Спирка на хоризонта

Глава осма

Заливите се изпълваха със сребърно и синьо. И все по-силно контурите на хълмовете свиреха като тънки струни на цигулка в тон с последните слънчеви лъчи. След това светлината се плъзна над тях, като че говореше насаме със зеленото небе. Кай седна на килима до Фруте.

— Вече два часа мълчим и се оставяме на времето, Фруте. Това е сигурен знак, че човек е замислен или определя настроението си. Обидихме Мърфи. Не бях си го и помислял по време на състезанието. Ние всъщност се оказахме позьори, а нали точно с подобно нещо болезнено се сблъскахме преди десетина години. Останахме си само с едно макар и предизвикано одобрение. Това е присъщо на истинския песимист. Мо Филби, е не е толкова важно. Приятно е и едновременно толкова обезпокояващо; може би и тя е засегната, а може би не е; ще се разбере някак си. Но ето и Барбара, Фруте, Барбара, с която всичко започва отново, раздвоението нахлува в сърцето ти и вече си отвъд, при нея. Барбара е не просто жена, Фруте, тя е принцип. Кръстопът, на който човек трябва да се определи. А всяко преопределяне е неприятно. По-добре е да изчакаме и временно да насочим усилията си в противоположната област. Това помага повече от размисъла. И без това недооценяваме мисленето. А после и Лилиан Дънкърк. Трудно е да се предприеме нещо, защото тя е толкова особена, Фиола твърди, че обичала граф Курбисон. Лилиан Дънкърк… Трябва да внимаваме, Фруте!

Мърфи изгледа косо Мо Филби.

— Кай трябваше да стане актьор, а не пилот.

— Това е трудна професия — отвърна язвително тя. — А той всъщност пилот ли е?

— Явно обича ефектите. Така постъпват всички аматьори.

— Смятам, че е доста добър за аматьор.

— Той е шарлатанин, който спекулира с чувствата на трибуните.

— Самият той си призна вчера.

— Само за да ни обърка. Каква друга причина би могъл да има?

Мо Филби се наведе и го запита приятелски:

— А вие, самият, имахте ли някаква причина?

— Той постъпи нечестно.

Тя с досада вдигна рамене.

— Хората го намират шик и светски.

— За това могат да се намерят и по-подходящи поводи. Той превърна състезанието във фарс и се отнесе безцеремонно към конкурентите си. Направи го нарочно — После изръмжа: — Повярвайте ми, Мо, ако знаех защо е спрял, щях да спра и аз; дори и да се бях преобърнал, нямаше да премина финала. — Той повдигна очи в очакване. — Това беше неравна битка, в която Кай имаше право само да спечели, а аз — само да загубя.

— Ставате доста безвкусен, Мърфи. А освен това, сантименталността не ви отива.

— Не ми е приятно; не съм акробат на чувствата. Но има неща от миналото, които така се срастват с човека, че издържат на всички промени и изискват специално отношение. Заедно ядяхме сладолед и слушахме френски думи; Мо, вие всъщност бяхте доста объркана; всеки беше за другия олицетворение на неясните представи и без да го осъзнаваме. Ние си помагахме. Сега отдавна сме надраснали общото и всеки сам се огражда с неща, които вече не може просто да подмине, както преди; но в нас са останали спомени, една определена частица търси вашето име, за да се защити — това не е малодушие, а — простете ми за израза — нежност към другия.

Мо Филби се усмихна.

— Вярно е, че ядяхме сладолед, Мърфи, и плувахме заедно до яхтата. Но откога сте станали така чувствителен, че искате да съхраните спомените?

— Откакто кръстосахме шпаги с един позьор, който бърка пистата със салон.

— Мърфи, избухливостта ви говори, че сте сериозно засегнат. Признайте си честно — зад целия ви гняв стои ясното съзнание, че стига да беше поискал, Кай щеше да спечели.

Мърфи седеше в креслото си без да помръдне. Мо Филби го наблюдаваше с любопитство. Очакваше избухване, но той започна меко:

— Да бъдем честни и двамата — не защитавам никакви спомени, а едно бъдеще. Моля, подигравайте ми се. Защитавам вас, Мо, за себе си. Защо ли? Така съм решил и вие го знаете.

— Завиждам ви за откритостта. Сещам се, че на два пъти ми правихте предложение да се омъжа за вас. Аз не можех да ви отговоря нищо и бързо ги забравих. Сега ме карате да се замисля. Вие притежавате много от чертите на съпруг. В момента дори имам чувството, че сме се родили женени. Добре сте запознат с поведението на опитен съпруг. Разтапяте се от етичност и човеколюбие. Какво ви става?

— Бесен съм!

— Още по-зле! Страдате от недоизказан гняв. — Тя одобри негодуванието му. — Вие самият току-що говорихте за комплекси, та да останем на темата. Ще се оправите, Мърфи.

— Напоследък имате склонност към психологични шеги. Тази област ми е малко чужда и няма да стигнем много далеч. Нека да си поговорим, както в Тексас!

— Значи, делово?

— Открито. Да оставим чувствата настрана. Знаете, че искам да ви задържа. Премислил съм добре, познавам и тези ви качества, които не одобрявам Познавам ги и се опитвам да им дам отпор. Не можете да промените моето решение. Откъде е дошло така непоколебимо, не мога и не искам да ви давам обяснения. Искам да ви задържа, Мо. Но вие харесвате играта, добре. — Той направи един успокоителен жест с ръка. — Знаете какво имам предвид, жонглираме, задържане на дъха, лутане насам-натам — възбуждащо, но и опасно. Играйте, Мо.

Тя го гледаше с полупритворени очи и с нищо не показваше колко е напрегната при този сблъсък, който всъщност бе очаквала отдавна.

