По-студената война

33.

Кел се досети, че в "Чентонове" има проблем още щом видя тълпата отпред на тротоара. Светлините на терасата бяха загасени, масите с изглед към залива - празни. Той се спря пред едно от плажните капанчета и запали цигара, наблюдавайки от стотина метра разстояние.

На пръв поглед ресторантът имаше вид, сякаш в кухнята е спрял токът или е имало изтичане на газ, но после Кел забеляза двамата патрулни полицаи, които излизаха от сградата; единият говореше тихо в микрофона на радиостанцията. От Шандор нямаше и следа. Кел предположи, че е вътре и оглежда последиците от обира или каквото там се бе случило.

Но тогава видя санитарите. Бяха двама. Кел смачка цигарата си и закрачи по пътеката. Пред ресторанта се бяха събрали поне трийсетина души, повечето местни жители по тениски и къси панталони, но и мнозина туристи, облечени малко по-строго, като за вечеря. По-младият от двамата полицаи се опитваше да избута назад тълпата, за да освободи входа на ресторанта, без да нагнетява допълнително витаещото във въздуха усещане за паника и скандал. По-възрастният му колега все още говореше по радиостанцията. Кел хвърли поглед към залива и видя полицейската моторница, закотвена под терасата на ресторанта; явно полицаите бяха дошли от Дубровник. Каквото и да се бе случило, местните власти бяха извикали помощ от континента. Някой със сигурност бе пострадал.

Кел усети внезапно движение покрай краката си. Две малки момченца преминаха тичешком от двете му страни, едното стискаше под мишница футболна топка. Разговаряха оживено помежду си на немски; тълпата пред ресторанта им подсказваше, че нещо важно се е случило.

В прозореца на първия етаж Кел забеляза раздвижване. Трети санитар с бяла униформа ходеше насам-натам из апартамента на Шандор. Без да отделя очи от прозореца, в ъгъла на стаята Кел с изумление забеляза Лакост с помръкнало от шока лице.

В този момент той разбра, че Цецилия Шандор е мъртва. Стомахът му стана на ледена буца, както в Истанбул, когато Хейдък му се бе обадил с новината, че Янис Кристидис се е удавил. Този път обаче циникът в него му подсказа, че смъртта на Шандор е тъкмо онзи повратен момент в разследването, който бе очаквал. Ако Шандор е била убита, то кой ли е убиецът? Същите, които бяха скалъпили легендата за самотната жена, изтерзана от скръб по своя мъртъв любовник? Чуждото разузнаване, което бе използвало Шандор срещу Анкара/1? Кел нито за миг не си помисли, че тя може сама да е посегнала на живота си. Едно самоубийство в рамките на дадена операция беше любопитна подробност, но две вече бяха прекалено голямо съвпадение.

Той пристъпи към младата семейна двойка на няколко метра пред него. Мъжът имаше самонадеяния вид на възпитаник на елитно частно училище в последните години на Империята, докато младата жена, с грижливо сресаната си коса и пастелна пола, беше като излязла от модно списание.

- Англичани сте, нали? - попита ги Кел.

- Сме, наистина. - Момичето имаше по една единична перла на всяко ухо.

- Какво се е случило тук?

Съпругът, който нямаше трийсет години, посочи с глава към морето.

- Управителката - каза той. - Била е открита мъртва.

- Открита от кого?

- От ченгетата - отвърна снизходително той, сякаш даваше интервю в собственото си телевизионно предаване.

Сякаш чул това, по-възрастният от двамата униформени хърватски полицаи излезе от ресторанта и започна да призовава тълпата да се разотива. Първи си тръгнаха туристите, после и местните, докато накрая останаха само санитарите и неколцина служители на ресторанта, сред които и плешивият сервитьор, старият познайник на Кел от последните четирийсет и осем часа. Оказа се, че младото семейство също са отседнали в „Лафодия“ и си бяха запазили маса в „Чентонове“, но сега послушаха указанията на полицията и се отправиха да си търсят друг ресторант, като кимнаха мълчаливо на Кел за довиждане.

Кел също си тръгна и се отби в капанчето, където запали нова цигара, поръча си светла бира и продължи да наблюдава ресторанта. Новината за смъртта на Цецилия бе стигнала до плажното заведение. Барманът беше млад хърватин с бурни непокорни къдрици, който говореше сносен английски и отговаряше на привидно невинните въпроси на Кел с нежелание. Очевидно го смяташе за поредния отегчен турист, жаден за клюки.

- Отдавна ли я познавахте?

- Не. Тя не общуваше с никого. Купи заведението преди три, може би четири години.

- Значи не е била от тук?

Хърватинът поклати глава.

- И се е самоубила?

- Ами да! Явно е нагълтала хапчета. После си е прерязала... - Тук английският речник на бармана му изневери. В ръката си държеше чаша и прекара ръба по вътрешната страна на китката си. - Тук, под кожата. Артерията, нали така?

- Да. - Един съученик на Кел навремето бе използвал същия метод. - Под вода ли? - попита той, който вече си представяше как специално обученият екип бе привел Шандор в безсъзнание и след това я бе завлякъл във ваната.

