Съблазнена от един женкар

9

— Елате да ме вземете след три часа — каза Фийби на Уилсън, докато й помагаше да слезе от каретата. — Прекарайте това време както ви харесва. Пробите могат да бъдат безкрайни и съм сигурна, че можете да прекарате времето си по-добре.

— Сигурна ли сте, милейди? — запита Уилсън. — Нямам нищо против да чакам.

— Напълно съм сигурна — отвърна тя.

— Добре, в такъв случай няма да ми дойде зле да изпия една-две халби, докато чакам, но ще бъда на капрата, когато бъдете готова да тръгнете.

Фийби освободи Уилсън с махване на ръка и влезе в магазина, който Рам й беше препоръчал. Никога досега не беше посещавала точно този магазин, защото беше прекалено скъп. Тя трябваше да признае, че гардеробът й, с изключение на две неотдавнашни попълнения, е безнадеждно демодиран. Но беше решена да купи само толкова дрехи, че това да задоволи Рам, докато двамата са заедно. Не искаше да му бъде задължена, след като се разделят.

Една жена, прилична на птица, с размахани ръце и остри сини очи я посрещна на вратата. Изсумтя презрително, когато погледът й обходи недотам представителната външност на Фийби.

— Аз съм мадам Лебо. Една от моите помощнички ще дойде, за да ви обслужи — изрече тя с пренебрежително изсумтяване. — Имаме няколко готови рокли. Не са на висотата на стандарта на нашите клиентки, но не натоварват толкова кесията, което съм сигурна, че ще оцените.

Фийби намери снизхождението на мадам Лебо за дразнещо, но не можеше да обвинява жената, задето е предположила, че тя не може да си позволи най-доброто. Никога не си беше угаждала прекалено. Тъй като не беше благородничка, никога не беше имала нужда да се съобразява с висшето общество, но не можа да се въздържи да не отправи лек укор към мадам Лебо.

— Съпругът ми ми каза, че сте най-добрата модистка в града, и ме накара да поръчам при вас гардероба си. Разбира се, Бракстън може и да греши.

Мадам доби болнаво зеленикав оттенък.

— Бракстън ли? Лорд Бракстън? Граф Бракстън?

— Точно така. Аз съм лейди Фийби Бракстън, съпругата на графа.

— О, господи, колко неучтиво от моя страна, че не разбрах. Наистина, чух, че Бракстън се е оженил. — Погледът й се плъзна надолу към талията на Фийби. — Съвършено внезапно, нали?

— Познаваме се от доста години — отвърна Фийби. — Ако сте заета, ще поръчам другаде.

— О, не, милейди, моля ви, простете неучтивото ми поведение. С какво мога да ви услужа?

— Трябва ми бална рокля, няколко всекидневни рокли, фусти, нощници и всякакви други дреболии. Бях извън страната и гардеробът ми има нужда от подновяване. Балната рокля и поне две от другите рокли ще ми трябват до две седмици. Възможно ли е?

Мадам плесна с ръце и две млади помощнички веднага се появиха от задната стаичка.

— Моля, заведете лейди Бракстън в пробната и я настанете удобно. Ще дойда там с манекените и мострите.

Усмихвайки се на себе си, Фийби последва двете чуруликащи момичета в една закрита със завеси ниша, затрупана с парченца от платове. Предложиха й чай и когато тя прие, двете помощнички побързаха да я настанят, Фийби седна на един стол в очакване на собственичката. Когато дочу женски гласове откъм предната част на магазина, не можа да не се заслуша. Това, което чу, я накара да се надигне и да наостри уши още повече.

— Това не е ли Бракстън там, дето привързва коня си пред магазина, Дебора?

— Наистина — въздъхна Дебора. — Такъв красив измамник. Много жалко за Батхърст. Не мога да си представя какво е видял у лейди Оливия. Но поне Бракстън и Уестмор още са на разположение.

— Не видя ли днешния „Таймс“, Памела? Бракстън се е оженил. Изглежда, никой не знае къде или кога се е запознал с госпожица Фийби Томпсън, но това е най-възхитителната клюка дотук за този сезон. Казват, че не била благородничка. Можеш ли да си представиш?

