Последното раздаване

Епилог

Нацията беше затаила колективно дъх, докато гледаше отново и отново кадрите по телевизията с Франсис Ъркарт, тялото му, смъртно ранено, как се хвърля пред Мортима да я предпази. Благородна смърт. Дори велика смърт, казваха някои.

Не важеше същото за Евангелос Пасолидес. Той беше умрял още преди Ъркарт, покосен от куршумите на Кордър. Така и не се разбра защо беше избрал да убие министър-председателя — „британския Джей Еф Кей“, както го нарекоха таблоидите, — но народът знаеше кого да обвини. Томас Мейкпийс. Близък сподвижник и — както почти веднага бе разкрито — любовник на дъщерята на стареца. Повдигнаха се криминални обвинения за конспирация, но нищо не бе доказано в съда, въпреки че обстоятелствените доказателства срещу Мейкпийс се бяха настанили в съзнанието на гласоподавателите много преди деня на изборите.

От понеделник до изборния ден тялото на Ъркарт беше изложено за поклонение в голямата зала „Уестминстър“, където народът се редеше без прекъсване, за да отдаде последна почит. А в изборния ден се редеше, за да върне на власт вече обединената партия с безпрецедентно мнозинство в съвременната изборна история.

Той беше спечелил. Финалната победа.

Не всичко стана, както Ъркарт бе пожелал. Председателят на партията в избирателния район на Бууза-Пит, отваряйки писмото с оттеглянето на рицарското му звание, получи инфаркт и умря на пода в кухнята си. Така и не успя да изобличи Джефри, който настоя, че фотокопието от оставката, изпратено до Комисията по привилегиите и „Нюз ъф дъ Уърлд“, е фалшификат. Наистина ръката му беше треперила толкова много, когато я беше писал, че твърдението му се оказа убедително, а и редакторът реши, че няма кой знае каква изгода от това да почерня още повече една толкова млада и очевидно опечалена вдовица. И така Джефри оцеля за момента и намери място в новата администрация.

А тя бе водена от Максуел Стенбрук, чиито еврейски и неясни корени се оказаха по-скоро разсейващ фактор, отколкото преки попадения по време на кампанията му за премиерското място. Партията реши, че няма нищо лошо в неговите способности. А той направи Клер министър.

Отне няколко години на Мортима, графиня Ъркарт, да основе библиотеката в един парцел близо до Темза, дарен от правителството, много повече години отне да се възобновят сериозните мирни преговори в Кипър. А още повече време мина, преди историци ревизионисти да се опитат да избият спомена за Франсис Ъркарт от сърцата на благодарната нация.

Не успяха.