Сенчести игри

16. Войната на Уилоу

Уилоу бе зашеметен. Нещата всъщност вървяха малко или много по начина, по който се очакваше. Талианците отстъпиха териториите си отвъд реката, без дори да вдигнат пръста си, за да дадат отпор. Армията на Сенчестите прекоси реката и отново не срещна съпротива. Раздели се на четирите си съставни елемента. Без изправящи се насреща им противници, тези сили се разделиха на отряди, които започнаха да грабителстват. Плячката беше толкова добра, че цялата дисциплина се срина.

Изведнъж Талианците започнаха да очистват малките групички навсякъде едновременно. Нашествениците изгубиха хиляда човека преди изобщо да разберат, че става нещо. Бесния Корди измисли тази тактика и твърдеше, че имитира идолите си — Черния отряд. Когато враговете се обединиха в по-големи групи и продължиха заниманията си, той започна да организира капани и засади. На два пъти дори успя да примами цели отряди в специално построени за целта малки градчета, които после изгаряше около тях. Третия път, когато се опита да го направи обаче, нашествениците не лапнаха стръвта. Неговите твърде самоуверени Талианци го отнесоха. Ранен, Корди върна силите си в Талиос, за да размишлява над непостоянството на съдбата.

Междувременно Уилоу обикаляше около източните Талиански територии заедно с Пушека и две хиляди и петстотин доброволци, стоейки в постоянна близост до командващото ядро на врага. Опитваше се да изглежда все едно ще се превърне в бич за нашествениците в мига, в който сгрешат. Но Пушека нямаше намерение да се бие и беше толкова упорит, че дори самият Уилоу се изкушаваше да започне да мрънка.

Магьосникът твърдеше, че чакал нещо да се случи. Не казваше обаче какво.

Кинжала се озова на юг сред териториите, отстъпени без бой около Главната Река. Очакваше се да обедини местните и да възпрепятства преминаването на пратеници през реката. Лесна работа. Мостове нямаше, а местата, където можеше да се пресече, бяха само четири. Пък и Господарите на сенките си имаха други грижи и явно не забелязваха. Никой не заподозря нищо. Или пък си мислеха, че липсата на новини е добра новина.

И тогава това, което Пушека чакаше, най-сетне се случи.

Както казваше и Кинжала, Талиос с неговите свещеници беше като нива, нападната от скакалци. В града съществуваха три основни религии без каквато и да е хармония помежду им. И всяка си имаше отцепници, фракции и подчинени култове, враждуващи помежду си, когато не бяха заети да воюват с другите. Талианската култура беше центрирана около различията на култовете и опитите на свещениците да вземат преднина пред останалите. Повечето хора от нисшите класи обаче не членуваха никъде. Особено в провинцията. Същото се отнасяше и за управляващия род, който не биваше да си навлича врагове сред никоя от фракциите, ако искаше да се задържи на власт.

Старият магьосник беше чакал някой от висшестоящите духовници да реши, че може да спечели престиж за групировката си, като излезе и се нахвърли на нашествениците, с които никой друг не искаше да се бие.

— Естествено нищо друго, освен цинична политическа маневра — каза магьосникът на Уилоу. — Прабриндрахът чака от много отдавна шанса да покаже на всички какво става, когато някой не прави каквото му е наредено.

И той наистина им показа.

Един свещеник най-сетне достигна до гениалното умозаключение. Накара петнадесет хиляди човека да си мислят, че могат да се справят с обучени и опитни професионалисти. След това изведе тълпата навън в търсене на нашественици. Намирането им не представляваше проблем. Командирът на Сенчестите реши, че точно това чака и той. Предишните му завоевания също бяха добити чрез една голяма битка.

Уилоу, Пушека и неколцина други стояха на върха на хълм, където и двете страни можеха да ги виждат, и прекараха цял следобед в наблюдение как две хиляди души осъществяват масово клане над петнадесет хиляди. Талианците, които избягаха, успяха основно защото нашествениците бяха твърде изморени, за да ги гонят.

— Ето сега вече ще се бием — каза Пушека.

Уилоу подкара силите си нагоре и започна да ръчка нашествениците, докато не се разяриха достатъчно, че да тръгнат да го преследват. Тича, докато не престанаха, след това ги нападна отново. Те пак го подгониха. И така нататък. Беше изкопирал идеята от една стара случка, в която Черният отряд накарал враговете си да го гонят над хиляда мили, като накрая ги вкарал в капан, от който измрели до последния човек, макар и почти до края да си мислели, че са победили.

Вероятно тези момчета бяха чували историята. Каквато и да беше причината, не се оставяха да бъдат водени. Първия път, когато се изправиха пред препятствие, просто спряха и отказаха да продължат. Така че Уилоу го обсъди с Пушека и магьосникът събра доброволци, които да издигнат стена около нашествениците.

Следващия път нашествениците просто се обърнаха и се отправиха към Талиос, което и трябваше да направят по начало, вместо да се опитват да забогатяват. Уилоу им се нахвърли изотзад и продължи да се прави на трън в задника, докато не убеди вражеския командир, че просто няма да се откаже, докато не се отърват от него.

На Пушека каза:

— Не разбирам много от тактики и стратегия, но мисля, че трябва да поработя само върху един човек. Оня симпатяга ей там. Накарам ли го да прави каквото искам, той ще ми доведе и останалите. А аз знам как да вбеся всеки човек достатъчно, за да ми скочи на бой.

Което и направи.

Генералът на Сенчестите най-накрая ги настигна в едно градче, което през цялото време подготвяха за целта. По-голяма версия на номера на Корди. Само дето този път нямаше да има огън. Цивилните бяха евакуирани, а над дванадесет хиляди доброволци — наредени по позиции. И докато Уилоу и магьосникът въртяха нашествениците в кръг, тези момчета издигаха стена.

Уилоу влезе в града и започна да си бърка в носа. Направи всичко възможно да изнерви командира на нашествениците. Човекът не се вбеси веднага. Вместо това обкръжи града и събра всеки свой войник на талианска територия, способен да стои на крака. Едва тогава нападна.

Битката беше гадна. Нашествениците го отнасяха тежко, защото в тесните улици не можеха да се възползват от по-добрата си дисциплина. От покривите непрекъснато ги обстрелваха със стрели. От страничните улички и вратите на къщите изневиделица изскачаха хора с копия. Но те наистина бяха по-добрите войници и избиха мнозина Талианци, преди да осъзнаят, че се намират в кутия и са обградени от поне шест пъти повече хора, отколкото са предполагали. По това време обаче беше твърде късно да излязат. Но пак успяха да вземат доста Талианци със себе си.

Когато всичко приключи, Уилоу се върна в Талиос. Кинжала също се прибра вкъщи и заедно отново отвориха таверната, за да празнуват в продължение на седмици. Междувременно Сенчестите разбраха какво се е случило и порядъчно се вбесиха. Занареждаха всякакви заплахи. Принцът — Прабриндрах Драх, в общи линии последва примера на Уилоу за пръста в носа и им предложи да си отправят заканите там, където слънце не огрява.

Тримата приятели получиха един месец свобода, след което дойде време за следващото начинание, а именно — пътешествие на север с Радиша Драх и Пушека. Уилоу не очакваше тази част да е особено забавна, но никой не можеше да измисли по-добър начин.