Спирка на хоризонта

Глава четиринайсета

Кай остана за кратко в Палермо. Нае кола и замина за Термини. Шофьорът взе трийсет и седемте километра за двайсет и пет минути.

Голяма проветрива зала; пред нея стоеше покрита с прах спортна кола. Кай се вгледа по-внимателно; изглеждаше като модела на Мърфи. Той накара шофьора да спре и позна Мърфи, който гледаше към колата, а после направи няколко многозначителни жеста към залата. Двама монтьори се появиха и започнаха да тикат автомобила вътре.

Мърфи се обърна към Кай. Размениха по няколко незначителни думи. Кай усети упоритостта на другия, който не му даваше никаква информация и беше непробиваем.

Продължи нататък и се сблъска с Холщайн, който тичаше насреща му, а ръцете му бяха пълни със свещи. Трябваше да си припомни колко ли време измина, откакто не го беше виждал? Беше изтекъл по-малко от месец от последната им среща — а би могло да бъде и година. Но сега, щом се изправи пред него, между тях не съществуваше нищо друго, освен естественото връщане към обичайното.

Изживяното с Лилиан Дънкърк беше потънало като остров в морето; от него по-нататък не водеха никакви връзки. Кай се развесели и запита:

— Какво им е на свещите?

— Вече дни наред ги сменяме. Сега открихме един много устойчив тип, който издържа дълго на високите обороти. Щях да забравя, има поща за вас.

Той донесе куп писма и вестници.

Кай ги прегледа бегло. Холщайн му разказа, че получил писмо от Барбара. Барбара…

Кай също имаше в пощата си писма от нея. И въпреки това почти болезнено прие думите на Холщайн.

Бе учуден на самия себе си; колко странно нещо бе сърцето: той се връщаше от една жена и при нея беше забравил другата — мислеше за другата и забрави онази, от която идваше. И никоя от двете не бе излязла от съзнанието му. Нямаше нищо на света, за което без никакво право се фантазираше повече от любовта.

Преди всичко тя беше много по-афористична, отколкото човек очакваше. Не можеше да се понася прекалено дълго и да остане безнаказана. Тя изискваше паузи, за да издържи по-дълго. Кай считаше, че датите на състезанието с метафизична мъдрост се вписваха в неговата психология. Те идваха точно на място — както и последния път.

Гледаше със светнал поглед към планинския масив, улиците и небето.

— Често ли карахте, Холщайн?

— Почти всеки ден.

— И при дъжд ли?

— Не валя. Малко променихме спирачките и смятам, че при мокър път бързо може да се убие скоростта.

— Лиевен пристигна ли?

— Да, дори идва вече вън.

— Но не често?

— Не прекалено често.

— А монтьорите?

— Всички са тук.

— Ще стартираме с три коли. Колко ще участват от типа на Мърфи?

— Четири.

— Четири?

— Доста е внимателен.

— Вече забелязах. Той е предизвикателно предпазлив.

— Едва от скоро. Преди това беше също така доверчив. Идваше всеки ден и дори ми даваше съвети, които бяха добри. Не знаех точно какво иска. Най-сетне забелязах как търсеше по заобиколен път да изкопчи информация за подобренията ни по карбуратора. Щом ясно му дадох да разбере, че се лъже и не сме успели, се отдръпна. Имам чувството, че страшно съжалява, дето е дал съветите си за една загубена кауза. Не мога иначе да си обясня поведението му.

Кай добре си представяше другото. Той попита:

— Мо Филби в Сицилия ли е?

— Да, в Палермо.

— Идва ли тук?

— Веднъж с Лиевен.

Кай потропваше с пръсти върху капака на радиатора. Изпитваше удоволствие от това и с другата ръка започна да имитира тимпани. После престана.

— Холщайн, трябва да спечелим на всяка цена.

— Наистина трябва.

— Ще започнем утре със здрава тренировка.

— Можем да започнем още днес.

— По-добре утре — днес смятам да си създам нужното за това настроение.

Лесно е да се намери някой в Палермо. Не след дълго Кай се обади на Лиевен, който настоя да говори веднага с него. Малко озадачен, Кай отложи срещата за вечерта, тъй като Лиевен не му посочи определена причина.

