По-студената война

29.

Папката представляваше алманах на скръбта. Имейли от Цецилия до най-близката й приятелка в Будапеща, в които жално оплакваше смъртта на Пол. Телефонни обаждания до някакъв лекар в Дубровник, когото Елза бе успяла да идентифицира като „психотерапевт, специализиран в лечение на травми от преживяна емоционална загуба“. Цецилия бе посещавала интернет сайтове за вдовици и партньори с разбити сърца и се бе регистрирала в онлайн форум на английски език, където обсъждала своята печал и самота със съвършено непознати по целия свят. Записала се бе и в група по йога на остров Лопуд, през два дни ходела на масаж, три пъти седмично на психотерапия. Купувала си книги за душевно здраве и равновесие от „Амазон“, похарчила 2700 долара за двуседмична екскурзия до Малдивите. Четяла трескаво истории за самолетни катастрофи - особено множеството вестникарски статии и коментари в интернет за инцидента с Уолинджър - и затворила ресторанта за цели десет дни, след като научила за смъртта му. Кел с изумление научи, че дори била направила анонимно дарение от 1000 лири във фонд за подпомагане на вдовици на разузнавачи от МИ6.

При по-нататъшните проверки на електронната й поща бе установено, че любовницата на Уолинджър бе отлетяла с „Изиджет“ от Дубровник за „Гетуик“ в деня преди погребението, като имала запазено място в същия влак от Юстън, с който бяха пътували Кел и Амилия. Кел си даде сметка, че са били през един вагон от нея. Цецилия си бе купила билет за връщане с влака до Лондон още същия следобед и имала резервация за полета до Дубровник на другия ден. Най-вероятно бе купила цветята в Престън, отишла бе с такси до фермата, оставила бе букета с картичката в хамбара и се бе върнала на гарата. От един неин имейл до приятелката й в Будапеща - зле преведен от приложението на Гугъл - ставаше ясно, че не бе присъствала на самото погребение.

Кел прочете папката на закуска. В девет часа позвъни на Елза в стаята й, поздрави я за добре свършената работа и попита дали в хода на разследването бе попадала на конкретни споменавания, в какъвто и да било контекст, на Джим Чейтър и Райън Клекнър.

- Не - отвърна унило тя, като ученик, който не е оправдал очакванията на учителя. - Мисля, че не, Том. Но мога да проверя.

- Не се притеснявай - каза й Кел. Елза не бе мигнала цяла нощ. - Легни и поспи. Заслужила си малко почивка.

Британското консулство беше импозантна останка от имперско величие, триетажен дворец от деветнайсети век в неокласически стил в сърцето на квартал „Бейоглу“, на не повече от стотина метра от хотела на Кел. Бомбена атака, извършена от атентатори самоубийци преди десетина години, бе довела до смъртта на генералния консул и повече от двайсет служители. Кел си спомняше точно къде се бе намирал - на обяд с Клеър в един слънчев ноемврийски следобед в Лондон, - когато бе чул новината за атентата по Би Би Си.

- Всичко е заради онзи идиот Буш - бе казала тогава Клеър, сочейки с пръст американския президент на екрана. Тъкмо в този ден той беше гост на Даунинг Стрийт 10. Кел не отговори, както обикновено в случаите, когато Клеър се впускаше в анализ на причинно-следствените връзки при тероризма. - Ако Блеър не ни беше набутал в Ирак - добави мрачно тя, - нищо от това нямаше сега да се случва.

Амилия бе пристигнала на съвещанието час преди него. Кел влезе точно в десет и бе информиран от Шефката, че тази сутрин била „на крак от шест“ и било „крайно време“ да се захващат за работа.

- Изглеждаш като прекаран през центрофуга - отбеляза тя, докато въртеше напред-назад комбинираната ключалка на специалната звукоизолирана зала за свръхсекретни съвещания.

Чу се предупредителното пищене на алармата, Кел повдигна лоста и дръпна към себе си масивната стоманена врата. Комбинацията от острия електронен звук и физическото усилие усили болката в черепната му кутия. Имаше чувството, че половината му мозък се търкаляше в кома на хотелската възглавница.

- Колко е топличко и уютно! - пошегува се Амилия, потръпвайки от студа на усилената докрай климатична инсталация.

Това беше задължителна характеристика на звукоизолираните зали по целия свят. Кел помнеше случаи, когато негови колеги бяха присъствали на съвещания, облечени в шуби и увити в шалове.

Амилия зае мястото си в челото на масата, около която имаше поставени осем стола. Кел седна по средата на дългата страна, след като затвори плътно вратата. Носеше си двойно еспресо от автомата на приземния етаж - третото му кафе за тази сутрин.