Той продължи:

— Сега играете отново и противникът ми е Кай.

— Кай — засмя се тя.

— Да, но веднъж завинаги трябва да се сложи край. Това, което за вас бе игра, аз смятах за спорт. Исках да вярвам, че е така. Първият етап мина. Ралито в Монца бе превърнато във фарс. Следва планинското рали за европейската купа. Нека то да реши!

— Какво да реши?

— За вас, Мо — студено отвърна Мърфи.

— Сега вече говорите като истински тексасец.

— Правите се, че не ме разбирате. Не става дума за Кай и за мен. Кай е преходен, след него могат да последват и други. Вие трябва да решите за себе си. Дали да продължава така, или не. Знам, че в тези неща на нас, американците, ни липсва психологичната гъвкавост на европейците. Ние търсим само резултата и според мен, единствено той е от значение. Ако спечеля състезанието, печеля над всеки Кай — веднъж завинаги.

— Струва ми се, че ме бъркате с брояч на обиколки, Мърфи. Житейското ви кредо е доста просто, скъпи; като че ли е производно на автомобилизма.

— Сега пък вие ставате сантиментална, Мо. Нали самата вие бяхте против?

— Изискване само към вас. Но при мен нещата са различни; аз живея точно от това.

— Доста опростено си представяте живота ми. Иска ми се да беше така. Сведох настоящата ситуация до една проста формула. Направих го с неудоволствие, като премълчах и преодолях доста, преди да взема решение. Да не спорим за това — само във ваш ущърб е. Аз по-трудно приемам избора на подобна тема, отколкото вие. Но доколкото разбирам, сте се ориентирали. Често във важни моменти, в които не може да намери изход, човек предоставя вземането на решение на случайността или ги обвързва с други действия. Примирявам се, въпреки че не е в мой интерес.

Тя очакваше неизбежния въпрос „защо“.

— Защото колата на Кай е по-добра от моята. Ралито в Монца го доказа. Няма да спечели той, а колата му.

— Високите скорости при следващото планинско рали не са от такова съществено значение.

— Не са най-важното, но освен това Кай направи подобрения на карбуратора, което позволява на колата да тегли по-бързо.

— Това важно ли е?

— Дотолкова, че условията вече не са равнопоставени.

— Откъде знаете?

— От него, от Холщайн, от Лиевен… Те не го крият.

— Но не знаете за какво точно става дума?

— Не. — Мърфи се замисли: — Ако знаех, шансовете биха се изравнили. При нормално състезание, в определен смисъл не би имало значение, защото всеки трябва да се грижи за себе си. При дуел на подобна основа, би трябвало шансовете да се изравнят. Така ще бъде коректно.

Мо Филби знаеше накъде бие Мърфи. Остави го да стигне още по-далеч.

— Ами Кай?

Мърфи каза съвсем спокойно:

— Трябва да му се обясни, Мо. Вие трябва да му обясните.

— Това е абсурд!

Не искаше да се захваща с това, дори и с най-малкия намек, защото имаше прекалено малко доверие в Кай. Недоверието на Мърфи беше безскрупулно, но полезно и ласкателно. Ако можеше да го управлява и подреди добре, би могло да стане истинска приказка.

Мо Филби бе наясно, че само ревността на Мърфи я бе тласнала към Кай. Тя имаше съвсем модерно мислене, за да знае, че флиртът винаги започва несигурно, а се превръща в огън, който се предизвиква и поддържа единствено чрез триене. Затова не я беше грижа за личното й въздействие, особено при удачно стеклите се обстоятелства.

Точно по тази причина беше готова на всичко и смяташе всичко за възможно.

Спомни си за пътуването с Кай до Сан Ремо при Пеш, когато се реши участието му на ралито в Монца. Чувствата на Кай още оттогава са насочени срещу Мърфи. Достатъчен бе само един повод, за да се превърне в междуличностен конфликт, който тя да използва за себе си. Реши да намери такъв повод.

Пред себе си тя призна, че се водеше не само от интелектуалната нагласа за флирт в името на спорта, както смяташе Мърфи. Имаше и друго. От дълго време насам искаше Кай. Мърфи трябваше да й помогне. Мърфи беше прав — той си оставаше, но за по-късно, след това. Тогава, когато човек спокойно може да гледа напред.

Първоначално той бе предизвикал доста объркана и заплетена ситуация, от която трябваше да излезе, без да се обвързва, но и без да се нарани. Най-доброто средство за това бе нападението. И тъй като Мърфи считаше атаката почти за приключена, и то в своя полза, просто си заслужаваше да го обърка с противното.

— Надявам се, че не съм ви разбрала добре, Мърфи. Не ми е ясно предложението ви. Говорихте, като че ли се намирате в монтьорска работилница. Щяхте да сте по-ясен, ако дадете път на желанията да галопират пред маниерите ви. Нека да забравим този разговор.

Мърфи бе сразен. Не можа да улови промяната и дори и не забеляза завоя, който направи тя, без да потвърди и без да се обвърже. Понечи да я прекъсне, но тя не му позволи.

— Разговорът е приключен.

Той искаше да й отвърне, но тя го усети и го изпревари, ставайки.

— Трябва да използвате случая и да тренирате усърдно не само колата, но и фантазията си, тя е в доста занемарено състояние.

Мисълта да накара Кай да заговори пред нея за конструкцията на колата си, я възбуждаше. Но дори и да не го направи, продължаваше да държи Мърфи.

Това свое предимство тя използва в последната си реплика.

— До европейското рали ще имате възможност и за двете.

— А условията? — запита Мърфи и скочи припряно.

— Те си остават същите. — Тя не дочака отговор, а си тръгна бързо.