Танцуващият дявол

Глава осма

— Скъпа, нараних ли те?

Сподавените хлипания на Девън нарушиха еуфорията на Диабло и предизвикаха неприятна нотка към иначе един блажен момент.

— Мразя те! — възкликна тя. — Исках това никога да не се повтори. Обещах си да не го допусна.

— Ако ще ти олекне, мога да ти кажа, че нямаше никакъв шанс срещу мен, скъпа. Дяволът винаги печели. Той поглъща невинни създания като теб.

— Какво ли си мисли любовницата ти?

— Любовницата ми? За кого говориш? — игриво пламъче превърна очите на Диабло в блестящи диаманти.

— За глупачка ли ме смяташ? — избухна Девън. — Видях как те гледа Тара. Може ли да си толкова груб… толкова безсърдечен?

Изненадата по лицето на Диабло бе сменена от шок.

— Смяташ, че Тара ми е любовница?

— Не е ли? — продължи да го предизвиква Девън.

— Не. Тя е икономка и това е всичко. Ревнуваш ли, скъпа?

Мисълта Девън да го ревнува, изпълни Диабло със задоволство.

— Но… Мислех…

— Няма друга жена в живота ми, освен теб, скъпа — обяви Диабло с необичайно чувствен и гърлен глас. — Когато си при мен в леглото, нито имам нужда, нито желая друга.

Тръпки пробягаха по крехката фигура на Девън. Не й убягна с каква нежност я наблюдава той и усети как сърцето й подскочи. Наложи се да се пребори с нарастващото желание да остане близо до него и да бъде всичко, за което той копнее. Въпреки отвратителния си занаят и влудяваща арогантност, Диабло отключи дълго таени в сърцето й чувства. Защо Уинстън не успя да събуди тази страст? Отговорът бе прост: скромният чар на годеника й не можеше да се сравнява със страхотната привлекателност на дявола. Въздухът около него бе наелектризиран от магнетизма, който той излъчваше.

Въпреки всичко, дълбоко в сърцето си, Девън си даваше сметка, че ще продължи да търси пътища да избяга, независимо от нечестивата си привързаност към пирата. Бъдещето й бе с Уинстън, те са от едно тесто, а не с преследван от закона мъж, извършил всички възможни престъпления. Беше ясно като бял ден, че един ден Диабло ще увисне на въжето и Девън се молеше да не бъде свидетел на това.

— Студено ли ти е, скъпа? — попита Диабло грижовно, стаил надежда, че й е подействал по същия ничии, както тя на него. Преди Девън да намери подходящ отговор, той я придърпа плътно към себе си и я обгърна с ръце. — Обожавам да те докосвам. — Ръцете му продължиха да изследват възвишенията и вдлъбнатините на тялото й. Ти ме зареждаш с енергия да те любя непрекъснато. Никак не се уморявам, когато си в ръцете ми.

— Не отново, нали?! — възкликна Девън изненадано. — Не можеш.

— Сега ще видиш — усмихна й се Диабло хищно. — Каквото и да кажеш или направиш, не може да ме възпре. Нищо!

Свирепите нотки в гласа му накараха Девън да изтръпне от страх. Той бе обещал нещо, което в бъдеще многократно щеше да си припомня.

Отчаяние започваше да обзема Девън, защото дните се нижеха един след друг, а за нейното освобождаване не ставаше и дума. Всяка вечер Диабло се настаняваше в леглото й и я любеше така нежно, че често предизвикваше сълзи в очите й. Колкото повече получаваше от неговите неописуеми ласки, толкова повече се опасяваше, че няма да може да се раздели с него, без да е засегнато сърцето й. Той бе смел, арогантен, безстрашен, нежен и изцяло корумпиран. Всеки път, когато посегнеше да я обладае, Девън започваше да се съпротивлява, искаше да съхрани поне една частица от себе си. Откри, че само така може да запази разсъдъка си. Непрекъснато го умоляваше да й разреши да се върне при баща си, но Диабло не щеше и да чуе, и не й обещаваше нищо.

Много от времето на Диабло отиваше по задължения около кораба и екипажа. Когато отсъстваше, той винаги внимаваше да остави нареждания на някого, комуто имаше доверие — обикновено на Акбар — да пази Девън. В същото време Девън бе абсолютна господарка на дома му и нейните желания се изпълняваха от цялата прислуга. Тара всекидневно се консултираше с Девън относно менюто и по всякакви домашни проблеми.

Икономката на Диабло, макар и с неохота, се отнасяше към Девън с подобаващото уважение, след като господарят й обясни каква е ролята на Девън в живота му. Тя беше не само красива, но и проницателна, скоро забеляза, че Девън е нещо повече от любовницата Диабло. Никога досега не бе виждала господаря си така увлечен по жена, но в същото време за Тара бе очевидно, че Девън не се радва на привилегированата си позиция и жадно очаква деня Диабло да й разреши да се прибере в Англия. Тара обаче сериозно се съмняваше дали ще настъпи такъв ден и реши, че е доста интересно да наблюдава, какво ще излезе от разиграващата се на Рай драма.

