Шпионско наследство

Наредено ми е да доложа следното:

На първи януари — студен, но слънчев празничен ден, решихме със съпругата ми Пипа да заведем децата (Барни на 3 г. и Люси на 5) заедно с джак ръсел териера ни (Лофтъс) на излет до езерото в Кьопеник в Източен Берлин и разходка из съседната гора, с подходящо за сезона топло облекло.

Семейството ни използва синьо волво комби с британски военни номера отпред и отзад, които ни дават право на неограничено придвижване между различните сектори на Берлин, а Кьопеник в Източен Берлин е любимо място за пикник на децата ни.

Паркирах, както винаги, до външната ограда на отдавна затворената стара кьопеникска пивоварна. Друга кола в околността не се виждаше, а неколцината насядали покрай брега рибари не ни обърнаха внимание. От колата пренесохме кошницата ни за пикник през гората до обичайния ни затревен нос в езерото, а след това играхме на криеница, при което Лофтъс лаеше с все сила и ядоса единия от рибарите, който ни се разкрещя и ни заобижда, понеже Лофтъс му плашел рибата.

Въпросният рибар беше изпит човек на петдесет и нещо, с побеляваща коса и бих го разпознал лесно, ако го видя пак. На главата си имаше черна фуражка и носеше стар шинел от Вермахта с премахнати отличителни знаци.

Часът междувременно беше станал 15,30 (време за следобедния сън на Барни), затова си събрахме нещата от пикника и пуснахме децата да тичат пред нас към колата, като носят заедно кошницата, а Лофтъс ги гонеше и лаеше.

Но в мига, в който стигнаха до колата, децата пуснаха кошницата на земята, хукнаха уплашено назад с лаещия Лофтъс по петите им и казаха, че шофьорската врата била отворена с взлом от крадец, който „съвсем е откраднал фотоапарата на татко!“, както се изрази Люси.

Вратата на шофьора наистина се оказа отворена със сила, при което беше счупена дръжката й, но старият ми фотоапарат „Кодак“, който бях забравил в жабката, си стоеше на мястото, заедно с палтото ми, продуктите и останалите провизии, с които, преди да преминем в Източен Берлин, се бяхме сдобили от специалния магазин за военнослужещи, оказал се за наша най-голяма изненада отворен дори в новогодишния ден.

В крайна сметка установих, че вместо да обере колата, извършителят беше оставил до фотоапарата ми метална кутия от тютюн „Мемфис“. В кутията имаше малка никелирана касета, която мигновено разпознах като стандартен контейнер за суперминиатюрна фотолента „Минокс“.

И тъй като беше официален почивен ден, а пък аз съвсем наскоро бях изкарал курс по оперативна фотография, реших, че няма достатъчен повод да безпокоя дежурния по резидентура. Затова още със завръщането ми у дома веднага проявих филма в банята ни, която няма прозорец, с помощта на предоставеното ми от Службата оборудване.

След като огледах с помощта на увеличително стъкло стотина кадъра от проявения негатив, в 21,00 ч. съобщих на заместник-резидента [Лиймас], който ми нареди начаса да занеса материала в резидентурата и да изготвя писмен рапорт, което и направих.

Макар и със закъснение, напълно си давам сметка, че трябваше да отнеса непроявения филм директно в берлинската резидентура и да го предам за обработка от фотографския отдел и че като стажант на изпитателен срок съм нарушил мерките за сигурност до степен, която е можела да се окаже фатална, наемайки се да проявявам материала в собственото си жилище. За свое оправдание мога единствено да повторя, че първи януари беше официален почивен ден и нямах никакво желание да вдигам по тревога резидентурата за нещо, което можеше да се окаже фалшива тревога, и че курса по оперативна фотография в Сарат го завърших с пълно отличие. Въпреки всичко съжалявам най-искрено за своето решение и държа да отбележа, че съм си извлякъл необходимите поуки.

С де Й

Джордж, докато се усетим, това тъпо копеле е изпратило копие от горното до Междуведомствената. Писна ми от учени хора. Предлагам ти да замажеш очите на П. Алълайн, Б. Хейдън, Т. Естерхази и шибания Рой Бланд и сие, като ги убедиш, че става дума за фалшив сигнал, т.е. „към кошче“, второкачествен преразказ на известни данни и т.н.

Алек

К: Предполагам, че и ти щеше да се изненадаш не по-малко от мен от снощната неочаквана поява в десет на вратата ми в Челси на самия АЛ. Бях си сам у дома, тъй като Ан е на санаториум. Дъхът му миришеше на алкохол, което не е необичайно, но не беше пиян. Настоя да извадя от розетката кабела на телефона в хола, преди да сме седнали да разговаряме, а след това, въпреки много студеното време, да сме седнели в оранжерията, която гледа към градината, понеже „нямало как в стъкло да скриеш микрофон“. Уведоми ме, че бил пристигнал следобед с граждански полет от Берлин, тъй като не желаел името му да фигурира в някой от пътническите манифести на Кралските ВВС, които според него се проверявали редовно от Междуведомствената комисия за ръководство. По същата причина не смеел повече да разчита и на куриерите на Цирка.

