Съблазнена от един женкар

8

Здравето на затворника, заключен в тясната стаичка, не се беше подобрило. Сър Андрю още беше слаб и объркан, умът му още не можеше да различава ясно периоди и събития след седмиците тормоз от страна на похитителя му.

— Не мога да измъкна нищо смислено от него — осведоми Уотс своя работодател. — Това копеле се е побъркало. Или пък е по-умен, отколкото го смятахме.

Силна ругатня се откъсна от устата на работодателя му.

— Проклет да е! Кара ме да прибягвам до сила. Време е за по-хитри ходове.

Уотс се усмихна, разкривайки пълна уста с развалени зъби.

— Мъчение ли?

— Много е крехък за това. Нямам друг избор, освен да тръгна по петите на дъщеря му. Ще ни трябва помощ. Някой, който няма да задава въпроси. Имаш ли приятел, който да има нужда от пари?

— Имам, разбира се — каза Уотс. — Бени ще убие и майка си за един шилинг.

— Отлично. Доведи го тук. Ще се върна по-късно и ще ти кажа плана си.

Фийби нямаше никаква енергия, за да стане от леглото и да посрещне новия ден. Рам беше променил тъканта на живота й и тя не беше сигурна дали иска да знае какво ще й донесат следващите часове. Едно почукване на вратата и непознат глас привлякоха вниманието й.

— Милейди, може ли да вляза? Лорд Бракстън каза, че сте будна. Донесох ви сутрешния шоколад.

— Влез — отговори Фийби.

Вратата се отвори и в стаята влезе закръглена млада жена с румени бузи и носле като копче. Остави подноса на масата и направи реверанс.

— Аз съм Аби, новата ви камериерка. Негова светлост ме нае вчера. Надявам се да ме харесате, милейди.

Тъй като Фийби никога не беше имала лична камериерка, беше сигурна, че Аби ще й върши добра работа.

— Сигурна съм, че ще се разбираме доста добре, Аби. — Погледна към подноса. — Какво си ми донесла, освен шоколада?

Аби вдигна салфетката от подноса.

— Готвачката ви праща сладко руло, да изтраете до закуската. Надявам се, че ще го одобрите.

— Изглежда възхитително. Благодари й от мое име.

— Мога да подредя дрехите ви, докато ядете — предложи Аби. — Негова светлост желае да се срещнете с него в преддверието след един час. Иска да ви представи на персонала.

Фийби сподави един стон. Не искаше да се вкоренява в домакинството на Рам.

— Благодаря, Аби. Можеш ли да ми донесеш малко топла вода от кухнята?

Аби направи още един реверанс и излезе, Фийби замислено започна да отпива от шоколада си, изненадана, че Рам помни колко го обича. Тъкмо беше изпила и изяла всичко, когато Аби се върна с горещата вода. След като се изтри бързо с гъба, Фийби позволи на камериерката да й помогне да се облече и да подреди косата си. Не си спомняше кога се е чувствала толкова обсипвана с грижи.

Когато слезе по стълбите малко по-късно, видя персонала подреден в преддверието, с очаквателни изражения. Рам също беше тук, изглеждаше блед, но красив, както винаги. Пристъпи към стъпалата, когато тя стигна най-долното, и й предложи ръката си. Топлина плъзна нагоре по ръката й, когато дланта й се отпусна в неговата, и тя се опита да я дръпне. Той я изгледа странно и стисна пръстите й, а после започна да й представя служителите.

Фийби знаеше, че няма да ги запомни както трябва, но направи храбро усилие да се усмихва и да повтаря всяко име, от Портър, иконома, до Бабс, най-незначителния кухненски помощник. Изпитваше остра болка от ентусиазираните им поздрави и се питаше какво ли ще си помислят за нея, когато изчезне от живота на Рам.

Рам разпусна персонала, махвайки с ръка.

— Вече познаваш Уилсън, моя кочияш. Утре можеш да се запознаеш с градинаря и коняря.

— Имаш много прислужници като за един човек. Хората от висшето общество не правят ли нищо сами?

— Дори по-малко от нищо — призна Рам. — Обслужват ни, скъпа. Доволна ли си от камериерката?

— Разбира се; защо да не съм? Надявам се, ще й намериш място в домакинството си, след като си отида.

Рам не успя да отговори, когато месинговото чукче на вратата извести идването на посетител.