— Не ми казвай, че е истина, Дебора! Какво ще правим без Бракстън? Той е най-добрият любовник, когото съм имала. Освен Уестмор и Батхърст, разбира се.

В гласа на Памела се долавяше нотка веселост.

— Не вярваш, че Бракстън ще й остане верен, нали? Наистина, скъпа Дебора, твърде много ще бъде да искаме това от него. Аз поне се радвам, че е развратник. Сигурно се е оженил заради наследник, макар че не разбирам защо е избрал жена от неблагороден произход. Щом съпругата му забременее, според мене той ще я настани в провинцията и бързо ще се върне в града. Бракстън не може да се ограничи само с една жена.

— Колко хубаво за нас — изкиска се Дебора. — Да се обзаложим ли коя първа ще стигне до леглото му?

Фийби не чу отговора, защото мадам Лебо избра точно този момент да приветства двете жени.

— Лейди Уинторп, роклята ви е готова. Ще ви я донесат вкъщи. Лейди Гарднър, с какво мога да ви услужа?

— Нищо за мене днес, мадам. Дойдох с лейди Уинторп. Двете с нея ще пием чай после.

Малко след този диалог мадам нахлу в нишата с ръце, пълни с мостри на платове и кукли манекени.

Приятно потънала в света на модата, Фийби се стресна, когато завесата се дръпна и Рам влезе вътре.

— Рамзи! Какво правиш тук?

— Натъкнах се на временни пречки и помислих да се отбия и да видя как се справяш с гардероба. Бива ме с цветовете и моделите.

— Сигурна съм — изрече сухо Фийби.

— Лорд Бракстън, колко хубаво е пак да ви видя — приветства го ентусиазирано мадам Лебо.

Той я изгледа предупредително и се прокашля.

— Е, ще продължим ли с пробите на съпругата ми, мадам?

Фийби нямаше нужда един тон тухли да й паднат на главата, за да се досети, че Рам е идвал често като клиент на магазина на мадам Лебо. Несъмнено е купувал дрехи за любовниците си от нея, което й даваше още една причина да се съмнява, че той може да й остане верен. Очевидно лейди Уинторп и лейди Гарднър бяха просто две от безбройните му любовници. Сигурно е имал десетки преди, както и много други, след като се бяха оженили.

— Внимавай, Фийби — изрече Рам.

Тя се съсредоточи върху топовете плат, разстлани пред нея, оставяйки забележките на лейди Уинторп и лейди Гарднър в ъгълчето на ума си, за да се върне към тях по-късно.

След много часове благодарната мадам Лебо обеща да достави балната рокля, две сутрешни рокли и подходящо бельо след две седмици. Трите рокли за разходка и още две дневни рокли щяха да бъдат пратени скоро след това. Фийби беше протестирала срещу подобна разточителност, но Рам беше непреклонен. Той дори настоя да я заведе да й вземат мярка за пантофки към роклите и два чифта солидни обувки за ходене.

След това той върза коня си зад каретата и се върна с нея у дома.

— Какви пречки си имал? — запита Фийби, когато се облегна на възглавниците. — Срещна ли се с Дейвид?

— Не, нямаше го. Не научих и нищо за навиците му. Изглежда, има малко приятели.

— Бил е извън страната четири години — напомни му Фийби. — Какво очакваш? Предлагам да потърсиш другаде похитителя на татко.

— Може да имаш право — измърмори нерешително той.

— Впрочем — каза Фийби, — докато бях в пробната, дочух разговор между две от любовниците ти.

— Какво те кара да мислиш, че са били мои любовници?

— Възхваляваха сексуалните ти умения. Може би ще познаеш имената им — лейди Уинторп и лейди Гарднър.

— Памела и Дебора — измърмори Рам. — Просто познати, с които…

— … си спал — довърши Фийби.

— Не съм казвал, че съм светец.

— Съжалявам, Бракстън, нямам право да ти се бъркам. Просто живеем заедно за удобство.

— Както кажеш — отвърна той, хвърляйки й развеселен поглед. — Ще те изпратя до дома, после отивам на пристанището. Някой трябва да е видял какво е ставало в деня, когато е изчезнал баща ти.

— Ще дойда с тебе — предложи Фийби с готовност, която озари лицето й.