Настоя като начало да узнае дали съм успял, съгласно настояването му, да отклоня Междуведомствената от дирята, съдържаща се в материала от Кьопеник. Обясних му, че най-вероятно съм успял, тъй като на берлинската резидентура най-редовно й се предлагат безстойностни разузнавателни сведения.

Едва тогава той извади от джоба си приложения тук сгънат лист хартия с обяснението, че представлявал саморъчно направено лично от него, без чуждо участие, описание на съдържащия се в касетите от Кьопеник материал, но без да е подкрепен с данни от други допълнителни тайни или открити източници.

1. Протокол от съвещание на КГБ с разузнавателните служби на Източния блок — Прага, 21 дек. 1957 г.

2. Имена и звания на офицерите от КГБ, командировани към дирекции на Щази към 5 юли 1956 г.

3. Самоличност на настоящите резиденти на Щази в африканските държави на юг от Сахара.

4. Имена, звания и оперативни псевдоними на всички офицери от Щази, преминаващи обучение в КГБ на СССР.

5. Местонахождение на шест нови тайни съветски радиорелейни инсталации в ГДР и Полша към 5 юли 1956 г.

По-нататък историята с Алек се развива по следния начин. След направения от Де Йонг удар, ако можем да го приемем за такъв, Алек отнема най-редовно през следващите уикенди семейното волво и кучето на Де Йонг, слага в жабката 500 долара и детска книжка за оцветяване, в която е надраскан номерът на директния му телефон в берлинската резидентура, хвърля в багажника въдичарските си принадлежности (досега не знаех и съм склонен да се съмнявам, че Алек има някакви влечения към риболова), отива до Кьопеник и паркира в същия час на същото място, където е паркирал преди това Де Йонг. Взема кучето със себе си, замята въдицата и зачаква. Късметът му проработва едва на третия опит. На мястото на петстотинте долара са оставени две касети с филм. Детската книжка с телефонния номер я няма.

След две вечери по директния му телефон в Западен Берлин го търси мъж, който отказва да си каже името, но твърди, че ходел на риба в Кьопеник. Алек го инструктира да се яви следващата вечер в седем и половина пред сградата на еди-кой си номер на „Курфюрстендам“, като държи в лявата си ръка броя на „Дер Шпигел“ от предишната седмица.

Така уреденият treff [немска дума, означаваща тайна среща, която нашите хора в Берлин са взели назаем от немските шпиони] се състоял в микробус фолксваген, шофиран от Де Йонг и продължила осемнайсет минути. МЕЙФЛАУЪР, както условно нарекъл Алек явилия се човек, в началото отказвал да съобщи името си, твърдейки, че касетите били предоставени не от самия него, а от „негов приятел в Щази“, когото не желаел да издава. Самият той, твърдял, бил само доброволен посредник, воден не от користни, а от чисто идеологически съображения.

Алек обаче категорично отказал да се върже. Пазарът, рекъл му, бил залят от материали с неизвестен произход, доставяни от анонимни посредници. Така че работата не се уреждала. Накрая — след куп увещания, както твърди Алек — Мейфлауър извадил от джоба си визитка на името на д-р Карл Римек, с адреса на източноберлинската университетска болница „Шаритѐ“ от едната страна, а на гърба — написан на ръка адрес в Кьопеник.

Алек е дълбоко убеден, че Римек просто е изчаквал да разбере с кого си има работа, преди да разкрие самоличността си, и че десет минути му били достатъчни, за да му паднат задръжките. Да не забравяме обаче ирландското потекло на Алек.

Така че все още нямаме отговор на очебийния въпрос:

Дори ако приемем, че това е истинската самоличност на д-р Римек, кой е все пак неговият вълшебен второстепенен източник?

Дали не сме изправени пред поредната сложна заблуда от страна на Щази?

Или — колкото и да ми е болно да го предположа — си имаме работа с някаква измишльотина, забъркана лично от самия Алек?

В заключение:

Алек умолява — и то доста ентусиазирано, признавам — да му позволим да разработи Мейфлауър до следващия етап, без да го подлага на обичайните обиски и проучвания, които на сегашния етап не би могъл да проведе без знанието и участието на Междуведомствената. И двамата знаем съображенията му в това отношение и, смея да кажа, ги споделяме, макар и предпазливо, с известни резерви.

