Съблазнена от един женкар

5

— Ще те изпратя до вътре — каза Рам, когато каретата спря пред вратата на Фийби. — Госпожа Краули чака ли те?

— Тя ще прекара нощта при дъщеря си — обясни Фийби. — Казах й, че тази вечер няма да имам нужда от нея.

Рам не хареса идеята Фийби да остане сама. По дяволите, защо беше поел тази задача? Някой искаше да нарани Фийби и той нямаше друга какво да направи, освен да я защити. Колкото по-скоро научеше къде се намира амулетът, толкова по-скоро щеше да я изтръгне от живота си. Не знаеше в какво се забърква, преди да приеме мисията. Сблъсъкът им преди четири години го беше оставил разочарован и огорчен, но за негова изненада повторната среща с Фийби беше притъпила желанието му да я накаже. Искаше да я съблазни, смяташе да го направи, но единственото, от което тя щеше да пострада, беше това, че той щеше да я изостави, както тя го беше изоставила.

Помогна й да слезе от каретата и я придружи до вратата. Докато Фийби търсеше ключа в чантичката си, той усети как космите по тила му настръхват. Инстинктът му подсказваше, че нещо не е наред Сграбчи Фийби пред кръста, избута я зад себе си и завъртя дръжката на вратата. Вратата се отвори.

— Не беше заключено! — ахна Фийби. — Госпожа Краули не би оставила отворено.

Тя се опита да мине покрай Рам, но той я задържа на безопасно място зад себе си.

— Върни се в каретата.

— Не, влизам вътре с тебе.

— Фийби…

— Това е моята къща, Рам.

Той изпусна раздразнена въздишка.

— Много добре, но стой зад мене. Който и да е влязъл, вероятно вече си е отишъл, но няма да поемам никакви рискове.

Лампата, която госпожа Краули беше оставила да свети в коридора, беше догоряла, потапяйки го в черна празнота.

— Имаш ли оръжие? — запита Фийби.

— Не и тази вечер.

Той намери кибрит в джоба си, запали лампата и въведе Фийби в приемната. Нищо не изглеждаше разместено и той тръгна към кабинета. Като не откри нищо нередно, продължи към кухнята и стаята на госпожа Краули в задната част на къщата, следван неотстъпно от Фийби.

— Всичко ми изглежда наред — каза тя. — Може би госпожа Краули наистина е забравила да заключи вратата.

— Да погледнем горе — предложи Рам, — макар да съм склонен да се съглася с първото ти предположение. Госпожа Краули е твърде добросъвестна, за да остави вратата отключена.

Рам предпазливо тръгна пръв по стълбите към горния етаж.

— Колко спални има тук?

— Само две, моята и на татко. Моята е отдясно, татковата отляво.

И двете спални бяха разхвърляни. Нищо не беше оставено непреобърнато или непреровено. Дюшеците бяха издърпани от леглата и хвърлени на пода, дрехи се търкаляха навсякъде. Сандъкът, в който бяха стояли нещата на сър Андрю, буквално беше изтърбушен.

— О, господи — прошепна Фийби.

— Кой е направил това, Фийби? — запита строго Рам. — Сега готова ли си да ми се довериш?

— Не знам кой го е направил.

Тя изглеждаше толкова разстроена, че Рам реши да не настоява, докато тя не се успокои. Драсна една клечка кибрит и запали лампата на нощната масичка.

— Стой тук. Връщам се веднага.

— Къде отиваш?

— Да огледам отвън. Злосторникът може да е оставил улики.

— Внимавай.

Рам не намери никакви улики, сочещи идентичността на неизвестния злосторник — нито около къщата, нито в нея. Но прати каретата си у дома и се увери, че всички прозорци и врати са заключени. Върна се в спалнята на Фийби и я намери да седи точно така, както я беше оставил. Тя скочи на крака, когато го видя.

— Чух каретата ти да тръгва и помислих, че си си отишъл.