— Не и този път. Пристанището не е място за жени. Не искам да ходиш там. Обещавам ти първа да научиш, ако разбера нещо ценно.

Макар че това не й харесваше, Фийби прие декрета на Рам; той я свали от каретата и я съпроводи до предната врата. Тя го загледа как се отдалечава и мислите й се върнаха към разговора, който беше дочула в магазина на мадам Лебо. Ако беше имала надежди, че ще накара брака си да проработи, това, което беше чула днес, ги беше убило. Мъж като Бракстън, чийто сексуален апетит беше легендарен, нямаше да се задоволява само с една жена. Четирите години не бяха променили нищо в него.

Въздъхвайки със съжаление, тя тъкмо щеше да влезе през вратата, която един лакей беше й отворил, когато едно момче изхвръкна иззад някакви храсти, пъхна една бележка в ръката й и отпраши.

— Да го догоня ли, милейди? — запита лакеят.

— Не, остави го — отговори Фийби, взирайки се в мърлявата бележка.

Побърза да отиде в стаята си. Интуицията й подсказваше, че бележката е от похитителя на баща й, и сърцето й заби тревожно.

С треперещи ръце отвори посланието и прочете думите, надраскани през страницата. Подозренията й се потвърдиха.

Наистина беше от похитителя на баща й. Нареждаше й да отиде при западния вход на Хайд Парк утре в два часа следобед да чака информация за баща си и я предупреждаваше да не казва на никого за бележката или съдържанието й.

Прочете я два пъти, после я накъса на дребни парченца и ги хвърли в камината. Не й харесваше да крие такива неща от Рам, но в този случай нямаше избор.

Рам се върна у дома малко преди часа за вечеря. Изкъпа се, преоблече се и се присъедини към Фийби в приемната. Отиде право към бюфета, напълни една чашка с бренди и я изпи на един дъх. Когато се обърна да приветства Фийби, лицето му беше мрачно.

— Какво е станало? — запита тя.

— Не особено много. — Звучеше разстроен. — Това просто няма никакъв смисъл. Как може баща ти да се изпари? Мисля, че ще посетя пак Филипс утре. Този човек знае повече, отколкото е склонен да си признае.

— Грешиш за него, Рам.

Той се отпусна на дивана до нея.

— Грешал съм преди, но този път мисля, че съм прав. Можеш ли да ми кажеш какво правеше Филипс, откакто се върна от Египет?

Фийби погледна към Рам, после отмести очи. Чувстваше се виновна, задето крие от него съдържанието на бележката, и се страхуваше, че очите й ще я издадат. Пренебрегвайки въпроса му за Дейвид, тя изрече:

— Сега какво ще правиш? Нямаме указания, никакви следи, които да ни отведат до местонахождението на татко.

Отговорът му беше изпреварен, когато Портър пристигна, за да обяви вечерята. Рам я съпроводи в трапезарията и изчака да се нахранят, преди да подеме отново темата.

— Има ли още нещо, което да ми кажеш за амулета и отвличането на баща ти? Нещо, което може да си забравила?

Погледът й се отдалечи от неговия.

— Защо да пазя в тайна нещо от тебе?

Очите му се присвиха подозрително. Той се взря в темето на приведената й глава.

— Защо, наистина?

Последва дълга пауза; после той запита:

— Какво има, Фийби? Нещо става този твой сложен ум. Какво не ми казваш?

Тя се застави да го погледне в очите, държейки изражението им нарочно безстрастно.

— Въобразяваш си, Рам. Защо да крия нещо от тебе, когато отчаяно се нуждая от помощта ти?

— Защо, наистина? Да се оттеглим ли в кабинета и да продължим разговора на кафе?

Да остане насаме с Рам беше последното, което Фийби искаше. Той имаше начин да изтръгне истината от нея и вече подозираше, че тя крие нещо.

— Уморена съм, Рам. Освен това, този разговор не води наникъде.

Рам не знаеше точно какво го безпокои у Фийби тази вечер, но наистина имаше нещо. Тя лъжеше; доказателството беше в очите й. Избягваше да го гледа през пялата вечер. Имаше ли нещо общо с това, че се беше натъкнала на две от предишните му любовници? Почувства се заставен да обясни. Тези връзки не бяха означавали нищо за него. Тя знаеше, че не е живял като отшелник в изминалите четири години.