Беше малко напрегнат и подозираше забавна интрига, свързана с Мо Филби.

За да направи по-добро впечатление, той беше вече в трапезарията. Когато Лиевен пристигна. Покани го да вечерят заедно. Забеляза, че на Лиевен му стана неприятно, защото първоначално отказа.

— По-скоро бих искал да обсъдим нещо, Кай.

— Та нали за това сме тук. Но е доста скучно да се храниш сам. А тези малки предястия са неповторими. Такива човек може да хапне само тук, на морето.

Лиевен се поколеба. После проумя, че един отказ не би променил нищо и все пак беше по-добре да вършат нещо. Вместо да чакат заедно бездейни.

Кай започна пръв.

— Холщайн изглежда се е подготвил отлично.

— О, да.

— Той постоянно е на пистата.

— Да.

— Защо са тези едносрични отговори, Лиевен?

— Е, човек си има своите тревоги.

— Не можете и да го отречете. Искате ли от този сладкиш с многолистно тесто?

— С удоволствие.

— Вкусно е, нали?

— Много вкусно.

— Искате ли да изпием кафето си навън?

— Бих предпочел.

— Добре! Да открием някое местенце. Местенце, където да си поговорим, нали така?

Лиевен се засмя.

— Много сте мил, Кай. Дори не сте любопитен защо идвам при вас. Ето пуретите със зеленото листо отгоре. Нека да запушим.

Изпиха кафето си. Лиевен си мърмореше нещо. Преди бързаше да говори с Кай, но сега вече като че ли се бе поуспокоил и премисляше как да насочи разговора в безобидни коловози.

Кай прекъсна усилията му.

— Мо Филби също е в Палермо.

— Да.

— Отдавна ли?

— От няколко дни. — Лиевен изпусна кръгчета дим и ги съзерцаваше. После замислено добави:

— Дойдохме заедно.

— Да — каза Кай, също така зареян във въздуха, видимо отсъстващ, но тайничко развеселен.

Лиевен замълча. Изчака въздействието от последните си думи. Това доказа на Кай, че отношенията му с Мо Филби се бяха променили. Лиевен имаше гузна съвест, защото така и не разбра какво изпитваше Кай към Мо Филби; подозираше повече, отколкото реално съществува, или поне определени намеци на Филби целяха да го убедят в това.

Не можеше да си представи, че с равнодушното „да“ Кай беше приключил с въпроса. Бе доста вещ и знаеше, че точно в отношенията с жена всичко беше възможно и нямаше нищо маловажно. Освен това от него можеше да се очакват какви ли не чудатости, а и отсъствието му през последните седмици…

— Каква прекрасна Ясена!

Кай наблюдаваше пурата между пръстите си.

— И пурата е много добра, Лиевен. Свежа е. Като че ли току-що е свита.

— Наистина е само от няколко дни. Пратиха ми ги по куриер.

— Чудесно. Ще ги изпушим заедно.

— Ама, разбира се, Кай. — Лиевен се заслуша, имаше и друг скрит подтекст.

— Това са истински пури на мира. Има нещо в тях, което всичко разбира и нищо не прощава. Особено първата им половина. Човек би трябвало, при цялото ми уважение към качеството им, да ги пуши само дотам. Втората половина е вече малко по-тежка. Човек може да си го разреши, не смятате ли?

— Винаги ли?

— Странен човек сте, разбира се, че винаги. Много мило от ваша страна, Лиевен, да откривате взаимовръзки там, където ги няма. Някога, когато бяхме значително по-млади, сред ранно узрялото познание на романтично настроение, ние си обещахме никога да не си разваляме приятелството заради жена. Мисля, че е непоклатима идея. Защо изобщо да говорим за това?

Лиевен въздъхна, и възкликна спонтанно:

— Тази мръсница!

Кай се засмя:

— Но защо?

— Объркана история.

— Жени като нея създават само объркани истории.

— Разбирам ви, ако го казвахте преди това, но като епилог? Защо?