Същевременно на Тара й бе приятно свирепият Акбар да се навърта наоколо. Бе впечатлена от огромния турчин, макар той рядко да я забелязваше. Може би този път щеше да успее да открие какво го е направило така несговорчив по отношение на жените и ще се опита да го промени.

Мина близо месец и Диабло уведоми Девън, че ремонта на „Танцуващия дявол“ е приключил, време е да се срещне с Льо Ватур в Насо и да върне Кайл на Рай. Бе им предоставил достатъчно време да продадат плячката в американските колонии.

— Дано да ти липсвам, скъпа — пожела Диабло с копнеж. — На мен ти със сигурност ще ми липсваш. Следващите два дни ще ми се сторят цяла вечност.

За голяма своя изненада Девън откри, че измамният дявол, пленил чувствата й, наистина й липсва. Сърцето й биеше лудо, когато след два дни той се завърна на Рай. Той бе в много добро настроение, доволен от сделката с Льо Ватур, тъй като бе осигурил едно малко състояние за себе си и екипажа. Съобщи на Девън, че Кайл ще се присъедини към тях на вечеря.

В желанието си да зарадва Диабло, Девън се приготви особено внимателно. Не можеше да си отговори защо държи да изглежда добре, но двата дни без Диабло й се сториха безкрайни.

Сред роклите, осигурени от Диабло, имаше една от прекрасна тюркоазна коприна и Девън още не я бе обличала. Първоначално й се видя прекалено тържествена, но бързо откри, че е идеална за случая. Къси буфан ръкави, разположени ниско на разголените й рамене, плътно прилепнало бюстие и широк волан на полата подчертаваха съвършено фигурата й. С помощта на Тара русите й къдрици бяха вдигнати в красива прическа. Когато влезе в трапезарията и Диабло, и Кайл се прехласнаха.

Вечерята премина в приятна и весела атмосфера, но бе очевидно, че Диабло не вижда нищо, освен Девън. Сребристият му поглед я изпиваше с копнеж и той мечтаеше да останат насаме, за да й покаже колко я желае. Почти със съжаление помоли Кайл да забавлява Девън известно време, за да оправи някои подробности около разпределянето на приходите от току-що продадената плячка. И потъна в кабинета си с обещанието, че няма да се бави.

— Как я караш, момиче? — попита Кайл, а тъмносините му очи сякаш проникнаха до дъното на душата й.

— Горе-долу — последва лаконичният й отговор.

— Щастлива ли си на Рай?

— Толкова, колкото може да е щастлив затворник.

— Изглеждаш възхитително. Очевидно Диабло не те е наранил. Не е ли споменал колко е откупът за теб? Ремонтът на „Танцуващия дявол“ приключи и скоро ще поеме по моретата. Екипажът вече се насити на сушата, пиратите са нетърпеливи да се захванат със занаята си.

— Диабло не отваря и дума да напусна Рай — обясни Девън и усети как се разгневява. — Докога възнамерява да ме държи в плен? Какво ще стане с мен, след като замине? Искам да си отида вкъщи, Кайл. Защо не ме пуска? Или да иска откуп за мен? Не желая да съм негова любовница.

Без Кайл и Девън да подозират, Льо Ватур, застанал пред отворения прозорец, подслушваше техния разговор. След като Диабло и Кайл напуснаха Насо, той налетя на Скарлет в странноприемницата „Колелото на съдбата“ и бе принуден да изслуша всичките й закани за мъст. Колкото по-дълго я слушаше, толкова повече се убеждаваше, че със съдействието на Скарлет може да отвлече Девън от Диабло и така да отмъсти за убийството на Черния Барт. Пъклен план назря в главата му и Скарлет с радост се съгласи да помага.

Не се наложи Льо Ватур да увещава дълго Скарлет: тя издаде тайната как се стига до Рай и обеща съдействие, за да отвлече красивата пленница на Диабло. Льо Ватур се надяваше, че след съвместната разпродажба на плячката, Диабло ще го покани на Рай, но вече бе наясно, че капитанът е прекалено предпазлив, за да сподели тайната си с човек, на когото няма пълно доверие. Следователно ще трябва хитрост, за да победи умния дявол.

