Танцуващият дявол

Глава тринадесета

Шум от оръдейни гърмежи накара Девън да скочи на крака, от три дни вече се чувстваше достатъчно добре, апетитът й се възвърна, а лицето й придоби предишния свеж розов цвят. Точно както предсказа Кайл младостта на Девън бързо надделя и здравето й се възстанови. Беше млада, здрава и съпруга на Диабло. Независимо от всичките му заплахи все още беше жива и нямаше търпение да посрещне бъдещето си. Някога Диабло я бе обичал, защо да не се случи отново.

Оръдията гърмяха с оглушителен тътен и Девън се хвърли към вратата. Как да остане в каютата, когато съпругът й бе изложен на опасност или дори застрашен от смърт.

Диабло стоеше разкрачен на квартердека, ръкомахаше и командваше стрелбата по португалски търговски кораб, който отчаяно се стараеше да избяга от „Танцуващия дявол“.

— Отново огън по носа, момчета — гласът му надвика от оглушителния тътен. — Корабът почти не е въоръжен няма как да се мери с нас. Ще се предаде без битка.

Оръдията дадоха нов залп и точно според предвижданията на Диабло португалският кораб вдигна бяло знаме. За пореден път Диабло победи капитана и екипажа, без да се стига до ръкопашен бой. „Танцуващия дявол“ направи маневра и моряците взеха на абордаж пленения кораб. Португалският капитан видя Диабло на мостика и се провикна:

— Кой си и откъде идваш?

— От моретата! — отвърна Диабло, използвайки традиционния пиратски отговор. Скочи долу на палубата, хвана се за едно въже, ловко преодоля разстоянието между корабите и се приземи до капитана. Пренебрегнала всякаква предпазливост, Девън се хвърли към перилата с надежда да дочуе нещо от приказките им.

Португалецът трепереше пред Диабло. Бе поне десетина сантиметра по-нисък, а и бе чувал за този дявол в човешки образ, но никога не бе имал злощастието да го срещне. Зачуди се дали пиратът наистина е испанец, както се говореше и се обърна към него на този език:

— Аз съм Диего Фугиеро, капитан на „Луйза Есперез“.

На съвършен испански един от трите езика, които пиратът говореше свободно Диабло отвърна:

— Наричат ме Диабло. Какъв е товарът ти?

Капитан Фугиеро облиза пресъхналите си устни, определено изглеждаше смутен.

— Не пренасяме нищо този курс. Возим само пътници.

Умишлено пропусна да добави, че е бил изпратен специално до Англия, за да прибере навреме за сватбата й в Португалия красивата дъщеря на собственика на кораба.

Диабло изсумтя раздразнено, бе се надявал да лиши „Луйза Есперез“ от доста богатства.

— Събери пътниците на борда.

Девън мълчаливо наблюдаваше как група подплашени мъже, жени и деца, подтиквани от Акбар се трупаха на палубата. Последни се появиха две жени. И двете млади и красиви. Съдейки по дрехите им едната богато облечена и натруфена с бижута, а другата с по-скромни одежди — те очевидно бяха господарка и камериерка.

Диабло оглеждаше жалките пътници и вътрешно кипеше поради липсата на плячка: преценяваше кои — ако въобще си струваше — да бъдат взети за заложници. Ни най-малко не вярваше на капитана, че „Луйза Есперез“ не пренася товар. В момента екипажът му претърсваше кораба и ако не откриеха нищо ценно, щеше да се наложи да вземат това-онова от пътниците, за да поуспокои моряците си.

Присвитите очи на Диабло изведнъж попаднаха върху впечатляваща, богато облечена и отрупана с бижута жена — по-скоро момиче. Заразглежда я с интерес. В момента тя разгорещено протестираше срещу грубото отношение и лека усмивка заигра в крайчетата на устата му. Готов бе да се обзаложи, че решителната синьорина е разглезена дъщеря на богат господин, който с охота ще плати откуп.