— Никъде няма да ходя тази нощ, Фийби. Добре ли си?

Тя кимна разсеяно. После, сякаш разбра какво е казал той току-що, очите й се разшириха.

— Какво искаш да кажеш с това, че няма никъде да ходиш тази вечер?

— Няма да те оставя сама след това, което се случи току-що. Защо не направиш малко чай, докато оправя стаите? Заключих вратите и прозорците, преди да се кача горе, така че тук ще бъдеш в безопасност сама. Скоро се връщам.

Фийби взе свещта и се запъти към вратата.

— Всичко ще бъде… наред.

Рам бързо разчисти бъркотията; сгъна акуратно дрехите на Фийби и ги върна на местата им в дрешника. После отиде във втората спалня, преди да слезе при Фийби в кухнята.

— Какво криеш от мене, Фийби? — запита Рам, докато се отпускаше на един стол.

Тя сипа чай в две чаши и се настани срещу него.

— Това не те засяга, Рам.

— Искам да ти помогна.

— Мога да се справя сама.

— Не го правиш особено добре. В последните няколко дни те нападнаха на публично място и къщата ти беше претърсена два пъти. Какво е това, което притежаваш и което някой толкова силно иска?

Фийби внимателно остави чашата си на масата и стана.

— Уморена съм; ти имаш много да вървиш пеша до вас. Предлагам да си тръгваш.

Рам бутна стола си назад и също стана.

— Няма да си тръгна. Имаш нужда от защита, а кой може да ти я осигури по-добре от мене? Прекалено си изнервена, за да заспиш. Ела да идем в приемната. Трябва да поговорим.

Той взе лампата с една ръка, хвана лакътя й с другата и я заведе в приемната. Настани я на дивана, остави лампата на една масичка и седна до нея. Обви ръка около нея и я привлече към себе си.

— Трепериш. Отпусни се, сега си в безопасност.

Фийби въздъхна треперливо.

— Не съм страхливка Рам. Но това вече излиза от контрол.

— Разкажи ми.

— Защо се интересуваш? Ако не търсеше нещо, нямаше сега да бъдеш с мене.

Той намери ръката й и я постави върху издутината на панталоните си, а после прошепна с нисък и дрезгав глас:

— Търся нещо, наистина. Усещаш ли какво можеш ти да намериш? Когато чух, че си в града, трябваше отново да те видя. И щом те видях, всички чувства, които бях потиснал, се върнаха. Разбрах, че времето не е променило нищо. Още те искам… все така, както някога.

Устата на Фийби се отвори безмълвно, докато пръстите й се свиваха около секса му. Но разумът й веднага се върна и тя дръпна ръката си, сякаш се беше опарила.

— Защо правиш това? Какво искаш от мене?

Той я погали по бузата.

— Какво те кара да мислиш, че искам още нещо, освен това?

— Ръката му се плъзна по гърдите й. — Ти си прелестна, страстна жена, Фийби. Не съм забравил колко хубаво ни беше заедно.

Кожата на Фийби пламтеше под допира му. Рам не беше единственият, който да помни единствената нощ на страст, която бяха споделили. Екстазът, който беше изпитала с него, беше останал в мислите й въпреки решението й да го забрави. Защо трябваше той да се върне в живота й и да съживява тези забранени спомени?

— Как очакваш да повярвам, че още се интересуваш от мене? — предизвика го тя. Очите й се присвиха подозрително. — Някой те е пратил да ме шпионираш ли?

— Свързани сме с връзки, които не могат да бъдат прекъснати — напомни й той. — Още смятам, че съм отговорен за тебе. Ако си в опасност, искам да знам защо. Защо не ми се довериш? Не съм глупав. Знам, че тези тайнствени атаки срещу тебе и дома ти са свързани с отсъстващия ти баща. Замесени ли сте в нещо незаконно със сър Андрю?

Устните на Фийби се изпънаха в права линия.

