Сенчести игри

43. Надзирателя

От кристалната стая на върха на кулата в Надзирателя се носеше лудешки кикот. Някой там умираше от смях заради развоя на събитията на север.

— Трима от тях са извън играта, половината работа е свършена. При това по-трудната половина. Спипам ли и другите трима, всичко е мое.

Още луд смях.

Господарят на сенките гледаше към блестящото бяло пространство.

— Време ли е да ви освободя от затвора ви, красавици на нощта? Време ли е отново да тичате свободни по света? Не, не. Не точно сега. Не и докато този остров на безопасността не стане напълно недосегаем.