Льо Ватур пое от Насо часове след Диабло. Благодарение на указанията на Скарлет откри процепа в кораловия риф и успя да премине само с няколко драскотини по корпуса, но вместо да насочи „Победа“ нагоре по ръкава към скритата лагуна, хвърли котва при устието и под прикритието на тъмнината доплава до селото с малка гребна лодка. Скри я в буйната растителност надолу от плажа, използва сенките на дърветата и стигна незабелязано до къщата на Диабло, за която също знаеше от Скарлет. Именно така се озова пред прозореца и сега слушаше разговора. Ако планът му мине без засечка, съвсем скоро Девън щеше да е в ръцете му, а Скарлет ще остане за Диабло. Той не разкри пред нея най-хубавата част от намеренията си — подозираше, че Скарлет никога не би се съгласила да му помогне, ако узнае, че Диабло ще загине.

Льо Ватур чу думите на Девън, които се оказаха не само изненадващи, но и много полезни. Той си представяше, че Девън е при Диабло доброволно, независимо от твърдението му, че я държи за откуп. Всъщност Льо Ватур сериозно се съмняваше Диабло да е искал откуп от богатото семейство на Девън.

Кайл онемя от избухването на Девън и гневния тон, с който се нарече любовница на Диабло. Нямаше представа какво да каже, за да я утеши или да смекчи срама й от онова, което Диабло й бе сторил. Не биваше да залага своя дял от плячката срещу способността на Диабло да прелъсти Девън, тъй като темпераментният му приятел неведнъж бе доказвал, че жените не могат да му устоят. Не се наложи нито да извини, нито да осъди поведението на Диабло, защото Девън, разплакана, се извърна и побягна към тъмнината навън. Кайл не я последва, остана, за да поговори с Диабло за положението на Девън. След като възнамеряваше да се върне към моретата, редно бе да изпрати Девън обратно у дома при семейството й.

От тъмните сенки пред прозореца Льо Ватур наблюдаваше с неприкрито задоволство как Девън напусна къщата. Точно на такава вероятност се надяваше. Бе чул как Диабло ги напусна по-рано вечерта и го видя да влиза в кабинета, предположи, че Кайл скоро ще го последва. Льо Ватур ликуваше, когато Кайл направи точно това.

Самата Девън не спря до верандата. Поглеждайки през рамо, остана доволна, че Кайл не я последва и продължи по пътеката към селцето. Недостатъчно смела обаче, за да продължи сама разходката си, тя спря неочаквано, задъхана от напрежение. Нима никога нямаше да й позволят да напусне това място? Дали баща й не мисли, че вече е умряла? Или обикаля и я търси, притеснен за съдбата й, без да полага достатъчно грижи за себе си? Той не бе в първа младост и Девън си помисли с тревога, как ли се е отразило върху здравето му нейното отвличане.

Девън погледна с копнеж към окъпания в ярка лунна светлина кораб на кея. Ако някога успее да напусне жива това място, щеше да си спомня за спокойната красота на острова до края на дните си. Захласната от танцуващите лунни лъчи по водната повърхност и по люлеещите се палми, не долови леките стъпки зад гърба си.

— Впечатляваща гледка, нали ma chere?

Девън сепнато се извърна.

— Льо Ватур! Господи! Как попадна тук? Знае ли Диабло, че си на острова? Мислех…

— Забрави за Диабло! Толкова ли се страхуваш от него, ma chere? Не бих се отнесъл така долно с теб, ако беше моя. Всъщност, ти си причината да съм тук.

— Не се страхувам от Диабло — поясни Девън, припомняйки си как нежно я бе любил предишната нощ. Ако не беше наясно с положението си, дори щеше да си помисли, че той държи на нея. Караше я да се чувства защитена, харесвана: знаеше, че ако не си тръгне скоро, малката пъпчица, стаена в сърцето й, скоро ще разцъфти в любов и ще потърси разпознаване, а Девън твърдо бе решила да не се стига до там. — Как така си на Рай заради мен?

— Знам, че искаш да напуснеш Диабло — увери я Льо Ватур дръзко.

Девън зяпна от изненада.

— Ако се чудиш откъде знам — поясни ухилен Льо Ватур, — чух разговора ти с Кайл преди малко.

— Ти си подслушвал! — гласът на Девън звучеше обвинително.

— Разбира се — призна Льо Ватур суховато.

— Предполагам, не е тайна, че съм като затворничка тук — оплака се Девън с горчивина. — Ако Диабло възнамерява да иска откуп за мен, все още не съм чула да го е сторил.

— Ако беше моя пленница, щях да те държа привързана към леглото си завинаги.

Макар и привлекателен на вид, този пират въобще не приличаше на Диабло. У Льо Ватур Девън долавяше жестокост, каквато липсваше при Диабло. Изчервявайки се силно, Девън се извърна от разголващия поглед на Льо Ватур.

— Моля те, остави ме сама.

— Позволи ми да ти помогна, ma chere — подкани я французинът с дрезгав шепот. — Довери ми се и аз ще те отведа обратно в Англия, щом истински го желаеш.

