Съблазнена от един женкар

7

Сърдити стъпки водеха Фийби от единия край на просторната стая до другия. Рам правеше живота й още по-труден, отколкото вече беше. Крайното оскърбление беше дошло, когато я беше представил като своя съпруга. Ако беше искала да бъде негова съпруга, щеше да остане с него преди четири години. Какво мислеше той? Какво чувстваше? Държеше чувствата си твърде скрити, за да може тя да ги отгатне.

Фийби осъзна твърде късно, че не трябваше да му позволява да се люби с нея. Беше объркала всичко, както обикновено. И още по-зле, беше искала Рам да се люби с нея. Защо? За да докаже, че той няма власт над емоциите й? Ако беше така, експериментът се беше провалил позорно.

Тя усети присъствието му още преди да го види. Той се прокашля и тя се обърна към звука. Рам беше застанал на вратата между стаите им, облегнат на рамката, кръстосал ръце и крака, жива картина на мъжката арогантност, която накара зъбите й да изскриптят.

— Не те чух да чукаш — изрече тя хладно.

— Защо да чукам? Аз съм ти съпруг; не е необичайно съпругът да влиза в стаята на съпругата си без предизвестие.

Гласът му беше нисък, дрезгав, интимен, сякаш току-що беше прошепнал нещо разтърсващо чувствено. Говореше за потънали в пот тела целувки, ласки и аромат на секс.

Тя отпъди тези забранени видения от главата си и се помъчи да мисли разумно.

— Желанието ти да ме защитаваш причини смут в живота и на двама ни. Какво става сега, Рам? Ще представиш ли простосмъртната си съпруга пред обществото? Или ще продължиш порочния си живот и ще се правиш, че не съществувам?

— Ако бях искал да не съществуваш, нямаше да предявя публично претенции към тебе. Може да възникне малък скандал във връзка с „внезапния“ ни брак, но клюката ще отшуми, както всичко останало. Надявам се, че онзи, който те заплашва, ще престане, щом се разбере, че аз съм твой съпруг и закрилник. Изпратих съобщения за брака ни в „Таймс“. Утре сутрин цял Лондон ще разбере, че граф Бракстън си е взел съпруга. — Думите на Рам накараха Фийби да се облее във вълни на истински шок.

— Как това ще помогне на баща ми? Може да си му подписал смъртната присъда.

— Обещах да върна баща ти жив и здрав и ще го направя.

— Как? Лесно е да се говори — изсмя се тя. — Дейвид търси татко без никакъв успех още откакто изчезна. Как очакваш да успееш, когато той не можа?

— Не ми ли вярваш?

— Абсолютно никак — заяви тя. — Не може да ти се вярва лорд Бракстън.

Напускайки позицията си до вратата, Рам влезе в стаята; напомни й на вълк, преследващ заек. Тя не помръдна, отказвайки да бъде сплашена, ако това беше намерението му.

— Нямаш избор, Фийби. Аз съм единствената ти надежда да откриеш баща си. Недоверието ти към мене не е оправдано.

— Да кажем, че успееш. После какво? Ще се върнеш ли към предишния си живот и ще ме оставиш ли да продължа своя?

Рам набръчка чело.

— Разбира се… ти това искаш, нали? Трябва да съм си загубил ума от страст преди толкова тези години, когато се съгласих с настояването ти да се оженим, преди да консумираме връзката си Краткият ни брак ме настрои завинаги против съпружеството. Сега съм по-възрастен и по-мъдър, и не по-голям привърженик на брака, отколкото преди да се оженим. Никога не ми е било проблем да намеря благосклонни жени.

Той осъзнаваше, че му е по-лесно да изрича полуистини, отколкото да признае колко го беше наранило бягството на Фийби. Беше така влюбен в нея, че се беше оженил с намерението да й бъде верен. Още нямаше представа какво я беше накарало да избяга, но би се обзаложил, че Дейвид Филипс стои зад това. След като Фийби го беше изоставила, той беше затънал в плътски наслади сред висшето общество, радвайки се на сексуалното благоразположение на жени, които бяха абсолютната противоположност на девствената му съпруга. Беше разбивал сърца, беше съсипвал бракове, беше покварил безброй жени, без да го е грижа за чувствата им, и щеше да продължи да го прави и след предстоящата раздяла с Фийби.