— Какво означава всичко това? — викаше синьорината гневно, докато Акбар я буташе напред. — Знаете ли кой е баща ми?

— Тази ще създаде повече грижи, отколкото трябва — мърмореше Акбар сърдито.

— Не, синьорина. Кой всъщност е баща ти? — обади се Диабло благодушно.

Тъмните очи на девойката се разшириха и светнаха щом съзряха привлекателната и внушителна фигура на Диабло. Това бе най-впечатляващият мъж, когото бе виждала. Огромните й очи го изпиваха жадно и докато се приближаваше, чувствените й устни се извиха в усмивка, предназначена да го омае и прелъсти — застана пред него, изпъчила съблазнително закръглените си гърди.

— Баща ми е Мигел Есперез, собственик на този кораб и много други като него. Аз съм Карлота Есперез, а това е прислужничката ми Марлена. Гостувахме на роднини в Лондон — впусна се тя в много по-подробни обяснения, отколкото бе поискал Диабло. — А ти кой си?

— Наричат ме Диабло. Баща ти вероятно е богат, синьорина Карлота? — продължи да опипва почвата той.

— Изключително богат — потвърди Карлота откровено. — И не е човек без влияние. Ако пострадам, баща ми ще те преследва до край.

— Никога не наранявам красиви жени — защити се Диабло, — но и не съм достатъчно глупав, че да те пусна, без да поискам за теб част от състоянието на баща ти. Ако е толкова богат, колкото казваш, ще се съгласи ли да плати какъвто и откуп да поискам?

— Баща ми ме обича и ще заплати всичко — увери го Карлота.

Хрумна й какво забавно приключение ще бъде да прекара известно време с привлекателния пират. Той никак не изглеждаше жесток или заплашителен. И без това в Португалия родителите й са се погрижили да я омъжат за онзи презрян мъж, само и само да сложат край на буйния й живот. В Лондон преживя няколко любовни авантюри и дълбоко се съмняваше, че ще се задоволи само със съпруга си. Въпреки младостта си опита секса рано с един красив слуга на баща си. Женитбата й с по-възрастен приятел на семейството бе уговорена от години и мисълта да започне скучния живот на омъжена жена, когато е все още така млада и жизнена, й се струваше непоносима. Гледаше на Диабло като на средство да отложи този момент, а и като на приключение, каквото не се случва всеки ден — той бе толкова пленителен.

— Синьорина Карлота, не бива да давате толкова много информация на този дявол — обади се предпазливо капитан Фугиеро, изненадан от липсата на благоприличие у своята повереница. — Баща ви възложи безопасността ви на мен и се страхувам, че не успях да изпълня задачата. — Той се обърна към Диабло: — Дамата е от благороднически произход, с аристократично възпитание. Репутацията й ще бъде сериозно накърнена, ако я задържите като заложница. Проявете милост.

— Синьорина Карлота няма да пострада — отбеляза Диабло със задоволство, усмихвайки се развеселен на високомерното момиче. Закачливата му усмивка я изпълни с трепет — дори не успя да го прикрие. — Няма да й сторя нищо, с което да компрометирам добродетелността й.

Диабло извика лейтенанта и главния интендант и заповяда основно претърсване на „Луйза Есперез“ — всичко с някаква стойност трябваше да бъде прибрано.

— Екипажът и пътниците ви са свободни да продължат пътуването си, капитане — съобщи Диабло на Фугиеро. — От вас искам само да предадете посланието ми на синьор Есперез относно дъщеря му. Съобщете му, че нито Карлота, нито камериерката й ще пострадат, ако предаде откупа в Насо до два месеца. Считано от днес, точно след шестдесет дни ще бъда там, за да го получа. Щом откупът е в ръцете ми, жените ще бъдат освободени.

— Какъв е размерът на откупа? — попита Фугиеро.

— Пет хиляди жълтици.

— Какво! Това е нечувано.

— Нима не струвам толкова — обади се Карлота, отмятайки черната си коса.