— Да ти се доверя? Та аз едва те познавам. Как да ти се доверя?

— Искаш да напуснеш това място, нали?

— Аз… Да, разбира се.

— Корабът ми е на твое разположение, готов да те отведе оттук. Тръгни с мен и ще те откарам в Англия.

Тъмнината прикриваше хищния блясък в тъмните му очи.

— Да тръгна с теб? Не бих могла… — думите й заглъхнаха, тя размишляваше върху предложението на Льо Ватур.

Първоначално й се стори нелепо да тръгне със скандалния пират. Така щеше да попадне от ръцете на един похитител в ръцете на друг, но в същото време отчаяно искаше да се откъсне от Диабло и пагубното му въздействие върху нея, преди да загуби завинаги разсъдъка си. В никой случай Льо Ватур не изпълваше човек с доверие, но Девън реши да го изслуша, за да узнае какво точно е намислил.

— Защо си склонен да ми помогнеш? Какво ще спечелиш от това?

— О, ma chere, бих казал доста, ако баща ти е склонен да развърже кесията си заради теб. Доколкото знам, не му липсват средства.

Девън кимна с разбиране.

— Както добре знаеш, баща ми е граф на Милфорд и гарантирам за изключителната му щедрост към човека, който ме отведе обратно в Англия невредима и недокосната — подчерта тя.

— Защо ще нараня една толкова красива дама? — Льо Ватур опроверга бодро съмненията й. — Особено след като тя ще ме направи богат.

— И обещаваш да нямаш никакви други претенции към мен? — продължи да разпитва Девън.

— Претенции, ma chere? Искам да ти припомня, че съм французин и джентълмен — заяви той оскърбено, изпъчил гордо гърди.

Девън дълбоко се съмняваше дали пиратът знае точното значение на тази дума.

— Кога ще тръгнем?

Тя погледна към плажа — на лунната светлина се очертаваше единствено силуетът на „Танцуващия дявол“. Къде ли е корабът на Льо Ватур? Как е открил пътя до Рай?

— Скоро, много скоро. Носи се мълва, че три испански кораба, претъпкани със злато и сребро, наскоро са тръгнали от Флорида. — Само част от тази информация отговаряше на истината. — Споменах го на Диабло, когато се срещнахме в Насо и той изрази голямо желание да прибере съкровището. Неговият кораб е в отлично състояние, а екипажът му — нетърпелив да се върне към моретата, докато „Победа“ не е готов да тръгне срещу испанците.

Девън бавно премисляше думите на Льо Ватур и се чудеше доколко може да му се довери. Знаеше, че я намира за привлекателна, но дали алчността му надминаваше похотта му? До този момент не бе сторил нищо, за да я разтревожи, само й бе предложил да я измъкне от острова срещу пари. Ако по някакъв начин я нарани ще направи така, че баща й да узнае и ще откаже да го възнагради. И все пак…

— Махни тази загриженост от лицето си, ma chere — посъветва я Льо Ватур, сякаш прочете мислите й. — Няма да те нараня по никакъв начин.

— Къде е корабът ти? Да не би да знаеш друг вход за Рай? — продължаваше да задава въпроси тя объркана.

— Остави подробностите на мен — успокои я Льо Ватур. — Ще бъда тук, когато му дойде времето.

— Но как…

— Девън, там ли си?

— Диабло! — прошепна Девън предупредително. — Знаеш, че никога няма доброволно да се съгласи да ме пусне.

— Остави всичко на мен. Трябва да тръгвам сега. По-добре е да не ме види. Ако наистина искаш да напуснеш Диабло, в никакъв случай не му споменавай за моето появяване тук. — С ловкостта на лисица Льо Ватур изчезна в храстите. — Ще намеря начин да се свържа с теб, ma chere. Бъди готова.

— Какво правиш тук сама, скъпа? — попита Диабло, изпълнен с подозрения, когато откри Девън на върха на хълма. — Сама си, нали?

— Разбира се, ако не броиш луната и звездите.

— Нощта наистина е изключително красива. Нищо чудно, че си излязла да се поразходиш.

Пристъпи към нея, прегърна я изотзад и опря брадичка на русата й глава.

— Сделката ти с Льо Ватур доходна ли се оказа? — попита Девън небрежно.

— По-доходна отколкото очаквах. Разбира се, присъствието на Кайл подсигури честното поведение на Льо Ватур. Доходите са добри и даже, след като Льо Ватур си взе своето, моряците ми ще останат доволни от сделката.

Той не спомена, че собственият му дял ще се обогати с този на Кайл, макар да не възнамеряваше да задържи целия пай на приятеля си въпреки спечеления облог. Кайл го смъмри строго, че използва Девън за свое удоволствие. Тогава Диабло му призна колко е влюбен в Девън.