— Сигурно не си чак толкова уморена — настоя той, докато й помагаше да стане и настаняваше ръката й върху своята. — Ще пием кафе в кабинета, Портър — каза той на иконома.

Кабинетът беше любимата стая на Рам. Удобните му кожени кресла, дървените мебели, тъмните кадифени завеси и голямата камина подхождаха на мъжествеността му; тук той се чувстваше най-добре. Настани Фийби и дръпна едно кресло до нея, простирайки дългите си крака към огъня. Гледаше към пламъците в замислено мълчание, докато Портър не поднесе кафето и не излезе.

— Ужасно си тиха тази вечер — изрече той, докато разбъркваше сметаната в кафето си.

— Казах ти, уморена съм. Пробите ме изтощават. Не виждам защо да ми трябват толкова рокли. С татко вероятно ще се върнем в Египет, след като всичкото това приключи, така че тези красиви рокли няма да ми вършат никаква работа.

— Съпругата ми трябва да се облича в стил, подхождащ на ранга и.

Фийби отвърна поглед.

— Каза, че не си научил нищо днес от докерите — внезапно смени тя темата. — Времето изтича.

Тя бе толкова категорична, че Филипс не е замесен в отвличането на баща й, че Рам реши да не й казва какво е научил на пристанището. От всички мъже, с които беше говорил, само един си спомни, че е виждал двама души, отговарящи на описанието на Филипс и Томпсън, да слизат от „Коринтиан“ в деня, когато е пристигнал. Докерът си спомни, че е видял Филипс да говори с някакъв главорез, който се мотаел около доковете.

Тази информация беше достатъчна, за да поднови подозренията на Рам спрямо Филипс. Възнамеряваше утре да се срещне с него и да изкопчи истината.

— Не се предавай още — каза Рам. — Правителството е също толкова загрижено да намери амулета, както ти искаш да откриеш баща си. Няма да оставим тази работа така.

Гледаше как Фийби отпива от кафето си и продължи да събира мислите си. След дълга пауза запита:

— Още ли си разстроена от това, което е станало у мадам Лебо? Дебора и Памела не означават нищо за мене. Не виждах причина да се лишавам, след като ти ме напусна.

— Не съм разстроена. Какво си правил, след като се разделихме, не е моя работа. Още не разбирам защо не поиска анулиране. Аз наистина те напуснах, в края на краищата.

— Остави това, Фийби — възрази Рам.

Тя вдигна рамене и стана. Той се изправи.

— Ще те изпратя до стаята ти.

— Не е необходимо. Знам пътя.

Настойчивостта на Рам надделя. Той хвана ръката на Фийби, усети я как трепери и разбра, че й влияе по същия начин, както и тя на него. Ръката му докосна бузата й, когато главата му се доближи до нейната, за да вкуси устните й. Не се опитваше да скрие желанието си, жаждата си. Целуваше я така, че и двамата се задъхаха и Фийби най-накрая се отскубна и отстъпи.

— Не е добра идея, милорд.

Рам се ухили.

— Това е най-добрата ми идея за целия ден.

Притисна се до нея, оставяйки я да почувства надигащата се ерекция.

Устните му докоснаха бузата й, после минаха по дългата линия на гърлото й, докато ръцете му бродеха по тялото й. Фийби изстена. Тези греховни, разпуснати ръце знаеха много добре как да я накарат да се разтрепери, да потръпва, знаеха как да я докосват, как да я галят. Той я караше да иска още, да копнее стремително и отчаяно. Беше майстор на съблазняването, а тя — неговата доброволна играчка.

Ако не престанеше да я докосва и целува, тя скоро щеше да започне да го моли да продължава, доказвайки слабостта си.

— Не ме докосвай така, Рам.

Ръката му обхвана гърдата й.

— Искаш да кажеш, така? Гърдите ти са съвършени, любима. Обичам да ги докосвам.

Ниският, сексуален тембър на гласа му не правеше нищо, за да подкрепи решението й. Гърдите й бяха подути и болезнени, а той още не беше докоснал голата й плът. Единната му ръка се спря властно на корема й, масажирайки го предизвикателно. Тя изстена и се притисна към него. Зърната й тръпнеха; коремът й се беше превърнал в стегнат възел от жажда.