За разлика от нас, Алек не влага никаква предпазливост в своите подозрения. Снощи след третото уиски вече възлагаше на Кони Сакс ролята на двойния агент на московския Център в Цирка, следвана плътно по петите от Тоби Естерхази. Интуицията му, основана единствено върху изпаренията от поеманото от него уиски, му подсказвала, че двамата били луднали един към друг на сексуална основа, но руснаците ги разкрили и сега ги шантажирали. Накрая, към два след полунощ, успях да го накарам да си легне, но в шест сутринта го заварих в кухнята да си пържи бекон с яйца.

Въпросът е как да постъпим оттук нататък? В крайна сметка лично аз съм склонен да го пусна още веднъж да се изпробва по предлагания от него начин с този негов Мейфлауър (което на практика ще рече със загадъчния му предполагаем второстепенен източник в Щази). И на двама ни е известно, че му остават броени дни на терен и че той изпитва силното желание да удължи оперативната си кариера. Но знаем не по-зле и това, че най-трудното в нашата работа е да окажеш някому доверие. Алек обаче твърди, че е дълбоко убеден в истинността на Мейфлауър въз основа едва ли не само на собствения си инстинкт. А това може да се окаже проява или на невероятния усет на един изпитан ветеран, или на отчаяните надежди на остаряващия оперативен агент, приближаващ се към естествения край на своята кариера.

С цялото си уважение препоръчам да му разрешим да опита при така изложените условия.

ДС

Контрола до ДС: Имам силните подозрения, че Лиймас преследва някаква лична цел. Къде са останалите признаци? Нима не можем да проверим разузнавателните данни в области, които не са замърсени според вижданията на Лиймас?

ДС до Контрола: Намерих повод да се допитам поотделно до МВнР и МО. И двете ведомства се изказват положително за материала и не вярват да е изфабрикуван. Не можем обаче да изключим и вероятността да са ни подхвърлили маловажна информация, преди да ни хързулнат сериозно.

Контрола до ДС: Недоумявам защо Лиймас не се е допитал до главния резидент за Берлин. Подобни задкулисни маневри могат само да навредят на Службата.

ДС до Контрола: За съжаление, Алек смята своя главен резидент за противник на „Тайни“ и привърженик на Междуведомствената.

Контрола до ДС: Не мога да изолирам куп висши офицери само заради нечие необосновано предположение, че един от тях е гнила ябълка.

ДС до Контрола: Боя се, че за Алек цялата Междуведомствена е гнила овощна градина.

Контрола до ДС: В такъв случай няма ли да е по-добре него да окастрим.

Източникът Мейфлауър, известен сред гедерейския елит като „Докторът от Кьопеник“ по подобие на заглавието на пиесата на Карл Цукмайер15, е предпочитан лекар на шепа висши функционери на ГЕСП [Германската единна социалистическа — т.е. комунистическа — партия] и prominenz16 в Щази и техните семейства, много от които живеят във вили или апартаменти край езерото. Доказателствата за левичарството му са безупречни. Баща му Манфред — член на компартията от началото на 30-те години, се е бил в редовете на батальона „Телман“ по време на испанската Гражданска война. През войната от 1939–1945 г. Мейфлауър е пренасял тайната кореспонденция на баща си, който е разстрелян от Гестапо в концлагера „Бухенвалд“ през 1944 г. Манфред така и не дочакал революцията в Източна Германия, но от синовна обич Карл решил да й се посвети безрезервно. Завършва гимназия с отличие, след това следва медицина в Йена и Прага, откъдето се дипломира със златен медал. Бидейки обаче недоволен от дългото работно време в единствената източноберлинска университетска болница, решава да открие свой неофициален кабинет във фамилната къща в Кьопеник, която дели с възрастната си майка Хелга.

Към Мейфлауър, явяващ се по рождение член на гедерейския елит, се обръщат и по повод специализирани медицински случаи от интимно естество. По време на пътешествие из далечни страни високопоставен член на ГЕСП хваща венерическо заболяване, което би желал да скрие от своите висшестоящи. Мейфлауър му помага с поставянето на фалшива диагноза. Арестант в ръцете на Щази почива от сърдечен удар по време на разпит, но в смъртния акт трябва да фигурира друга причина. Налага се Щази да упражнят извънредно насилие спрямо заловен от тях чужд агент. Обръщат се към Мейфлауър да установи психическото му и физическо състояние и издръжливостта му на изтезания.

Предвид тези си задължения Мейфлауър получава статут на Geheime Mitarbeiter (таен сътрудник), съкратено ТС, със задължението да докладва ежемесечно на лицето Урс АЛБРЕХТ — „функционер, страдащ от липса на въображение“. Мейфлауър твърди, че докладите му до Албрехт са „избирателни, предимно измислени, без опасност от каквито и да било последствия“. От своя страна Албрехт го е уведомил, че „колкото е добър като лекар, толкова не струва като шпионин“.