— Не искам да говоря за татко.

— За какво искаш да говориш?

— За нищо.

Бавна усмивка изви устните му.

— Съгласен съм. Говоренето идва в повече в такъв момент. — Ръката му се притисна по-здраво към гърдата й, палецът му започна да потърква втвърдяващото се връхче на зърното.

Поемайки си остро дъх, Фийби затвори очи и се отдаде на усещанията, които течаха през нея. Познатите ръце на Рам бродеха по тялото й и я караха да се чувства невероятно жива, но това беше нередно. Връзката им беше приключила преди четири години по всички начини, освен един.

Тя потърси смелост да му устои и я намери.

— Престани, Рам. Веднага!

— Не мисля така. Фийби. Ще те целуна.

Протестът замря в гърлото й, когато устата му плени нейната в дръзка целувка, която превърна кръвта й в течен огън.

Когато той пъхна езика си в устата й, тя трябваше да задуши един вик на радостно приветствие. Тялото й вибрираше, кръвта й пееше, предчувствието я сгорещяваше. Не биваше да се чувства така… не искаше да изпитва нищо, но приливът на наслада беше твърде бурен, за да го отрече.

Въпреки че Фийби подозираше, че Рам има и друга мотиви, за да я съблазнява, тя не можеше да намери сили да сложи край. Беше позволила на Дейвид Филипс да я целува, но неговите целувки я бяха оставили равнодушна. Не беше изпитвала нищо, освен приятелство към Дейвид, което беше причината да откаже да се омъжи за него, след като беше напуснала Рам. Както излезе, отказът й беше мъдро решение, защото Рам не беше поставил точка на отношенията им, както беше очаквала.

Мислите й се пръснаха, когато устата на Рам се отдели от нейната и започна чувственото си пътешествие надолу по гърлото й. Не усещаше, че той беше издърпал надолу корсажа й, докато не почувства как езикът му близва горната повърхност на гърдите й и после цепнатината между тях. Тогава тя усети подръпване на връзките на корсета и се вцепени.

— Дай да те измъкна от тези парцалки — прошепна пресипнало Рам.

Фийби изпусна стресната въздишка, когато той я грабна на ръце и се запъти нагоре по стълбите.

— Какво правиш?

— Отнасям те в леглото. Бързото съвкупление на дивана не е това, което имах предвид. Ще те любя както трябва, Фийби. Искам двамата да бъдем голи, когато се съединим, и след това искам да бъда единственият любовник, когото ще помниш.

Ти си единственият любовник, когото някога съм имала, искаше да изкрещи Фийби. Вместо това каза:

— Не е редно, Рам.

— Повече от редно е. Аз съм единственият мъж, който има законното право да се люби с тебе.

Като чу тази истина, Фийби се обърка. Законно Рам би могъл да се люби с нея всеки път, когато му се прииска. Но морално не беше редно. Но тя не можеше да отрече, че иска утехата, която той й предлагаше. Беше толкова напрегната напоследък, така объркана и изплашена, че Рам й се струваше безопасно пристанище в яростна буря. Нуждаеше се някой да я закриля, да я пази, да успокоява разтревоженото й сърце. Да позволи на Рам да се люби с нея не беше трайно решение на проблемите и, но поне за една нощ тя искаше да ги забрави.

Когато стигна до спалнята й, Рам бутна вратата и я внесе вътре. Пусна я да стъпи на пода и започна да я съблича бързо и сръчно. Фийби не можеше да не се запита колко ли жени е събличал, но бързо отпъди смущаващата мисъл от ума си, докато Рам сваляше роклята й, освобождаваше я от фустите и я обръщаше с гръб, за да развърже връзките на корсета й.

Чу го как изпуска нетърпелива въздишка; после дрехата се разхлаби и се плъзна на пода. Той я обърна пак към себе си, взря се в нея и жадният му поглед блесна възхитено.

— Ти си дори по-красива, отколкото те помня.