Годините бяха засилили горчивината и разочарованието у него, докато не беше започнал да гледа на жените като на топли тела, които даваха наслада и почти нищо друго. Беше мъж с огромен опит, притежаваше силен сексуален нагон и никога не отказваше това, което му предлагаха. Но щом се увлечеше по някоя жена, му стигаше само да си припомни Фийби, за да си възвърне здравия разум.

Невярната Фийби. Ако го беше обичала, щеше да обсъди с него съмненията и страховете си, щеше да му даде възможност да й обясни. Бягството беше поведение на страхлив човек, той беше очаквал нещо повече от нея.

— Знам всичко за жените ти, милорд — изсумтя Фийби. — Когато баща ми се върне, няма да преча на безнравствения ти живот. В края на краищата, две нощи прекарани заедно, едва ли представляват брак. Трябва да получиш анулирането, което не взе тогава, преди четири години. Никога не сме живели като съпрузи.

— Имахме брачна нощ — напомни й Рам. — И вчерашната нощ. Ами ако семето ми вече расте в тебе?

— Не се плаши, Бракстън. Ако, което не е никак вероятно, съм забременяла, вдигам от тебе всякаква отговорност. Не очаквам нищо от тебе, Бракстън. Никога няма да признаеш детето ни, ако има такова.

Вместо да облекчат ума на Рам, думите на Фийби породиха у него нажежена ярост. Какво я караше да мисли, че той няма да признае дете, родено от техния съюз? За толкова развратен ли го мислеше тя, че да се отрече от собствената си кръв?

Стигна до нея с две дълги крачки. Хвана я за раменете и силно я разтърси.

— Никое мое дете няма да бъде незаконно или отгледано в тайна. Още имам документите за брака ни и ако се опиташ да изчезнеш с мое дете, ще те намеря и ще ти го взема.

— Престани, Рам! Защо изобщо обсъждаме това? Няма да има дете, защото никога повече няма да се любим.

Очите му се замъглиха; чувствена усмивка разтегна устните му.

— Сигурна ли си? Женените хора се любят. Докато си в дома ми, ще се подчиняваш на моите правила.

Какво, да му се не види, не ми е наред, укоряваше се той. Фийби не искаше да има нищо общо с него; защо не можеше да го приеме? Защото искаш повече, отколкото тя е склонна да ти даде, прошепна един вътрешен глас. Любенето с нея снощи беше събудило един дявол, дремещ у него. Един път не му стигаше. Фийби се беше любила с него на драго сърце снощи; защо да се оплаква, ако го направят отново… и отново? Според него това беше честна размяна срещу живота на баща й.

— Защо си толкова неразумен? — запита Фийби.

Той се взря в устните й, хипнотизиран от сочната им пълнота и румен цвят, внезапно и необяснимо му се дощя да ги вкуси. Неповторимият й аромат изпълваше пространството около него, стимулирайки сетивата му.

— Толкова ли е необичайно човек да желае съпругата си?

— Така е, ако имаш предвид нашата история. Заедно сме поради една причина, Рам. За да спасиш баща ми и да и върнеш амулета на законния му собственик.

Ръцете му я обгърнаха.

— Сигурна ли си, Фийби? — Дрезгавият глас издаваше възбудата му. Тя ахна и се опита да се отдръпне, когато усети втвърдената му дължина да се притиска към нея. — Знам, че не си ме забравила, докато бяхме разделени. Не можеш да отречеш, че искаше да се любя с тебе снощи. Не съжаляваш ли, че ме напусна? Не си ли се питала какво съм правил, с кого съм бил?

Фийби се пое дъх, за да се успокои, и излъга:

— Има много неща, за които съжалявам, но не и за това, че си тръгнах от тебе. Моля те, Рам, объркваш ме. Не мога да мисля какво трябва, когато съм в ръцете ти.

Той се ухили.

— Знаеш ли какво призна току-що?

— Не… да… не знам.

Той погали бузата й с опакото на дланта си.

— Толкова гладка, толкова мека… по-красива си, отколкото те помня. Младата жена на границата на женствеността, за която се ожених, изпълни обещанията, дадени от нейната младост. Ти си всичко, което се надявах, че ще станеш.