— Трябва да ви избавя от една илюзия: всичко това е отдавна. Вие не можете да прецените нещата от всички страни. Аз имам поглед върху всичко, а то е доста забавно. За Мо Филби е важна личната сензация, че европейското първенство е всъщност битка за нея самата. Около това, естествено, играят и други неща — миловидност, грация, индивидуалност, даже и човечност — в противен случай би било глупост, за която не си струва да се говори. Но колко умело е преплетено всичко, особено сега. Това е, извинете ме, Лиевен, добро постижение. А щом и самият вие сте замесен, това е дори отлично постижение.

Лиевен не разбра добре, но усети, че победата над Мо Филби не беше пълна, дори му мина през ума, че не беше никаква победа, а по-скоро клопка. Засегна се; но равнодушието му — неговата жизнена позиция го укротяваше донякъде. Бързо намери успокоение в красивата философия на притежание, въпреки всичко.

Гневът от изстраданото, защото той би могъл да получи това с много по-малко усилия, го правеше словоохотлив. Ако Филби не го беше подвела, никога не би му хрумнало да води този разговор с Кай. За да позаглади нещата — стана сърдечен и започна да споделя.

— Мислите ли, че иска да ни раздели? Преди няколко дни ми разправяше, всъщност това не е вярно, нищо не ми е разправяла. Между нас се породи доверие и тя много умело ми подчертаваше, че проявявате определен интерес към нея. Как е успяла? Сега не мога да си обясня. Правеше го по такъв убедителен начин, че ми се стори наложително да разговарям с вас.

— Разговорът ни е единственото нещо, което не е успяла да предвиди.

— Какво значение има?

— Така просто се губи смисълът. Тя е искала да настърви и вас за състезанието, точно както Мърфи и мен. Трима тайни конкуренти, от което двамата явни, много напрежение. Дори е за завиждане, човек да преживее състезанието по този начин. Има богат опит във флирта, не може да й се отрече.

— А аз… — Лиевен поклати глава, — да не се досетя!

— Не се отчайвайте — пошегува се Кай, — ралито едва започва.

Лиевен беше потресен от самия себе си. Първоначално бе пресметнал всичко така ясно, и всичко стана според очакванията. Моментът на слабост, който неминуемо идваше при всяка жена, това той знаеше от практиката, бе дошъл и при Мо Филби веднага след заминаването на Кай. За съжаление, наистина, трая кратко, а Лиевен не го беше предвидил. Като неин приятел, той се явяваше пикантен епизод за засегнатата Филби. Тъй като не познаваше предисторията, тълкуваше нещата съвсем различно. Вместо да спре дотук, той започна да тръби. Непостоянната му жертва беше започнала отново да играе, а той се оказа толкова глупав, че приемаше в своя полза неща, които имаха съвсем друга цел. Намеците, които Мо Филби правеше за Кай, дотолкова му заприличаха на явно доказателство за трайно привличане, че го накараха да провокира този смехотворен разговор. Така е, щом се поддаде да бъде отдалечен от доказаните си принципи и примамен в полето на истинските чувства: Лиевен имаше неясното чувство, че ще се наложи да заплати всичко до край. Той беше искрено обезкуражен и се чувстваше засегнат. А това, че уютно беше запълвал живота си с подобни задкулисни машинации, само подсилваше моментното му отчаяние. Той изглеждаше направо комично.

Сега се разтапяше от добродушие и доставяше на Кай искрено удоволствие, като му разказваше какво смята да направи.

Кай го спря.

— Звучите почти патетично. Защо сте така обиден?

Лиевен понечи да обясни подробно, че ни най-малко не бил обиден.

— Тогава го приемете така, както вие самият винаги сте го правили.

Лиевен замлъкна. Ето къде се криеше проблемът. В своята непредпазливост той, без да иска, се беше влюбил. Не прекалено, но достатъчно, за да излезе от релсите, щом го разкриха.

Кай продължи:

— Това ще бъде най-оригиналното състезание, в което съм участвал. Трябва да признаете, че психологическият привкус значително изостря напрежението.

Лиевен кимна.

— За съжаление.

— Днес Мърфи ми се стори парче лед.