По крайно рядко изключение Мейфлауър получава допуск и до „Малкият град“, както наричат „Маяковскиринг“ в Източен Берлин, където живее мнозинството от гедерейския елит, охранявано зорко от очите на широката общественост от бригадата със специално назначение „Дзержински“. Независимо от това, че „Малкият град“ притежава собствен медицински център — да не говорим за специалния магазин, детско заведение и прочее, — Мейфлауър е допускан до района на богопомазаните, за да полага грижи за своите видни „частни“ пациенти. А веднъж минал през кордона, долага той, вътре срещаш сериозно занемарени правила за дискретност, носещи се навсякъде клюки и интриги и развързани езици.

Подбуда:

Мейфлауър твърди, че мотивацията му произтича от отвращението, което изпитва към режима в ГДР и начина, по който този режим е изневерил на комунистическите блянове на баща му.

Предложени услуги:

Мейфлауър твърди, че второстепенният източник ТЮЛИП — негова пациентка и служителка в Щази, не само е послужила като катализатор на собственото му самовербуване, но е била и източникът на първоначалната микрокасета, която той подхвърлил от нейно име във волвото на Де Йонг. Той описва Тюлип като изключително добре владееща се, макар и уязвима, невротичка. Настоява, че тя му е само пациентка и нищо повече. И потвърждава, че нито той, нито Тюлип желаят каквото и да било парично възнаграждение.

На този етап не е ставало дума за прехвърляне на Запад в случай на провал. Виж по-долу.

Запитан за процеса, позволил му да навлезе в онова, което самият той нарича „какавидата, подготвителния стадий“ на съпротивата му срещу режима в ГДР, Мейфлауър цитира случай, в който следователите на Щази му заповядали да подготви определена жена за „следствена изолация“. Жената — гражданка на ГДР на петдесет и нещо години — била обвинена в сътрудничество с ЦРУ. Страдала от остра клаустрофобия. Престоят и в килия единочка вече я бил докарал почти до лудост. „И досега не мога да се отърва от спомена за писъците й, когато я заковаха в онзи сандък“, каза Мейфлауър.

След този случай Мейфлауър, който твърди, че не е склонен към прибързани решения, преоценил своето положение „от всички възможни ъгли“. Познавал вече от първа ръка лъжите на Партията, запознал се бил пряко с царящата корупция, двуличието и злоупотребите със служебното положение. И бил стигнал до диагнозата, че „според тези симптоми тоталитарната държава се представя за своята противоположност“. И че Източна Германия нямала нищо общо с онази демокрация, за която мечтаел баща му, ами била „васална на Съветите, управлявана като полицейска държава“. А след като стигнал до този извод, казва, за сина на Манфред не оставало друго, освен да се съпротивлява.

Първата му мисъл била да организира нелегално ядро. Мислел да привлече в него още един-двама от елитните си пациенти, които от време на време давали признаци, че са недоволни от режима. Добре де, но с каква цел? И за какъв срок? Баща му Манфред бил предаден от собствените му другари. Поне в това отношение синът не възнамерявал да следва стъпките на бащата. В такъв случай на кого можел да се довери, независимо от обстоятелствата и времето? Отговорът: на никого, дори на собствената си майка Хелга — заклета комунистка.

Ами, добре тогава, рекъл си, и решил да остане такъв, какъвто вече бил — „еднолично терористично ядро“. За пример щял да му служи не баща му, а героят от детството му Георг Елзер — човекът, който през 1939 г. без да разчита на съучастник или верен другар, успял да създаде, заложи и възпламени бомба в мюнхенската бирария, където само минути преди това фюрерът държал реч пред съмишлениците си. „Спасил го е единствено адският му късмет“, казва Мейфлауър.

Според него обаче както Хитлеровият режим, така и този в ГДР няма как да бъдат премахнати само с един бомбен атентат. Бидейки преди всичко лекар, Мейфлауър си дава сметка, че една прогнила система следва да бъде лекувана отвътре. С течение на времето щял да си изясни как точно. Но засега избягвал да се доверява или да вярва на когото и да било. Щял да остане сам, да разчита единствено на себе си и да отговаря само пред себе си. Щял да се превърне в „тайна еднолична армия“.

Твърди, че „какавидата“ се пропукала в 10 ч. вечерта на 18 октомври 1958 г., когато силно разстроена непозната млада жена пристигнала на колело в източноберлинското предградие Кьопеник и се явила в клиниката на Мейфлауър с настояване да й бъде направен аборт.

Другарката [името заличено] е високоинтелигентна и несъмнено привлекателна жена, видимо рязка, както се очаква от един партиен член, изобретателна, но в усамотението на медицинския кабинет на моменти и по детски невинна и беззащитна. Колкото и да не съм склонен към мигновено диагностициране на психическото състояние на пациента, в конкретния случай предположих, макар и условно, наличието на силно контролирани отделни симптоми на шизофрения. В този смисъл не бива да възприемаме като парадокс факта, че говорим за смела и изключително принципна личност.