— Значи на Льо Ватур все пак може да се има доверие? — продължи Девън своето разследване, прекъсвайки размишленията на Диабло. Тя се надяваше, че отговорът ще разсее съмненията й относно французина.

— Само отчасти. — Диабло се намръщи, недоволен от внезапния интерес към пирата. — Защо проявяваш такова любопитство към Льо Ватур? Е, наистина изглежда доста привлекателно, когато се издокара, но все пак — защо?

Осъзнала грешката си, Девън бързо подхвърли:

— Изобщо не ме интересува. Говорех, колкото да поддържаме разговор.

— Когато си в прегръдките ми, разговорът е последното нещо, което желая — сподели Диабло, целувайки я по врата. — Хайде да влезем вътре, скъпа. Кайл се оттегли, а аз цяла вечер мечтая да те съблека. Признавам, роклята ти седи великолепно, но по-голямо удоволствие ще ми достави, ако я махна заедно с всички финтифлюшки, които прикриват красотата ти.

Девън рязко си пое дъх. Гласът му бе нисък и хриплив — най-чувственият, който бе чувала досега. Колко пъти само се бе заклевала да устои на унищожителния му чар, но решенията й се стопяваха при появата на бурните, спонтанни емоции. Когато той бе до нея, нищо друго нямаше значение, освен потребността да бъде докосвана и да го докосва. Нищо друго не я интересуваше, освен любовта на този жизнен мъж, който я обладаваше с дива забрава и я любеше до умопомрачение. Откритието, че отвръща на ласките му със същата дива самозабрава, бе достатъчна причина за Девън да иска да го напусне. Съвсем скоро положението щеше да стане неспасяемо и тя щеше да е обвързана с него завинаги.

Но какво означава завинаги, щом е свързано с Диабло. Палачът щеше да го преследва постоянно. Да свърже живота си с него, означаваше изпълнено с несигурност и опасности бъдеще. Щеше да доведе до мъка, раздяла и неизбежно да завърши със смърт. Само при мисълта, че не знае къде и кога ще го застигне смъртта, Девън изпитваше такава болка, че предпочиташе, заради себе си, да го напусне, но докато е още при него, не виждаше защо да не се наслади на ласките му. Един ден, съвсем скоро, ще остане само бегъл спомен от мъжа, в когото, тя с лекота би се влюбила.

— Знаеш ли какво ми се иска, Диабло? — попита тя импулсивно.

— Ако е във възможностите ми, имаш го — последва решителният му отговор. — Само не искай да те пусна. Не… Не мога.

— Да се любим тук, под звездите и луната, хладната трева ще ни служи за постеля.

Нежните й слова го възбудиха начаса. Когато най-после проговори, откри, колко му е трудно от вълнение да произнася думите.

— Желанието ти да те любя е повече от всичко, което някога съм се надявал да чуя от теб.

Обърна я в прегръдката си и устните му се впиха в нейните с изгаряща страст — тя се плъзна по всички фибри на тялото й.

С копнеж да усети кожата му, Девън плъзна ръка под ризата и остана възхитена от ефекта. Стегнатата плът и потреперващите под пръстите й мускули бяха като обвити в коприна стомана и Диабло простена от възбуда.

Вкусвайки сладостта на целувката й, той бавно я отпусна на земята и съблече ризата си. Девън забрави и място, и време, докато се гушеше към гърдите му, а устните й търсеха дребните зърна на плоските му мъжки гърди. Тя ги покри с целувки и жадно ги засмука.

— Кокали Господни! Скъпа, ще ми се да знам на какао се дължи този изблик на неутолима страст. Дано е заради моята привлекателност, но нещо ми подсказва, че не е само това.

— Не се опитай да разгадаеш мотивите, Диабло — измърка Девън прелъстително. — Отпусни се и се наслади на тази нощ.

— И всички предстоящи нощи— бързо добави той, а трапчинката заигра в крайчето на устата му. — Обожавам те, скъпа.

Девън знаеше, че думите му, изречени в мигове на раздираща страст, не означават кой знае колко, но допринасяха за вълшебството на момента. Момент, който можеше никога да не се повтори. С бързи и умели движения Диабло я разсъблече и голото й тяло заблестя като нежен алабастър на лунната светлина. В следващия миг изпита ужасна потребност от нея, не бе в състояние да чака повече. Нямаше време нито да свали панталоните си, нито за нежни слова и целувки: искаше да я обладае веднага, тук, сега, завинаги. С треперещи пръсти разкопча панталоните и освободи органа на своята мъжественост готов и настойчиво дирещ наградата си.

— Скъпа, съжалявам. Невъзможно ми е да се въздържам повече.