— Напълно го разбирам. Как ли пък на него му е представила нещата!

— Той явно е съгласен. За него шансът е ясен: ралито за Мо Филби. Не е чак такъв декадент, за да представя, че то е по-изискано, но тези американци приемат всичко като нормален спорт! Имат завидна нагласа към сложните неща. Практични са, не може да им се отрече.

Лиевен мрачно се занимаваше със своята пура. По лицето му пробяга една мисъл и неволно излетя:

— Мисля, че тя се отнесе направо некоректно към мен.

Кай вече не можеше да удържа смеха си. Лиевен го погледна учудено. Това накара Кай да се разхили още по-силно. Лиевен му се струваше завладяващо добър в това фантастично уточняване на свое и чуждо, и изобщо не му бе хрумвало, че в отношението си към него Филби бе използвала същите средства, които обикновено използваше той самият. Просто го бяха изпреварили. Той продължаваше да се чувства неудобно и опита да смени темата.

— Кога ще започнете да тренирате, Кай?

— Утре.

— Мърфи ще бъде безпощаден противник.

— Особено след като Филби го е докарала до отчаяние.

— Това се вижда още от четирите коли, които е обявил за състезанието.

Кай изведнъж почувства към Мо Филби огромна симпатия. Тя изключително умело бе използвала отсъствието му. Комбинацията беше безупречна и всичко бе блестящо подготвено. Беше достойно за покер. Напрегнато очакваше срещата си с Филби, особено след последната им раздяла, която беше малко неприятна за нея. Беше твърдо решен да не й облекчава живота.

Лиевен извади документи от чантата.

— Навигатор ще ви бъде Фиола, нали?

Кай кимна.

— Обещах му. Той е най-подходящ; познава точно маршрута.

— Добре, предвидили сме следната тактика:

Холщайн се опитва да мине веднага начело и да наложи убийствено темпо. Ако стигне до четвъртата обиколка, ще бъде достатъчно. В първите две обиколки трябва да се опита да взриви пистата, за да можем да се измъкнем и да се освободим от зоната на карамбола. По-слабите коли ще бъдат съсипани от това темпо. Холщайн води първите две обиколки, ние сме непосредствено след него в групата, без да губим връзка. В третата обиколка тръгваме с нашите коли напред, надминаваме Холщайн, който започва да пести сили, за да остане резерва. Аз повеждам, вие оставате плътно зад мен. В четвъртата обиколка давате газ, задминавате ме и тръгвате да изпреварвате, ако все още е останал някой пред нас.

— Значи защита, покриване. Екипът винаги заедно. Пеш погрижи ли се за колите?

— Не повече от останалите конструктори. Страх от случайността.

— Не трябва ли да оставим Холщайн напред? Може би просто ще задмине всички и ще успее да спечели.

— Рискът е прекалено голям. Но можем още утре да поговорим отново с Пеш.

— Ще ми бъде приятно, ако точно Холщайн спечели.

Лиевен се засмя.

— Поне ще бъде изненада за Мо Филби.

Той пресмяташе. Сега се предоставяше някаква възможност без да се налага да се отказва. От това би могло да се извлече много, ако експериментът успееше. Неподозираната развръзка би могла да подейства лечебно на Мо Филби. Би могъл малко да си отмъсти, а може би да получи и нова възможност. Той остави документите настрана.

— Сериозно ли го мислите, Кай?

— Ами, разбира се. Защо поне да не опитаме?

Лиевен беше спечелен.

— Какво да правим с Пеш? Той е достъпен само за реални причини.

— Няма да ви е трудно да го убедите, че това действително е най-добрият шанс.

— Ще се опитам.

— И двамата ще го направим. Тогава ще повярва.

— Освен Това, при нужда, може да разпореди друго. След всеки кръг ще спираме в бокса за смяна на гуми; Пеш не иска да поема риск с пукане на гуми. При неочаквани обстоятелства може да се наложи да караме по друг начин; човек не знае какво може да се случи. Този план е временен. Най-важни са разпоредбите по време на състезанието.

— Добре. Ще дойдете ли утре с мен?

— Да. После искам да тренирам с Холщайн.

