Сенчести игри

33. Талиос: пияни магьосници

Денят не беше от хубавите. Не стана по-добре и след залез-слънце. Добрата новина дойде от Жабока — Синдаве бе достигнал Веджагедия. Лошата обаче я последва веднага. Нямаше материали за укрепване на града. Щяха да си останат с рова.

Но земята беше толкова напоена, че стените му не биха се задържали.

Е, какво пък. Ако боговете бяха настървени да ни спипат, щяха да го сторят. Гърченето на кукичката нямаше да ни помогне.

Точно бях готов да се срутя в леглото, когато Мъргън нахлу в стаята. Бях толкова изморен, че виждах двойно. Двама Мъргъновци не подобриха състоянието на вселената.

— Сега пък какво? — извиках.

— Може би голяма неприятност. Гоблин и Едноокия са в кръчмата на Лебеда, пияни до козирката, и се джавкат. Не ми харесва накъде вървят нещата.

Примирих се с мисълта за поредната безсънна нощ и станах. Това назряваше от доста време. Можеше да излезе извън контрол.

— Какво правят?

— Засега само обичайното. Но този път не е весело. Някакво свирепо подводно течение. И изобщо имам чувството, че някой ще пострада.

— Конете готови ли са?

— Накарах да ги оседлаят.

Сграбчих офицерския жезъл, който някой от Нар ми подхвърли при подстъпа ни към Геа-Ксле. Без определена причина, като изключим, че беше най-близкото под ръка, подходящо за чупене на глави.

Казармата притихна, докато излизахме. Мъжете усещаха, че става нещо. Когато стигнах конюшнята, Могаба и Господарката се присъединиха към парада. Огньове озариха нощта. Талианците излизаха да видят какво става.

Магьосниците стояха настръхнали на бой насред улицата пред кръчмата на Лебеда. Тя пък беше изтърбушена. Огньове проблясваха нагоре и надолу по улицата, но никой от тях не беше опасен. Просто огнени петна по лицата на сградите, свидетелстващи за неточния прицел на пияниците.

Двете дребни и проблемни гадинки се затрудняваха дори да стоят прави, какво остава да стрелят точно. Може би боговете наистина пазят пияните и лудите. Досега да са се избили, ако бяха трезви.

Наоколо бяха разпръснати хора, изпаднали в безсъзнание. Сред тях и Уилоу, Корди, Кинжала и неколцина от отряда. Явно в опит да разтърват дуото си бяха понесли последствията.

Напрежението между Едноокия и Гоблин ескалираше. Черният магьосник беше насъскал показно нещастния Жабешко лице срещу Гоблин. Противникът му пък използваше нещо, подобно на змия от черен дим, което излизаше от кесията на колана му. То се опитваше да мине покрай Жабока. Когато се сблъскаха, захвърчаха искри и озариха улицата, разкривайки наклякали Талианци, които наблюдаваха от относително безопасно разстояние.

Спрях, преди да са ме видели.

— Господарке, какво е това, което използва Гоблин?

— Не мога да определя оттук. Нещо, което не би трябвало да има. Достоен противник на Жабока, за когото пък мислех, че е далеч над класата на Едноокия. — Тя звучеше смътно притеснена.

Понякога дори и аз самият се тревожех за това. Не ми изглеждаше нормално да влезеш в магазин и да си купиш Жабешко лице от рафта. Но не разпитвах Едноокия, а и той беше експертът.

Жабока и змията се сблъскаха на половината път между господарите си. Започнаха да пухтят, да се мятат в различни посоки и да крещят.

— Това ли е донесъл Гоблин от разузнаването? — почудих се на глас.

— Моля?

— Още откак го видях след първия му сблъсък с кафявите момчета, които насочвали сенките, усещам някакво задоволство у него. Сякаш най-сетне е получил средство да нашиба света с камшик.

Господарката обмисли това.

— Ако е прибрал такова нещо от слугите на Сенчестите, би могло да е някаква измама. Променливия би ни казал със сигурност.

— Но него го няма. Нека сами предположим.