— Не си прави труда, Портър — каза той, — сам ще отворя.

Фийби се насочи към сутрешната трапезария, за да закуси, но един глас, който веднага разпозна, я накара да се обърне.

— Дейвид!

Без да й обръща внимание, Филипс се нахвърли върху Рам, размахвайки сутрешния „Таймс“ в лицето му.

— Копеле такова! Ще й разбиеш сърцето!

— Моля те ела вътре и ми позволи да ти обясня — каза Фийби.

— Какво ви кара да мислите, че ще разбия сърцето на Фийби? — запита Рам.

Филипс влетя в преддверието, затръшвайки вратата зад себе си.

— Аз бях мъжът, към когото тя се обърна, след като намери здрав разум, за да ви напусне. Беше съсипана, безутешна. Имаше късмет, че се спаси от вас тогава. Как я убедихте да се омъжи за вас? Това е последното, което към очаквал от вас, Бракстън. Можете да имате която и да било жена, всяка, която си поискате. Защо Фийби?

— Дейвид, не е каквото изглежда — заекна Фийби.

Ръката на Рам се обви властно около талията на Фийби.

— Тъкмо закусваме, Филипс. Ще ни правите ли компания?

— Вече закусих — изръмжа Филипс.

— Сигурен съм, че една чаша кафе или чай няма да ви навредят. Решавайте сам — каза Рам, повеждайки Фийби по коридора към сутрешната трапезария.

— Ела, Дейвид — настоя Фийби. — Сигурна съм, че мога да ти дам задоволително обяснение на всичко.

Закуската вече беше разположена на бюфета, когато те влязоха в слънчевата стая, гледаща към градината. Рам настани Фийби, после посочи на Филипс стола насреща й.

— Ще си сервираме сами — каза той на прислужниците, готови да ги обслужат.

Фийби взе резен бекон, яйца, бъбреци и препечен хляб. Сипа чай в чашата си и се съсредоточи върху храната.

— Не виждам как можеш да ядеш в такъв момент — укори я Филипс, хвърляйки кос поглед към Рам, а после прошепна: — Нима забрави баща си?

— Лорд Бракстън знае всичко, Дейвид.

Дейвид пребледня.

— Казала си му? Да не си се побъркала?

— Нямах избор — възрази тя. — Рам заподозря, че нещо не е наред. Съгласи се да ни помогне.

— Може да си подписала смъртната присъда на баща си — изфуча Филипс.

— Не бъди такъв песимист, Дейвид. Това продължава вече твърде много; стигнахме дотам, че вече имаме нужда от външна помощ.

Отговорът й не успя да успокои Филипс.

— Просто ми обясни защо се омъжи за човек с репутацията на Бракстън. Няма да се изненадам, ако изневери на обета си още преди да е изсъхнало мастилото на брачния договор.

— Време е да разкрием истината, любов моя — проточи Рам. — Искаш ли да му кажеш, или аз да му кажа?

— Какво да ми каже? — запита Филипс, местейки поглед от Рам към Фийби.

Тя си пое дъх, за да се успокои.

— Аз ще му го кажа. Заслужава да го чуе от мене.

— Много добре, любов моя, но накратко.

— Ние с Бракстън се оженихме преди четири години, преди да напусна Англия.

Дейвид скочи на крака.

— Само не ми казвай, че е истина!

— Моля те, седни, Дейвид — Той се отпусна тежко на стола си. — Вярно е — продължи Фийби. — Помислих, че мога да променя Рам, след като се оженим, но ти ме опроверга. Очаквах той да получи анулиране, след като заминах, но явно бях сгрешила. Нямах представа, че още сме женени, докато той не се появи на прага ми.

Филипс стана, стиснал ръба на масата, лицето му беше почервеняло, кокалчетата на пръстите — побелели.

— Това копеле поиска ли съпружески отношения?

— Не беше така, Дейвид. Рам настоя да се преместя в дома му, за да ме защитава. След нападението срещу мене той се страхуваше за безопасността ми. Ние не сме… интимни.

Погледна към Рам и стисна зъби, когато видя вдигнатите му вежди и развеселеното изражение.

— Не мога да повярвам, че си ме водила за носа през всичките тези години — изрече ледено Филипс. — Надявах се да се оженя за тебе, а ти дори нямаше благоприличието да ми кажеш, че си омъжена за Бракстън. Намирам това достойно за презрение, Фийби. Ти си достойна за презрение.