Кай не се учуди на новата идея на Лиевен, който държеше да подготви добре Холщайн. Кимна равнодушно.

— Има още достатъчно време.

Лиевен бе видимо развеселен.

През следващите дни Кай остана в Термини. С Холщайн спяха при колите. Непрестанно изпробваха нещо. Работеха до късно през нощта, изчисляваха, мереха, проверяваха.

Пеш идваше с Лиевен всяка сутрин, още в ранни зори. В момента, в който отвореха пистата, колите потегляха, за да не пропуснат нито минута.

Почти всеки ден Кай се срещаше с Мърфи. Те се подминаваха, но се опитваха да си докажат нещо. Всеки от тях се опитваше да привлече вниманието на другия. Зад храсталаците и скалите се бяха спотаили хронометри, за да установят с какви междинни времена се кара. Всеки се пазеше да покаже колкото се може по-малко от своята техника. Навигаторите следяха за скрити постове.

На склона от Калтаватура към Полици Кай мерна две глави. Помаха им и те веднага се скриха. Кай викна на Фиола:

— Блъф! Обзалагам се, че се показаха, само за да ни успокоят. Едва следващите са с хронометри, малко по-напред.

Той забави и бавно подмина скалистата местност. Там лежеше някакъв човек и като че ли спеше. Кай пожела на объркания човечец едно дружелюбно „добро утро“.

Два дни преди състезанието прекрати тренировките.

Холщайн остана на пистата. Кай замина за Палермо. Вечер си лягаше рано, а сутрин ставаше късно. После отиваше да поплува за около час и закусваше. През целия ден не изпушваше повече от пет цигари. Часове наред се печеше на слънце и караше да му правят масаж сутрин и вечер. Следобед четеше на терасата и се разхождаше. По време на тренировката не беше близвал алкохол. За сметка на това си накупи френски романи и списания, и започна флирт с продавачка на портокали. Не го беше грижа нито за пощата, нито за мислите му.

Но си обещаваше нещо специално за срещата с Мо Филби. Страшно го интересуваше как ще се държи, след всичко онова, което се бе случило. Очакваше смущение, или дори объркване.

Оказа се, че се е излъгал. Никоя от комбинациите му не беше вярна.

Мо Филби се насочи към него весела, жива и напълно необременена.

В началото той прие това като умело владеене, и беше убеден, че скоро ще се разколебае. За негово учудване нещата не се промениха, дори когато се опита да започне подвеждащ разговор.

Беше смаян — тази нейна сигурност можеше да бъде само неестествена.

Той обмисли нещата и се опита да разбере на какво се дължи това. Не постигна резултат. Създаваше се впечатление на едно великодушно, определено интимно, но неангажиращо приятелство, което Мо Филби без особено затруднение поддържаше. Като че ли не бе имало нищо друго.

Кай беше на крачка да се обърка, но отложи настроението си за момента, в който ще остане сам и ще се опита да открие причините. Струваше му се неразбираемо, че Мо Филби успя така спокойно да овладее усложнената ситуация, въпреки че само сцената в Монте Карло бе достатъчна да не бъде обективна към него.

Засега не му оставаше друго, освен да реши, че е забравила влечението си към него и започна изненадан да се възхищава на Лиевен, който толкова бързо е успял да постигне резултат.

Новата ситуация предизвикваше самолюбието му. Комбинативността на Филби му импонираше, както би могла да импонира на човек, който изведнъж се е усетил изваден от равновесие.

Онова, което от седмици го интересуваше, сега стана желано. Тогава, в Монте Карло, когато нещата зависеха единствено от него, той имаше снобската идея да отблъсне Филби и да се задоволи с интелектуално злорадство. Днес, когато разбра, че този негов жест е останал без да направи никакво впечатление и по този начин е загубил шансовете си, за него беше много важно не само да я спечели отново, но и да я използва.

Вечерта останаха заедно. Кай беше напрегнат и въодушевен, получи се съвсем искрен флирт, който той видимо форсираше. Направи най-доброто, като игнорира миналото, както в разговора, така и в мислите си, а започна отново и свободно, като че ли се бе запознал с Мо Филби преди час.