Посегна и докосна зърното й. Тя го почувства как се втвърдява и щръква под допира му. Вик се изтръгна от устните и, когато той се наведе и го пое в устата си, облизвайки го жадно. Тя се изви под дръзките му ласки, усети как подът под нея се залюлява и се вкопчи в него; той беше нейният спасителен пояс, връзката й с действителността. Тогава действителността изчезна, когато Рам се отпусна на колене и езикът му огнена пътека надолу по корема и, потопи се в тъмния триъгълник между краката й. Сграбчвайки седалището й, той я притисна към устата си, езикът му я раздели, а после се вмъкна между влажните листчета на нейната женственост.

Тя изпъшка името му и щеше да се строполи, ако той не я беше подхванал здраво. Фийби трепереше като лист, когато той я грабна на ръце и я постави на леглото. Погледът му не се отделяше от нея, докато ръцете му го освобождаваха от дрехите му. Тя искаше да отвърне поглед от привличащата гледка на широките му рамене, тесния ханш и силните мускулести крака, но не можеше. Не можа и да принуди погледа си да не се отклонява към секса му. Замайващо масивна и твърда, ерекцията му беше достойна за възхищение.

Изглеждаше невъзможно този мъж, който имаше основателна причина да я ненавижда, да се възбуди толкова лесно, докато не си спомни, че на женкарите не им е необходимо много силно предизвикателство, за да започнат да правят секс. Жена, изявила готовност, и едно легло — това беше всичко, което беше необходимо на един женкар, за да събуди страстта си. Тя беше научила този урок много отдавна и се беше заклела никога вече да не става жертва на мъже като Бракстън. Не беше вече невинната девица, каквато беше преди четири години. Тъй като знаеше, че Рам я използва поради някаква неизвестна причина, не изпитваше никаква вина и тя на свой ред да го използва.

Имаше нужда от него, от утехата, която й даваше той, от чувството, че е желана. Утре сигурно щеше да се мрази заради това, че се беше поддала на чара му, но тази нощ искаше да бъде близо до някого. Близо до Рам.

Освен това, тя искаше да разбере какво иска Рам от нея и смяташе да стигне до причината на неговото внезапно внимание. Щом разбереше каква е работата, щеше да последва съвета на Дейвид и да прогони Рам от живота си… отново.

— За какво мислиш? — запита той, докато се изтягаше до нея и я привличаше в прегръдките си.

— Спомних си нещо, което Дейвид ми каза.

Проклятие излетя от устните на Рам.

— Остави това копеле. Филипс никога повече няма да се приближи до леглото ти. Аз съм единственият мъж, който има това право.

И сякаш за да подсили думите си, той вдигна лицето й и я целуна с плам, който й отне дъха и прати сетивата й в люлееща се бездна. Точно когато й се стори, че ще издъхне от липса на въздух, той прекъсна целувката. Надигайки се на лакти, Рам се втренчи в нея, очите му бяха потъмнели и напрегнати.

— Още ли не си забравила Филипс?

— Кого?

Да забрави Дейвид не бе никак трудно, щом се намираше в ръцете на Рам. Тя вдигна очи към него. Веждите му бяха съвършено черни, високо извити и елегантни, но лицето му представляваше комплекс от сурови, жадни линии и замъглени от страст очи. Беше още по-привлекателен, отколкото си го спомняше.

Той се усмихна и започна да гали гърдите й със силните си, сръчни пръсти, които пращаха тръпки на възбуда по вените й, запалвайки пламък в слабините й. Тогава той замени пръстите с устата си, започна да я засмуква и да облизва зърната й, превръщайки ги в твърди възелчета. Стон се откъсна от устните й. Почти беше забравила колко възбуждаща може да бъде страстта; какво я беше накарало да мисли, че може да живее без нея? Рам много скоро беше успял да докаже колко е грешала да му отказва достъпа до себе си.