Рам скочи мълниеносно от стола си. В миг притисна Филипс до стената с коравите си ръце и твърдия си поглед.

— Още една пренебрежителна забележка по адрес на съпругата ми и няма да отговарям за действията си. Мога да ви пречупя врата с едно движение, без никакви угризения. Портър ще ви изпрати; настоятелно ви съветвам вече да не се появявате на прага ми.

Фийби се втурна да защити Дейвид.

— Пусни го, Рам! Дейвид не говореше сериозно. Шокирахме го и той реагира. Разбирам гнева му. Трябваше да му кажа за нас още преди години.

Сякаш повикан, Портър се появи на вратата. Рам пусна Филипс и той се облегна на стената.

— Ще съжалявате за това оскърбление, Бракстън.

— Съмнявам се — проточи Рам. — Портър, можете да изпратите гостенина.

— Оттук, сър — каза Портър, хващайки Филипс над лакътя.

Филипс отърси ръката му.

— Ще оставиш ли Бракстън да се намесва в приятелството ни, Фийби? Имаш нужда от мене. Отношенията ни бяха добри.

— Връзката ви с Фийби свърши, когато си я върнах — рече Рам с тиха заплаха. — Каквото и да е правила с вас в миналото, то няма нищо общо с живота й в бъдеще. Смятам да бъда единственият мъж, когото тя ще приема в леглото си. Ясно ли е?

Лицето на Фийби пламна в смущение.

— Рам, как можа? Дейвид ми е приятел.

— Махайте се оттук, Филипс! — изрече Рам с глас, изтъкан от заплаха. — Сега Фийби има мене, няма нужда от вас.

— Ще поддържаме връзка — обеща Фийби, докато Портър изпращаше Филипс към вратата.

— Как ли пък не! — изрева Рам, обръщайки се към нея. — Няма да имаш нищо общо с него занапред, ясно ли ти е?

— Не можеш да ми казваш какво да правя, Бракстън! Бракът ни не е истински. Защо се държиш като ревнив съпруг?

Очите на Рам се присвиха, докато умът му осъзнаваше току-що случилото се. Наистина ли се държеше като ревнив съпруг? Точно така си беше. Самата мисъл за Фийби и Филипс в интимни отношения пораждаше неконтролируем гняв у него. Стиснал здраво зъби, изпънал устни в права линия, той разбра, че трябва да се оттегли, преди да е казал или направил нещо, за което ще съжали по-късно.

Но въпреки това не можа да се въздържи да не си каже каквото му беше на езика.

— Ревността няма нищо общо с това. Не вярвам на Филипс. Той нарочно унищожи брака ни, когато осъзна, че се сближаваме.

— Не знаеш дали е така. Дейвид вярваше, че ще ме нараниш, и се зае да го докаже. Не можеш да обвиняваш него за недостатъците си. Освен това, той неуморно търси баща ми. Не бих могла да се справя без него.

— Сега имаш мене. Остави Филипс. Няма да позволя съпругата ми да лудува с друг мъж.

— Нямам те, Рам. Никога не съм те имала.

— Грешиш. Ти изобщо не ми даде възможност да се докажа. Никой от нас двамата не знае какво би могло да бъде. Защо ме напусна, Фийби?

— Няма значение.

— За мен има. Ти си виновна, че затънах в разврат.

Фийби изсумтя неженствено.

— Беше се запътил към вечното проклятие много преди да се срещнем. Колко време щеше да останеш с мене, след като взе невинността ми? Щеше ли да ме оставиш в провинцията, докато продължаваш да живееш в разврат в Лондон?

Изригвайки проклятие, Рам сграбчи ръката на Фийби и я изтласка от стаята.

— Време е да поговорим. Насаме. Тези обвинения за това, което според тебе съм направил, трябва да престанат. Чаках четири години за това изясняване и искам истината, Фийби. Никакви извъртания, никакви лъжи.

— Къде отиваме?

— В стаята ми. Ти ще говориш, аз ще слушам. После аз ще говоря, а пък ти ще ме изслушаш.

Стиснал челюст, Рам повлече яростно протестиращата Фийби към стаята си, затръшвайки вратата зад тях.

— Сядай.

