По-студената война

30.

Снабден с канадски паспорт на името на Ерик Кок от Квебек, Себастиан Гашон взе редовния полет до Загреб в ранните часове на 11 април. В столицата на Хърватия той нае едно ауди А4, включи айпода си в уредбата на колата и се заслуша, шофирайки, в драматизацията на романа „Мъртви души“. Придържайки се стриктно към разрешената максимална скорост, той пое по магистралата на югоизток към градчето Задар на Адриатическо море.

Според уговорката в паркинга на хотела го очакваше втори автомобил. В кухина под резервната гума той откри нож и пистолет с достатъчно патрони. Същата нощ, след като вечеря в един италиански ресторант, Гашон отиде на бар, намери си жена, плати й шестстотин евро, за да прекара нощта в стаята му, но я помоли да си тръгне в три сутринта, след като го бе удовлетворила изцяло и му се спеше. Повика й такси да я вземе от хотела. Размениха си номерата, макар неговият да беше на мобилен телефон, който щеше да престане да съществува след четирийсет и осем часа. Името й в бранша беше Елена. Каза му, че е от градче, западно от Кишинев, в Молдова.

На следващата сутрин Гашон пое по крайбрежното шосе към Дубровник. Край Сплит имаше катастрофа, заради която и в двете посоки се бяха образували задръствания, и когато пристигна в хотела си, вече изоставаше с два часа от графика. От телефонна кабина в Стария град се свърза с водещия офицер, за да получи потвърждение за местонахождението на обекта и указания да пристъпи към изпълнение на операцията. За негово разочарование и раздразнение, му бе наредено да изчака още двайсет и четири часа в Дубровник, като вземе ферибота за Лопуд не по-рано от неделя сутринта. Останалите елементи от плана трябваше да бъдат изпълнени според първоначалния инструктаж. Водното такси щеше да го чака, за да го върне от острова на кея пред хотел „Лафодия“ в 23:30 часа.

Не получи никакви обяснения за забавянето.