Набъбналият му член щръкна гордо, когато той се надвеси над нея. Коленичи между краката и върху меката трева, и покри с целувки нежния й като кадифе корем, а после всяка гърда поотделно. С отработена вещина твърдото му мъжко тяло се плъзна в разтапящо сладката й топлина. Той се зарови дълбоко, невероятно дълбоко, в нейната топлина — тя го чакаше и изтръгна стон, дошъл сякаш от дълбините на душата й. Оказа се, че е не по-малко готова и го желае със страст като неговата.

Все така жаден да я притежава, ненаситен в търсенето си, той навлизаше отново и отново в нея, крехката фигура на Девън го следваше в ритъма на неговата страст и потръпващото й тяло се надигна, за да посрещне неговото. Положи усилия да се позабави — стараеше се да й достави върховно удоволствие. Необяснимо и искрено желание го тласкаше да постъпи именно така, в същото време един скрит вътрешен глас му нашепваше, че тази история неизбежно ще свърши скоро. Беше твърде хубаво, за да просъществува. Неговата едностранна любов нямаше да осигури трайно щастие. Бъдещият му живот бе прекалено несигурен. Нямаше право да обича Девън.

Ала всички тези мисли отлетяха безследно — Девън застина и нададе сподавен вик. Едва когато тялото й потрепери за последен път, Диабло даде воля на собствената си неутолима страст. Девън остана сгушена доволно в прегръдката му, а Англия и Уинстън въобще не фигурираха в мислите й.

Милваше гладката й кожа, усещаше дивото биене на сърцето си и нещо го гласна да сподели със затаен дъх:

— Никога не съм мислил, че ще намеря жена, която да обичам, скъпа. И изведнъж ти се появи в живота ми. Да можеше…

— Да можеше какво? — попита Девън, без да смее да смее да поеме дъх от вълнение. Ако каже, че я обича, никога няма да събере кураж да го напусне.

— Няма значение. Времето няма да се върне назад. Прекалено много години са минали. А и продължавам да изпитвам нужда да те любя, но този път по-спокойно и в леглото.

Вдигна я на ръце и се отправи бавно към къщата.

— Диабло, чакай! Дрехите! Какво ще си помисли Тара?

— Нищо няма да си помисли. Не е тук. Ще прекара нощта в селото при овдовялата си майка.

Успокоена, Девън се сгуши в силните му ръце и не усети алчните похотливи очи, които ги проследиха.

Без да подозират Льо Ватур бе наблюдавал техния екстаз. Докато траеше дивото им отдаване, той гореше от копнеж да притежава възхитителната блондинка. Девън бе млада и неопетнена, Льо Ватур щеше да й обещае всичко, но да я има в леглото си.

Макар външно да не се издаваше, Льо Ватур мразеше Диабло. Бе чакал години, за да спечели благоразположението му, само и само да отмъсти за смъртта на Черния Барт — човек, отнесъл се към Льо Ватур по-бащински отколкото родния. Преди години Диабло оглави бунта и отне кораба на Черния Барт, обяви го за свой и го прекръсти „Танцуващия дявол“. Сега, най-после, Диабло ще узнае смисъла на думата предателство. Лейди Девън не подозира, но тя именно ще бъде инструмента за провала на любовника си.

Льо Ватур тихичко се изсмя. Графът на Милфорд ще плати скъпо и прескъпо, за да получи дъщеря си обратно, независимо колко мъже са я обладавали. Веднъж само тя да стъпи на кораба му, той ще се възползва от всичко: от изкусителното тяло на Девън и от парите на баща й. Това, че лъжеше както му дойде, за да постигне целите си, ни най-малко не тревожеше Льо Ватур. Предстоящото отмъщение бе още по-сладко, защото Диабло изглеждаше истински увлечен по прелестната лейди Девън. Дали щеше да изпитва същото, когато милейди го предаде?

— Девън, какво те тревожи? — попита Диабло, вдигайки намръщено поглед от вечерята. — Почти хапка не си сложила в устата си през последните два дни. Болна ли си?

Девън се сепна от думите му.

— Какво? — извини се тя притеснено. — А, не. Не съм болна. Просто разсеяна.

Всъщност тя бе много повече от разсеяна. Два дни бяха минали откакто говори с Льо Ватур за бягството й от Рай и очакването опъваше нервите й. Всеки ден, прекаран с Диабло, всеки път, когато той я любеше нежно, забиваше кама в сърцето й — знаеше, че скоро ще го напусне завинаги. Беше неизбежно като живота и смъртта, че ще се разделят, не бяха един за друг, независимо какво й нашепваше сърцето. Любовта е капризно чувство: обзема те, когато най-малко я очакваш и те напуска, оставяйки те сломен, когато разбереш, че не може да се осъществи, мислеше Девън.