- Как беше партито? - попита го тя, докато вадеше папки и компютърни разпечатки от черното кожено куфарче и ги нареждаше на купчинка на масата пред себе си.

- Забавно - отвърна Кел. - Снобски бар малко под „Галата“. Чужденци и богати местни плейбои. Супер...

- А Рейчъл?

- Какво Рейчъл?

- И с нея ли беше забавно?

На крак от шест. Кел усещаше върху себе си всевиждащия проницателен поглед на директор Левин. Дали Амилия бе забелязала Рейчъл да си тръгва от хотела? Нямаше смисъл да я лъже; тя знаеше, че е привлечен от младата жена. В присъствието на Амилия той се чувстваше като пътник на летище, преминаващ през рентгена - всяка костица, всяко мускулче на вината му грееше от екрана като взривно устройство.

- Рейчъл е страхотна - каза той. - Преродена душа. Умна. Забавна. Пазителят чудесно се позабавлява в нейната компания.

Амилия кимна, видимо одобрявайки чутото.

- Интересува ли се от Абакус?

Кел се намръщи.

- Абакус?

- Не ти ли казах? - Амилия наместваше множеството папки пред себе си като внезапно напомняне за непосилния хаос, в който я бе потопила новата й длъжност. - Псевдонимът на Клекнър.

- Аха - промърмори Кел, докато я наблюдаваше с пулсиращи от болка слепоочия.

- Е?

Кел с радост би отговорил на въпроса й. Не, Рейчъл определено не се интересуваше от Райън Клекнър дотолкова, че да остане повече от час на партито му. А вместо това бе дошла в хотелската стая на Кел и му се бе отдала напълно, със страст и жажда, които го бяха изумили. От което можеше да се заключи, че поне засега Рейчъл Уолинджър се интересуваше повече от Томас Кел.

- Трудно е да се каже - отвърна той, докато си мислеше за тялото на Рейчъл, движещо се под него, за извивките и вдлъбнатините на гърба й, очертани под косата светлина на нощната лампа. Изпи последните капки еспресо в чашата си. - Тя леко флиртуваше с Райън, докато той изглеждаше истински увлечен.

- Увлечен? - Амилия го изгледа намръщено. - Нима Братовчедите са склонни да се увличат! Този във всеки случай няма вид да е такъв.

- Какво знаем за него?

С въпроса си Кел съумя да я отклони от темата за Рейчъл. Тя измъкна тънка папка от купчината книжа пред себе си и му изрецитира съкратената професионална биография на Клекнър (седем години в ЦРУ, от които три в Мадрид и две в Турция); образованието му (гимназия с отличие в Мисури, после бакалавърска степен по международни отношения от университета „Джорджтаун“); семейната история (родителите му се развели, когато бил на седем и оттогава не е виждал баща си). Младежът бил захранен - както бе предположил и Кел - с голяма доза религиозен плам (майката, която обожавал, била усърдна учителка в католическо училище и водела молитвен кръжок) в съчетание със здрав, старомоден американски патриотизъм (имал по-голям брат, изкарал две пълни мисии в Ирак, както и по-малка сестра, която работела като лекар към Бърза помощ, след като изслужила шест месеца като доброволка в Баграм през 2008 г.). На двайсет и две години Клекнър бил звездата в отбора по гребане на „Джорджтаун“, а нощем работел като портиер в болница, за да плаща обучението си. След кратък стаж без възнаграждение в екипа на един конгресмен републиканец в Сейнт Луис Райън Клекнър кандидатствал за работа в Централното разузнавателно управление.

- Човек, свикнал да разчита на себе си - отбеляза Кел. - И да постига повече от другите. А дали не е бил и самотник?

- В което няма нищо лошо - каза Амилия, като потропваше с пръсти върху биографията на Клекнър. -Мога да си представя, че в Лангли с готовност са го приели.

- Ти би ли го взела на работа?

Изведнъж Кел усети, че му прималява от глад; от яйцата и белия препечен хляб на закуска в стомаха му бяха останали само киселини. Амилия извади официалната снимка на Клекнър от Държавния департамент и удостои Кел с една от усмивките, които пазеше само за свои хора.

- Той е страхотно красив - отбеляза тя, като извърна снимката към него. Кел я огледа внимателно. Клекнър изглеждаше неустоимо прелъстителен като холивудски идол. - Коефициент на интелигентност близо двеста - добави Амилия. - Очи като на Грегъри Пек. И мускули като на Грегъри Пек по всяка вероятност. Разбира се, че бих го назначила.

- Сексистка - отвърна Кел. През малкото прозорче във вратата на звукоизолираната стая забеляза купа с банани и се почувства като умиращ от жажда, зърнал оазис в далечината насред пустинята Сахара. - Значи ще бръкнем по-надълбоко? - попита той, примирен с мисълта, че не му е писано скоро да засити глада си. Твърде много аларми за изключване. Твърде много ключалки за превъртане. И твърде много материал за разговор.