— Напълно уместна забележка. Дамата струва най-малко толкова — добави и Диабло, прикривайки усмивката си. — Давам ви дума, жените няма да пострадат.

— Думата на пират! Ха!

— Независимо от това я имате. А сега, синьорина, ще позволиш ли да те прехвърля на моя кораб?

Карлота потрепери от вълнение, когато Диабло я взе на ръце.

— Дръж се, синьорина. Не бой се. Лейтенантът ми ще се погрижи за камериерката.

Нежните ръце на Карлота обвиха врата на Диабло и стегнатите мускули заиграха съблазнително при досега й.

— Не ме е страх — заяви тя, а сърцето й биеше възбудено. — Толкова си силен. Сигурна съм, че няма да допуснеш да ми се случи нищо.

Придържайки без усилие лекото й тяло, Диабло се хвана за едно въже и ловко прескочи пропастта между двата кораба. Полетът му не бе ни най-малко затруднен от легналата в ръцете му Карлота.

Сбърчила чело, Девън наблюдаваше събитията на „Луйза Есперез“ с любопитно раздразнение — полагаше усилия да се овладее при вида на онази жена, която се пъчеше безсрамно пред Диабло. Дори от разстояние можеше да забележи, че е млада и лъчезарно красива по един тъмен, екзотичен начин. Когато Диабло взе момичето на ръце, Девън едва не експлодира от ревност и гняв. Дали не възнамерява да задържи изкусителната красавица за свое удоволствие? Като имаше предвид ненаситния му апетит, бе напълно възможно — очевидно в момента не изпитваше особено влечение към съпругата си. Независимо от причината, по която се ожени за нея, мислеше Девън, тя е негова съпруга и не възнамерява да търпи изневерите му.

Диабло леко се приземи в непосредствена близост до Девън, а Карлота продължаваше да виси на врата му. Развеселен и поласкан от недотам прикритите й опити да го съблазни, той не бързаше да я остави да стъпи на палубата. Забеляза свъсеното лице на Девън и обхвана тънката талия на Карлота — изпитваше злорада наслада, провокирайки гнева на Девън.

— Какво правиш тук? — смъмри я Диабло, като даде вид, че едва сега я забелязва.

Девън нямаше никакво намерение да признае безпокойството си.

— Исках да видя какво става.

— Е, щом си тук, запознай се със синьорина Карлота Есперез. Синьорина Карлота — това е лейди Девън.

В момента, когато съзря Девън, усмивката на Карлота повехна. Тя прецени прекрасната блондинка като сериозна съперница за ласките на Диабло.

Девън се тресеше от мълчалив гняв. Естествено Диабло няма да я представи като своя съпруга, след като очевидно възнамерява да попадне в леглото на Карлота.

— Коя е тази жена? — настоя да узнае Карлота, говорейки английски със силен акцент. Диабло се изненада. Как не се досети, че жената знае английски, щом се връща от Лондон. — И тя ли е заложница като мен или е твоята… курва?

Гневни червени точки заиграха пред очите на Девън. Идваше й да се нахвърли върху наглата синьорина и да й издере очите. Диабло тутакси схвана намеренията й и я хвана, за да я възпре.

— Взаимоотношенията ми с лейди Девън не са твоя работа, Карлота — изпълненият му с порицание тон подействаха като студен душ на новодошлата.

Думите на Диабло обаче не намалиха обидата на Девън от тенденциозното му незачитане. Тя смяташе за негов дълг да я представи като своя съпруга. В следващия миг към тях се присъединиха Кайл и Марлена, камериерката на Карлота. Макар момичето да изглеждаше обезумяло от страх, не можеше да се отрече, че е красива. Беше по-дребна от господарката си, а бляскавите й черни коси се бяха измъкнали от скромния кок и сега обграждаха лицето й в чаровен безпорядък. Според Девън момичето бе на нейна възраст. От начина, по който Кайл поглъщаше чувствената й фигура и прелестни черти, бе очевидно, че я намира за изключително привлекателна.