— Предпочитам да стоя.

— Както искаш. — Той се заразхожда напред-назад пред нея. — Можеш да започнеш, като ми кажеш какво стана след брачната ни нощ, когато спях толкова дълбоко, че не разбрах, че си излязла, а после се върна и заяви, че заминаваш за Египет при баща си. Тръгна веднага, без нито дума за обяснение.

— Наистина ли искаш да знаеш? За какво ще ти послужи?

— Ще успокои ума ми. Доколко участва Филипс в това?

— Дейвид просто се опитваше да ме защити. Нямаше представа, че сме се оженили, когато дойде онази сутрин. Още вярваше, че ще отплавам за Египет с него. Когато разбра, че възнамерявам да остана в Англия, с тебе, се опита да промени решението ми. Не съм му казвала, че сме женени с тебе.

— Какво направи той, за да те настрои срещу мене?

— Когато разбра, че няма да отплавам с него за Египет, защото не искам да се разделя с тебе, ми каза, че не можеш да останеш верен на една жена. За да ме убеди, ме запозна с кръчмарката и вдовицата, които си поделяли привързаността ти.

Поразен, Рам запита:

— Кога стана всичко това? В брачната нощ всичко помежду ни беше прекрасно. Знам, че ти доставих удоволствие. Ти също ми достави удоволствие.

— Събудих се рано и отидох в кухнята да направя закуска. Ти още спеше, не ми се искаше да те будя. Дейвид пристигна скоро след това. Когато му казах, че трябва да отплава без мене, каза, че искал да ми представи две жени.

— Кръчмарката и вдовицата — изрече Рам извил презрително устна. — Те бяха моето минало, ти беше бъдещето ми. Трябваше да ми вярваш. Знам, че Филипс те искаше и нямаше да спре пред нищо, за да ни раздели, но това е отвратително.

— Той се тревожеше за мене — настоя Фийби. — Имах резерви още от самото начало относно връзката ни, но тогава ти ме помоли да се оженим и бях ужасно щастлива. Мислех, че предложението ти означава, че ме обичаш толкова, колкото и аз тебе. Имах представа за репутацията ти на женкар, но вярвах, че ще останеш верен на обетите ни. Дейвид ми спести ужасна сърдечна болка.

Рам поклати глава.

— Не си ме обичала, Фийби. Ако чувствата ти бяха дълбоки, щеше да ми дадеш шанс да се докажа. Реагира безразсъдно на нещо, което вече бях отпратил в миналото си. Разруши онова, което можеше да бъде нашето прекрасно бъдеще.

— Значи аз съм виновната — каза Фийби.

Презрение изви горната му устна. Блесна в зелените му очи. Горчивина лъхаше от високата му, елегантна фигура.

— Ти и скъпоценният ти Дейвид Филипс.

Възможно ли беше Рам да казва истината, запита се Фийби. Нима се беше отнесла несправедливо с него? Ами ако това беше поредната му лъжа? Прекалено много време беше минало, за да възкресят онова, което времето и разстоянието бяха погубили. Помежду им винаги щеше да има недоверие. И негодувание.

— Ако съм сбъркала, съм допуснала сериозна грешка, но отказвам да повярвам, че Дейвид е такъв злодей, какъвто го описваш. Разбираемо е огорчението ти, не те обвинявам. Мога да се върна в къщата си на Маунт Стрийт, ако присъствието ми те смущава.

Рам спря пред нея, лицето му се озова само на няколко инча от нейното.

— Присъствието ти наистина ме смущава. Прекалено много — измърмори той. — Не мога да те изкарам от кръвта си. Сексуалната енергия, която произвеждаме, експлодира винаги, щом сме заедно. Знам, че и ти го усещаш.

— Аз… не знам какво искаш да кажеш.

Той я погали по бузата.

— Лъжкиня. — Ръката му се спусна по извивката на гърлото й, продължавайки надолу към лявата й гърда. — Сърцето ти бие бясно. Още можем да си разпалваме взаимно кръвта.

О, да, нейната кръв се движеше както трябва. Рам беше майстор на съблазняването. Дори само думите му караха сърцето й да тупти лудо, допирът му разливаше разтопено олово по вените й. Тя несъзнателно се примъкна към него, притискайки гърдата си към изгарящата топлина на дланта му. Позволи си за миг да вкуси чувствата, които той събуждаше у нея, преди спокойно да отмести ръката му.