- И още как. След седмица ще знаем повече за младия господин Клекнър, отколкото той знае за себе си.

Тя не преувеличаваше. През следващия половин час Амилия Левин се показа в най-добрата форма, в която Кел я бе виждал от много време насам. Беше не просто Шефката, бъдещата носителка на благородническо звание; беше си възвърнала живеца, страстта към играта. Дори да се боеше, че ще остави в наследство поредния Филби или Блейк - един предател, който да разруши трансатлантическото партньорство, -тя с нищо не го показваше. Кел отново виждаше в нея онази неуморна енергия, от онзи див хъс за работа, с които бе белязана кариерата й преди десет-петнайсет години. Беше концентрирана като патоанатом в началото на сложна аутопсия. Това беше жената, в която се бе влюбил Пол Уолинджър. Най-добрият агент - и от двата пола - на тайните служби за едно цяло поколение.

Оказа се, че много от идеите й за тотално следене на Райън Клекнър вече са приведени в изпълнение. Екип от десет души, командировани от Службата за обществена безопасност, на няколко пъти бе следил Абакус при различни ситуации. Понастоящем десетимата агенти бяха дислоцирани в Истанбул, готови да се задействат по команда на Кел. Амилия бе разпоредила на Елза да прекъсне безжичната интернет връзка в жилището на Клекнър, докато един инженер от Тюрк Телеком, вербуван като агент на МИ6, постави микрофони в кухнята, банята, спалнята и дневната на апартамента. Покривът на колата му, „Хонда Акорд“, бе „боядисан“ в малките часове на нощта в четвъртък срещу петък от местен екип, за да стане видим за спътниците, ако случайно Клекнър решеше да духне нанякъде. (Макар че, както й напомни Кел, повечето от тези спътници се контролираха от американците, което ги правеше практически безполезни. Амилия прие забележката му с презрително изръмжаване.) Освен това бяха поставени камери във всички кафенета, хотели и ресторанти в „периметъра му на действие“. Знаеше се например, че ходел във фитнес клуб на няколко пресечки от жилището си, както и че всеки път когато имал път към „Бейоглу“, обичал да посещава малка чайна в една от преките улички на „Истиклял“. („Заради една сервитьорка - бе вметнала Амилия, - по която си пада.“) И двата обекта бяха изцяло покрити с камери за видеонаблюдение. Поне веднъж в месеца Клекнър присъствал на литургията в „Сан Антонио от Падуа“ - най-голямата католическа катедрала в Турция. Катрин Уест, съпругата на един служител на МИ6, с която Амилия се познаваше от години, бе получила указания да ходи в същата катедрала и да докладва за поведението и вида на Клекнър, както и за всякакви негови контакти по време на църковната служба. Всеки един от богомолците, особено съседът му по пейка, би могъл много лесно да му подаде или да получи нещо от него.

Когато Кел я попита, Амилия потвърди, че подобни операции вече се извършвали по отношение на Дъглас Тремейн и Мери Бег. Тони Ландау също бил под наблюдение в Съединените щати.

- Остава Янис Христидис - каза тя.

- Той едва ли ще ни е от голяма полза.

- Разбирам. - Амилия гледаше намръщено плота на масата. - Някакви идеи?

Това прозвуча като изпит. Кел се опита да мобилизира всичката умствена енергия, която му бе останала в окаяното състояние, в което се намираше.

- Мисля, че е редно все пак да изчакаме доклада на Адам - отвърна той, припомняйки си някогашната предпазливост. - Току-що е пристигнал на Хиос. Нека да го оставим да говори с полицията, с хората на летището, с близките и приятелите на Христидис.

- Смяташ, че това ще промени мнението ти по случая? - Амилия все така гледаше надолу, към книжата, натрупани пред нея.

- За кое по-точно?

Тя толкова добре го познаваше. Кел усети какво му готви.

- Според мен ти вярваш, че това е дело на американците - каза тя и стана от стола си. Уж за да се разкърши в тясното мразовито помещение, но по-скоро за да застане срещу Кел и да му наложи авторитета си, като го изгледа отвисоко. - Убеден си, че Джим Чейтър е брадатият от Хиос, че Пол е направил грешката да му спомене за наличието на къртица, след което Чейтър го е премахнал.

Изречена на глас, собствената му теория за пръв път му се стори леко абсурдна. Но Амилия беше напълно права. Тя бе формулирала абсолютно точно онова, което според него се бе случило.

- Мисля, че това е най-вероятният сценарий, да -призна той. - С оглед реакцията на Чейтър в Анкара.