Ръката му се плъзна надолу, притискайки полите й между бедрата, докато се отъркваше в нея, полека, нарочно, докато тя не помисли, че ще полудее.

— Тези проклети дрехи само пречат — изръмжа Рам.

Без да чака позволение, той развърза корсажа й и го плъзна надолу по раменете й, смъквайки и ризата заедно с него.

— Не тук! — извика Фийби. — Не сега.

Всеки път, когато той се любеше с нея, я оставяше оголена и емоционално уязвима.

— Тук — каза той, вдигайки я на ръце, за да я положи на мекия килим до камината. — Сега. Развих огромен апетит, като те гледах днес как се събличаш у мадам Лебо. Не можеш да кажеш, че не ме искаш.

Запретна полите й, подпъхна ги под кръста й, после я привлече под себе си. Разделяйки бедрата й, той я докосна, обхвана я и после пъхна един дълъг пръст дълбоко в нейната мекота.

Нечленоразделен звук замря в гърлото й, а клепачите й се спуснаха неволно, докато ръцете й стиснаха рамене му.

Той я галеше, стигайки надълбоко. Тя ахна и се заизвива. Той продължи да я гали интимно, докато тя не започна да се гърчи и да се мята. Внезапно ръката му се оттегли, за да разкопчае панталоните му. Тогава тя почувства твърдата му дължина да се притиска към нежната й сърцевина. Той беше напълно възбуден, твърд като желязо и неимоверно издут. Пъхна се в нея и тя ахна, стегна се, после се отпусна, за да му позволи да навлезе. Тялото й го приветства, омекнало, податливо, горещо и хлъзгаво. Вкопчвайки пръсти в тила му, тя стисна хълбоците му с бедра и се размърда, за да го поеме още по-навътре.

С един бърз удар той навлезе докрай, настани се дълбоко в пищната й топлина. Хванат в мрежата на надигащата се наслада, Рам се чувстваше свързан с Фийби, както никога досега. Това не трябваше да се случва. Той не биваше да допуска да се случи. Чувстваше се смехотворно оголен, уязвим. Искаше да вярва, че единствената му връзка с Фийби е взаимната страст, но знаеше, че има много повече.

Отърсвайки се от смущаващите си мисли, той наложи бесен ритъм на тласъците си навън и навътре. Свеждайки глава, пое едно щръкнало зърно в устата си, засмука го и го заоблизва, изгубвайки се в аромата и вкуса на Фийби. Тя беше омекнала под него; можеше да почувства как сърцето й бие лудо.

Тя издаде тих звук, нежен стон някъде издълбоко от гърлото си, и това го разпали още повече, накара го да се втвърди още, да ускори тласъците си с диво отдаване. Клепачите му се спуснаха, челюстта се стегна, той се бореше с подтика да се отдаде незабавно на кулминацията си.

— Ще те чакам — прошепна той накъсано в ухото й.

Но не беше сигурен, че ще може. Нейните стонове, гърчения и пъшкане го караха да трепери, насладата му достигаше застрашителна острота.

— Рам!

Името му отекна в ушите му, когато тя се разпадна в ръцете му. Той я последва веднага, треперейки от силни конвулсии, докато се изливаше в нея.

Фийби се свести полека с пулсиращо тяло и внезапно осъзна, че Рам сваля дрехите й и ги мята настрана.

— Какво правиш?

— Събличам те. Ще го направим по-бавно следващия път.

Паниката я накара да занемее, когато Рам я накара да се изправи и я взе на ръце. Докато отиваше към вратата, Фийби си възвърна гласа.

— Да не си полудял? Не мога да изляза оттук без дрехи. Какво ще си помислят слугите?

— Късно е, сигурно вече са си легнали.

— Ами Портър?

— Знае, че е по-добре да стои настрана.

Тя го заудря по гърдите.

— Пусни ме. Няма да оставя да ме унижаваш така.