— Сладките думи, идващи от тебе, не означават нищо — възрази Фийби. — Ти ме направи жена, но смелостта да живея живота си без тебе дойде от самата мене.

Когато погледът й се спря на устните му, Рам искаше да нададе победоносен вик. Тя не беше имунизирана срещу него, както й се искаше. Очите му блеснаха дяволито.

— Целуни ме, Фийби.

— Не.

— Знаеш, че го искаш.

Твърдото му тяло се притискаше интимно към нея и Фийби не можеше да намери дъх, за да отрече думите му. Не го искаше. Не го искаше! Ако го оставеше отново да я съблазни, щеше да загуби независимостта си, за която толкова много се беше борила. Снощи се беше случило, защото тя беше позволила. И двамата бяха искали да получат информация и бяха получили каквото желаеха.

— Целуни ме, Фийби.

Устните му бяха пълни, влажни, тя знаеше, че са толкова нежни, колкото изглеждаха. Някога целувките му я бяха опиянявали; не можеше да им се насити. Взирайки се в жарките дълбини на очите му, тя сякаш пропадаше във вулкан, готов да изригне. Кожата й пламтеше, кръвта й се сгъстяваше. Трябваше й всяка унция воля, за да му откаже това, което искаше той.

— Ти си страхливка, Фийби. От какво се плашиш?

— От нищо не ме е страх — отвърна неубедително тя.

— Докажи го.

— Проклет да си!

Тя го хвана за яката, дръпна го и притисна устни към неговите. Пусна го също толкова внезапно, усмихвайки се самодоволно, когато видя смаяното изражение на лицето му.

— На това ли му казваш целувка? Ела тук, Фийби, ще те науча как се прави.

Ръката му се обви около тила й и с нежен натиск накара устните им да се слеят. В мига, когато се докоснаха, Фийби разбра, че той е спечелил. Ръцете й неволно се обвиха около врата му и устата й се отвори, за да приеме настоятелния му език. Притискайки уста към нейната, той започна да я целува още по-настоятелно. Дъхът й замря, краката й се разтрепериха, когато насладата завладя сетивата й. Рам пак го правеше. Караше тялото й да го желае, когато умът й го отхвърляше безусловно.

Той прекъсна целувката и се взря в нея.

— Мисля, че доказах думите си. — И се обърна, за да излезе.

— Къде отиваш?

Елегантните му вежди се извиха.

— Мога да остана, ако искаш, но и двамата знаем докъде ще доведе това.

Брадичката й се вирна войнствено. Заплахите не я стреснаха.

— Обеща да намериш баща ми. Любопитна съм какво възнамеряваш да направиш в това отношение.

— След като докладвам на Филдинг, ще проуча някои следи.

— Имаш ли нещо определено за проучване? — запита ентусиазирано тя. — Защо не ми каза?

— Ще ти кажа, ако се потвърди. Почини си, докато ме няма. Не спахме много снощи. Сега ти си господарката тук. Дръпни шнура на звънеца, ако имаш нужда от нещо. Ще се погрижа да ти наема камериерка.

Когато понечи да излезе, Фийби го хвана за ръкава.

— Кажи ми какво знаеш.

Рам полека се освободи.

— Още не, скъпа. Ще ти кажа, когато науча нещо определено.

— Рам, почакай!

Твърде късно. Той вече беше излязъл.

Въведоха го незабавно в канцеларията на Филдинг.

— Какво научи? — запита Филдинг без никакви предисловия.

Рам протегна крака пред себе си, сплел ръце.

— Най-напред, Фийби не знае нищо за амулета или за изчезването му. Не мога да гарантирам за баща й, докато не го открия. Някой пак нахлу в къщата й снощи. За нея не е безопасно да остава сама и предприех мерки да я защитя.

Филдинг се вгледа в лицето на Рам.

— Благоразумно от твоя страна. Какви стъпки си предприел? Имаш ли нужда от помощ?

Рам се прокашля.

— Преместих я в моята къща.

Очите на Филдинг се ококориха.

— Какво? Мисията ти придобива доста странен обрат. Ще ми обясниш ли?