Уведомявам другарката [името заличено], че не е бременна и че следователно не се налага да й се прави аборт. Тя обявява, че е изненадана от думите ми, тъй като по време на един и същи цикъл е преспала с двама еднакво отвратителни мъже. Пита ме дали имам някакъв алкохол. Не била алкохоличка, но покрай двамата мъже, които яко пиели, и тя привикнала. Предлагам й чаша от френския коняк, подарен ми от конгоанския министър на земеделието в знак на благодарност за медицинските ми грижи. Тя го гаврътва на екс и започва да ме разпитва.

— Разбрах от приятели, че сте свестен и дискретен човек. Прави ли са? — настоява да знае.

— Кои приятели? — питам.

— Тайни приятели.

— Кое налага приятелите ви да са тайни?

— Това, че служат в органите.

— Кои органи?

Изглежда, съм я ядосал. Озъбва ми се.

— В Щази, другарю лекар. Къде другаде могат да служат?

Предупреждавам я: може да съм лекар, но и аз нося определена отговорност към държавата. Тя предпочита да не ме слуша. Имала право на избор, твърди. В една демокрация, в която всички другари са равни, тя има правото да избира между лайнения си съпруг, който я скапва от бой, но не ще да си признае, че е хомосексуалист, и петдесетгодишната тлъста свиня, която й е началник и затова смята, че може да я чука на задната седалка на волгата си всеки път щом му скимне.

Два пъти в хода на разговора ни споменава името на д-р Емануел Рап. Нарича го Рапшвайн. Питам я дали случайно въпросният Рап не е родственик на другарката Бригите Рап, която държи да я преглеждам във връзка с цял куп измислени заболявания. Да, потвърждава тя, именно Бригите се казва съпругата на свинята. И аз правя съответната връзка. Фрау Бригите Рап вече е споделила с мен, че е омъжена за висш служител в Щази, който правел каквото си иска. Следователно в момента пред мен стои безкрайно разгневената лична помощничка — и ако може да й се вярва, любовницата — на д-р Емануел Рап. Споменава, че си мислела дали да не сложи арсеник в кафето на Рап. И че държала под леглото си нож, който щяла да използва, ако хомосексуалният й мъж отново налетял да я бие. Съветвам я, че това са много опасни фантазии, от които е най-добре да се откаже.

Питам я говори ли по същия противодържавен начин и пред съпруга си или в работата. Тя се изсмива и ме успокоява, че не го правела. Имала три лица, обяснява. Което направо си е за завиждане — повечето хора в ГДР имат по пет-шест: „В работата съм предана и старателна другарка, обличам се добре и поддържам прилична прическа, особено за съвещанията, но в същото време съм и сексробинята на онази образцова свиня. У дома си съм обект на омразата на по-голям от мен с десет години садистичен «топъл брат» (хомосексуалист), чиято единствена цел в живота е да стане част от елита на «Маяковскиринг» и да спи с млади красавци“. Третата й самоличност била онази, която сега съм виждал пред себе си: жена, която ненавижда всеки аспект на живота в ГДР, освен сина си, и която намира тайна утеха в Бога Отец и Неговите светии. Питам я кого друг, освен мен, е посветила в тази своя трета самоличност. Никого. Питам я чува ли гласове. Досега не й се било случвало, но ако чуела нечий глас, щял да е гласът на Господа. Питам я дали наистина е склонна към самонаранявания, както ми подсказа по-рано? Неотдавна й идело да се хвърли от моста, но я възпряла обичта към сина й Густав.

Питам я изкушавала ли се е да извърши други демонстративни или отмъстителни деяния, а тя ми казва, че съвсем наскоро имало случай, в който д-р Емануел Рап забравил вечерта пуловера върху облегалката на стола си, при което тя грабнала ножицата и го накълцала, след което прибрала парченцата в торба за изгаряне на секретни материали. На сутринта Рап се оплакал, че му няма пуловера, и тя тръгнала заедно с него да го търси. А когато той решил, че са му го откраднали, тя му заподхвърляла имена на вероятните крадци.

Питам я дали оттогава отмъстителността й към другаря д-р Рап не е понамаляла. Напротив, възразява, по-силна е от всякога и единственото нещо, което мрази повече от Рап, е системата, която издига свине като него на най-високите позиции във властта. Скритата й омраза ме тревожи силно и възприемам буквално като чудо това, че досега е успявала да я скрие от вечно бдителните погледи на другарите си в службата.