Той я пусна да стъпи само колкото да грабне роклята й и да я увие около нея, преди да я вземе отново на ръце и да излезе в коридора. За нейно облекчение Портър не се виждаше никакъв и стигнаха стаята на Рам без произшествия. Той я остави на леглото, бързо се съблече и се присъедини към нея.

Прегърна я и изрече:

— Тук е много по-добре, отколкото на пода.

После започна да я люби бавно, целенасочено. Съпротивата й се изпари, когато през тялото й започнаха да пробягват вълни от страст, които я изпълваха и я отнасяха далече. Тя отвръщаше на целувките му, отваряйки уста за езика му.

Когато устата му се отдели от нейната, за да плени гърлото и гърдите й, тя се изви и изстена името му. Когато устните му продължиха надолу по копринената й плът, тя приветства интимната му ласка, докато той разтваряше бедрата и пъхваше език в сгорещената й сърцевина. Миг по-късно той я обърна по корем и повдигна хълбоците й.

Притисна се към нея, стискайки хълбоците й със стоманени пръсти. Обгърна прасците й и притисна ерекцията си между бедрата й, прониквайки леко сред набъбналата й плът. После дланите му обгърнаха седалището, погалиха го леко, и се спуснаха по бедрата й. Измъчена отвъд границите на издръжливостта, тя стегна седалището си и се заизвива нетърпеливо.

Той се засмя леко, задържа я на място и проникна вътре, предявявайки претенцията си върху нея по най-първичния начин. Отдръпна се и отново я запълни. После започна ритмично да влиза и да излиза, водейки я към сладка забрава.

Подпряно на ръце и колене, тялото й се люлееше с всеки тласък на слабините му. Тя се опита да се размести, но краката му бяха твърди стълбове, неподдаващи се нито на инч. Той проникваше в дълбините й, отвеждаше я все по-високо, разпалвайки у нея адски пламък, който излизаше от контрол.

Запълваше я отново и отново, хълбоците му разлюляваха нейните, ръцете му обгръщаха плътно голите й гърди, той се притискаше в нея все по-силно, все по-бързо, все по-дълбоко. Горещина пълзеше по нея от шията до там, където бяха свързани. Огън пълзеше във вените й, спазми на нажежени до бяло усещания бушуваха в тялото й. Тя изкрещя, осъзнавайки как ръцете му я задържат на място, усети как горещото му семе я облива отвътре. Усети как кулминацията му го разтърсва, почувства го как й отдава всичко, викайки името и, за да се присъедини към нея в онова място, обитавано само от любовниците.

Сърцето му биеше неудържимо, докато цялото му същество вкусваше неописуемото усещане. Никоя друга жена не го беше вълнувала така мощно, както Фийби.

И това го плашеше невероятно много.

Фийби се събуди следващата сутрин в леглото на Рам, уморена, но доволна. После си спомни какво беше скрила от него. Ако му беше казала, че трябва да се срещне с похитителя на баща си днес, той щеше да настоява да й придружи, а това щеше да доведе до катастрофални усложнения. По някакъв начин трябваше да се измъкне, без някой да разбере. Поглеждайки към празното място до себе си, Фийби смътно си спомни, че Рам беше станал рано сутринта и й беше казал, че почти целия ден няма да го има.

Като хвърли поглед към часовника на полицата над камината, тя се стресна, осъзнавайки, че е проспала цялата сутрин. Стана, навлече пеньоара си и позвъни за Аби. Камериерката се появи след няколко минути, носейки поднос с шоколад и сладки кифлички, току-що извадени от фурната.

— Лорд Бракстън каза да ви оставим да спите, докато искате — каза Аби, докато оставяше подноса на нощната масичка.

— Бих искала да се изкъпя, Аби — каза Фийби, докато отпиваше от шоколада и хапваше от една кифла.

— Негово благородие смяташе, че ще искате да се изкъпете, след като се събудите. Водата вече е стоплена, ваната е готова. Ще се погрижа за това, докато си довършите шоколада.

Фийби не възрази; дояде кифлите и изпи и последната капка шоколад от чашата. Не след дълго Аби се върна, последвана от върволица прислужници, които носеха вана и кофи с вода.