— Добре ли си, Карлота? — попита Марлена, по-загрижена за господарката си, отколкото за себе си. Прислужвайки от дванадесетгодишна на високомерната млада дама, Марлена се чувстваше достатъчно близка, за да се обръща към Карлота свойски.

— Разбира се, гъско. Диабло не би позволил нещо да ми се случи. — Карлота отправи ослепителна усмивка към Диабло. — Когато сме в компанията на други, Марлена, ще говорим на английски. Знаеш езика не по-зле от мен.

— Да, синьорина — примирено рече Марлена. — Какво ще стане с нас сега? Страх ме е.

— Няма от какво да се страхуваш — успокои Диабло дребната брюнетка. — Никой няма да ви нарани. Когато синьор Есперез плати откупа и двете ще бъдете освободени.

— Наистина ли? — осмели се да попита тя, неспособна да повярва на думите му след всички ужасяващи неща, които пиратите правели на беззащитните жени, както бе чувала.

— Наистина — потвърди Диабло, констатирайки, че момичето е доста съблазнително. После се обърна към Девън: — Поприбери си багажа, Девън. Карлота и Марлена ще се настанят в твоята каюта. Голяма е, ще приюти и двете.

— О, благодаря, Диабло — изгука Карлота свенливо. — Много мило от твоя страна.

— Къде ще спя? — поиска да узнае Девън. Нужна й бе цялата воля, за да контролира гнева си.

— Можеш да използваш моята каюта, Девън — предложи Кайл великодушно. — Малка е, но е по-добре, от колкото да се спи на палубата. — Изгледа Диабло неодобрително, без да подозира, че дяволът имаше точно това предвид.

— Хайде, дами, ще ви покажа каютата — подкани Диабло, отвръщайки на острия поглед на Кайл. — Сандъците ви ще бъдат доставени в най-скоро време.

Мятайки снизходителен поглед на Девън, Карлота хвана Диабло под ръка и той я поведе към каютата, където щеше да се разполага през следващите няколко дни. Марлена плахо ги последва.

Макар малка, каютата на Кайл бе подслон и Девън бе благодарна, че има къде да спи. Нима съпругът й я ненавиждаше до степен да я остави на палубата сред мъжете, които я мразеха толкова много? — чудеше се тя, вбесена от подчертаното пренебрежение на негодника. Намираше слаба утеха, че Диабло не възнамерява да дели постелята с Карлота — в противен случай не би наредил Марлена да се нанесе при господарката си.

Не бе казано, че трябва да стои непрекъснато в тясното помещение и тъй като Девън се чувстваше напълно възстановена, прекара по-голямата част от следващите дни седнала върху купчината въжета, намотани при носа на кораба. Щом успееше да открадне време, Кайл се отбиваше да си поприказват, същото правеше и Марлена, но дребната камериерка бе постоянно заета да изпълнява капризите на господарката си и така двете с Девън не смогнаха да поговорят по-дълго.

Макар през по-голямата част от времето Диабло да се правеше, че не я забелязва, той редовно се осведомяваше за здравето й. Ала Девън истински се измъчваше, като наблюдаваше как Карлота обсебва всеки свободен миг на съпруга й — ту му правеше компания на капитанския мостик, ту се разхождаше с него по палубата. Девън бе огорчена от начина, по който Диабло угодничеше на пламенната португалка. От друга страна, Девън доста често хващаше Диабло да я наблюдава изпод око, сребристият му поглед оставаше прикован към тялото й, а изражението на лицето му бе така неразгадаемо, че тя се чувстваше объркана. Всеки път, когато събереше смелост да го погледне в очите, откриваше, че е обект на вниманието му. И днешният ден не бе изключение.