— Знам как да подобря настроението ти — подметна Диабло, усмихвайки се ехидно. — Май никога няма да ми омръзне да…

Думите му секнаха — глъчка от оживени гласове наруши уединеното им хранене. Тара се втурна в стаята.

— Какво има, Тара? — попита Диабло навъсено, раздразнен от шума. Според него споровете между прислугата трябваше да се разрешават от икономката. Той ненавиждаше кавгите.

— Ами…

— Ха, Диабло! Така ли се посреща приятел?

В стаята влезе Скарлет и хладно огледа интимната обстановка.

— Скарлет, какво, по дяволите, правиш тук? — скочи на крака Диабло с потъмняло от гняв лице. — Доколкото си спомням не се разделихме особено приятелски в Насо.

— Аз не се сърдя дълго на никого — отвърна Скарлет безочливо. — А и дребните кавги не бива да пречат на деловите въпроси.

— Така е — съгласи се Диабло, но продължи да се чуди, какво е намислила Скарлет. Тя не бе човек, който с лекота ще понесе раздялата им. Диабло я познаваше и бе сигурен, че крои някакъв номер. — Е, добре. Какво те води насам, Скарлет.

— Не мога да го кажа пред любовницата ти — Скарлет кимна язвително към Девън.

— Ако говориш за лейди Девън, съветвам те да внимаваш с езика си — предупреди я Диабло. — Ела в кабинета ми. Там никой няма да ни безпокои. — А на Девън каза: — Извинявай, скъпа. Ще се върна веднага, щом разбера какво е намислила Скарлет.

— Не го чакай, милейди — подметна Скарлет присмехулно, щом Диабло напусна стаята. — Нужно ми е известно време за онова, за което съм дошла.

Дрезгавият й глас подсказваше, че зад затворените врати на кабинета могат да се решават не само делови въпроси.

— Няма значение колко време ти е нужно, Скарлет. Аз не съм пазачка на Диабло — отвърна Девън високомерно.

Девън побесня, когато Скарлет последва Диабло. Високата й фигура, облечена в тесни панталони, риза с дълги ръкави и шарено елече, изглеждаше великолепно. Щом се появи, Девън разбра, кой е „приятелят“ за когото спомена Льо Ватур. Дали внезапното пристигане на Скарлет не е свързано с Льо Ватур и плана му да я отведе от острова, зачуди се Девън.

Най-трудното за Девън бе да признае пред себе си, че се е влюбила в Диабло. Колкото й да се стараеше, вече не бе в състояние да отрече чувствата си към пирата, но, реши Девън твърдо, независимо дали го обича, иди не, тя ще напусне острова, когато Льо Ватур дойде да я вземе. Знаеше, че Диабло само ще разбие сърцето й, а Уинстън е мъж, на когото може да разчита. Тя няма нужда от сърдечните терзания, които пиратът ще й причини. Каза си, че няма значение дали Скарлет ще успее да го прелъсти и се оттегли в спалнята, за да разсъждава за нерадостното си бъдеще с човек, който завинаги ще й бъде безразличен и как ще бъде обесен онзи, когото вече обича.

— Чакам да те чуя, Скарлет — подкани я Диабло, като барабанеше нетърпеливо с пръсти по бюрото. — Кажи, какво те носи към Рай.

Преднамерено бавно Скарлет седна срещу него, кръстоса невероятно дългите си крака и го фиксира с цялата прелъстителна сила на зелените си очи.

— Разполагам с информация, която може да представлява интерес за теб.

— Каква информация? — попита Диабло остро.

— Голямата награда за връщането на лейди Девън. Графът е доста загрижен да получи дъщеря си обратно, ако съдя по размера на сумата. Корабът на Стед Бонет бе заловен преди три седмици от фрегата на флота, но вместо да го разрушат, му разрешили да отплава, за да донесе новината до Насо.

Диабло вече бе дочул мълвата, когато ходи до Насо, за срещата с Льо Ватур и Кайл. Новините бързо се разпространяваха в Карибския басейн. Системата се оказа по-добра дори от вестник, защото приказките се предаваха от кораб на кораб и стигаха до предпочитаните от пиратите пристанища.

— Да, чух.

— Какво ще правиш? Тази жена няма място сред нас. Ще ти донесе единствено нещастия, ако я задържиш. Не разбираш ли, че не е за теб? Но ти и аз ние сме еднакви, приятелю. Нито единият, нито другият изисква повече, отколкото сме склонни да си дадем. Ти си привлекателен разбойник, Диабло, и най-добрият любовник, когото съм имала.

Весела усмивка заигра по устните на Диабло.

— Не съм най-подходящият, който да отведе Девън в Англия.

— „Червената вещица“ е на твое разположение. С удоволствие ще отведа дамата при татенцето й и ще прибера парите. Не съм толкова известна, колкото теб и наградата за главата ми не е толкова голяма. Лесно мога да стъпя в Англия, за да изпълня задачата и да си отида.