Питам я къде живее. Отговаря, че доскоро със съпруга й живеели в апартамент от съветски тип на Щалиналее, където нямало специална охрана, а до управлението на Щази стигала с велосипеда си по Магдалененщрасе за някакви си десет минути. Но отскоро — нямала представа дали благодарение на хомосексуалните му връзки, или на парите му, понеже мъжът й отказвал да говори за оставеното от баща му наследство — се преместили в охраняван район в близост до Берлин-Хохеншьонхаузен17, в който допускали единствено правителствени деятели и висши държавни чиновници. Там имало езера и гора, която тя обожавала, игрални площадки за сина й Густав, та дори и частна градинка с барбекю. При други обстоятелства щяла да възприеме дома си като идилия, но идеята се извращавала от необходимостта да споделя този дом с отвратителния си съпруг. Страшно обичала да кара колело, все още ходела с колелото си на работа, само че сега въртяла педалите около половин час във всяка посока.

Минава един след полунощ. Питам я какво ще каже на съпруга си Лотар, след като се прибере у дома. Отговаря ми, че нищо няма да му каже, и добавя следните думи:

— Когато не ме изнасилва и не се налива с пиене, моят възлюбен Лотар сяда на ръба на леглото, струпва в скута си документи на гедерейското външно министерство, ръмжи и пише като човек, който ненавижда не само жена си, ами целия свят.

Питам я какви точно са тайните документи, с които мъжът й се прибира. Казва, че били извънредно секретни, но той ги носел незаконно у дома, понеже бил не само сексуален извратеняк, но и болезнено амбициозен. Пита ще може ли при следващото й посещение да се любим, понеже щяло да й бъде за пръв път да прави любов с мъж, който да не е нито свиня, нито изнасилвач. Предполагам, че се шегува, но не съм съвсем сигурен. За всеки случай обаче й отказвам с обяснението, че имам принципа да не спя с пациентките си. Оставям й все пак възможното утешение, че ако не бях неин лекар, щях да преспя с нея. Докато се качва на колелото, за да си върви, ме уведомява, че ми е поверила живота си. Отговарям й, че, бидейки лекар, съм длъжен да пазя чутото в тайна. Пита ме кога пак да се яви на преглед. Предлагам й следващия четвъртък, в шест вечерта.

Настроението както на майката, така и на сина е весело и безгрижно: времето е чудесно, съпругът й Лотар е заминал по спешност на някакво двудневно съвещание във Варшава и това обяснява състоянието на духа им. На следващия ден двамата с Густав ще отидат с колелото до сестра й Лоте — „единствения друг човек на този свят, когото обичам“, уведомява ме щастливо тя. Поверявам детето на милата ми майчица, на която безкрайно й се ще то да е нейно внуче, а не чуждо, съпровождам другарката [заличено] до таванския ми кабинет, слагам плоча с Бах върху грамофона и го надувам докрай. Тя тържествено — закачливо дори — ми връчва кутия шоколадови бонбони, които й били подарък от Емануел Рап, и ме съветва да не съм изяждал всичките наведнъж. Отварям кутията и моментално забелязвам, че вместо шоколадови бонбони, съдържа две касети с микрофилм. Сядам плътно до нея на табуретка, така че устата й да е опряна в ухото ми. Питам я какво има на микрофилмите. Тайни документи на Щази, отговаря ми. Как се е добрала до тях, питам, а тя отговаря, че ги била преснимала през днешния следобед, преди да дойде, с личния фотоапарат „Минокс“ на самия Емануел Рап след особено унизителен секс сеанс. Буквално в мига, в който актът приключил, Рапшвайн хукнал на съвещание в Дом 2, за което поначало бил вече закъснял. А тя изгаряла от желание да му отмъсти и била изпълнена със смелост. Оставил бил документите разхвърляни по бюрото си. А фотоапаратът „Минокс“ бил, както винаги през деня, в чекмеджето.

— Служителите на Щази са длъжни по всяко време да спазват мерките за сигурност — обяснява ми тя с тона на апаратчик в тайната служба. — Но в своята самоувереност Рапшвайн смята, че за него тези порядки не важат.

— А как ще обясниш липсата на касетите? — питам.

Рапшвайн бил толкова инфантилен, че настоявал капризите му да бъдат задоволявани на мига, казва ми. Поначало било абсолютно забранено дори на най-старшите офицери да държат в личните си сейфове специално оборудване от рода на фотоапарати и записващи устройства, обаче Рап и тази заповед не спазвал покрай куп други. Та когато по-рано днес отпрашил за съвещанието, не само забравил да заключи сейфа си, ами го и оставил полуотворен — поредното нарушение на мерките за сигурност, — та не й се наложило да се разправя с восъчния секрет.