Палмите се огъваха в топлия скърцащ вятър. Един тенор се бе промъкнал в градината на хотела и пееше италиански народни песни. Изгониха го, но се връщаше отново, появяваше се от други краища и се разтапяше в провлечени кантилени. Най-сетне на „Санта Лучия“ стана невнимателен, персоналът го спипа и го изхвърли навън.

Като по уговорка в същия миг откъм танцовата зала прозвучаха синкопите на аржентински състав, приглушени, настойчиви, възбуждащи. Те веднага грабнаха Кай, те даваха тона и бяха резонанс, и той осъзна колко активно участва в разговора. Повече не стигна до самоанализ, защото беше прекалено зает, в противен случай трябваше да забележи бързото развитие на чувства.

Ситуацията бе обвита в комичност, която убягваше и на двамата; тя не беше в настоящето, а в светлината, която хвърляше миналото. Преди и от двете страни бе пропиляна много енергия, която не бе довела до никакъв резултат. Сега с най-изтърканите средства стигнаха до момента на изненада, който се породи от факта, че и двамата бяха изпаднали в заблуда.

Кай бе завладян от лекотата, с която Мо Филби доказа забравата; не беше и сигурен каква роля е изиграл Лиевен, а всичко това го караше да се стреми към вземане на решение, за да може да види нещата по-ясно. Първоначално не си призна определената доза суетност, прикрита като мъжко самолюбие. Затова пък си втълпяваше, че е подценил Мо Филби.

Тя пък, напротив, наистина не блъфираше, но по съвсем друга причина, която Кай не подозираше. Последната сцена с него в Монте Карло не само я нарани — това човек може да преживее — но я направи несигурна. Тя не знаеше какво да предприеме по-нататък и щеше да посрещне Кай, точно според очакванията му, ако не беше се появил Лиевен.

Скритите му помисли не й бяха известни. Тя знаеше само, че е приятел на Кай. Това пикантно съжителство бе достатъчно да наклони везните към него и по този начин да компенсира обидата на Кай. Тъй като бе приела, че трябва да се пребори със съпротивата на Лиевен, елементарно леката победа не само й възвърна сигурността, но и я въоръжи с още една весела тайна за Кай, която беше доста злобничка. Стигна се дотам, че настрои и Лиевен за интрижките си и му втълпи мисли, които го доведоха — за съжаление без това да влиза в нейните сметки — до саморазправа с Кай. За разговора тя не знаеше нищо и затова успя да запази самообладание.

— Искате ли да потанцуваме?

— С удоволствие.

Музиката ги грабна като светъл водовъртеж. Танцуващите двойки бяха малко, имаше място на цялата площадка.

Мо Филби запази дистанцията на първото докосване, което е флуидът на всеки танц. Крачеха в нежни успоредни линии, които никога не се прекъсваха от срещуположността, усещаше дългите бедра като на сърна да се приближават и отдръпват под тънката коприна; и влудяващата игра на колената.

Ритмите ги последваха. Те се върнаха към терасата и се обвиха с нежно, вяло настроение, спокойствие, удоволствие за услужливите сетива. Това бе повърхностно мечтание, тактично себеотдаване на възбудата, вървяха бавно, нагоре, надолу, имаше звезди, големи и южни, въздухът беше с вкус на вино, като минеше покрай танцовата зала, човек без да иска правеше по няколко стъпки, ръцете оставаха уж случайно отпуснати, без специална цел, разговорът по време на танца ставаше интимен и в това положение беше необходимо едно-единствено движение, и очите щяха да се усетят близки.

Не ги беше грижа, че звездите, палмите и музиката не бяха новоизмислен реквизит — и тъй като не си говореха много, нямаше и прибързани прояснения. Вечерта премина в пълна хармония и те приличаха на влюбени в среднощна среща.

На следващата сутрин, обаче, по време на плуването дойдоха усложненията. Мо Филби, която бе разбрала по свой собствен начин изминалата вечер, реши, че вече може да разговарят за ралито.

Кай се държа безучастно и наистина не искаше и дума да чуе на тази тема.