— Страхуваш ли се от мене, Фийби? Боиш ли се от това, което те карам да чувстваш? Не е срамно да изпитваш удоволствие. Бракът ни дава правото да се любим всеки път, когато ни се прииска.

Отправи й жаден поглед, от който дъхът й спря и за един безкраен миг тя не можа нито да проговори, нито да мръдне. Тогава неволно погледът й се спусна надолу към надигащата се издутина в панталоните му. Тялото му се беше втвърдило, агресивно мъжествено, изпълнено с жажда. Непонятен звук се изтръгна от гърлото й, погледът й литна нагоре към изгарящата жажда в очите му. Желанието му крещеше от зелените им дълбини.

— Бракът ни е фалшив; любовта ни умря преди много години — прошепна тя.

Обхващайки тила й, той я притисна към себе си.

— Това фалшиво ли е?

Целуна я, устата му похити нейната, езикът му започна безмилостно да я опустошава. Започна да пие нектар от устата й, докато коленете й не затрепериха. Вдигна я и я отнесе на леглото, без да отделя очи от нейните, докато я полагаше да легне и вдигаше полите до талията й.

Тя започна да го удря в гърдите, панически надигайки глас:

— Не можем посред бял ден. Ако камериерката влезе?

Рам погледна към вратата, после скочи и я заключи. Върна се след миг и погледът му се плъзна по оголената дължина на краката й, от стройните глезени до бедрата й и по-нагоре. Фийби трепна и се опита да спусне полите си, но той не й позволи. Хващайки ръката й, той я положи върху секса си.

— Готов съм за тебе, любов моя. Искам да се заровя в тебе и да те взема бързо и грубо. Искам те гола. Искам да усещам кожата ти срещу моята. Искам да си дам толкова удоволствие, че завинаги да запомниш какво можехме да имаме заедно, ако не беше послушала Филипс. Той кара ли те да викаш името му? Доставя ли ти удоволствие така, както аз?

Ръката й падна като опарена.

— Този разговор е безсмислен. Не може да се любим сега.

Той я обърна и нападна копчетата на гърба на роклята й. Гласът му беше нисък, пронизващ, накъсан от жажда.

— О, да, Фийби, наистина искам. Ти не ми даде шанс да те извадя от кръвта си. Въпреки всичко още те искам. — Дръпна роклята надолу по раменете й и я обърна към себе си. — Не мога да обясня как или защо, но ти върна вълнението в уморения ми живот и смятам да се възползвам от това.

— За колко време? — запита Фийби. — Докато друга жена не привлече вниманието ти?

Той смъкна роклята й и я хвърли настрана.

— Да почакаме и да видим накъде ще ни отведе това. Заедно сме, още сме женени и те искам. Не ти ли е достатъчно?

Тя сведе клепки, после глава. Той вдигна брадичката й и я накара да го погледне.

— Погледни ме, любима.

Погледите им се вкопчиха един в друг.

— Точно сега ти си единствената жена в живота ми.

Той наведе глава и намери устните й. Бяха меки, сочни, сладко предизвикателни. Топли, влажни, съблазняващи. Той не беше светец. Вземаше каквото иска и когато го иска, а сега искаше Фийби. Обхвана нежно брадичката й, вкусвайки я, после започна да опустошава устата й с езика си.

Устните му докоснаха нежно тила й, последваха ги пръстите му, които хванаха презрамките на ризата й и оголиха раменете й. След миг фустата и ризата се отделиха от тялото й. Секундите й се сториха цяла вечност, когато той разтвори краката й и започна да пълни очите си с нея. Той усети мига, когато тя пламна, щом видя как тялото й се зачервява и започва да се гърчи под погледа му. После тя посегна към него, смъквайки жакета по раменете му.

— Проклет да си, Бракстън… толкова арогантен, толкова самонадеян! Някоя жена отказвала ли ти е?

— Не и доколкото си спомням — погледът му се върна към влажния й център. — Красива си. Помня колко плаха беше в сватбената ни нощ. — Наведе глава и положи лека целувка между краката й.

Фийби ахна, тялото й подскочи нагоре.

— Не го прави!

Той й се ухили.

— Кое, това ли?