Какъв „восъчен секрет“, питам. А тя ми обяснява, че сейфовете в Щази имали сложна система за заключване, която най-отгоре била покрита с тънък слой мек восък. След като затворел сейфа, законният му притежател поставял върху восъка своя личен печат с помощта на дадения му от Щази специален ключ и прикаченото към него печатче — Petschaft, с които не се разделял. Всяко печатче било номерирано, ръчно изработено и уникално. А що се отнася до касетите, той разполагал с цели кутии, всяка от които съдържала по една дузина филми. Изобщо нямал представа за наличността им, понеже за него „Минокс“-ът бил играчка, с която щракал и по всякакви неофициални и развратни поводи. Сума ти пъти я бил навивал да му позира гола например, но тя винаги отказвала. Освен всичко друго, държал в сейфа си и бутилки водка и сливова, понеже, подобно на всички останали големи клечки в Щази, пиел яко, а като се напиел, не си мерел приказките. Поинтересувах се как е успяла да измъкне микрофилмите от главната квартира на Щази, а тя се изкикоти и рече, че за един лекар не трябвало да е никак трудно да се досети.

В същото време твърди, че независимо от царуващата в Щази мания за вътрешна сигурност, притежателите на редовни пропуски не били подлагани на физически обиски. Личният пропуск на самата другарка [заличено] например й позволявал да се движи безпрепятствено между Дом 1 и Дом 3 на комплекса Щази. Питам я какво очаква да правя с микрофилмите, след като ме е компрометирала с тях, а тя ми подсказва да бъда така любезен да ги предам на британското разузнаване. Въпросът ми не може ли на американците буквално я шокира. Била комунист, а американският империализъм бил най-големият им враг. Връщаме се долу. Густав играе на домино с милата ми майчица. Бил прекрасно дете, доминото му било съвсем ясно и тя била готова да го открадне.

1. По ваше сведение в таванския к-т в Кьопеник той има стар радиоапарат. Предлагаме „ТайниТех“ да вгради запис. у-во.

2. По ваше сведение Мейфлауър притежава огледално-рефл. фотоапарат „Екзакта“ — модел, одобрен от Щази за лична употреба от гражданите. Разполага и с нагревателна лампа за терапия и с останал му от следването микроскоп. При наличието на това основно оборудване предлагаме да го обучим в използването на микроточки.

3. Кьопеник е гъсто залесен извънградски район, идеален за укриване на оборудване за радиотелефония и други оперативни цели. Предлагаме групата за подривна дейност да разузнае и докладва.

4. Восъчни секрети. Докато палува с Емануел Рап, няма ли Тюлип възможност да се сдобие с отпечатък от личния му ключ за сейфа и съответното му печатче [Petschaft]? Разполагаме с най-разнообразни тайници за пренасяне на подходящи пластелинови отпечатъци.

Драги Джордж,

Идеално изпълнение!

Щастлив съм да доложа, че се сдобихме с идеален отпечатък от печатчето и ключа на Емануел Рап, направен тайно от наш второстепенен източник Тюлип, с ясно очертани букви и цифри. Каубоите от техн. отд. й препоръчаха за по-сигурно леко да врътне печатчето, докато го вади от восъка. По една голяма на всички за добре изпълнената задача!

Твой едноверец,

Алек

П.П. Прил.: ДЛ Тюлип съгл. изиск. На Ц-лата, за служ. полз. Само от ТАЙНИ!! АЛ.

Три имена на втор. източник: Дорис Карлота Гамп Дата и място на раждане: Лайпциг, 21.Х.29. Образование: виеше по политология и обществени науки от унив. в Йена и Дрезден.

Сестра: Лоте, начална учителка в Потсдам, неомъжена.

Трудов стаж, личен живот: постъпила на 23 г. възр. като младши деловодител в ГУ на Щази — Изт. Берлин. Достъп ограничен до степен „Поверително“. След 6-мес. пробен срок повишен на „Секретно“. Преместена в отдел J3, където отговаря за обработка и оценка на донесенията от задгр. резидентури.

Година след постъпването си се свързва с Лотар Квинц, смятан за изгряваща звезда в дипломатическата служба на ГДР. След установяване на бременност двамата сключват гр. брак.

Шест месеца по-късно Квинц-Гамп ражда син и му дава името на баща си — Густав. Тайно от съпруга си кръщава детето при 87-годишния руски православен свещеник и старец — последовател на Распутин, базиран в червеноармейската казарма в Карлсхорст. Как и кога самата тя се е покръстила в руската православна вяра засега не е известно. За да не събуди подозренията на Квинц, Гамп го уведомява, че ще гостува на сестра си в Потсдам, и на колело, с Густав в кошницата му, се отправя към Карлсхорст.

Повишена отново на 10.VI.1957 г., след навършването на пет години трудов стаж, в асистент на Емануел Рап — преминалият подготовка в КГБ директор на задграничните операции.

За да е сигурна, че Рап няма да я уволни, се чувства длъжна да му оказва и сексуални услуги. Когато се оплаква на своя съпруг, той я уверява, че няма начин да не изпълни желанията на толкова важен другар като Рап. Според нея на същото мнение са и останалите й колеги в Щази. Тюлип е убедена, че всички знаят за връзката им и че тя се явява сериозно нарушение на дисциплината в Щази. Но в същото време и тя, и съпругът й се боят, че ако я доложат, властта на Рап ще ги размаже.