Очите им се срещнаха през ширналата се помежду им палуба, сякаш си протягаха ръце един към друг и същевременно не можеха или не желаеха да запълнят празнината. Мълчаливото послание на пламенния му поглед накара Девън да се изчерви. В следващия миг магията се развали — лъчезарно усмихната, пърхайки с дългите си мигли Карлота препречи взора на Диабло. Девън с неохота се извърна. Беше прекалено горда, за да признае ревността си, а Карлота вече бе хванала свойски под ръка Диабло и го поведе в нейна посока, спираше често-често, за да се наслади на гледката.

Вече отминаваха мястото, където се бе разположила Девън, когато полъх на вятъра довя до нея част от оживения разговор. Тъмната красавица, облегната фамилиарно на Диабло, говореше неща, които прозвучаха в ушите на Девън като безсрамна покана:

— Марлена ще направи всичко, което й наредя. Ако дойдеш при мен тази вечер, тя дискретно ще остане на палубата и няма да ни пречи.

Девън не успя да долови отговора на Диабло, но в смеха му усети желание и видя одобрението в очите му. Нямаше откъде да знае, че с този смях изразява единствено удоволствие от чутото. Безочието и дързостта на Карлота не само го развеселяваха, но го и изненадваха. Първоначално я смяташе за невинна и непорочна, ала с времето започна сериозно да се съмнява дали ако приеме досадните й покани да сподели леглото й, ще намери там девственица. Всъщност тя бе жена с богат любовен опит, споделян с много мъже. Карлота искаше да обогати списъка си и с него.

Диабло напълно оценяваше екзотичната красота на Карлота, но за него тъмните й коси не значеха нищо в сравнение със златистите къдрици на Девън. Макар кожата й да бе възбуждащо смугла, той далеч повече предпочиташе искрящия от здраве тен на Девън, който му напомняше за кайсиево бренди поръсено с канела, също като цвета на луничките по нослето й. Сините очи на Девън бяха бурни като морето, което толкова много обичаше, а проблясващите черни очи на Карлота говореха единствено за грях. Е, различни щяха да бъдат нещата между него и Девън, ако тя не го бе предала.

Мисълта да стане баща бе възторгнала Диабло. Особено след като Девън е майката. Не познаваше друга жена, от която да иска дете. Ако е пометнала, както допускаше Кайл, вината не е нейна, защото той я прекара през ада и се отнесе с нея толкова грубо, преди да я качи на борда на „Танцуващия дявол“, но ако го бе подвела съзнателно, никога нямаше да й прости. За жалост беше невъзможно да узнае със сигурност.

— Диабло, чу ли ме? — сръга го Карлота, цупейки се кокетно. — Току-що те поканих да… прекараш вечерта с мен.

— Може би някой друг път — уклончиво отговори Диабло, изненадан от себе си, че не откликва на толкова откровено предложение. В следващия миг видя как Девън е вперила очи в него, сякаш току-що е пронизал сърцето й с кинжал и тутакси осъзна защо мисълта да се позабавлява с Карлота не крие никаква привлекателност за него.

— Каква точно ти е Девън? — настоя Карлота, проследила посоката на погледа му. В тона й се долавяше не само гняв, но и ревност. Привикнала да бъде център на всеобщ интерес и ухажване, тя не можеше да се примири с разсеяното внимание на Диабло.

— Попитай Девън — отговори Диабло мистериозно. — А сега моля да ме извиниш, Карлота, но имам работа.

Освободи ръката си от Карлота, извърна се и тръгна към капитанския мостик. С крайчето на окото си зърна, че Девън се е присъединила към Кайл и Марлена, които се разхождаха близо до нея. Щом Карлота дойде при тях, Девън се извини и се отдалечи. С изострено внимание Диабло наблюдаваше прелъстителното поклащаме на полите на Девън, напълно убеден, че никога не е виждал жена с по-сексапилна грация. Откакто я доведе на борда на „Танцуващия дявол“, единствената му мисъл бе как да я люби. Отначало й бе прекалено сърдит, за да се чувства добре в нейно присъствие, после неразположението й му попречи да се възползва от съпружеските си права. В момента обаче не го спираше нищо, освен упоритата му гордост. Нямаше нужда от съпруга, не бе уверен дали продължава да желае Девън, но трябваше да я обладае, иначе щеше да полудее.