Фийби не остана много във ваната Изми се и се облече бързо, остана да седи нетърпеливо, докато Аби оформяше косата й в привлекателна прическа, а после слезе долу. На бюфета в сутрешната трапезария я чакаше солидна закуска и тя се нахвърли лакомо на храната, изненадана от апетита си. Зае се да върши разни неща, докато не стана един и половина, после осведоми Портър, че отива да се поразходи в парка.

— Ще повикам Аби да ви придружи.

— Не е необходимо — изрече небрежно Фийби. — Но можете да я помолите да ми донесе късото жакетче.

Портър с видимо неодобрение отиде да намери Аби. Камериерката пристигна след малко, носейки жакетчето на Фийби.

— Не бива да излизате сама, милейди — рече укорително Аби.

— Всичко е наред, Аби. Нищо няма да ми се случи. Аз съм омъжена жена и мога да се разхождам сама, ако реша.

След като изрече това, Фийби излезе.

Щом зави зад ъгъла, тя махна на един файтон и каза на кочияша да кара към Хайд Парк. След малко файтонът я докара до парка. Тя плати на кочияша и той се отдалечи.

Хайд Парк беше доста оживен по това време на деня, но никой не се заглеждаше в нея, докато тя се разхождаше около входа. Тръпка на предчувствие се плъзна по гръбнака й и тя се извърна. Не видя нищо, което да буди подозрение, и насочи вниманието си другаде, пренебрегвайки игличките, които усещаше да бодат тила й. Огледа се и забеляза, че стои сама близо до входа. Всички други наоколо й бяха влезли в парка.

Чу звук зад себе си и се обърна. Но преди да разбере какво става, една ръка затисна устата й и тя усети как я дърпат към затворена карета, спряла наблизо. Ръцете й се замятаха, тя се задърпа, но без никаква полза. Нейният похитител я бутна в тъмната карета, скочи вътре при нея и затръшна вратата. Каретата потегли веднага.

Фийби отвори уста, за да извика, но един дрезгав глас прошепна близо до ухото й:

— Стой тихо. Водя те при баща ти.

Преди тя да разбере какво става, една кърпа закри очите й.

— Защо правите това? — запита Фийби с треперещ глас. — Щях да дойда доброволно, ако знаех, че ще видя татко.

— Не мога да рискувам — изръмжа мъжът. — Платиха ми да свърша една работа и не съм от тия, дето ще оставят нещата на случайността.

— Къде отиваме?

— Казах ти. Седи мирно.

— Мога ли да махна кърпата?

— Не. Не бива да знаеш къде отиваш.

Изнервена, Фийби кацна на ръба на седалката и започна да оценява положението. Така, както беше с вързани очи, нямаше представа в коя посока пътуват. Единственото, което можеше обаче да направи, беше да се вслушва внимателно с надеждата, че ще чуе нещо, което ще може по-късно да идентифицира.

Каретата изтропали по един мост и тя запомни този факт.

Пътуването изглеждаше безкрайно, Фийби се запита дали Рам се е върнал у дома и е видял, че я няма. Щеше ли да я търси? Щеше ли поне да се обезпокои? Тя едва не се засмя на глас при тази мисъл. Разбира се, че щеше да се обезпокои, ако не поради друга причина, но дори само защото искаше амулета. Знаеше, че ще се ядоса, защото я беше предупредил да не излиза никъде сама.

Тогава каретата зави остро надясно и след няколко минути забави ход и спря.

— Стигнахме — изръмжа похитителят й.

Отвори вратата и грубо я избута навън. Тя се спъна, докато слизаше, но се задържа да не падне. Тогава чу някаква врата да изскърцва с пантите си и се спъна в него, което предположи, че е праг. Усети промяната на атмосферата и осъзна, че се намира в някакво жилище. Подтиквана от безпокойство, дръпна кърпата от очите си и ги зачака да се приспособят към слабата светлина.

Фигурата на един мъж влезе във фокуса й. Беше едър и мускулест, облечен в груби дрехи на докер.

— Кой сте вие? Къде е баща ми? — запита Фийби.

— Можеш да ми казваш Уотс. Последвай ме.

Уотс отвори една врата и Фийби го последва в затъмнена стая, където имаше само един одър и почти нищо друго. Взирайки се в мрака, видя една слаба фигура да лежи под едно тънко одеяло. С изплашен вик тя се хвърли към баща си.