Оперативен опит към днешна дата

Още с назначаването й в Щази преминава задължителния за всички новопостъпили курс по политическа подготовка. За разлика от повечето свои колеги, владее руски говоримо и писмено. Набелязана е за по-нататъшно обучение по конспиративни методи, тайни срещи, вербуване и заблуда на противника. Подготвена е и по тайнопис (химикали и течности), тайно заснемане (мини- и микрофотография), наблюдение, техники за прекъсване на наблюдението, основи на радиотелеграфията. Успеваемостта й е между „добър“ и „отличен“.

В качеството си на личен секретар и „златно момиче“ (както я описва самият Рап) го придружава редовно до Прага, Будапеща и Гданск за участието му в организираните от КГБ съвещания на разузнавателните служби на страните от Източния блок. На две такива конференции самата тя участва като официален стенограф. Въпреки силната си антипатия към Рап се надява да отиде някой ден покрай него в Москва и да види Червения площад на нощно осветление.

Заключителен коментар от водещия офицер

От р-л „Тайни“ Берлин [Лиймас] до н-к „Тайни“ Мерилибоун [несъмнено със съдействието на Стас де Йонг]

Връзката на второстепенния източник Тюлип със Службата ни се осъществява изцяло чрез Мейфлауър. А той се явява неин лекар, ръководител, довереник, личен изповедник и най-добър приятел. Така че в случая става дума за всецяло отдадена на главния ни агент помощничка и аз смятам, че това най-много ни устройва. Както ти е известно, съвсем неотдавна я снабдихме с неин личен минифотоапарат „Минокс“, вграден в закопчалката на дамската й чанта, и касети с филми в дъното на метална кутия за талк. А току-що стана и горда собственичка на дубликат от ключа и Petschaft-a за восъчната ключалка на сейфа на Рап.

В този смисъл особено ни радват донесенията на Мейфлауър, че Тюлип не проявявала никакви тревожни признаци на напрегнатост, а напротив, твърдяла, че духът й за пръв път бил толкова повишен; степента, до която опасността я увлича, го притеснява — бои се тя да не придобие излишна самоувереност и да се изложи на ненужна опасност. Иначе е спокоен, че нещата ще останат нормални, докато двамата могат да се срещат в Берлин под медицински предлог.

Възниква обаче оперативен проблем от съвсем друго естество, докато тя съпровожда Рап на съвещания извън ГДР. Тъй като в непланирани ситуации не може да се разчита на тайници, дали „Тайни“ не могат да уредят сляпа явка с куриер, който да поема по спешност материалите от Тюлип в негерманските градове от Блока?

Алек, предвид предстоящото посещение на Емануел Рап в Будапеща моля те да уредиш да бъде показана при първа възможност на второстепенния източник приложената снимка на Питър Гуилъм, който ще е нейната сляпа явка.

Поздрави, Д.

Питър, имаш среща с тази дама в Будапеща. Внимателно я разгледай!

Лек път, Д.

Както и в предишните случаи, взаимното разпознаване стана бързо. Телесният контакт се осъществи незабележимо и сръчно. Съмнявам се, че моментът на предаването е можел да бъде доловен и при съвсем пряко наблюдение.

Очевидно Тюлип е инструктирана най-подробно от Мейфлауър. Без затруднения предадох получения материал на ГР Варшава.

ПГ

Поредното идеално изпълнение, Питър! Браво! ДС

На Тюлип й е съвършено ясно, че работи за нашата Служба и че Мейфлауър се явява едновременно както наш неофициален помощник, така и неин бушон. Решила е, че обожава безусловно Англия. Особено силно е впечатлена от високия ни професионализъм и цитира последния си treff във Варшава като пример за достойнствата на англичаните.

В случай че някой ден прекрати дейността си за нас, Тюлип ще получи следното обезщетение: хиляда лири за всеки пълен месец трудов стаж, плюс еднократно възнаграждение в размер на 10 000 лири по одобрение на н-к „Тайни“ [ДС]. Тя лично най-много се надява, когато му дойде времето, да получи британско гражданство заедно със сина си Густав.

Дарбите й по отношение на тайните операции са още по-впечатляващи. Успехът й в монтирането на микрофотоапарат в основата на душкабината в дамската тоалетна в коридора на службата й я освобождава от напрежението да внася и изнася в дамската си чанта камерата от Дом 3. Предоставените й от нашата Служба Petschaft и ключ й дават възможност да отваря и затваря сейфа на Рап, когато наоколо няма никой и когато тя намери за необходимо. Миналата събота е споделила с Мейфлауър, че най-често сънува как някой ден ще се омъжи за красив англичанин!