-Ъхъ.

Който и да бе искал смъртта й, се бе опитал да създаде и впечатление, че е посегнала на живота си от отчаяние. Една огнестрелна рана или отравяне биха повдигнали твърде много въпроси.

- Ами гаджето й?

- Кой, Лука ли? - Отговорът на бармана дойде мигновено, без сянка на колебание, като само потвърди подозренията на Кел, че Шандор се бе виждала с Лука и Пол по едно и също време. Барманът остави чашата. -Мисля, че е от Дубровник.

Междувременно четирима тийнейджъри бяха влезли в капанчето. Трима от тях пушеха саморъчно свити цигари. Барманът се извърна да ги обслужи. Кел излезе отвън на алеята и хвърли още един поглед към "Чентонове“. Щорите на кухненския прозорец вече бяха спуснати, а младият полицай беше застанал на пост пред ресторанта. Кел изчака, докато барманът наля питиета на четиримата младежи, после се върна на високото си столче.

- Сега изглежда много по-спокойно - каза той, като си поръча второ питие, плати го и остави рестото на бармана.

- А, тъй ли?

- Да. Само един полицай са оставили да пази отвън. Горкият...

- Кой, полицаят ли?

- Не, гаджето. Как му беше името? Лука?

- Точно така. - Барманът отвори съдомиялната машина, пълна с чаши, и коленичи сред облака пара. -Той си е все тук. Но отсега все по-малко ще се задържа наоколо, а?

- Може би - съгласи се Кел, като се надяваше отговорът му да прозвучи съчувствено. - Ресторантът на двамата ли беше?

- Не. Лука работи в града. Има звукозаписна къща. Реге и хип-хоп. Ти падаш ли си по такива щуротии?

- Харесвам Боб Марли, донякъде и Джими Клиф -отвърна Кел, докато си казваше, че сега вече ще спипа господин Лакост. Едва ли в Хърватия имаше толкова много звукозаписни фирми със собственик на име Лука.

- Тъй, тъй - кимна одобрително барманът. - И аз съм фен на Марли.

Двамата продължиха да си бъбрят приятелски и към девет и четвърт Кел вече знаеше, че Цецилия Шандор била нова по тия места и много от местните я оглеждали с подозрение; често отсъствала от Лопуд за продължителни периоди от време; минавала за заможна. Лука бил изоставил съпругата и осемгодишната си дъщеричка, за да бъде с нея, но една вечер, пиян в бара, си бил признал, че Цецилия отхвърлила предложението му за брак. Доволен от събраната информация, Кел стисна ръката на бармана и малко преди девет и половина тръгна на разходка по крайбрежната алея, като нарочно мина покрай "Чентонове" с надеждата да срещне опечаления Лука и да го заговори. Но не му бе писано. Размени няколко думи с полицая, който говореше доста оскъден английски (колкото да потвърди, че собственичката на ресторанта е „починал внезапен“), и бе помолен да продължи пътя си. На раздяла Кел го попита дали Лука е добре, срещу което получи мълчаливо кимване.

Имаше известна възможност приятелят на Цецилия да бъде арестуван по подозрение в убийство или пък, което беше по-вероятно - да придружи трупа й през пролива до Дубровник. Така или иначе, Кел щеше да поиска от Амилия да изпрати Адам Хейдък или еквивалентен служител от бюрото на МИ6 в Загреб, за да се сдобие с пълната полицейска и съдебномедицинска документация по случая.

Едва десетина минути по-късно, в коридора пред хотелската си стая, Кел си спомни за фотоапарата, който Хейдък бе видял на записа от охранителната камера в Хиос. Сребрист, дигитален, вероятно на Цецилия, той би могъл да съдържа снимки на мъжа с брадата от ресторанта. Как бе допуснал да забрави такова нещо? Наистина, като бивш разузнавач, Цецилия едва ли би съхранявала компрометиращи кадри в паметта на апарата си. И все пак Кел се чувстваше отговорен - пред Амилия, ако не пред друг - да проникне в жилището на Шандор, за да открие този фотоапарат.

Знаеше защо не му се занимава с това сега. Беше очевидно. Тук е тегаво и скучно без теб. Искаше му се да е вече в самолета, в таксито от аерогарата, на вилата.

Кел спря в коридора пред стаята си. Тази вечер нямаше реален шанс да проникне в апартамента на Шандор, нито утре, нито в близките дни. Нека Хейдък или Елза, или Загреб да се оправят с този фотоапарат, помисли си той.

Бръкна в джоба си, извади магнитната карта за вратата и влезе в стаята. Запали всички лампи и извади две миниатюрни бутилчици „Феймъс Граус“ от мини-бара. Трябваха му петнайсетина минути, за да състави сбит доклад до Шефката относно смъртта на Шандор и да го изпрати до Лондон.

След това отвори личната си поща и написа отговор на Рейчъл:

Утре рано тръгвам от Берлин, ще се върна някъде ранния следобед. Ако имаш някакви планове, отмени ги. Ще вечеряме заедно, ххх