Дървения крак й донесе вечерята, но Девън не бе в състояние да хапне, докато си представяше как Диабло е в каютата на Карлота и прави фантастична любов. Обладана от видения, Девън си припомняше какъв бе той, преди да реши, че го е предала: с чувство за хумор, любещ, нежен, а не сегашният студен, брутален непознат, изпитващ наслада да я иронизира и унижава. Девън се разсъблече, нощта й се стори прекалено гореща, за да слага нощница. Откакто навлязоха в южните води времето се промени и превърна тясната каюта в задушна, гореща клетка. Не бяха далеч от Бахамските острови и се чудеше каква съдба я очаква в дома на Диабло. Дали щеше да продължава да обръща постоянно внимание на Карлота и когато стъпят на Рай? Изтегната върху тясната койка, Девън заспа неспокойно. И тогава започна сънят. Същият сън, който я преследваше откакто напусна Диабло преди седмици.

В съня Диабло я любеше, сладко, нежно, както бе свикнала да я люби. С властен жест събличаше роклята й, сваляше дрехите си и се гмуркаше при нея в леглото. Притискаше я към твърдата койка. Внезапно обичайният ход на нещата се промени и Диабло я облада със страстно насилие. Девън отвори мигом очи — никой сън не може да е така реален. И се оказа права. Диабло от плът и кръв бе наведен над нея, гол до кръста и ухилен, като дявола, за какъвто го смятаха.

— Диабло! Какво правиш тук?

— Ти си моя съпруга, Девън — напомни й той.

— Съжалявам, че се налага да го признаеш — последва суровият отговор на Девън. — Надявах се всичко да е само лош сън. Ами Карлота?

— Карлота ли? Какво искаш да кажеш?

— Свърши ли вече с нея? Имам предвид… Смятах, че ще прекарате заедно нощта.

— Не желая Карлота, макар предложението й да ми достави удоволствие.

— Не ти вярвам.

— Значи сме квит, защото и аз не ти вярвам. Само ти си могла да ме предадеш. И въпреки това те желая. Господ ми е свидетел, не искам да е така, но цялата ми гордост се стопява, когато става въпрос за теб. Ти си моя съпруга и си длъжна да задоволяваш моите потребности.

Девън избухна гневно:

— Длъжна? Нищо не ти дължа! Станах твой враг и съпруга едновременно. Два пъти ме отвлече и то в навечерието на сватбата ми. И нито за миг не си мисли, че вярвам на брътвежите ти за Уинстън. Е, понасям твоята жестокост, но не и любенето без чувство!

— Жестокост? Какво знаеш ти за моята жестокост? Мога да ти я опиша, но предпочитам да я демонстрирам.

Устните му брутално се впиха в нейните и тя изстена от болка. Без да обръща внимание на очевидното й отчаяние, ръцете му я хванаха като в стоманени обръчи — почти не можеше да диша. Устремът на целувката му я принуди да отвори устни. Езикът му проникна в устата й, ала далеч не с онази нежност, към която бе привикнала и на която тя знаеше, че е способен. Беше груб, подчини я почти насилствено, превзе я без милост. Внезапната проява на ярост силно изплаши Девън и тя помисли, че ще припадне.

Ръката му обгърна дясната й гърда и я изгори. Противно на волята й, зърното й щръкна при досега му и сякаш изпрати огнена стрела към слабините й. Целувката му ставаше все по-дълбока и дива, а ръката му продължаваше да стиска нежната издатина на гърдата й и я мачкаше сякаш жигосваше кожата й. Тя лежеше трепереща и безпомощна пред бушуващата му страст.

Дори да искаше да протестира, нямаше да успее. Кръвта й вреше във вените, краката й трепереха — у нея се зароди неистова потребност от него, равна на изписаната по зажаднялото му лице.