— Така и така ще чуеш за това, ето защо мога и сам да ни го кажа. Фийби е моя съпруга. Оженихме се преди четири години, но се отчуждихме скоро след сватбата. Никой обаче не бива да го знае. Всички ще повярват, че току-що сме се оженили, и няма да получиш друго обяснение.

Зашеметен, Филдинг изпусна дъх.

— Голяма бъркотия, Бракстън. Как ще се отрази това на мисията ти? Искаш ли да се оттеглиш?

— Ни най-малко. Казах ти, че ще върна амулета, а аз винаги държа на думата си.

— Става по-скоро забавно — засмя се Филдинг. — Един мъж няма защо да съблазнява собствената си съпруга.

— Не познаваш Фийби — отвърна Рам, също със смях. — Отчуждени сме от години. Не беше лесно да я съблазня, нито пък да получа информацията. Но и двамата постигнахме това, което искахме. Бях принуден да оглася сътрудничеството си за външното министерство.

— Разбирам — каза Филдинг, поглаждайки брадичката си.

— Не съм сигурен, че ми харесва идеята съпругата ти да знае, че пак работиш за нас, но стига да върнеш амулета, предполагам, че това няма значение. Да сметна ли, че сте се помирили с нея?

Рам се изсмя горчиво.

— Не бих стигнал чак дотам. Има натрупана горчивина и от двете страни. Не съм сигурен, че ще можем да преодолеем неприятните спомени от миналото. Дори не съм сигурен, че го искам. Въпреки несполучливия ми брак правех каквото ми се искаше, ходех, където си пожелая, без да имам съпруга да ми натяква. Нямам от какво да се оплаквам.

— Намирам за интересно това, че не си подал заявление до съда за анулиране — изрече замислено Филдинг.

— Преди не ми се струваше важно. Това е всичко, което имам да казвам. Имам една-две следи, но и двете в най-добрия случай са слаби. Ще ти съобщя доколко са надеждни, след като имам време да ги проуча.

— Късмет — изрече Филдинг. — Времето ни изтича. Ако амулетът не бъде върнат скоро на египетския пратеник, страхувам се, че Англия ще се изложи.

Рам излезе от канцеларията на Филдинг в замислено настроение. Реши да не се връща веднага у дома, защото знаеше какво ще стане, ако го направи. Не можеше да допусне Фийби пак да му влезе под кожата. Спря в една агенция, за да наеме камериерка за нея, после реши да отиде в игралната зала „Крокърс“. Тялото му настояваше да развлечение, а „Крокърс“ изглеждаше най-подходящото.

Там обаче му се видя скучно. Дори фактът, че печелеше на карти, не го ободри. Игра с часове, докато не сметна, че Фийби със сигурност си е легнала и е дълбоко заспала. Тъкмо събираше печалбата си от масата, когато Люк го намери.

— Само не ми казвай, че младоженецът си търси външни развлечения толкова отрано — засмя се той.

— Стига, Уестмор — отвърна рязко Рам.

— Тръгваш ли си вече? Аз съм се запътил към Мадам Бела. Не искаш ли да ме придружиш?

Рам сметна, че това е добра мисъл, но изведнъж си представи Фийби излегната гола в леглото му. Картината беше толкова еротична, толкова възбуждаща, че се почувства благодарен за палтото, което прикри издутината на панталоните му.

— Идваш ли, Бракстън?

Рам искаше да каже „да“, но думата, която излезе от устата му, беше решително „не“.

Елегантните вежди на Люк се вдигнаха въпросително.

— Сигурен ли си?

Рам поклати глава, за да потвърди „не“-то, но изрече „да“. Какво, по дяволите, не му беше наред?

— Изглеждаш малко объркан, Бракстън. Толкова ли те е обсебила твоята Фийби? Ако не те познавах, щях да кажа, че започваш да се влюбваш.

— Едва ли — изсмя се Рам. Прав ли беше Уестмор? — Май ми се ще да се напия, приятелю. Имам няколко бутилки отлично бренди в мазето. Искаш ли да пийнеш с мене?

— Ами съпругата ти?

— Какво за нея? Тя си е легнала и е заспала, не мисля, че ще я обезпокоим.

— Търсех днес еротично развлечение да стимулира уморените ми сетива, така че напиването не ми е първият избор, но защо пък не? — Люк махна към вратата. — След тебе, приятелю.