Тя едва не избухна в пламъци, когато той разтвори краката й, накарвайки я да ги сложи на широките му рамене, и започна да проправя пътека от огнени целувки към чувствителното място между бедрата й. Паренето ставаше неудържимо, непоносимо, когато той я разтвори с пръстите си, и започна да дразни пулсиращата пъпка на нейната женственост. Безжалостно прокарваше езика си нагоре-надолу по нежната й цепнатина. Тя отчаяно се притискаше към устата му, пръстите й се заплитаха в косата му, за да го привлекат по-близо до нея. Тогава той изведнъж се дръпна. Разочарованието вече забиваше нокти в нея, когато той полека се премести нагоре по тялото й.

— Не! Не спирай!

Осъзнаваше, че се моли, но не можеше да направи нищо. Тогава той се изтегна върху нея така, че всяка част от него докосваше всяка част от нея, и тя разбра, че той няма да я изостави.

— Не се тревожи, няма да те оставя. Искам да бъда вътре в тебе, когато постигнеш освобождение. — Разтвори краката й и се настани между тях. — Вземи ме в ръка.

Тя се поколеба само миг, преди да обгърне с пръсти туптящия му секс. Погали го с трепереща ръка, почувства го как се раздвижва, нараства и се втвърдява. Беше забравила много неща за Рам през годините, но не и силата му, нито мъжествеността му, нито пък сексуалните му умения.

— Вземи ме в себе си.

Тя се разтрепери, внезапно изплашена от начина, по който се почувства… боязлива и неуверена във властта, която той упражняваше над нея, в силните чувства, които той предизвикваше. Колко глупаво от нейна страна да повярва, че любенето с Рам не означава нищо, освен моментно задоволяване и начин, да научи истината за повторната му поява в живота й.

— Фийби — изхриптя той, — вземи ме в себе си сега.

Когато тя се поколеба. Рам се отдръпна и навлезе яростно в нея, пълно и дълбоко, в горещата, кадифено нежна цепнатина между бедрата й. Устните на Фийби се разтвориха, но от тях не излезе никакъв звук. Съдейки по изражението й, той би могъл да каже, че я е наранил. Тя беше стегната, твърде стегната. Ако не знаеше как стоят нещата, почти можеше да повярва, че не е имала любовници след него, но дори Филдинг знаеше, че Филипс е неин любовник.

Тогава всяка мисъл изчезна, когато ръцете му се спуснаха надолу, за да обхванат седалището й, да я повдигнат и да я притиснат към него по най-първичния начин.

Фийби беше шокирана от болката при навлизането на Рам. Тъй като не беше девица, не беше очаквала дискомфорт. Тогава тялото й отстъпи, обгръщайки плътно твърдия му секс, докато той се заравяше в нея докрай.

— Погледни ме, Фийби.

Накъсаният шепот на Рам изискваше да му се подчини и тя се взря в лицето му. Чертите му бяха изкривени в гримаса на едва сдържано нетърпение. Жилите на врата му се издуваха, очите му блестяха, докато навлизаше и се отдръпваше, а тласъците на ханша му се забързваха, за да отговорят на ритъма на бясно туптящото й сърце. Пламък се разгаряше в нея. Тя се чувстваше съвършено обладана. Погълната. Потънала в кипящ ад. Удавена в усещанията си, тя се вкопчи в раменете му и изви гръб… търсейки… искайки…

— Хайде, Фийби.

Внезапна тръпка го раздра. Усещайки как пръстите й се забиват в него, как тя си поема дъх при всяко негово навлизане в тялото й, той продължаваше да се забива все по-силно, по-бързо, по-дълбоко. Буря се набираше в него, но той я сдържаше, изчаквайки Фийби да стигне до края. Когато я чу да изкрещява и я почувства как се свива около него, той отприщи пълната сила на страстта си, прониквайки в нея отново и отново, докато не експлодира, изригвайки горещото си семе в утробата й.