Сребристата лунна светлина зад Диабло превръщаше главата му в силует и Девън трудно различи изражението му. Първоначалната му необузданост я изненада, но тя не се чувстваше заплашена, докато той се взираше в нея, без да помръдне. Усети гърдите си да наедряват и да се втвърдяват при досега му — изпита и болка, и наслада. Инстинктивно изви гръб и му предложи още от съблазнителните си форми. Дрезгав гневен вик се изтръгна от гърлото му. После — толкова бързо, че тя остана смаяна — той се оказа върху нея и тежестта му я притисна към твърдата койка.

— Кокали Господни, скъпа! Не знам кой страда повече — ти или аз. Как да те нараня, когато всичко, което искам, е да те любя? Сладкото ти тяло е изваяно единствено за мен. Докосвам те и ти моментално откликваш. Така ми се иска да съм в теб, че ме боли.

Ръцете му обвиха крехкото й тяло и я привлякоха, а бруталността му бе изчезнала незнайно къде. Устните му докоснаха нейните и той я целуна пламенно — главата й се замая. Космите по гърдите му жулеха плътта й и тя потрепери от възбуда. Той очевидно усети възпламеняването й и това доразпали страстта му, но успя да си наложи да не я обладае веднага въпреки отдалечаването на мига, в който щеше да облекчи страданието си. Толкова отдавна, толкова дяволски отдавна, не бе имал жена — след Девън такава просто не съществуваше. Докато устните му се спуснаха да целунат нежните върхове на гърдите й, пръстите му се настаниха между бедрата й и ги разтвориха, за да я възбуди напълно.

— Кокали Господни, скъпа! Ти си така гореща и влажна, и о, толкова сладка, че ми иде да те изям цялата.

Сниши глава и обсипа със ситни целувки златистия триъгълник между бедрата й, преди да прокара език по нежната цепнатина. Чу я да вика името му, но не обърна внимание на задъхания й глас и навлезе още по-дълбоко в топлата влажна пещера, която посрещна любовното му нашествие с прилив на тайнствена течност. Езикът му продължи да я изследва нежно, докато той с наслаждение вкусваше сладките сокове на тялото й. Девън бе така погълната от сладостните усещания, които той предизвикваше у нея, че нямаше време да се шокира от начина, по който я люби. Нещо в нея се раздвижи бързо, експлодира и тя попадна във водовъртеж от светлина, цветове и форми.

Преди Девън да успее напълно да възвърне сетивата си, Диабло захвърли панталоните си и проникна толкова дълбоко в нея, че тя усети как неговата надареност я разцепва на две. Рязко си пое въздух и притисна бедра към неговите, инстинктивно подчинявайки се на неговия ритъм — страстта й се разпалваше.

— Кит, о, Боже! Когато ме любиш така, забравям собственото си име.

Изведнъж Диабло извика, но продължи да влиза и излиза от нея, за да я доведе до заслужената награда. Викът й съвпадна с неговия и тя потрепери, а Диабло плътно я обви с ръце и остана дълбоко в нея, докато тя най-после се успокои.

Няколко дълги напрегнати минути те лежаха неподвижни с преплетени крайници, опитваха се да избистрят разсъдъка си и да си възвърнат способността да дишат нормално. Лицето на Диабло бе изцяло в сянка и Девън не виждаше изражението му. Изтъркаля се до нея, а тя го погали и положи ръка върху бедрото му.

Лекото й докосване предизвика неочаквана реакция Девън се стъписа, когато го чу да кълне с дрезгав глас.

— Ти си проклета вещица, а аз съм пълен глупак.

Едва изрекъл тези думи, той я притегли към себе си и устните му обсипаха нейните с горещи целувки.

