После, шокиран и смутен, той я видя.

Съкровището на Ибрахим.

Една жена.

Уилоу Фоксбърн скочи със свиреп поглед към пирата, който беше нахлул в каютата, готова да се защитава, ако се наложи. Той като че ли се смая, когато я видя, и жестокото му изражение я накара да сподави един вик. Какви опасни очи, помисли тя. Хипнотизиращи сиви очи. Плениха погледа й и го задържаха, но тя не отмести очи.

Дали говори английски, запита се тя.

Той не каза нищо, само я изгледа втренчено с напрегнатите си сиви ириси. Тя затаи дъх, внезапно осъзнавайки, че този мъж е нова опасност. Макар че беше облечен като турчин, имаше нещо в него, което го отличаваше от моряците на капитан Фауд.

Беше красив. Невъзможно красив. Ужасяващо красив. Сигурно беше турчин, но сребристосивите очи смекчаваха чертите му и подсказваха, че кръвта му не е изцяло турска. Никога досега не беше виждала мъж като него.

— Кой си ти? — запита тя, отказвайки да отстъпи пред плашещото му присъствие. — Чух оръдия. Нападнат ли е корабът? Пират ли си?

Потрепна, когато блестящият му поглед се спусна по нея; любопитството му беше очевидно, както и нейното.

— Говориш ли английски? — запита Уилоу. Проблясъкът в сребристите му очи може би беше изненада, но изражението му остана неразгадаемо.

Тарик беше прекалено шокиран, за да каже и една дума. Не му беше хрумвало, че съкровището на Ибрахим може да бъде жена. Не каква да е, а жена с коса от чисто злато, очи като изумруди, кожа като коприна и бузи с цвета на розата. Умът му не приемаше това, което виждаха очите. Знаеше, че Ибрахим предпочита златокоси жени, но още не е открил точно такава красавица… досега. Жената, стояща пред него, като че ли би задоволила всички изисквания на брат му.

Имаше защо. Би задоволила и камък, стига да имаше мъжки атрибут. Тарик не можеше да си спомни в харема да е имало златокоси наложници. Дори майка му беше с тъмна коса, а бе англичанка. От нея беше наследил сребристите си очи.

Погледът на Тарик се плъзна по младата жена, определяйки ценността й така, както само познавач на женската красота би могъл да го стори. Беше облечена в късо елече и прозрачна пола, която разкриваше почти всичките й чарове. Едно фередже, предназначено да прикрива изящните извивки на тялото й, лежеше на леглото.

Тарик се нагледа до насита на всяка сочна извивка на стройната й фигура, от късия воал, който закриваше главата и раменете й, до меките чехли на изящните й стъпала.

— Коя е? — запита той капитан Фауд, който стоеше зад него. От смаяното изражение на жената заключи, че тя не говори техния език.

— Лейди Уилоу Фоксбърн, англичанка. Красавица, нали?

— Как е попаднала тук?

— Мехмед, роботърговецът, имал късмета да я купи от пиратите от Варварския бряг, които нападнали кораба й. Той плавал от Марсилия за Англия, когато бил спрян и взет на абордаж. Жената била отведена в Алжир и продадена на Мехмед. Очевидно той разбрал, че изглежда като жените, които Ибрахим харесвал, и му я предложил за добра цена. Въпреки че цената беше много висока, Ибрахим я плати с удоволствие и ме прати да я докарам.

Фауд хвърли строг поглед към Уилоу.

— Жива беля си е, още откакто стъпи на борда. Ибрахим едва ли ще успее да я опитоми. Има огнен характер.

— Знам, че говорите за мене. Какво казвате? — запита нетърпеливо Уилоу. — Знаете ли какво е станало с камериерката ми?

Тарик погледна Фауд. Фауд вдигна рамене и каза:

— Мехмед продал камериерката на някакъв дребен благородник, Фела бил стар и известен с мекия си нрав. Момичето е в добри ръце.

— Остави ни — заповяда Тарик. — Искам да говоря с жената насаме.

— Ти говориш нейния език?

— Да. Майка ми е англичанка и ме научи на своя език. Беше истинската и единствена съпруга на Мурад. Оженил се е за нея с християнска церемония. Говоря и двата езика много добре, познавам нейния християнски бог също като Аллах. Ибрахим е роден от любимата наложница на баща ми, преди той да се ожени за майка ми — продължи Тарик. — Шестимата ми полубратя са по-малки, рожби от връзките на татко с други наложници. Въпреки християнския си брак обаче той си беше истински мюсюлманин.

— Да, спомням си тази история. Дядо ти бил пратен в Истанбул с дипломатическа мисия; довел съпругата си и дъщеря си. Мурад се влюбил в майка ти от пръв поглед и поискал ръката й. Тя сигурно е споделяла чувствата му, защото помолила родителите си да й разрешат да се омъжи за Мурад. Дядо ти се съгласил на този брак едва когато Мурад склонил да позволи на Салиха да изповядва християнската си вяра, докато е жива.