Обгърнат от възбуждащата миризма на изживявания секс, Рам облегна чело на челото на Фийби, за да събере енергия и да успее да се раздвижи. Бързото му, накъсано вдишване насичаше тишината, докато тялото му се оттегляше неохотно и се изтягаше до нейното. Когато я обърна към себе си, с удоволствие усети как тя с лекота се пъхва в прегръдките му.

Погали я по бузата.

— Беше… почти бях забравил. — Последва смутена пауза. — Толкова си тиха. Добре ли си?

Очите й бяха затворени, замечтаното изражение омекотяваше лицето й.

— Хъм?

— Фийби, чуваш ли ме? Кажи ми как се чувстваш?

Когато тя отвори очи, Рам с изненада видя, че в тях блещукат непроляти сълзи.

— Страх ме е — прошепна тя.

— От мене ли?

— Ти си част от това.

Внезапно Рам разбра, че е време да подхване темата, която избягваше толкова дни.

— Кажи ми за амулета, Фийби. Баща ти ли го взе?

Острото й вдишване му показа, че прекалено бързо е отишъл твърде далече, но вече беше късно да отстъпва. Сега можеше само да върви напред.

Въпросите й заваляха, бързи и яростни.

— Какво знаеш за амулета? За кого работиш? Враг ли си ми? Съзнавам, че причината да ме съблазниш няма нищо общо с желанието ти към мене.

— Не се заблуждавай, Фийби. Наистина те желаех. И още те желая, но като всичко друго, нуждите и желанията ни си имат цена. Моята е истината, ето защо можеш да ми кажеш това, което искам да знам.

— За кого работиш?

— За правителството. Защо не каза на външното министерство, че баща ти е бил отвлечен, когато те разпитваха?

— Предупредиха ме да не го правя. Наистина ли вярваш, че бих изложила на опасност живота на баща си?

С неумолимо изражение Рам продължи:

— Не си ми давала основание да ти вярвам.

Фийби се надигна на лакти.

— Как смееш да намекваш, че не заслужавам доверие! Точно ти ми обеща любов и вярност. Бях глупачка и повярвах, че ще спазиш тези клетви.

— Не става дума за нас, Фийби. Въпросът е за дипломатическите отношения между Англия и Египет. Египетското правителство иска амулетът да бъде върнат. Ако не стане така, инцидентът вероятно ще се превърне в затруднение за короната.

Фийби се надигна и седна, придърпвайки чаршафа, за да прикрие голотата си. Без да се тревожи, че е гол, Рам също се надигна и опря гръб на таблата на леглото.

— Разкажи ми всичко, Фийби.

Присвила очи, тя се замисли над настояването му. Точно както беше предположила, извличането на информация за амулета бе единствената причина той да я съблазни. Спомни си, че е работил за външното министерство по време на шината, но когато се запозна с него, вече беше напуснал тази служба.

— Дейвид каза, че не бива да въвличаме никого в нашите проблеми, ако ми е мил животът на баща ми. Нарочно ни инструктираха да не казваме на никого.

— Разбирам — изрече замислено Рам. — Предполагам, че Филипс знае всичко.

— Разбира се. Той беше моята опора и спасение. Не знам какво щях да правя без него.

Веждите на Рам се вдигнаха.

— Наистина. — Тъмният му поглед я обгърна с пронизителна напрегнатост. — У тебе ли е амулетът?

Бузите на Фийби почервеняха от гняв.

— Проклет да си! Не мислиш ли, че щях да го дам на похитителите на баща ми, ако го имах? Никога не бих изложил на опасност живота на татко заради една дрънкулка. Освен това, отказвам да повярвам, че той го е откраднал.

Фийби беше потресена, когато Рам изрече:

— Вярвам ти и искам да ти помогна. Започни от самото начало и ми разкажи всичко.