Последният огън изгасна. Гоблин и Едноокия бяха напълно заети един с друг. Черният магьосник се спъна в собствените си връзки. За момент изглеждаше, сякаш другият ще спечели. Жабока едва успя да отклони последната атака на змията.

— Достатъчно. Не можем без тях, колкото и да ми се иска да ги погреба живи и да се свърши с глупостите им.

Пришпорих коня си. Гоблин се намираше по-близо. Едва започна да се обръща, когато стоварих жезъла върху главата му. Не спрях да видя резултата. Вече се нахвърлях на Едноокия. Ударих и него.

Обърнах се за повторна атака, но Господарката, Могаба и Мъргън вече ги бяха прихванали. Битката между Жабока и змията замря. Но не и те. Стояха и се гледаха през десет стъпки паваж.

Погледнах към импа.

— Жабешко лице. Можеш ли да говориш? Или си превъртял също като шефа си?

— Той е луд, Капитане, не аз. Но имаме договор. И трябва да правя каквото ми нареди.

— Нима? Кажи ми обаче какво е това, което излиза от кесията на Гоблин?

— Вид имп. В друга форма. Откъде го е прибрал, шефе?

— И аз се чудя. Мъргън, провери останалите хора. Виж дали имаме истински загуби. Могаба, довлечи малкото лайно тук. Мисля да блъскам малко глави.

Сложихме ги един до друг, а Господарката и Могаба ги придържаха в седнало положение. Започнаха да идват на себе си.

Мъргън се върна и докладва, че никой от хората в безсъзнание не е сериозно наранен.

Все е нещо.

Едноокия и Гоблин ме изгледаха. А аз обикалях в кръг, удряйки жезъла по дланта си. Това е диктаторската ми походка. След това им се нахвърлих:

— Следващия път, когато се случи такова нещо, ще ви завържа лице в лице, ще ви затворя в чувал и ще ви изхвърля в реката. Нямам нужното търпение за такива глупости. Утре, докато още ви тресе махмурлук, ще станете рано и ще дойдете тук, за да поправите всички щети. Парите ще излязат от вашия джоб. Ясно ли е?

Гоблин изглеждаше смутен. Успя да кимне немощно. Едноокия не отговори.

— Едноок? Искаш ли още един удар по главата?

Той кимна. Мрачно.

— Добре. И така. Гоблин, относно онова нещо, което си донесъл от разузнаването ни. Най-вероятно принадлежи на Господарите на сенките. Капан. Преди да легнеш да спиш, го искам набутано в бутилка или нещо от сорта и погребано. Дълбоко.

Очите му изскочиха.

— Знахар…

— Чу ме!

Над улицата се разнесе яростно, почти ръмжащо съскане. Змията изхвърча от паважа и скочи към мен.

Жабока се хвърли към нея и отби удара.

Обхванати от внезапна пиянска паника, Гоблин и Едноокия заедно се опитаха да усмирят съществото. Аз отстъпих. Изминаха три диви минути, преди Гоблин да успее да набута сенчестия имп обратно в кесията си. След това влезе в кръчмата на Уилоу. Минута по-късно излезе със затапена винена бутилка. Изгледа ме странно.

— Ще го закопая, Знахар. — Звучеше смутен.

Едноокия също идваше на себе си. Той си пое дълбоко дъх.

— Аз ще му помогна.

— Добре. И опитайте да не говорите много. Не започвайте отново.

Той също постигна благоприличието да си докара засрамен вид. Изгледа замислено Жабока. Забелязах, че не привика импа да свърши тежката работа.

— А сега какво? — попита Могаба.

— Сърцето ми се къса, но ще трябва да разчитаме съвестта им да ги държи в строя. За известно време. Ако не ми трябваха толкова, щях да превърна това в нощ, която да помнят до края на дните си. Нямам нужда от подобни глупости. За какво се хилиш пък ти?

Господарката не спря.

— Мащабите са по-малки, но точно така се чувствах, когато трябваше да държа юздите на Десетимата, Които Бяха Покорени.

— Нима? Може би. Мъргън, и без това си стоял тук да пиеш, помогни в събирането на парчетата. Аз отивам да поспя.