— Мама обичаше татко — промърмори Тарик. — Смъртта му беше удар за нас. — Изражението му стана сурово. — Ибрахим няма да получи тази жена, без да си плати.

Фауд хвърли поглед към Уилоу.

— Внимавай с нея. Не може да й се вярва. Когато свършиш тук, искам да знам какви са намеренията ти за моя кораб и за хората ми.

Вратата се затвори плътно зад гърба му. Скръстил ръце на широките си гърди, Тарик изгледа мрачно жената.

— Не разбирам вашия варварски език — изфуча Уилоу. — Какво ще стане с мене? Кой си ти? Какво стана с камериерката ми? Къде са ми дрехите? Това, което нося, е неприлично. Някой ще плати за тази подигравка, когато татко научи за това.

— Аз съм принц Тарик. Камериерката ти е била купена от един възрастен паша, известен с добрия си нрав.

— Слава богу. — Уилоу едва не се разпадна от облекчение. — Татко ли те прати?

Тарик се засмя — богат, плътен звук.

— Никой ли не ти каза, че си купена от турския султан?

— Роботърговецът говореше малко френски. Каза, че султан Ибрахим ме е купил за харема си.

— Аз съм Тарик, принцът на пиратите. Ибрахим е мой брат.

Тя се отдръпна ужасена.

— Пират! Този кошмар става все по-лош… ужасен сън, който няма край. Чух оръдеен изстрел. Ти ли плени кораба? Ако ме отведеш в Англия, баща ми ще ти се отплати. Той е маркиз и има високопоставени познати.

Тарик умело смени темата. Със сигурност нямаше да я води в Англия.

— Капитан Фауд каза, че се казваш Уилоу. Уилоу е дърво, върба, нали така? Или моят английски не е добър?

— Английският ти е съвършен и ти го знаеш. Уилоу означава и свобода. Искам да бъда свободна.

— Не мога да те освободя. Сега си моя пленница.

— Пленничка! Само не казвай, че ме искаш за харема си!

— Заслужава си да помисля над тази идея, но не това искам от тебе.

— Тогава защо…

— Това е дълга история. Достатъчно е да кажа, че с брат ми сме във вражда. Погрешно съм разбрал естеството на ценното съкровище, което той очаква да получи. Май ти, жено, си това съкровище, което съм се заел да отнема от Ибрахим. Макар че не си каквото очаквах, ще свършиш работа.

— Каква роля трябва да играя в играта ти с брат ти?

Сребристите очи на Тарик блеснаха, когато внезапно му хрумна по какъв начин може да се възползва от Уилоу.

— Посветих живота си на това, да накажа Ибрахим заради стари грехове. Ти, жено, ще ми помогнеш да постигна тази цел. Ще предложа на Ибрахим размяна — ти срещу един човек, който ми е скъп.

Тарик мислеше за майка си, която не беше виждал от две години. Макар че беше искал на няколко пъти тя да бъде освободена, Ибрахим бе отказал да я пусне. Последното послание за Тарик от сарая го беше накарало отчаяно да пожелае да освободи майка си от властта на Ибрахим. Брат му беше заплашил да убие Салиха султан, ако Тарик не се предаде. Тарик се надяваше да успее да изтъргува съкровището на Ибрахим срещу освобождението на майка си, без да се предаде лично. Може би този план все още би могъл да се осъществи.

Уилоу го изгледа невярващо.

— Какво те кара да мислиш, че брат ти ще се съгласи на размяна? Придаваш ми прекалено голямо значение, пирате. Животът на жените не се цени особено много във вашия свят. Аз няма да съм ти от полза. Върни ме в Англия.

— Грешиш, жено. Ибрахим те желае силно още преди да те е видял. Ще се възползвам от страстта му в своя изгода.

— Не очаквай помощ от мен — изсумтя Уилоу. — Плениха ме, блъскаха ме, унижаваха ме, облякоха ме в неприлични дрехи и ме продадоха като кобила на този, който даде най-високата цена. — Тя тропна с крак. — Настоявам да ме отведеш у дома!

Тарик се засмя.

— Сгрешили са ти името, Уилоу. Върбата се огъва пред вятъра, но се съмнявам, че ти ще се огънеш. Хайде, време е да тръгваме.

— Да тръгваме ли? Къде ще ме заведеш?

— На моя кораб. Капитан Фауд ще съобщи моите условия за откупуването ти на султан Ибрахим. Сложи си фереджето. Красотата ти трябва да бъде покрита.

Уилоу изсумтя.

— Защо? Красотата ми като че ли не ти влияе особено.

Тарик не се осмели да й каже колко греши. Втвърдяваше се само като я погледнеше.

— Такъв е обичаят — изръмжа той грубо. — Жените трябва да бъдат скрити от всички с изключение на близките роднини. Наметалото ще те защити от нежелателно мъжко внимание.