Тя нямаше друг избор, освен да се подчини. Знаеше, че Дейвид ще побеснее, когато научи, че е казала на Рам, но неговото неодобрение вече нямаше никакво значение. Рам можеше да не е верен, но тя знаеше, че може да се довери на лоялността му към неговата страна.

— Татко, Дейвид и аз бяхме в гробницата, когато отворихме саркофага. Веднага разбрахме, че сме открили нещо важно, когато видяхме амулет във формата на звезда на врата на мумията. Рубинът в средата му беше съвършен, с размери колкото яйце.

— Някой друг видя ли го?

— Тогава с нас бяха няколко египетски работници. Татко още от самото начало знаеше, че амулетът принадлежи на египетското правителство, и нямаше никакви претенции към него. Знам със сигурност, че не беше сред предметите, които опаковах, за да донеса в Англия със себе си. Предположих, че татко или Дейвид са го дали на когото трябва.

— Защо замина от Египет преди баща си и Филипс?

— Татко ме помоли да се върна с по-голямата част от предметите и да наема къща в Лондон, за да бъде готова, когато той си дойде — обясни Фийби. — Трябваше да направя каталог на предметите и да ги подготвя за предаване в Египтологическия музей след завръщането му.

— И нямаш представа кой е отвлякъл баща ти?

Фийби закърши ръце.

— Мислиш ли, че нямаше да направя нещо, ако знаех? Бях зашеметена, когато правителствените агенти се появиха на прага ми и ме заразпитваха за баща ми и за амулета. Смятат, че татко го е откраднал и иска да го продаде на частен колекционер. Каква безсмислица! Татко никога не би направил подобно нещо.

— Трябваше още отдавна да ми го кажеш. Така щеше да спестиш и на двама ни много неприятности.

Фийби изфуча.

— Ти трябваше да ми кажеш какво имаш предвид. Ако беше искрен за това, което искаш да научиш от мене, можеше да си спестиш това съблазняване.

Рам я изгледа със замъглени очи.

— Сега, след като обясненията вече не са на дневен ред, кажи ми защо избяга от мене преди четири години.

— Защо да събуждаме стари рани? — въздъхна Фийби — И двамата получихме информацията, която търсехме. Ти можеш да кажеш на началниците си, че амулетът не е у баща ми, а аз мога да се върна към задачата да намеря похитителите му.

Тя понечи да стане. Рам посегна към нея.

— Не е толкова просто. Стъпваш на опасна почва, Фийби. Нямаш представа в каква опасност си изпаднала. Който и да иска този амулет, няма да спре пред нищо, за да го получи.

— Знам, но какъв избор имам? Ако нито египетското правителство, нито баща ми имат амулета, тогава у кого е?

— Какво ще кажеш за Филипс?

— Дейвид? В никакъв случай! Той иска да види името на татко очистено също толкова много, колкото и аз. Помощта му в това време на изпитания беше неоценима. Не бих могла да се справя без него. Действаме заедно, за да намерим татко.

— С малък успех — отбеляза сухо Рам. — Обичаш ли го?

— Той ми беше голяма утеха — отвърна тя, избягвайки прекия отговор.

Рам погледна нагоре.

— Бас държа, но не това те питах. Обичаш ли го? Сигурно храниш дълбоки чувства към него, щом си му позволила да спи с тебе.

— Мисли си каквото искаш за Дейвид и мене. Така и ще направиш, знам го. Можех да имам поне десет любовници, след като се разделихме.

— Аз бях първият — напомни й Рам.

И последният, помисли тя в безмълвно негодувание.

— Защо говорим за това изобщо?

— Проклет да съм, ако знам. Може би мъжкото ми его още препери от крещящото ти незачитане на чувствата ми. Може би имам нужда от обяснение защо бях изоставен без никакви аргументи.

Фийби се изсмя горчиво.

— Смешно е, когато го чувам от безпринципен женкар, който сменя жените толкова често, колкото и ризите си. Не би ли трябвало да си вървиш? Имаш да ходиш много до къщата си.