Амилия заобиколи масата и докосна с ръка лоста на заключената отвътре врата. През стъклото Кел видя Дъглас Тремейн, който се бе върнал от Анкара, да влиза. Както винаги приличаше на пенсиониран офицер, отишъл на конни състезания: с лъснати кожени обувки, туидено сако, не липсваше дори и панталонът от мораво рипсено кадифе.

- Бих те посъветвала само да бъдеш готов за изненади.

В тона й нямаше и следа от назидателност, дори от предупреждение. Просто съвет на мъдър приятел. Играй с фигурите на дъската, не си играй с опонента.

- Ще го имам предвид - отвърна Кел.

-Добре. - Амилия вдигна една папка от масата. Кел разпозна корицата. Беше докладът за Шандор. Тя започна да почуква ритмично с ръба й по плота, сякаш си тактуваше наум. - Само дето не приемам това за чиста монета.

- Доклада на Елза?

- Не, докладът си е екстра. Като доклад, имам предвид. - Тя отвори наслуки папката и прекара пръст по редовете. - Само дето пътечката от трохи е твърде перфектна, за да ме убеди. - Амилия започна да описва поведението на Шандор, сякаш четеше от списък. -Книгата от „Амазон“. Курсът по йога. Масажите. Ако исках от теб да създадеш легенда за момиче, загубило любовта на живота си, щеше ли да подходиш по различен начин?

Кел усети как стаята се завъртя пред очите му. Ако това, което казваше Амилия, беше истина, Уолинджър се бе оставил да го изиграят.

- Може би не - отвърна той, без напълно да се съгласява с нея. - Какво намекваш? Че всичко това е измислица?

- Намеквам единствено че трябва да си готов да приемеш и алтернативни обяснения на случващото се. Да се опиташ да вникнеш в ситуацията. Много е възможно Цецилия Шандор да е била унгарска разузнавачка, която се е оттеглила от кариерата, отворила е ресторант на Лопуд и съвсем случайно се е влюбила в Пол Уолинджър. И след смъртта му да се чувства толкова покрусена, че да ходи три пъти седмично на психотерапия и да си излива душата в разни чат форуми. Но е еднакво възможно да е примамка на СВР, на която е било възложено да вербува шефа в Анкара.

Няколко секунди Кел остана безмълвен, докато лишеният му от сън мозък трескаво обработваше различните значения и последици на казаното от Амилия.

- Ти все още ли мислиш, че Пол може да е бил къртицата?

В отговор Амилия само повдигна леко рамене, сякаш Кел я бе попитал за нещо толкова незначително като прогнозата за времето.

- Разбира се, това дълбоко би ме изненадало - каза тихо тя.

- И така, Шандор е намерила начин да чете телеграмите и имейлите му? Декриптирала му е лаптопа, прикачила се е към телефона му? Не мога да допусна, че е бил такъв глупак!

- Хубавите момичета вършат странни неща с мъжете на средна възраст, дори с онези, които не се смятат за глупаци - отвърна троснато Амилия. Кел се запита дали това беше мрачно обобщение за несъвършенството на мъжката природа или завоалирано предупреждение към него да стои далече от Рейчъл. - От теб искам единствено да преценяваш внимателно всички възможности. Ние не сме постигнали никакъв напредък към идентифициране на предателя. Междувременно Службата работи на празни обороти. Не е способна да сътрудничи пълноценно с американците или да работи по десетки операции в региона. Това ти е известно.

- Разбира се.

Кел помълча замислено, докато Амилия извади от куфарчето си бутилка минерална вода и отпи. Дали щеше да страда по-малко, ако знаеше, че Пол бе почитал фалшив Бог, че се бе оставил да го залъжат с несъществуваща любов? Дали така би било по-добре за нея? Или просто търсеше начин да си отмъсти на Шандор, задето й бе отнела любимия? Издирването на къртицата и установяването на истината за смъртта на Уолинджър очевидно се бяха слели в едно цяло в сърцето й.

- Трябва да отидеш до Лопуд - каза му тя сякаш в потвърждение на мислите му. - Запознай се с нея, огледай на място.

- Не възразяваш да оставя Клекнър на екипа за няколко дни?

- Не просто не възразявам, настоявам! Наблюдението на Клекнър е в добри ръце.

- В такъв случай отивам на Лопуд.

- Това е курортен остров - каза тя, сякаш Кел не знаеше. - На един час с ферибот от Дубровник. В единия край на градчето има голям хотел, огърлица от ресторанти около залива. Ще се правиш на бизнесмен, отишъл да прекара там дълъг уикенд. Отбий се да вечеряш в ресторанта на Шандор. Срещни я случайно, ако отиде да плува. Виж дали е онази Цецилия, за която се представя. Дали наистина е бедното скърбящо момиче, загубило любовта на живота си.