Вместо да се гледат с Рам на вечеря, Фийби реши да поиска да й донесат поднос с храна в стаята, а после да се изкъпе. Храната беше възхитителна; тя изяде всичко, докато прислужниците внасяха ваната в стаята й и я пълнеха. След излизането на Рам беше разопаковала нещата си и беше извадила нощница и пеньоар. След като слугите напълниха ваната и й оставиха пухкава кърпа и ароматизиран сапун, тя се съблече и се потопи в унасящо горещата вода.

Докато се къпеше и миеше косата си, тя се ослушваше за стъпките на Рам, защото не искаше да я завари в уязвима позиция. Той беше женкар, а за женкарите е все едно къде ще намерят удоволствие. Беше се любил с нея снощи така, сякаш се интересуваше от нея, но тя знаеше със сигурност, че има основателни причини да я презира.

След като излезе от водата, Фийби се изсуши, облече нощницата и пеньоара и позвъни за прислужниците, за да отнесат ваната.

— Желаете ли още нещо, милейди? — запита Портър, докато прислужниците изнасяха ваната.

— Не, благодаря, Портър. Негова светлост върна ли се?

— Не, милейди. Да му кажа ли, че сте питали за него, когато се върне?

— Не! — След миг тя смекчи тона. — Няма да е необходимо. Лека нощ, Портър.

— Лека нощ, милейди.

Въпреки че беше уморена, сънят бягаше от нея. Представата за Рам с други жени пробягваше през ума й. Тя знаеше, че той си е същият сексуален хищник, за когото се беше омъжила и когото се беше надявала да промени. Каква глупачка е била.

Тъкмо беше започнала да задрямва, когато дочу далечен смях. Рам? Заслуша се да чуе стъпките му, но не чу нищо. Обзета от любопитство, тя стана, надяна пеньоара си и отвори вратата. Дали не е довел жена долу? Знаеше, че не е никак вероятно той да остане целомъдрен, докато тя живее с него. Наистина ли искаше да стане свидетелка на изневярата му?

Да. Светлината от лампата в коридора я отведе надолу по стълбите. Щом стигна преддверието, последва звука на гласовете и изблиците смях, които идваха откъм кабинета. Вратата беше открехната и тя надникна вътре. Видя Рам да седи зад бюрото, а лорд Уестмор излегнат на един стол срещу него. Две празни бутилки стояха на бюрото между тях.

Решавайки, че се налага да отстъпи предпазливо, Фийби се дръпна назад.

— Не си отивай, Фийби — проточи Рам с глас, в който се долавяше развеселена нотка. — Ела при нас.

Тя замръзна.

— Аз… не мога. Имаш гости, а не съм подходящо облечена. — Загледа го с трепет как става, олюлява е и сграбчва бюрото, за да се задържи. Пиян е, осъзна тя. Извърна се и побягна.

— Винаги ли е такава своенравна? — запита Люк.

— Само когато е с мене — отвърна Рам. Стигна с несигурна походка до бюфета и се върна с пълна бутилка.

— Оставих най-доброто за накрая.

Пиха известно време в дружелюбно мълчание; после Люк изрече:

— Положението, в което си се забъркал, става все по-забавно. Как я убеди да дойде да живее с тебе?

— Не беше лесно, но тя разбра, че е за нейно добро. Обявата за брака ни ще излезе в сутрешното издание на „Таймс“. Известието ще шокира висшето общество.

— Мене със сигурност ме шокира.

— Предполагам, че трябва да представя Фийби пред обществото.

Люк щракна с пръсти.

— Сетих се! Ще помоля сестра си да даде бал в твоя чест. Как ти звучи в събота след две седмици?

— Не искам да създавам затруднения на лейди Белчър — каза Рам.

— Да не се шегуваш? Мариан ще бъде възхитена. Винаги си търси повод да даде някой бал, а обожаващият я съпруг няма смелост да й откаже. Ще говоря с нея и ще ти кажа. — Той се изправи неуверено. — Време е да си вървя. Още едно питие ще ме просне по гръб. Не ме изпращай, знам пътя.

