Нищо от това не беше вярно. Истината е, че дори и големите колекции от обикновени книги изкривяват пространството, както спокойно може да го докаже всеки един, който се е мотал из някоя наистина старомодна антикварна книжарница, някоя от онези, дето изглеждат, сякаш са били проектирани от г-н Ешър в лош ден, и има повече стълбища, отколкото етажи, и от онези редици с рафтове, дето свършват в малки врати, които съвсем сигурно са твърде малки, че да влезе през тях човек в цял ръст. Съответното уравнение е: Знание = сила = енергия = материя = маса; една добра книжарница е просто благовидна Черна Дупка, която знае да чете.
В Речника на Насълзяващите Очите Трудни Думи „Фигин“ се определя като: „малка паста с тънка коричка, която съдържа стафиди.“ Речникът щеше да е безценен помощник за Върховния Старши Учител при съчиняването на клетвите на Обществото, тъй като той съдържаше и „велчет“ („вид жилетка, носена от някои часовникари“), „гаскин“ („плашлива, сиво-кафява птица от семейството на водните кокошки“), а така също и „молки“ („игра за сръчност и ловкост, включваща костенурки“).
Carrot — морков, англ.; бел.пр.
Това местоимение се използва от джуджетата за обозначаване и на двата пола. Всички джуджета имат бради и са облечени в поне дванайсет ката дрехи. Полът е малко или много въпрос на избор.
rосksmaсkеr — (букв.) — който целува скали, (англ.); бел.пр.
Букв. дезка-кник, „надзирател на мината“.
Една от забележителните иновации, въведени от Патриция, беше да направи Гилдията на Крадците отговорна за кражбите, с годишен бюджет, насрещно планиране и, най-вече, строга защита на професията. Така, в замяна на договорено средно равнище на престъпленията годишно, самите крадци имаха грижата неупълномощените престъпления да бъдат посрещани с цялата сила на Несправедливостта, която обикновено представляваше бухалка с гвоздеи по нея.
Ironfoundersson — букв. „син на откривателя на желязо“, англ.; бел.пр.
Букв.: „Добър ден! Добър ден! Какви са тия работи, дето стават тук (на това място)?“
Слушай, слънчице [букв.: „втренченият поглед на голямото горещо око в небето, яростният взор на което прониква в отвора на пещерата“], не искам да ми се налага да удрям когото и да било, така че, ако ще си играете на Б’тдуз /1/, и аз ще си играя на Б’тдуз с вас. Разбрахме ли се? /2/
’р вечер, на всички. (Букв.: „Благопожелания на всички присъстващи в залеза на деня“.)
Нещо като бияч, но тролите използват повече сила.
И без мимовете. Това беше странно отвращение, но факт. Всеки един в торбести гащи и избелено лице, който се опиташе да си представи изкуството някъде в рамките на рушащите се стени на Анкх, много скоро щеше да се озове в яма със скорпиони, на едната стена на която бе изписан съветът: „Научи се да говориш.“
Но споделяше идеята за необходимата жестокост, разбира се.
Само до третото им люпило, разбира се. След това стават майки.
След много оплаквания, миналата година Патрицият обяви Гилдията на Огнеборците извън закона. Причината беше, че ако човек си купеше контракт от Гилдията, къщата му се пазеше срещу пожар. За зла учaст, колективният Анкх-Морпоркски дух много бързо взе връх, така че огнеборците започнаха да посещават домовете на потенциалните клиенти на групи, като коментираха на висок глас, неща от рода на: „Много пожаронеобезопасено място е това, ммм-даааа“, и „Сигурно ще избухне като фойерверк само от една невнимателно изпусната клечица кибрит, знаеш какво искам да кажа, нали?“
Изразът „Пусни крадеца да хване крадеца“ по това време (след упорити протести от страна на Гилдията на Крадците), вече беше изместил една много по-стара и типична Анкх-Морпоркска пословица, която гласеше: „Направи дълбока дупка, заредена с капани отстрани, с метални щракащи уловки, въртящи се ножове, задвижвани от водна сила, строшено стъкло и скорпиони, за да хванеш крадеца.“
Като супник с грах, само че по-гъста, по-мътна и с разни неща, дето човек по-скоро би предпочел да не знае за тях.
Трите правила на Библиотекарите на Времето и Пространството са: 1) Мълчание; 2) Книгите трябва да бъдат върнати не по-късно от последната посочена дата; и 3) Не се намесвайте в природата на каузалността.
Значителен брой религии в Анкх-Морпорк още упражняваха човешко жертвоприношение, с тази разлика, че вече всъщност не беше необходимо да се упражняват повече, тъй като твърде добре се бяха усъвършенствали в него. Градският закон казваше, че трябва да се използват само осъдени на смърт престъпници, но в това нямаше нищо лошо, тъй като в повечето религии отказът от доброволна саможертва се считаше за престъпление, наказуемо със смърт.