Тя не се предаде и действаше толкова внимателно и същевременно дръзко, че той не искаше да я прекъсва.

Наблюдаваше я зад полузатворените си клепачи и замислено установи, че тя би била подходящият флирт за него, ако случайността не му я беше изправила на пътя точно в тази година на настроения и кризи.

Тактичната ирония, с която говореше за Мърфи, доведе развеселения Кай до извода, че забавната й стратегия гони определена цел.

Той реши да я прекъсне и най-сетне да се убеди. Спокойно, като че ли между другото, й каза:

— Нашият екип реши да помогне на Лиевен да победи.

Тя се засмя:

— Не ви вярвам.

— И защо не?

— Даже и да искахте, не бихте го направили. Дори и само заради Мърфи.

— Но ако Лиевен го поиска?

Веднага разбра, но не прояви слабост и отвърна без да спира:

— Ще бъде глупост от негова страна.

Кай се подвоуми дали да не я притисне още малко. Тя го изпревари с неочакван ход и го изненада. Вместо дипломатично да се защитава, се отказа, без да се замисли. Не се предаде, защото имаше хиляди възможни варианти пред себе си, просто премина във вражеския лагер, като направи най-неочакваното нещо, което човек можеше да си помисли: каза истината.

С усмивка на лице тя разказа на Кай за своите планове — не подробно, а така, както се разказва на човек, който вече знае. Превърна го в довереник и съучастник. Тя си признаваше, един ден преди задоволяването на себелюбивата си прищявка, без да е необходимо, отново поради някаква приумица, бърбореше за това като дете, което е забъркало някаква каша и сега я разкрива.

Кай никога не би предположил. Той разбра, че предната вечер напълно се е излъгал в преценката си. Все пак не съжаляваше, напротив, сега вече със сърцето си отчиташе постигнатата цел. В този час Мо Филби, без самата да го осъзнава, го бе спечелила.

Тя се разкри и по този начин показа, че не страда от прекалено честолюбие. Заряза го и се изправи пред правотата на чувството си. Без предната вечер подобна мисъл не би й минала през ума. Това нейно поведение не само излъчваше чар, но и доказваше основното: преди флирта и спорта на първо място беше жена.

Така комедията от грешки от предишния ден доведе до странна капитулация и на двете страни.

Кай получи съобщение от Фиола, който го молеше да отиде спешно при него.

Веднага потегли.

Фиола лежеше, увит в леглото. Едри капки пот бяха избили по челото му. Зъбите му тракаха от студ.

— Маларийният ми пристъп. Една седмица по-рано. Не мога да пътувам. Ще продължи до утре вечер.

Кай поклати глава.

— Не се притеснявайте, не е толкова страшно!

Той го каза механично, за да го успокои, но изпита желание да се самоубие заради това внезапно нещастие.

Гласът на Фиола го върна към реалността.

— Вие трябва да участвате.

Кай отвърна в унес:

— Да, ще се оправим някак си.

Той премисляше възможностите. Можеше да се стартира само с два автомобила, така че Холщайн да пътува с него; но ще бъде прекалено рисковано — или пък трябваше да се задоволи с някой от монтьорите.

Фиола се изправи, но получи силен пристъп на треска, падна обратно и каза:

— Вземете Курбисон вместо мен.

Той погледна встрани. Кай се обърна и едва сега видя, че Курбисон е в стаята. Беше блед и изглеждаше като малко момче. Кай се сети за сцената със стрелбата по гълъби.

Фиола пророни мъчително:

— Той познава пистата, често я е пропътувал с мен, а и много иска да пътува с вас.

Кай взе бързо решение. Поведението на Курбисон на игрището за голф му бе харесало; сега той стоеше тук, блед, възбуден, готов на всичко, за да се докаже. И Кай се съгласи още веднъж да говори с него. Това бе добра възможност. Подаде му ръката си:

— Тръгваме.

Веднага взеха автомобила и направиха една обиколка на трасето с нормално темпо, за да пазят колата. Кай подробно инструктира Курбисон за всеки детайл.

После го върна обратно и го посъветва да преспи от следобеда до следващата сутрин.