— Няма да си тръгна, Фийби. След днешния взлом и нападенията срещу тебе не може и дума да става да те оставя сама и незащитена. — Привлече я към себе си и я накара да легне и да се сгуши в него. — Почини си. Аз спя леко и ще усетя, ако някой пак се опита да влезе.

— Наистина, Рам, няма нужда.

— За мене има.

Тя трябваше да признае, че наистина се чувстваше в безопасност с него. Макар да не му вярваше със сърцето си, усещаше, че наистина може да разчита на него да я закриля. Той излъчваше сила и увереност. Отпускайки се до него, тя затвори очи и зачака сънят да я призове.

Рам нямаше намерение да спи. Имаше да мисли за много неща. Липсваха съществени части от информацията, което замъгляваше проблема с отвличането на сър Андрю. Още от момента, когато бяха намерили предната врата отворена, той разбра, че не е имало взлом в истинския смисъл на думата.

— Вратата беше оставена отворена или нарочно, или случайно… или някой друг, освен Фийби имаше ключ.

Възможно беше госпожа Краули да е забравила да заключи, но според него не беше особено вероятно. После — Филипс, Фийби беше ли дала ключ на любовника си? Филипс ли беше взел амулета? Рам поклати глава. Това нямаше никакъв смисъл. Ако Филипс беше взел амулета, защо сър Андрю беше отвлечен? Филипс нямаше основание да тероризира Фийби и да иска амулета, ако вече е у него. Тайната се задълбочаваше. Ако нито Фийби, нито баща й имаха амулета, в такъв случай у кого се намираше сега?

Не осъзна, че се върти, докато Фийби не се раздвижи и не запита:

— Не можеш ли да заспиш? Може би ще ти бъде по-удобно в стаята на татко.

— Имам да мисля за много неща.

— И аз не мога да заспя. Прекалено много неща ми се въртят из главата. Не съм спала добре нито една нощ, откакто татко изчезна.

— Щом и двамата сме будни…

Макар че умът го съветваше да се въздържи, тялото му реагира с готовност, когато ръцете му обгърнаха нейното. Кожата й беше топла, тялото и ухаеше силно възбуждащо на жена и секс. Дори светец не би устоял на подобна съблазнителна комбинация, а Рам не беше светец.

Често беше мислил за Фийби през четирите изминали години, предимно с неприязън, но му беше трудно да поддържа омразата сега, когато тя така удобно се беше свила в ръцете му. Искаше пак да се люби с нея. Искаше да я целува и да я докосва, да влезе в нея. Когато задачата му приключеше и той си отидеше от нея, искаше тя да го помни повече от всички други мъже, които щеше да има в живота си.

— Искам пак да те любя, Фийби. Имаш ли някакви възражения?

— Има ли значение?

— Няма нищо лошо да задоволяваме нуждите си. Ти си голяма жена, която очевидно знае какво иска. Красива и желана, и си в ръцете ми. Да отричаме страстта си би било нечестно.

— Стига да съзнаваш, че любенето с тебе тази нощ не означава нищо за мене — каза Фийби.

— Поне сме в съгласие. Просто сме двама души, които взаимно си доставят удоволствие.

Тя потъна в прегръдката му, устните им се сляха в гореща, поглъщаща целувка, която изцеди и малкото останала у нея съпротива. Ръцете му обгърнаха гърдите й, притискайки ги една към друга така, че зърната щръкнаха нагоре, розови и втвърдени, и ту чу нисък стон да се изтръгва от гърлото му. Тогава устата му се впи в едното твърдо връхче, засмука го силно и дълго, преди да се премести към второто. Тя усети дърпането чак до пулсиращата си сърцевина.

Тогава той се надигна и се отпусна върху нея. Изви се и проникна дълбоко и силно в нея. Слабините му я разтърсваха със силните си тласъци, езикът му опустошаваше устата й и тя се протегна с цялото си същество към рая.

Двамата го намериха заедно.