Измъчваше се от мисълта, че независимо от всичко, което Девън бе сторила, продължава да я желае. Трябваше най-после да признае, че се ожени за нея, за да попречи на някой друг да я притежава. С Девън откри радостта от любовта, но и горчивата болка от предателството, постигна и неописуема еротична наслада. Презираше собствената си уязвимост, когато ставаше въпрос за Девън и ненавиждаше реакцията си към умоляващите й сини очи и лъжовни устни. Изведнъж споменът за мъката и разрушенията, които Девън причини с посещението си на Рай, накараха дивите прегръдки на Диабло да секнат. Изсумтявайки неодобрително на себе си, той скочи на крака.

— По дяволите, ти и проклетата ти кожа! Действаш ми като опиум! Сладките ти целувки и тялото ти на богиня са в състояние да трогнат и статуя, а аз не съм от камък. Да не мислиш, че мога да забравя и да ти простя така лесно?

— Няма какво да ми прощаваш, Кит, защото не съм сторила нищо, което да се нуждае от прошка. — Името съвсем естествено се отрони от устните й и тъй като Диабло не възрази, тя го повтори. — Кит, моля те, повярвай ми.

— Да повярвам на жена, която избяга с Льо Ватур? Шегуваш се, нали?

— Татко сигурно може да изясни това недоразумение. Колкото повече мисля, толкова повече се убеждавам, че Льо Ватур е издал тайната.

— Значи баща ти е виновен за обстрела на беззащитно село?

Навличайки бързо с гневни движения панталоните, Диабло се извърна, но макар и с гръб Девън знаеше, че очите му са студени и безизразни като лед и тя неволно потрепери.

— Не. О, не. Татко никога не би сторил подобно нещо. — Изведнъж й хрумна една мисъл. Може би не много разумна, но си заслужаваше да опита. — Знаеш ли имената на корабите, които нападнаха Рай?

Девън затаи дъх, докато чакаше отговора. Нали малко след като се върна в Лондон Уинстън отплава с „Делфиний“ на някаква мисия. Бе много тайнствен, не й довери къде е бил. Сега парчетата от загадката започваха да се наместват.

— Тара спомена нещо като „Делфиний“ — сети се Диабло. — Защо? Говори ли ти нещо това име?

Девън рязко си пое дъх. „Делфиний“! Корабът на Уинстън! Без да иска, бе станала косвена виновница за обстрела на Рай. Ако не бе тя, Льо Ватур нямаше да с мерне в Англия.

— „Дел… финий“ — заекна тя. — Това е корабът на Уинстън, но се кълна…

— Кучка такава!

— …О, не съм казала и думичка — довърши Девън сконфузено. — Льо Ватур е. Той те мрази, макар да се опитва да скрие чувствата си. Чака толкова отдавна да отмъсти за смъртта на Черния Барт.

— Има логика — призна Диабло с неохота, — но ще отречеш ли кой заведе Льо Ватур в Англия? Акбар е прав. Създаваш ми само неприятности. Бях прекалено опиянен, за да го чуя. Кокали Господни, Девън, та аз мислех, че съм влюбен в теб!

— А сега? — попита Девън, седнала в леглото с придърпан към брадичката чаршаф.

— Сега към теб изпитвам единствено похот — грубо отвърна Диабло със самопрезрение.

— Тогава обърни и ме отведи в Англия. След като не нося твое дете, не си ми длъжен с нищо. Забрави, че някога съм съществувала.

Койката се огъна, когато Диабло приседна на ръба и се наведе, за да вижда Девън.

— Да те забравя? Как се моля на Бога да можех! Не помниш ли ние сме мъж и жена? Аз пазя своето. А след тази нощ може и да носиш мое дете.

— Докога ще ме държиш, Кит? — предизвикателно попита Девън. — Един ден ще те заловят и ще увиснеш на бесилото или ще загинеш при схватка в морето. Какво ще стане с мен тогава?

Забелязвайки объркването на Диабло, тя продължи:

— Или ще мина в ръцете на екипажа ти? Или пък капитани на други кораби ще хвърлят чоп за мен? Ами ако дойде дете? Как ще оцелеем?

За свое дълбоко съжаление Диабло не можеше да отговори на нито един от тези болезнени въпроси.