Рам довърши бутилката, после полека се отправи към стаята си. Дъдли, неговият камериер, беше заспал на стола, очаквайки завръщането му. Рам го събуди и го прати да си легне. Съблече се, изми лицето и зъбите си и се строполи гол на леглото. Заспа след броени минути, но се събуди след час в състояние на отчаяна потребност.

Еротичен сън за Фийби го беше извадил от дълбокия сън и го беше хвърлил в силна възбуда. Изстенвайки, той се обърна по корем. Не му помогна. Трябваше да отиде с Уестмор у Мадам Бела и да утоли страстта си с една от опитните й куртизанки. Не можейки да заспи, той стана, навлече един халат и помисли дали да не отиде в кабинета и да отвори още една бутилка.

Мисълта за Фийби, кротко спяща в стаята до неговата, прогони това хрумване. Той стигна някак до вратата между двете стаи и се вгледа в нея, сякаш не можеше да реши какво да направи. Ако не беше пиян, мисълта, която хранеше, щеше да умре скоропостижно. Но замаяният му мозък и възбуденото тяло крещяха за внимание и не приемаха никакво отричане.

Ръката му спря за момент на дръжката на вратата, преди той да я отвори и да влезе в стаята. Равномерното дишане на Фийби заедно с извивките на фигурата й под чаршафа накара секса му да се надигне под халата. Сподавяйки един стон, той тръгна на криволици към леглото и се вгледа в спящата си съпруга.

Лунната светлина й отива, помисли той, възхищавайки се на невинната й красота в сребристото сияние, което струеше през прозореца. Сподави едно изсмиване, породено от тази мисъл, Фийби можеше да е много неща, но не и невинна. Нямаше значение. Не си беше позволявал да се интересува от друга жена след нея, никога не гледаше по-далече от следващото си сексуално приключение. Защитните му стени бяха здрави, дотук беше успял доста добре да опази сърцето си.

Фийби се раздвижи и внезапно Рам усети, че сякаш е настроен към нея, телом и духом. Беше чувствителен към аромата й, недоловим, но възбуждащ, към най-леките движения на тялото й, към топлината, излъчваща се от нея. Тялото й го призоваваше на първично равнище и той реагира.

Фийби се събуди, усещайки, че не е сама. Лежеше настрани, с лице към стената, но усещаше Рам зад себе си. Тялото й потрепери от сексуалната му жизненост, докато в същото време се дърпаше от нея. Долавяше възбудата му, усещаше острата интензивност на погледа му. Енергията в стаята внезапно се беше променила от благосклонна в напрегната.

Обръщайки се полека, тя отвори очи и се вгледа в него. Ръката му беше във въздуха, сякаш посягаше да я докосне.

— Какво искаш?

Той се наведе към нея и я облъхна пикантната миризма на бренди. Когато той залитна, тя осъзна, че е пиян.

— Напил си се!

Крива усмивка повдигна ъгълчетата на устните му.

— Не чак толкова, че да не знам какво искам или какво правя. Ти си моя съпруга, Фийби.

Тя въздъхна накъсано.

— Утре ще го обсъждаме. Върви да си лягаш, Рам.

Без да й обръща внимание, той кацна на ръба на леглото, блестящият му изумруден поглед беше така напрегнат, че тя се почувства застрашена.

— Ще ми откажеш ли това, което и двамата искаме? — запита той, заваляйки думите.

Още една въздишка.

— Късно е, Рам. Уморена съм.

Той посегна и погали с пръст бузата и, продължавайки надолу по гърлото чак до най-горното копче на нощницата й. Откопча го, после второто и третото. Наведе се и прокара устни по бледата кожа на горната повърхност на гърдите й, проправяйки изгаряща пътека в цепнатината между тях. Фийби протестира тихо и се опита да придърпа краищата на деколтето си, но Рам изглеждаше решен да я разголи още повече и дръпна тънката материя от раменете й, разкривайки изцяло гърдите й.

Тя усети как зърната й щръкват, но се опита да не мисли за жадния поглед на Рам, който я поглъщаше. Червенината плъзна нагоре от талията й и се разля полека чак до корените на косата. Колко лесно му беше на Рам да я съблазни само с поглед и леко докосване. Замръзна, когато той се изтегна до нея.