Мърморейки, тя наметна фереджето. Тарик посегна да закопчае плата, който щеше да закрие цялото й лице с изключение на невероятните зелени очи. Погледите им се срещнаха. Ръката му замръзна, после се плъзна по бузата й.

— Толкова е нежна — прошепна той. — Чудя са… Дали устните ти също са толкова меки като кожата ти?

— Не ме докосвай! — изсъска Уилоу, изплъзвайки се, когато той понечи да вкуси устните й.

Тарик замръзна и изрече с глас, лишен от всякаква емоция:

— Права си, разбира се. Ибрахим очаква девица. Ако те взема, няма да ми свършиш никаква работа. — Вгледа се в лицето й. — Недокосната си, нали?

Дъхът на Уилоу заседна в гърлото й.

— Вярвам, че вече е доказано. Роботърговецът накара да ме прегледат, преди да ме предложи на султана. — Тя потръпна. — Не беше приятно преживяване.

Лицето на Тарик остана все така безизразно. Състраданието нямаше място в неговата професия. Опитвайки се да не мисли как Ибрахим отнема девствеността на Уилоу, Тарик закрепи воала й и я изведе от каютата.

Тя излезе на палубата и замръзна.

— Хората ти са свирепи, не ми харесват.

Тарик предполагаше, че неговите пирати наистина изглежда варварски на една благородна английска дама. Повечето носеха бради и чалми. На поясите им висяха ятагани и всякакви други оръжия; облеклото им бе смесица от дрипави арабски и западни дрехи.

— Няма да ти сторят нищо — каза той. Капитан Фауд се присъедини към двамата.

— Говорих с хората си и те искат да станат част от братството. Съгласен ли си?

— Зависи — отвърна Тарик. — Още един кораб ще ми е от полза в моята малка флота. Колкото повече кораби и хора имам под свое командване, толкова повече ще мога да гоня търговците на Ибрахим. Хората ти искат ли това, което и ти?

— Ние с тебе добре знаем какво ще направи Ибрахим с мене и хората ми, когато научи, че съм изпуснал съкровището му. Ще ме осъди на смърт без никакви угризения. Предпочитам живота, принце.

— Надявах се да съобщиш на Ибрахим условията ми за размяна, но ще се свържа с него по обичайните канали. Корабът ти ще получи ново име и ще плава под моя флаг. Ще отговаряш пред мене за всичко. Можеш да спираш който кораб си пожелаеш и да делиш плячката между хората си, като отделяш моите двадесет процента, разбира се. Основната ти цел обаче ще бъде да нападаш и да ограбваш кораби под турски флаг. Приемаш ли условията ми?

— Да, приемам ги — отговори Фауд.

— Добре. Ще уредя жените, децата и наложниците ви да бъдат изведени от Турция и прехвърлени в моята крепост на Липси.

— Липси. Добър избор за крепост — каза Фауд. — Стига гърците да нямат нищо против. Островът е техен, нали знаеш.

— Да, но и островът, и шепата обитатели отдавна не са грижа на Гърция. И Турция не се интересува от тях. Възнамерявам да закарам лейди Уилоу на Липси. На южния бряг има залив с дълбоки води и вълнолом, там можем да закотвим корабите си. Твоят ще бъде петият във флотата ми. Колко време ти трябва, за да го поправиш?

Капитан Фауд огледа щетите, нанесени от „Отмъщение“.

— Няма да е много. Може би няколко дни.

— Ще осведомя хората си за твоето решение да влезеш в братството.

С тези думи Тарик остави Фауд, за да поговори с хората си.

— Какво става? — запита Уилоу.

— Трябва да се потрудиш да научиш турски — посъветва я Тарик. — Ще ти бъде от полза, когато заживееш в харема.

Уилоу се наежи.

— Няма да стана сексуална робиня на някакъв султан! Татко ще ме намери и ще ме върне у дома. Нямам желание да уча варварския ви език.

Един мускул се стегна на челюстта на Тарик. Лейди Уилоу трябваше да се научи да си сдържа езика, ако иска да доживее до старини. Щом стигнат благополучно на Липси, щеше да я научи какво представляват дворцовите интриги и какво трябва да прави, за да оцелее. Това беше най-доброто, което би могъл да стори за нея, преди да я прати на брат си. Не че й желаеше злото, но просто трябваше да има срещу какво да размени майка си. Ибрахим искаше тази руса богиня, а Тарик искаше майка му да бъде в безопасност.

Грабвайки Уилоу в силните си ръце, Тарик тръгна по палубата, скочи на дъската и я отнесе на борда на „Отмъщение“.

Пусна я да стъпи и веднага насочи вниманието си към своя кораб и към хората си, които го бяха последвали обратно на „Отмъщение“.

— Откачете куките! — извика той. — Приберете дъските и разгънете платната! Кормчия, дръж курс към Липси.