Хвана ханша й и притисна език към нейната мекота, близвайки леко една толкова чувствителна точка, че тя подскочи и изкрещя. Тогава тя почувства как езикът му прониква навътре; интимната ласка накара сетивата й да се залюлеят. Нервите й се стегнаха, кожата и започна да смъди.

— Задръж тази мисъл, любов моя — каза той, като се отдръпна леко, за да се съблече.

После се върна и целувките му опариха устните й, пропълзяха по гърлото, спряха се в ямката, вкусиха твърдостта на гърдите й, засмуквайки зърната, докато те не се надигнаха гордо и предизвикателно във влажната топлина на устата му.

Потънала в агонията на екстаза, Фийби изви гръб, когато той разтвори бедрата й, зарови лице сред тях и погали интимно цепнатината й с езика си. После влезе в нея, отведнъж и надълбоко. Ръката й отлетя към устните, за да задуши вика, който се надигна от гърлото й, когато гореща кръв нахлу в подутите листчета на секса й. Изстенвайки окуражително, той стисна извивките на седалището й с две ръце и я повдигна към себе си, забивайки езика си дълбоко в медената й топлина.

Мятайки глава, Фийби изпусна дълъг, пронизителен вопъл, задушавана от еднакво сурови и плашещи емоции. Трепереше, гърчеше се, след това се разпадна и извика името му. Той се възползва от преднината си, надигна се и зарови пулсиращия си член в нея, влизайки и излизайки със свирепи, похищаващи тласъци. Докато ръцете й стискаха раменете му, задоволеното й тяло се събуди отново, надигайки се, за да посрещне неговото, за да вземе всичко, което той й даваше, и да иска още.

— Можеш ли още веднъж, любима?

Останала без думи, Фийби почувства как огънят пламва отново. Ръката му се плъзна надолу между бедрата й, лекият му допир възпламени чувствителната й пъпка, скрита между оросените листенца на розовата й плът. Чувството беше така ярко, така раздиращо, че тя едва не изскочи от кожата си.

Огън избухна в мозъка й, душата й полетя. Тя експлодира заедно с него. Литна натам, където и той. От неизвестна посока чу как Рам изкрещява, усети как тялото му се вцепенява, почувства топлата струя на семето му да облива утробата й.

— Мога да стоя цял живот в тебе — изпъшка Рам срещу ухото й, борейки се да си поеме дъх.

Измъкна се, изтегна се до нея и я привлече в прегръдките си. Фийби въздъхна. Усещаше обожание, сякаш точно там й беше мястото, но знаеше, че това е илюзия. Рам много го биваше в такива неща. Подозираше, че кара всяка жена, с която се люби, да се чувства точно като нея.

— За какво мислиш, любов моя?

Минаха няколко мига, преди тя да отговори:

Че онези безбройни жени, с които си спал, са били щастливки. Репутацията ти е напълно основателна, милорд.

— Добре ни е заедно. Няма нужда това да приключва, след като намерим баща ти.

— Можеш ли да обещаеш, че винаги ще бъдем заедно?

Надеждите на Фийби започнаха да увяхват. Рам толкова забави отговора си, че тя разбра, че е прекрачила някаква забранена граница. Той не искаше да бъде постоянно женен. Искаше я само докато друга жена не му хване окото.

— Ти не искаш съпруга — изрече тя тъжно. — Аз те задушавам. Искам повече, отколкото си склонен да дадеш. Искам любовта ти. Бих искала да бъда единствената жена в живота ти.

Той вдигна очи и срещна нейните.

— Права си, но кълна се в бога, наистина те желая.

Отговорът му беше болезнен, но не я шокира.

— Сериозно ли говореше за кръчмарката и вдовицата?

— Казах истината — това е всичко, което ще кажа по този въпрос. Какъв живот живях, след като ти избяга, е нещо съвсем отделно. Колко любовници имаше ти, докато бяхме разделени?

— Николко.

— Николко ли? Извинявай, ами Филипс?

Устните й се изпънаха в права черта.

— Нито Дейвид, нито който и да било, и това е всичко, което ще кажа по този въпрос. Не трябва ли да си тръгваш?

Това беше последното, което би искал да направи. По-скоро би останал в леглото, за да прегръща Фийби и да се люби отново с нея. Чувството за собственост се надигна силно у него. Тя беше негова. Той я беше поискал и беше оставил отпечатъка си върху нея. Тя се беше предала и той я беше взел, давайки й в замяна всичко, освен сърцето си.

