Сенчести игри

44. Блестящ камък

Равнината е изпълнена с тишината на камъка. Там вече няма нищо живо. Но в най-черните часове на нощта сред пилоните и върху колоните бродят сенки, обвити в мрака, сякаш той е прикриваща ги наметка.

Такива нощи не са за невнимателния пътник. В тях тишината на камъка е нарушена само от писъци. След това сенките се хранят, въпреки че никога не утоляват яростния си глад.

За тях ловът винаги е беден. Понякога минават месеци, преди някой глупав авантюрист да се натъкне на мястото с блестящия камък. Гладът се засилва с времето и сенките наблюдават забранените земи отвъд. Но те не могат там да идат, нито са способни да умрат от глад, макар и много да го искат. Не могат да умрат, защото са немъртви, обвързани с тишината на камъка.

И това е някакво безсмъртие.