— Много услужливо от твоя страна, но не възнамерявам да връщам Девън. Поне не сега, а най-вероятно никога и в никакъв случай с теб.

Гняв засенчи взора на Скарлет. Преди да прибегне към изпълнението на плана на Льо Ватур, тя искаше да даде всички шансове на Диабло да се откаже доброволно от новата си любовница. Девън сама е признала, че е пленница и чака с нетърпение да се отърве от закрилата на Диабло, но онова, което най-много изуми Скарлет, бе факта, че Диабло очевидно е увлечен по дамата и не желае да се раздели с нея. Скарлет не разполагаше с алтернатива, за доброто на Диабло тя ще трябва да се съгласи да приложи плана на Льо Ватур.

— Това ли е всичко, Скарлет? Става късно и…

— Тя може да почака — изсъска Скарлет, а гласът й бе изпълнен е отвращение. — Съжалявам, че сме се разминали преди няколко дни в Насо, но от Льо Ватур узнах, че начинанието ви се е оказало доходно. Екипажът ти готов ли е за път?

— „Танцуващия дявол“ може да поеме в момента, когато дам заповед.

— Но ти не можеш да се откъснеш от своята малка уличница така ли?

Очите на Диабло потъмняха, докато гледаше Скарлет ледено.

— Прекали, Скарлет. Недей да съдиш за всички жени като изхождаш от себе си. Девън е дама и бе невинна девойка, докато аз не я обезчестих.

Думите му само доразпалиха омразата на Скарлет към Девън. Тя щеше да направи всичко, за да спаси Диабло от самия себе си, тъй като бе уверена, че един ден Девън ще го отведе на бесилото, но сега той бе прекалено заслепен, за да го осъзнае.

— Ами ако ти кажа, че три испански кораба, препълни със злато и сребро, са съвсем наблизо?

Диабло погледна Скарлет недоверчиво.

— Откъде знаеш?

— Видях ги със собствените си очи преди два дни. Проследих ги от Флорида и знам точно къде се намират. Бих ги нападнала сама, но са добре въоръжени и не искам да рискувам кораба и екипажа си. Казвам ти го, защото ми е нужна твоята помощ. Ела с мен и ще си поделим плячката.

Вниманието на Диабло се изостри при мисълта да нападнат презрените испанци. Той вече долавяше мириса на океана и усещаше вкуса на солените пръски от вълните по устните си. Три испански кораба! Кокали Господни! Дори след подялба на плячката щеше да разполага с достатъчно, за да може да се оттегли за цял живот. Може дори да предложи на Девън… Не, смъмри се той. Девън принадлежеше към друг свят и един ден ще се завърне там. Дори безкрайната му любов към нея не е в състояние да запълни бездната, която ги разделя.

Когато за пръв път чу приказките из Насо, Диабло ги взе просто за клюки, защото никой не бе виждал трите кораба, нито пък знаеше точно къде се намират, но Скарлет нямаше причина да лъже. Нещо у Диабло обаче го предупреждаваше да внимава.

— На кого друг си споменала за това?

— На никого. За толкова глупава ли ме мислиш? Само на теб мога да се доверя, да ми помогнеш. Льо Ватур вероятно знае, но неговият кораб — „Победа“ ще бъде един месец на сух док за ремонт. Е, ще дойдеш ли с мен?

Няколко напрегнати минути Диабло внимателно премисляше предложението на Скарлет. Не за пръв път прибягваше тя до неговата помощ при подобни случаи, та защо сега да й откаже? Добре се сработваха и можеха отново да го сторят. Бяха се разделили сърдити в Насо, но очевидно Скарлет съжаляваше за прибързаните си приказки. Единственото му възражение бе, че се налага да остави Девън на Рай без надзор. Той се усмихна, когато намери разрешение и на този въпрос. Въпреки протестите, Кайл ще остане на острова, за да пази най-ценното притежание на Диабло.

— Кога тръгваме?

Широка усмивка се разля по красивото лице на Скарлет.

— Колкото по-рано — толкова по-добре, ако не искаме някой да ни изпревари, преди да ги настигнем.

— Част от екипажа ми е в Насо — уточни Диабло. — Ако тръгна със сутрешния отлив, мога да ги подбера и да се срещна с „Червената вещица“ от западната страна на остров Ню Провиданс.

— Ще бъда там — прие Скарлет с охота. — Не си давай труда да ме изпращаш. Знам пътя.

Диабло вече бе заровил глава в някакви карти, когато Скарлет напусна кабинета, но вместо да се отправи към входната врата, тя се изкачи по стълбището, като внимаваше да се движи в сянката. Познаваше отлично разположението в къщата и намери бързо стаята. Без да почука, завъртя дръжката и влезе.