Ако не внимаваше, щеше да го приеме в сърцето си, а това щеше да бъде катастрофа. Мъж, който обичаше така безразборно като него, разбиваше сърца всеки ден, но тя не искаше нейното да се прибави към купчината отхвърлени, след като се беше научила да живее без него.

Когато Рам взе гърдата й в длани и сведе глава, за да вкуси зърното й, решимостта й започна да се изпарява. Ако не направеше или не кажеше нещо, за да разсее експлозивната атмосфера, щеше да загуби волята за съпротива.

— Няма да стана твоя любовница, Рам. Аз съм в дома ти, защото ти настоя и защото имам нужда от помощта ти, за да намеря татко и да очистя името му. Ако станем любовници, това само ще обърка нещата.

Той се дръпна и се вгледа в нея с недоумяващо изражение.

— Ти си ми съпруга.

— Отчуждената ти съпруга. Разбрахме се да не замъгляваме нещата, като станем интимни. Когато си отида този път, не можеш да се направиш на изненадан, защото знаеше още от самото начало, че това е временно положение. Трябва да намеря баща си, преди да се е случило нещо ужасно с него. Не ме интересува амулетът; никога не е бил наш.

Никакъв отговор.

— Рам, чу ли ме? Няма да се любим. Заспивам и предлагам и ти да направиш същото.

Започваше да се вбесява. Как смее да пренебрегва думите й! Та се надигна на лакът и го смушка в рамото. Когато той не реагира, тя пак го смушка. Помисли, че го чува да изпъшква, но когато погледна лицето му, разбра, че спи. Онова, което беше взела за изпъшкване, всъщност беше изхъркване.

Беше заспал по средата на разговора! Пиян или трезвен, но тя не го искаше в леглото си. Задачата обаче нямаше да бъде лесна. Той беше твърде тежък, а тя твърде уморена, за да вложи някакви сили в това. Въздъхвайки изтощено, Фийби му обърна гръб и веднага заспа.

Слънцето надничаше над хоризонта, когато Рам се събуди на следващата сутрин, изненадан, че се вижда в леглото на Фийби. Кога, защо или как се беше озовал тук — не можа да разбере. Бяха ли се любили? Знаеше, че е изпил доста много снощи, но не можеше да си представи, че ще забрави нещо такова. Въпреки че лежеше върху одеялото, тя се беше сгушила до него и ръката му я прегръщаше. Тялото му пулсираше от възбуда, когато осъзна какво може би е станало снощи в леглото на Фийби.

Опита се да си спомни какво беше станало. Последното, което помнеше, беше, че се беше съблякъл и се беше стоварил на леглото, на собственото си легло. Нямаше представа какво е станало след това, а главата го болеше толкова силно, че не искаше да се задълбава в паметта си. Намираше се в леглото на Фийби и тя беше в ръцете му, нищо друго нямаше значение. Започна да се отпуска, вкусвайки усещането за топла женска плът до леко възбуденото си тяло.

Усети момента, когато Фийби се събуди, защото я почувства да се вцепенява внезапно в ръцете му.

— Какво правиш?

— Прегръщам те. Ще се любим ли пак?

— Пак ли! Сигурно си бил по-пиян, отколкото съм те помислила, ако вярваш, че сме се любили снощи. Дойде в стаята ми, започнахме да спорим и ти заспа. Беше прекалено тежък, за да те преместя, затова те оставих тук. Много просто е.

Рам някак си се съмняваше, че е толкова просто, както казваше Фийби.

— Заспал съм, преди да се любим ли?

Наслаждавайки се на смущението му, тя изрече:

— Заспа, докато ти говорех. След като вече си буден, можеш да си идеш.

— За първи път ми се случва — измърмори той, опитвайки се да стане, без Фийби да разбере колко го боли главата. Макар че пиеше редовно, рядко надвишаваше лимита си. Никога повече, закле се той, придвижвайки се извънредно предпазливо към стаята си.

— Довечера ще наваксаме пропуска ми — каза той на излизане.

— Единственото, което ще правим заедно, е да намерим баща ми — възрази Фийби. — Ако не отговориш на очакванията ми в това отношение, ще бъда принудена да се обърна към Дейвид за помощ. Знам, че поне той се интересува от татко.

— Много ме изкушаваш — измърмори Рам — Нещо ми подсказва, че ще съжалявам, че приех тази мисия.