По-студената война

24.

- Съжалявам - каза й той. - Работа.

- Няма проблем. Чудех се къде изчезна. Излязох да изпуша една цигара и те видях да говориш по телефона.

- А щях да те черпя питие...

Рейчъл набърчи нос и поклати енергично глава.

- Вече достатъчно съм пила.

Кел извади цигари и й предложи. Този път тя запали от своите. Нямаше нужда да докосва ръцете му.

- Какво ще кажеш за Райън? - попита го тя.

- Изглежда симпатичен. Готин сваляч.

Отговорът му я накара да се усмихне дяволито.

- А, нали? Мисля, че е и доста интелигентен. На погребението поговорихме малко.

Кел се улови да казва:

- Няма способ да разбереш човека по лицето.

Рейчъл се престори, че се дави с дима, и го изгледа шеговито-учудено.

- Това пък какво ще рече?

- Искам да кажа само, че може да е умен, може да е красив, но това не му пречи да се окаже чекиджия.

- Както и всеки друг.

- Да, разбира се. - Двамата закрачиха обратно към бара. - Не е мой тип това заведение - каза той, опитвайки се да смени темата.

- И мой не е. - Рейчъл дръпна от цигарата, докато е другата ръка се попипваше по тила. - Първото, което ще взривят, ако стане революция.

Беше права. Бар „Бльо“ беше свърталище на новата космополитна класа - млади хора, свръхобразовани и свръхзадоволени, посветили живота си на трупане на богатство и статус, на задоволяване на огромните си, ненаситни апетити. Това беше едно от нещата около Клекнър, които се набиваха в очи. Хората на партито -интелектуално нелюбознателни, напълно лишени от самосъмнение, издигнали в добродетел неподправената си алчност и амбиции за социално израстване -щастливо се въргаляха в нирвана от показна, снобска мърлящина. Момичета, кокаин, шампанско, маркови дрехи... всичко на показ, всичко достъпно за всеки, който го пожелае.

И все пак Кел бе доловил у Клекнър известно нежелание да се отдаде изцяло на този стил на живот. Дали човекът се бе озовал по случайност в тази хедонистична среда на млади дипломати и бизнесмени, които обикаляха бар след бар, клуб след клуб, и просто се бе отдал на забавления? Или пък с присъствието си преследваше някаква скрита цел, изпълняваше някаква оперативна задача?

- Трябва да се сбогувам с Райън.

Рейчъл бе решила от името на двама им, че няма да се връщат на партито. Пет минути по-късно тя излезе от бара широко усмихната; погледът й говореше, че за тях нощта сега започва.

- И така - каза тя, като го хвана под ръка и го подкара по улицата, притискайки се в него, - къде ще ме водиш сега?

Кел я обгърна с ръка през кръста, усети парфюма й, допира на гъвкавото й младо тяло.

- Къде ти се ходи? - попита той.

- Ами... например в хотела ти?