С колко жени се беше любил?

Стотици.

Колко от тях го подлудяваха от жажда? Колко от тях го караха да агонизира от една обикновена милувка?

Никоя, освен Фийби.

Той разпозна опасността, но беше безсилен да попречи на Фийби да унищожи цялата фасада, която си беше изградил, след като тя го беше изоставила.

— Да не се опитваш да се отървеш от мене?

— Исках да отида днес при шивачката, а става късно. Трябва да бъда подходящо облечена за бала на лейди Белчър?

Той постави ръка на гърдата й в бавна ласка.

— Много ли бързаш?

— Аз… да. Аби вероятно ме чака във фоайето. Аз… никога досега не съм имала лична камериерка.

— Ти така и не ми даде възможност да ти осигуря — напомни й той.

Взря се в устните й, подути от неговите целувки, и разбра, че трябва отново да я вкуси. Устата му връхлетя и плени нейната.

Устните й бяха фриволно сочни и податливи. Омекнаха под неговите и се отвориха, за да приемат дръзкия напор на езика му. Почти беше стигнал до точката, от която нямаше връщане, когато Фийби прекъсна целувката и го отблъсна.

— Не отново, Рам. Изтощи ме, а денят едва започва. Освен това, ако смяташ да търсиш следите на баща ми, най-добре е да тръгваш. Търкалянето в леглото с мене няма да го намери.

— Предполагам, че си права — изрече Рам със съжаление. — Знаеш ли къде живее Филипс?

— Защо? Няма пак да се биеш с него, нали? Не го закачай, аз ужасно го нараних.

— Няма да предизвиквам Филипс — увери я Рам. — Искам да чуя колко знае той за изчезването на баща ти. Той е последният човек, който го е видял, нали? Имаме няколко указания, които да проследим, Фийби. Наложително е да питам Филипс.

— Сигурна съм, че Дейвид не знае нищо повече от мене, но ако обещаеш, че няма да прилагаш сила, ще те насоча към жилището му.

Очите на Рам потъмняха от едва сдържан гняв.

— Няма и с пръст да пипна скъпоценния ти Дейвид.

Тя не обърна внимание на подигравката.

— Наел е стая в „Перка и перо“. Знаеш ли къде е?

— Знам. — Разгъвайки дългата си фигура, той стана и се протегна. — Ще се опитам да се върна да вечеряме заедно, но не разчитай много. Възнамерявам да проверя някои от по-съмнителните кръчми покрай кея, да потърся информация. Учудващо е колко много може да се научи на такива долнопробни места.

Навлече дрехите си, целуна бързо Фийби и излезе, макар и неохотно. Искаше му се да остане и да й покаже още няколко начина за правене на любов. Едва беше започнал с уроците.

След обилна закуска Рам поръча да доведат коня му и се отправи към „Перка и перо“, за да говори с Филипс. Възнамеряваше да проучи всекидневните навици на другия. Не вярваше, че Филипс е толкова невинен, за какъвто се представяше.

„Перка и перо“, разположена в бедняшка, но почтена част на града, беше почти празна, когато Рам влезе вътре. Беше идвал тук няколко пъти с Уестмор и Батхърст в търсене на такива видове забава, каквито техните клубове не осигуряваха.

Той поръча на кръчмарката да му донесе халба бира и зададе няколко дискретни въпроса за Филипс. Кръчмарката каза, че го е видяла да излиза рано тази сутрин, но не се е връщал.

— Господин Филипс има ли много приятели? — запита Рам.

Кръчмарката тръсна рошавата си коса и протегна ръка.

— Много ли искаш да научиш, пиленце?

Рам бръкна в кесията си, извади половин крона и я пусна в ръката на жената.

— Паметта ти върна ли се?

— Да, върна се. Господин Филипс яде тук, но не съм го виждала с други. Истински благоприличен джентълмен. Е… егип… толог, каквото и да значи.

Не беше точно каквото искаше или очакваше да чуе Рам. Може би Фийби е права за Филипс и той търси отговорите не там, където трябва.

Разочарован, Рам допи бирата си и продължи към пристанищното управление, за да разпита докерите за някакви необикновени събития от деня, когато е бил похитен сър Андрю. Щеше да хване Филипс някой друг път.