Сенчести игри

13. Последната свободна нощ на Уилоу

Уилоу, Бесния Корди и Кинжала все още имаха таверната си. Основно защото разполагаха с подкрепата на Прабриндрах Драх. Бизнесът обаче не вървеше. Свещениците разбраха, че не могат да контролират чужденците, затова ги обявиха извън закона. А много от жителите на града слушаха това, което гадовете кажат.

— Показва колко мозък имат хората в главите си — каза Кинжала. — Ако мислеха с тях, вместо да ги използват само за хранопровод, щяха да завлекат свещениците до реката и да ги потопят поне за час, да им напомнят, че не са просто мравки-работници.

— Човече, ти трябва да си най-киселото същество, което познавам — отвърна Уилоу. — Сигурен съм, че ако не те бяхме спасили, крокодилите щяха да те повърнат. А и си твърде гранясал за ядене.

Кинжала просто се усмихна и влезе в задната стая.

Лебеда се обърна към Корди:

— Смяташ ли, че хората, които са го хвърлили при ония твари, са били свещеници?

— Аха.

— Тази нощ е спокойно. Поне веднъж.

— Аха.

— Денят е утре.

Уилоу отпи сериозна глътка. Бирата на Корди ставаше все по-добра. После рязко стана и тресна с празната халба по бара. Каза на Талиански:

— Ние, които ще умрем, те поздравяваме. Пийте и се веселете, деца. Защото утре и така нататък, и така нататък. Заведението черпи.

След това седна обратно.

— Знаеш как да разведриш обстановката, признавам ти го — промърмори Корди.

— Да не би да мислиш, че има нещо, заради което да сме ведри? Те ще прецакат всичко. Знаеш, че така ще стане. Всичките тези свещеници. Отдаде ли ми се шанс, при първа възможност случайно ще пропусна да се върна оттам.

Корди кимна и си замълча. Уилоу Лебеда беше от онези, които лаят много, но не хапят.

Той изръмжа:

— Нагоре по реката, ако всичко сработи. Казвам ти нещо, приятел, ако тия два крака тръгнат в оная посока, нищо няма да може да ги спре.

— Да, да.

— Не ми вярваш, нали?

— Вярвам на всичко, което ми кажеш, Уилоу. Ако не беше така, щях ли да съм тук, затънал до врата в перли, рубини и златни дублони.

— Човече, какво очакваш от някакво забутано място, за което никой никога не е чувал, на шест хиляди мили от края на всяка карта, която някой някога е виждал?

Кинжала се върна.

— Нервите ли ви хванаха, момчета?

— Нерви? Какви нерви? Когато са правили Уилоу Лебеда, не са слагали нерви.